Хедър Греъм
Покори нощта (23)

22

На брега на потока много рицари слязоха от конете. Голям майстор в изкуството да се промъква безшумно между дърветата Брендън ги беше открил. Притежаваше освен това остър слух и чуваше тропота на копита, преди неговите приятели изобщо да предположат, че врагът е наблизо.

Арин и неговите хора за малко да налетят на англичаните. Спасиха ги само изключителните способности на Брендън. Той наблюдава известно време конниците, после шотландците ги обкръжиха и Арин даде команда за нападение. Във въздуха засвистяха стрели. От тридесетина мъже паднаха само осем, останалите извадиха оръжието си. Заозъртаха се в панически ужас.

С меч в ръка Арин излезе иззад дърветата. На другата страна на поляната се появи Джей, вляво от него Рейгуър, вдясно Джон, опрял крак на една скала. Появи се и Патрик с неколцина другари. Благодарение на тази тактика отрядът на Арин изглеждаше по-голям, отколкото беше в действителност.

— Свалете оръжието! — заповяда белокосият английски командващ на хората си. Арин разпозна цветовете на сър Грифин Пърси, лорд от Северна Англия, когото бе срещал неведнъж при двора на крал Александър.

— Проклетите шотландци живи ще ни избесят! — протестира един от войните на сър Грифин. — Не е ли по-добре да умрем с извадени мечове?

— Още не сме се превърнали в човекоядци — извика Джей.

— Никога няма да хапна нещо толкова жилаво и твърдо като месо на англичанин — заяви Джон.

— Нещастни варвари! — извика мъжът и отново размаха меча.

— Стой! — изрева гневно командващият. Лорд Пърси може да беше стар рицар, но все още с достатъчно авторитет.

— Здравейте, лорд Пърси! — поздрави го Арин.

— Здравейте, сър Арин! — отговори Пърси и се обърна отново към хората си. — Този човек няма да ни одере кожите още по-малко да ни изяде. Няма даже да ни изколи. Освен ако междувременно не сте се променил, сър?

— На бойното поле убиваме достатъчно врагове. — Арин хвърли бърз поглед на труповете и добави: — Само надхитряме от време на време нашите противници и демонстрираме бойната си сила. Бих искал, разбира се, да зная, дали имате намерение да напуснете Шотландия?

— Естествено.

— Когато кралят се завърне от Франция, той ще ни нападне с огромна войска, която се опитваме овреме да понамалим. Затова пускаме на свобода само англичани, които ни се заклеват никога да не се върнат тук.

— Е, момчета? — попита Пърси конниците си.

— Как можем да дадем такава клетва? — възкликна един от бойците. — Та нали, ако кралят ни призове под знамената…

— Той проявява разбиране за известни аргументи. Разбира се, че ще полудее от гняв, ще изстиска от мен непосилни данъци и ще иска аз да платя на войниците му. Но никак не ми се мре тук и сега, тъй че ако дам проклетата клетва, аз непременно ще я спазя. — Той погледна изпитателно хората си. Никой не възрази. Най-сетне се обърна отново към Арин. — Сър, имате думата на целия ми отряд. В името на отминалите времена, много бих желал да чуя как сте. Но май ще е по-добре да тръгваме. Можем ли да отнесем своите убити?

— Да, лорд Пърси. Но имам още една молба. Ако видите сър Кинси Дароу…

— Той трябва да е някъде далеч пред нас. По време на сражението стоеше в последните редици на нашия авангард.

— Да, зная. Ако го срещнете, кажете му, че ще го последвам. Освен това, ако не ми прати лейди Кира, ще му одера кожата, докато го пека на бавен огън…

— Лейди Кира? Имате предвид годеницата на лорд Дароу?

— Била е сгодена за него против волята си.

— Сигурен съм, че не я застрашава опасност… — Сър Пърси млъкна, защото един от хората му се прокашля. — Какво има, Барнабъс?

— Отрядът на Дароу не е кой знае колко по-напред от нас милорд. Вчера срещнах един от хората му, който тъкмо слагаше капани за зайци. Познаваме се отпреди, та той смяташе, че ако побързаме, можем да ги стигнем.

— Накъде тръгнаха?

— Към Сикерн, към замъка на дамата. Той е на границата. Лорд Дароу, изглежда, смята, че ще мине време, преди шотландците да стигнат там, защото имат и много друга работа.

