Клифърд Саймък
Отново и отново (48)

48

Сътън влезе в кабината на видеофона и затвори вратата. Взе указателя от полицата на стената и намери номера, който му трябваше. После го набра, щракна лостчето и на екрана се появи робот.

— Служба информация — обяви той, като спря поглед на събеседника си. Установил, че разговаря с андроид, роботът не добави обичайното „сър“. — Архивен отдел. С какво мога да ви бъда полезен?

— Има ли вероятност да се подслушва този разговор? — осведоми се Сътън.

— Изключено — възмути се роботът. — Абсолютно невъзможно е. Виждате ли…

— Искам да видя регистрите на картотекираните през 7990 година планети — прекъсна го Сътън.

— Със заселници от Земята ли?

Сътън кимна.

— Почакайте малко — рече роботът.

Сътън зачака, като го наблюдаваше как избира необходимата ролка и я закрепва на апарата.

— Подредени са по азбучен ред — обясни роботът. — Кое име ви интересува?

— Започва с буквата „С“ — каза Сътън. — Нека да ги видим всичките.

Очертанията на бързо размотаващата се ролка станаха неясни. Тя се позабави за миг на буквата „М“, после стигна до „П“ и започна да се върти съвсем бавно.

Появиха се имената, започващи със „С“.

— По към края — рече Сътън, а после добави: — Задръж така. — Открил бе каквото му трябваше.

„Сътън, Бъстър…“

Прочете три пъти описанието на планетата, за да е сигурен, че ще го запомни.

— Това е всичко — проговори накрая той. — Много ви благодаря.

Роботът промърмори нещо в отговор и екранът угасна.

Като излезе от кабината, Сътън прекоси бавно фоайето на учреждението, чийто видеофон току-що бе използвал. Озовал се на пътя, той повървя малко, зави по една пътека и намери пейка с приятен изглед.

Приседна на пейката и се опита да се отпусне.

Знаеше, че го следят. Държаха го под наблюдение, защото Тревър сигурно вече е разбрал, че андроидът, излязъл от дома на Ева Армър, е само Сътън и никой друг. Психоиндикаторът отдавна го е засякъл и посочил на агентите на Тревър.

Спокойно, каза си той. Размотавай се безцелно, дръж се така, сякаш няма какво да правиш.

Не можеш да ги надхитриш, но поне ще ги изненадаш, когато дойде времето за действие.

А толкова много още трябваше да се обмисли и извърши, но той беше доволен, че му предстои да направи онова, което бе планирал.

Отново прехвърли наум една по една всички следващи стъпки, като проверяваше за евентуална грешка.

Най-напред трябва да се върне в дома на Ева, за да си вземе записките, които някога бе оставил на ловния астероид. Ева и Хъркимър сигурно са ги запазили през всичките тези години… или по-скоро седмици.

Задачата беше деликатна и в най-добрия случай Сътън щеше да се чувствува неловко. Но бележките си бяха негови и той имаше пълното право да си ги поиска. Поне в този случай не им дължеше нищо.

„Дойдох да си получа записките. Надявам се, че още ги пазите някъде.“

Или: „Спомняте ли си дипломатическото куфарче, което носех със себе си? Питам се дали сте се погрижили да ми го запазите?“

Или пък: „Заминавам. Ще ви бъда много признателен, ако ми върнете записките.“

Или… Но всичко това не беше толкова важно. Както и да го каже, каквото и да направи, първата крачка е да си възвърне записките.

Дотогава ще се мотая наоколо, каза си той. А като се стъмни, ще се промъкна до къщата. После грабвам записките и хуквам да бягам. Трябва да го направя бързо, за да не ме пипне шайката на Тревър.

На второ място идваше корабът, който трябваше да открадне.

Вече го беше набелязал, докато бродеше през деня около космодрума. Лъскав, малък и както изглеждаше, бърз. А стегнатата военна външност на служителя, който ръководеше товаренето и зареждането с гориво, доказваше, че това е корабът, който му трябва.

Докато се мотаеше безцелно край оградата и играеше ролята на любопитен андроид безделник, той внимателно бе проникнал в мислите на служителя. Само след десет минути си тръгна, научил всичко, което му бе необходимо.

