Клифърд Саймък
Отново и отново (37)

37

Измамен!

Измамен от един хитрец, роден петстотин години след него.

И от едно писмо, написано преди шест хиляди години.

Измамен, призна Сътън, от собствената си недосетливост.

Изправи се и седна, хванал с ръце главата си, и усети как лъчите на следобедното слънце стоплят гърба му. Откъм къпиновия храсталак се носеше пискливата песен на дрозд, а вятърът шумолеше из царевичака.

Измамен и хванат в капан, каза си Сътън.

Махна ръце от главата си и сред изпомачканата трева видя окървавения гаечен ключ. Разпери пръсти и по тях също имаше кръв… топла и лепкава кръв. Докосна леко и внимателно темето си и напипа сплъстената коса.

Съвпада, каза си той. Всичко съвпада.

Ето ме тук и ключът е тук, недалеч отвъд оградата се намира нивата, а царевицата е израснала до над коляно този чуден следобед на 4 юли 1977 година.

Кораба го няма и след някой друг час Джон Х. Сътън ще се заклатушка надолу по хълма, за да зададе пропуснатите въпроси. А след десет години ще напише писмо и в него ще разкаже за подозренията си към мен и в същия този миг аз ще бъда на двора и ще изпомпвам вода за пиене.

Сътън стъпи на крака, като се олюляваше, и застана прав в безлюдния следобед — високо горе над скалистия хребет се извиваше дъгата на небесния свод, а ниско долу в подножието на склона криволичеше реката.

Побутна с крак ключа и си помисли: Бих могъл да променя събитията, като прибера ключа. Джон Х. никога няма да го намери и след като едно нещо е променено, крайният резултат може да е различен.

Погрешно изтълкувах писмото, помисли си той. Сигурен бях, че потърпевш ще е другият, а не аз. Никога не съм допускал, че моята кръв ще се окаже върху ключа и аз ще бъда крадецът на дрехите от простора.

И все пак някои неща не съвпадаха. Собствените му дрехи още бяха на гърба му и нямаше нужда да краде. Корабът му е още на дъното на реката, така че не се налага да остава в миналото.

И все пак това се е случило някога преди, иначе нямаше да има писмо. Писмото го бе накарало да дойде тук и е било написано, защото е бил тук, така че сигурно е идвал. И тогава е останал… останал е, защото не е могъл да се измъкне. Този път обаче ще се завърне, тъй като няма защо да остава.

Още една възможност, помисли си той. Дадена ми е още една възможност.

Но едва ли е така, защото ако е имало втори път, старият Джон Х. щеше да знае. И освен това не може да има втори път, защото точно днес е денят, когато Джон Х. е разговарял с човека от бъдещето.

Сътън разтърси глава.

Всичко се е случило само веднъж и, разбира се, сега.

Нещо ще се случи, каза си той. Нещо, което ще ми попречи да се върна. По някакъв начин ще бъда принуден да открадна дрехите и в края на краищата ще отида във фермата, за да ги питам дали се нуждаят от ратай за жътвата. Защото така е станало преди. И не може да се промени.

Сътън отново побутна с крак ключа, размишлявайки.

После се обърна и тръгна надолу. Когато навлезе в гората, погледна назад през рамо и видя как старият Джон Х. слиза по хълма.