Арин усети как мускулите му се напрягат. Да, стените на Сикерн са поправени и дори засилени, съдовете с олио и килерите са пълни, има и достатъчно стрели… Там Дароу би издържал дълги седмици обсада.

— А лейди Кира? — попита лорд Пърси.

— Ами, мисля, че е добре — отговори мъжът на име Барнабъс. — Старият ми приятел каза, че лорд Дароу напоследък я избягвал, защото вярвал, че е вещица. Въпреки това иска да се ожени за нея, а после да я обвини в предателство на короната защото е отворила портите на замъка си на шотландците извън закона. Човекът се поколеба, но продължи: — Приятелят ми е почтен човек. Когато влязъл в отряда на Дароу, не подозирал какво го чака и злочинствата на неговия командир му вдъхвали страх и ужас. В онова безбожно нападение на вашия Хоук’с Керн той не е участвал, сър Арин. Възстановявал се след болест и не останал в лагера. Не е могъл, разбира се, да предотврати станалото, а с мен разговаря толкова открито, защото допуска, че лорд Пърси може да потегли към Сикерн и да извика Дароу на дуел…

— Не сте споменавали нищо подобно — прекъсна го Пърси.

— За съжаление не успях. Шотландците ни притискаха и трябваше да препускаме без почивка.

— Така е. Вдигнете нашите мъртъвци, момчета! В това време аз ще си поприказвам още малко със сър Арин.

Арин кимна, прегърна стария мъж през рамо и двамата тръгнаха по една горска пътека.

 

 

Винаги се е чувствала зле в криптата. Дароу изглежда го знаеше, защото я държеше затворена на това страшно място където лежаха и тленните останки на нейния баща.

На заранта бяха стигнали в Сикерн. Беше напуснала замъка само преди няколко седмици, но й се струваха цяла вечност.

Щом пристигнаха, Кинси заповяда на стражите да отворят портата. Когато те се поколебаха, закани се да срути стените и да заповяда такова клане, пред което Бъруик щял да бледнее.

Кира знаеше, че малкото мъже, които живееха сега в Сикерн, ще са безпомощни срещу толкова превъзхождаща сила. Затова им заповяда да отворят. В двора Кинси веднага я смъкна от седлото и я отведе в залата.

Там ги посрещна Гастон.

— Лорд Дароу! Милейди!… — Щом прочете предупреждението в погледа й, побърза да се поклони пред Кинси. — Милорд, молихме се за вашето несъмнено завръщане. Благодарим на бога, че проклетите варвари напуснаха крепостта! Но, както чухме, шотландците са победили англичаните.

— Английската войска скоро ще нападне Шотландия — отговори Кинси, — и всички предатели ще бъдат екзекутирани. — Докато неговите хора го последваха в залата, добави: — Сложете им да ядат, Гастон и ни налейте от най-доброто вино! — После заповяда да му донесат факла и повлече Кира към каменните стъпала, които водеха към криптата — царството на мъртвите.

Остави я сама в непрогледния мрак. Малко по-късно слязоха с факли неколцина от неговите хора и тя се уплаши да не би Кинси да им е заповядал да я изнасилят и убият. Но те провериха само дали желязната решетка на криптата е здрава, та пленницата да не може да избяга.

Часовете се влачеха бавно. Кира седеше на студения каменен под. Щом затвореше очи, въображението й рисуваше мъртъвци които слизат от нишите и подхващат зловещ танц. Вдишваше миризмата на смърт и тлен, и мислеше за баща си. И той почива в тази мрачна дълбина. Когато мъртвите почваха да танцуват той сигурно я бранеше от тях. Скръсти, разтреперана, ръце на гърдите.

Беше почти заспала, когато чу глас да шепне.

— Милейди! — С малка факла в ръка, Гастон стоеше пред решетката. На слабата й светлина дори неговото познато лице изглеждаше страшно.

Кира скочи и изтича при него.

— О, Гастон! Внимавайте! Дароу е изпълнен е омраза и жажда за мъст. Ако допусне, че можете да ми помогнете…

— Сега е пиян и спи в стаята на кулата.

— Да, но неговите шпиони дебнат навсякъде.

— Сър Ричард пази на крепостната стена, а останалите не ми обръщат внимание. Тук се чувстват на сигурно място. Пият и хвърлят зарове… Освен това лорд Дароу не ми забрани да ви донеса храна и вода.