Корабът е снабден с темпорално устройство. Стартът е насрочен за следващата сутрин. През нощта щяха да поставят охрана. Няма съмнение, заключи Сътън, че това е кораб на Тревър, един от бойните кораби във флота на ревизионистите. Знаеше, че ще бъде истинска дързост да го похити.

Необходими бяха самообладание, бързина, решителност и дори готовност да убива, ако се наложи.

Отначало ще се разхожда бавно из района, скрит сред тълпата посрещачи. После ще се отдели от нея и ще прекоси пистата с уверената походка на вътрешен човек. Никакво тичане. Бавен ход. Ще се затича само ако някой направи опит да го спре за проверка. Тогава ще бяга, ще се бие и дори ще убива, ако е необходимо. Но ще завладее кораба.

След това ще стартира с максималната скорост в посока, обратна на целта му, изстисквайки от двигателите цялата мощност, на която са способни.

След две светлинни години или по-рано, ако се наложи, ще включи темпоралното устройство, за да се отправи с два-три века назад в миналото.

Озовал се там, ще трябва да се отърве от двигателите, тъй като в тях положително е вградена сигнализация, която може да го издаде. Затова ще ги катапултира и те ще полетят по инерция в първоначалната посока.

Тогава, използвайки свръхестествените си способности, ще завие и ще насочи лишения от двигатели корпус към планетата на Бъстър, като увеличава все повече и повече скоростта, докато достигне фантастичния размер, необходим за преодоляване на огромните междузвездни пространства.

Запита се може ли тялото му, което поддържа живота си с енергия на далечни разстояния, да се сравнява по мощност с истинските двигатели и реши, че то е не само по-добро, но и по-бързо, и по-мощно.

Въпреки това полетът ще трае години, дълги години, тъй като Бъстър е много далеч.

Сътън провери още веднъж плана си. Изхвърлянето на двигателите ще заблуди преследвачите. Те ще тръгнат по посока на сигналите и ще загубят много време, докато ги настигнат и разберат грешката си.

Дотук всичко е правилно.

Темпоралният скок ще прекъсне контакта с психоиндикаторите на Тревър, тъй като те са безсилни да го следят във времето.

Също правилно.

Докато в различните епохи бъдат инсталирани други психоиндикатори, той ще се е отдалечил толкова много, че темпоралните аномалии само ще изопачат показанията им, ако, разбира се, засекат местонахождението му сред необятните простори в периферията на Галактиката.

Правилно.

Само да успея, помисли си той. Дано само успея! Защото може да сгреша някъде, а винаги има и непредвидени фактори.

По тревата заподскача катеричка, после приседна и внимателно го заразглежда. Накрая, решила навярно, че той не представлява опасност, се зае да търси сред тревите закопано въображаемо съкровище.

Трябва да зарежа всичко, помисли си Сътън, и да се освободя от нещата, които ме задържат. Просто да ги захвърля и да си свърша работата. Да забравя ревизионистите на Тревър и андроидите на Хъркимър. Защото книгата трябва най-сетне да бъде написана.

Тревър иска да му се продам. Андроидите вече не ми се доверяват. А пък Морган, удаде ли му се възможност, ще ме убие.

Но защо ли не ми вярват андроидите?

Глупаво е, каза си той.

Същинска детинщина.

И въпреки всичко те не му се доверяваха. Ти си човек, беше му казала Ева. Хората са ти по-близки, защото принадлежиш към човешкия род.

Сътън разтърси глава, смаян от нелепостта на ситуацията.

Едно-единствено нещо беше съвсем ясно. Онова, което той трябва да извърши. Задължение, което не бъде ли изпълнено, всичко останало загубва смисъла си.

Само на мен повериха тайната. Не защото съм представител на човешкия род, а просто като проводник на знанието, за да стане то достояние на всички други форми на разумен живот.

Затова трябва да напиша книга.

И книгата ми трябва да бъде колкото е възможно по-разбираема, убедителна и откровена.

След като я напиша, ще съм свободен от всякаква отговорност.

Направя ли това, никой не може да изисква от мен нищо.