Клифърд Саймък
Отново и отново (26)

26

За миг Сътън се вкамени на стола, но после се отпусна. Блъфират, каза си той. Няма да ме убият. Необходима им е книгата, а мъртвите не могат да пишат.

Кейс заговори, сякаш Сътън бе изрекъл мислите си на глас.

— Не бива да ни считате за почтени хора, тъй като никой от нас не претендира за подобно нещо — каза той. — Мисля, че и Прингъл ще го потвърди.

— Разбира се — рече Прингъл. — За какво ми е да съм почтен!

— За нас щеше да е добре, ако ви бяхме отвели при Тревър и…

— Чакайте малко — обади се Сътън. — Кой е Тревър? Досега не сте го споменавали.

— Така ли? — каза Прингъл. — Пропуснали сме, изглежда. Тревър е шефът на корпорацията.

— Корпорацията, която се нуждае от книгата ви — поясни Кейс.

— Тревър щеше да ни отрупа с почести и богатства — продължи Прингъл, — ако бяхме успели, но тъй като отказвате да ни сътрудничите, ще трябва да потърсим друг начин за забогатяване.

— Затова се присъединяваме към другите и ще ви застреляме — заяви Кейс. — Морган е готов да плати скъпо на всеки, който ви убие. Така че той ще ни даде доста пари за главата ви. В това няма никакво съмнение.

— И вие ще сключите сделка с него? — попита Сътън.

— Естествено — заяви Прингъл. — Ние никога не изпускаме случая.

— Надявам се, че не възразявате? — измърмори Кейс.

Сътън поклати глава.

— Не ме интересува какво ще правите с трупа ми — увери ги той.

— Добре тогава — рече Кейс и вдигна пистолета.

— Момент — спокойно каза Сътън.

Кейс наведе оръжието.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Сигурно ще поиска цигара — предположи Прингъл. — Преди екзекуцията осъдените винаги искат цигара, чаша вино, печена кокошка или нещо подобно.

— Искам да попитам нещо — каза Сътън.

Кейс кимна.

— Доколкото разбирам, във вашата епоха вече съм написал книгата — каза Сътън.

— Точно така — потвърди Кейс. — И с ваше позволение бих заявил, че е доста откровена и полезна творба.

— Вие ли я отпечатахте, или някой друг?

Прингъл се изкикоти.

— Разбира се, че друг. Как мислите, ако бяхме ние, щяхме ли сега изобщо да сме тук, в миналото?

Сътън се намръщи.

— Излиза, че съм я написал без помощ и съвет от ваша страна, както и без вашето редактиране. В такъв случай, ако я напиша повторно, както вие искате, сигурно ще се получат усложнения.

— Едва ли ще са такива, че да не можем да се справим с тях — рече Кейс. — Можем да обясним всичко съвсем задоволително.

— Но след като ме убиете, изобщо няма да има книга. Как ще се справите с това?

Кейс се намръщи.

— Няма да е лесно — каза той. — За много хора това ще представлява истинско нещастие. Но все нещо ще измислим.

После отново насочи пистолета.

— Сигурен ли сте, че няма да промените решението си? — запита той.

Сътън поклати глава.

Няма да стреля, каза си той. Всичко е блъф. Подът е студен и…

Кейс натисна спусъка.

Страхотна сила като мощен юмрук се стовари върху Сътън и го блъсна назад, а столът се наклони и после се завъртя като кораб, попаднал в магнитна буря.

В главата му избухнаха пламъци, после агонията го сграбчи в лапите си и го заразтърсва, като късаше един по един нервите му, а болката стържеше чак до мозъка на костите.

Останала бе само една мисъл, една неуловима мисъл, която въпреки усилията да я хване и задържи се изплъзваше като змиорка от окървавени пръсти.

Променяй се, настояваше мисълта. Променяй се! Променяй се!

И той усети промяната. Докато умираше, почувствува как започва да се променя.

А самата смърт бе нежна, нежна и черна, хладна, мила и добра. Той потъна в нея като плувец, гмурнал се в прибоя, а тя го пое, обгърна го отвсякъде и той долови туптенето на пулса й и усети нейната необятност и невъзвратимост.

На земята психоиндикаторът замлъкна, а Кристофър Адамс за първи път през живота си отиде вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.