Тя пое с благодарност мехчето с вода, което той й подаде през решетката. После посегна и към самуна хляб и парчето печено месо. Едва сега усети, че умира от глад. Докато ядеше попита Гастон, дали до него не са стигнали някакви новини.

— Да, милейди. В цялата страна гъмжи от бегълци и преследвачи. На голямо съвещание в Пърт Уилям Уолъс е бил избран за държавен глава. Със същата титла е бил удостоен и Андрю де Морей. Но той ще поеме, изглежда, на север при младата си бременна съпруга, защото мисли, че е смъртоносно ранен. Уолъс не вярва да е така. Затова е настоял името на Андрю де Морей да фигурира в официалните документи редом с неговото. Освен това Уилям Уолъс е бил посветен в рицарско звание — някои хора твърдят, че го е направил Робърт де Брус. На мен ми изглежда странно, защото Уолъс продължава да смята Джон Бейлиъл за законен крал на Шотландия.

— Англичаните продължават ли да бягат?

— Да. Вече са опразнили дори Бъруик.

— Господи, каква победа! И все пак Кинси владее Сикерн!

Гастон помълча малко, после каза:

— Ако Едуард разбере за поражението, той ще дойде в Шотландия, милейди.

— Едуард се е променил. Освен това и сто пъти да се върне тук, това няма да има никакво значение.

— Може би. Замъкът Стърлинг се е предал. Преди да го напусне, Уорън е назначил сър Мармачайк от Туендж за негов комендант. Този рицар е бил единственият английски командващ, проявил достатъчно разум и заповядал на войниците си да отстъпят от моста — така ги е спасил от катастрофата. Сега клетникът е предал крепостта на шотландците. Какво друго му е оставало с толкова превъзхождащи сили насреща. Обсадените са щели просто да измрат от глад. Сега е пленник. Заловени са толкова много англичани и се надяваме, че ще ги разменят срещу нашите пленници в Англия.

— Би било чудесно.

Изведнъж на Гастон му секна дъхът.

— Някой идва, милейди. Трябва да ви оставя. Не бойте се, тук долу сте на сигурно място. Мъртвите няма да ви сторят нищо лошо.

— Да, Гастон, зная.

— Вашият баща много ви обича и ще бди над вас, както и всевишният и Светата дева.

Кира си спомни с тъжна усмивка как беше коленичила в капелата пред красивата статуя на Божията майка. Беше толкова отдавна. Каква ирония! Но думите на Гастон й донесоха малко утеха. Кой знае, може би светата дева ще я закриля тъкмо сега когато носи дете в утробата си.

— Много ти благодаря, Гастон.

Той стисна пръстите й през решетката.

— Кураж, милейди. — Той се отдръпна на пръсти, а тя остана в мрака.

 

 

Беше настъпил и следващия ден. Подсказа й го връщането на Гастон. Придружен от двама стражи, той й донесе вода да се измие и закуска. Появи се и някакъв свещеник в широко черно расо с качулка — беше навел глава и скръстил ръце за молитва, пожела да я изповяда, да чуе какви грехове е сторила.

— Магьосничество, държавна измяна и разврат? — Тя се засмя неволно и той я изгледа строго.

— Милейди, сега може да ви спаси само изповедта. Покайте се и ще получите опрощение.

— Кинси ли ще ми прости?

— Не, всевишният.

Тя поклати с усмивка глава.

— Отче, ако имате желание вие да ме представлявате пред бога, предпочитам да му отговарям сама.

— Без изповед ще горите в ада, милейди.

— Бракът, който ми предложи Кинси, би бил самият ад. При това след сватбата той не би ме оставил жива…

— Има все пак начини и средства да ви изтръгнем изповедта.

— Несъмнено.

— Засега ще ви оставя насаме с мъртвите. Размислете над греховете си.

Междувременно тя беше свикнала с мъртъвците и дори разговаряше с тях. Най-често с баща си. Кинси се бе надявал, че страхът от мъртвите ще пречупи съпротивата й. Вместо това те бяха станали нейни приятели.

 

 

На другия ден той заповяда да довлекат Кира в залата. Беше седнал начело на дългата маса, вдигнал крака на ръба й. Гледаше я с присвити очи и заповяда на двамата войника да излязат. През амбразурите проникваше само слаба светлина, но Кира я заболяха очите. Стоеше върху каменния под и се мъчеше да срещне погледа на Кинси.

Кога и как ли ще я убие? Както и да я заплашва, няма да се омъжи за него. Иначе ще си присвои цялото й имущество ще обвини съпругата си в държавна измяна, ще подкупи свидетели, които да се закълнат пред краля, че е минала на страната на врага и е преспала с него. А после ще я убие…

Странно — въпреки че е във властта му, нито е доволен нито е щастлив. Най-сетне Кинси стана, приближи се към нея почна бавно да я обикаля. Колко неприятно чувство — да го усеща зад гърба си…

— А, Кира! — Той вдигна с пръсти къдрица от косата й. — Бих могъл да ти кажа, че сега косата ти още блести като злато, а очите ти като скъпоценни камъни и наистина си прекрасна. Но ще е лъжа. Много скоро ще заприличаш на бостанско плашило. Косата ти ще загуби лъскавината си. Не е изключено белоснежните ти зъби да изкапят.

Тя не му отговори.

— Готова ли си вече да се омъжиш за мен? За този тържествен ден бих ти разрешил една баня, лейди. После ще ти дадат чисти дрехи и ще можеш да спиш в истинско легло.

— Няма нужда — отговори тя със смях. — За мен вече не е привлекателно никое легло. Долу в криптата открих една хубава ниша. Там ще спя вечния си сън.

— Ако умреш прекалено рано, главата ти ще бъде забита на копие, а тялото ти изгорено.

— Значи е чудесно, че се радвам още приживе на хубавата ниша.

Той вдигна бесен ръка да я удари. Но се възпря, защото някой влезе в залата.

— Лорд Дароу!

Кира се обърна, слисана. Защо мъжът, когото въведе Гастон, й се струва познат? Гледаше замислено дългата бяла коса прошарената брада, живите сини очи. Въпреки възрастта си изглежда здрав и силен. Да, разбира се, виждала го е в двора на Едуард и в собствения си дом.

— Лорд Пърси!

— Да, наистина е лорд Пърси — потвърди Дароу и я погледна ядосано.

Лорд Пърси се приближи с широки крачки към Кинси и се ръкува с него.

— Докато ловувал зайци, един от вашите хора срещнал един от моите. Така разбрах, че ще ви намеря тук. Докато отстъпвах, онези безбожници за малко не ме убиха, някои от войниците ми са ранени. Разчитам на вашето гостоприемство. Още повече, че вие ще имате, може би, нужда от моите войници. — Без да дочака отговор, той се обърна към Кира. — Мила моя как сте? Вашият свадлив стар баща толкова ми липсва! Добър човек, високо ценен от двама крале. Не сте добре, детенце? Виждате ми се много бледа. Ех, нищо чудно, в тези трудни времена…

— Лейди Кира пребледня не случайно — натърти Кинси. — Тъкмо си приказвахме за това как предаде и мен, и крал Едуард.

— Предала ви е, сър? О, да, та вие бяхте сгодени. Съжалявам, че няма да можете да се ожените за нея.

— Защо не? — изсъска Кинси, а Кира гледаше смаяна стария лорд.

— Защото тя очаква дете от друг.

Кира преглътна конвулсивно, а лицето на Дароу пламна.

— Защо мислите така?

Пърси се изкашля.

— Ами онзи варварин, който за малко не ме уби, онзи гаден сър Арин Греъм.

— Сега разбирам, Кира, той значи затова иска да те върне на всяка цена — измърмори Кинси.

— Наистина иска да си я върне — потвърди Пърси. Пусна ме само с условието да дойда тук и да ви кажа…

— Да, да, да! — прекъсна го Кинси. — Заканил се е жив да ме одере!

— Ако не му върнете дамата веднага!

— Докато държа тази силна крепост, онзи човек извън закона не може нищо да ми стори.

— Но той ще ви преследва до последния си дъх.

— В такъв случай да се надяваме, че няма да живее още дълго.

— Сикерн наистина е внушителна крепост — съгласи се Пърси. — Но замъкът Стърлинг падна. Англичаните изоставиха даже Бъруик.

— Гастон! — извика Дароу. — Налей на нашия гост от най-хубавото вино! — После седна отново до масата и предложи на лорд Пърси място до себе си. — Той няма да получи дамата защото тя е предателка. Вие ще го потвърдите пред съда, лорд Пърси. Доказателствата са неопровержими. Когато сър Арин Греъм, добре известен безбожник, се появил в Сикерн, тя заповядала на хората си да капитулират. Когато се опитах да й върна крепостта, тя ми заключи портата. След което препусна с варварите през горите. Тя се обяви срещу краля и му нанесе големи щети. Сега ще си получи заслуженото. Не се съмнявам, че ще ме подкрепите, още повече, че току-що ми съобщихте — тя очаква дете от друг мъж.

Лорд Пърси благодари на Гастон, който му подаваше пълна чаша с вино. После изгледа изпитателно Кира.

— Всичко това вярно ли е, момиче? Наистина ли заповядахте на вашите войници да капитулират?

— Да, защото в противен случай щяха да умрат.

— Истина ли е, че сте се сражавали срещу лорд Дароу?

— Да, когато разбрах, че е готов да убива дори жени и деца. — Кира се надяваше лорд Пърси да я разбере, но трябваше да се разочарова.

— Не ще и дума, тя наистина е виновна, лорд Дароу. Имате пълно право да я накажете. Въпреки това трябва да има съд.

— Разбира се.

— Тя ще умре като съпруга на човек извън закона.

— Какво? — прошепна Кинси.

За малко и Кира да зададе същия въпрос.

— По всяка вероятност дамата се е омъжила в гората за онзи варварин. Двамата са били венчани от свещеника, който е отслужвал литургиите в Сикерн, преди да стане на свой ред предател и да се присъедини към бунтовниците.

Бесен от гняв и нескрита омраза, Дароу се обърна към Кира:

— Омъжила си се за онова копеле? Въпреки че беше сгодена за мен?

Беше, разбира се, лъжа, нали Арин й заяви, че никога няма да се ожени за нея. Опасна лъжа. Сега Кинси вече не може да я принуди да се омъжи за него и ще побърза час по-скоро да я убие…

— Съдът ще се състои още утре — заяви той. — Още този следобед моите хора ще издигнат ешафода за екзекуцията на лейди Кира.

— Не, не бива да я убивате.

— Защо не?

— Защото нероденото й дете е невинно.

За да скрие усмивката си, Кира бързо наведе глава. Добрият стар лорд Пърси — той през цялото време е бил на нейна страна. Но беше избързала да се радва.

— Това е само слух — възрази Кинси. — По всяка вероятност изобщо не е вярно. Кира и онзи нехранимайко се познаваха твърде кратко време. Тъй че тя не може да е сигурна, че наистина очаква дете от него. Убеден съм, че е нагла лъжа. За да избегне справедливото наказание на краля.

— В такъв случай ще изчакаме истината да може да се установи. Хайде, стига, лорд Дароу, нали всички тук сме християни.

— Ще трябва да поразмисля — Така или иначе тя ще трябва утре да отговори за постъпките си. Ще съдят шестима бойци. Не се съмнявам, че и вие ще се поставите на разположение, лорд Пърси. Сега ще заповядам да върнат дамата в нейния затвор, а ние двамата ще се насладим на един хубав английски обед, нали, лорд Пърси?

— Не забравяйте все пак, че тя е дъщеря на Хю Бонифейс — напомни Пърси. — Редно ли е да бъде съдена по ускорената процедура?

— Ако сърцето ми не беше толкова силно наранено, ако измяната към Едуард не ме беше разгневил толкова болезнено щях да проявя, може би, повече търпение. Извикай стражата Гастон, нека отведе лейди Кира обратно в подземието.

Кира гледаше умоляващо стария човек и се питаше защо той не протестира срещу унизителното й пленничество. Но той стана приближи се към нея и докосна бузата й.

— Съжалявам, милейди. Бъдете силна. Бог помага на онези, които си помагат сами.

Слисана от тези думи, тя смръщи чело. Но преди да успее да отговори, двама войници я извлякоха от залата.

 

 

Кинси Дароу, неговият гост и рицарите на двамата лордове пируваха до късна нощ. Реката гъмжеше от риба и въпреки че вече беше есен, арендаторите още се радваха на богат улов.

Гастон обслужваше англичаните със свито сърце. Останалата част от Шотландия тържествуваше. Докато тук…

Трябваше да сложи по някакъв начин край на тази отвратителна история. Но как? Ако вдигне селяните на бунт, войниците на Дароу ще ги избият до един.

Какво трябваше да направи?

Да избяга с лейди Кира? Знаеше как да се измъкнат от крепостта. Пътят не беше от приятните, но въпреки това… През канала за нечистотиите могат да стигнат до реката, а водата в нея е ледено студена. Ех, той е як и кален малък британец. Но как да отключи решетката на криптата?

Докато прислужваше на рицарите в залата, гледаше да не се спъне и да не пролее нито капка бира или вино. Някои от войниците на лорд Дароу подражаваха усърдно на зловещия си господар и вече бяха избили зъбите на не малко непохватни слуги.

— Та значи вие сте Гастон? — обърна се към него лорд Пърси.

Междувременно лорд Дароу беше извикал Гастон и го беше обсипал с упреци задето въведе госта в залата, без да съобщи предварително за него.

— Да, аз съм Гастон — измърмори той и сведе очи.

— Ако искате да спасите живота на дамата, идете тази нощ в гората. Разбрахте ли ме? — прошепна му лорд Пърси и пъхна сгънат лист пергамент в ръката.

Гастон се озърна уплашено, но повечето мъже бяха пияни и не му обръщаха внимание. Дароу беше излязъл от залата. Той пъхна припряно съобщението в ръкава.

— Да, лорд Пърси.

— Ако можете да излизате от крепостта, ще успеете ли да пуснете моите хора да влязат?

— По-голям отряд, за съжаление, няма да мога.

— Трябват ни само няколко души.

— Ех, има една възможност. Сутрин отварят портата, селяните и търговците влизат с каруците си в двора и хората купуват каквото им трябва.

Лорд Пърси кимна.

— Занесете тази новина нощес в гората.

— Но, сър…

— Тихо! Сър Ричард ни наблюдава. — Лорд Пърси изгледа строго британеца, който се поклони покорно. Очевидно трябваше да създадат впечатлението, че гостът го мъмри за някакъв пропуск.

Когато Гастон тръгна бързо към вратата на залата, сър Ричард го сграбчи за яката.

— И такъв идиот иска да бъде управител на замък! Нескопосан дървеняк!

Без да възрази, Гастон изтича в кухнята.

 

 

Кира чу стъпки. Още преди факлата да освети мрака на подземието, вече знаеше кой е. Твърде добре познаваше омразната походка на Кинси.

— Спиш ли с мъртъвците, скъпа? Много скоро ще им принадлежиш изцяло.

Един от стражите отвори решетката и Дароу влезе в криптата.

— Настина ли ще се решиш да ме убиеш? Въпреки че толкова уважаван лорд като Пърси Грифин ти обясни, че преди да бъда екзекутирана, трябва да си родя детето?

— Защо да чакам, след като явно лъжеш?

— Не лъжа.

— И още как! Ще го докажа. Ще те прегледа лекар. Или акушерка. Лъжата ти веднага ще лъсне. Разбира се, че ще изпиташ ужасни мъки, преди да умреш. Освен ако не позволя на палача да те удуши, преди да изтръгнат вътрешностите от утробата ти.

Тя преглътна мъчително и краката й се подкосиха.

— Мога веднага да започна прегледа, Кира — продължи той и се приближи към нея. — Освен ако не подпишеш писмена декларация, че слухът е неверен, не очакваш дете и покорно справедливото наказание на краля. — Когато тя не отговори той въздъхна. — Ами добре, тогава ще извикам своя лекар…

— Дай документа!

Кинси извика един от стражите, застанали пред вратата с решетка, и човекът му подаде пергамент, който той сложи в ръката на Кира. Тя прочете бързо съдържанието. Нямаше друг изход и подписа декларацията, че не очаква дете и приема покорно наказанието на краля.

Той подаде на стража свития на руло документ и се обърна ухилен към Кира:

— Съдебен процес е нещо много по-драматично. Какво щастие, че лорд Пърси ми е дошъл на гости! Ще може да свидетелства, че процесът е бил проведен законно. — Ти си една проклета малка курва! — смръщи той ядосано чело. — Дете от друг мъж! Изглежда веднага си се хвърлила на врата на онзи бунтовник, още щом е превзел крепостта.

— О да, умолявах го да спи с мен, защото иначе ще трябва да се омъжа за чудовище, за един отвратителен глупак. Преди да се обвържа с една маймуна, исках да позная истински мъж!

Той я удари с все сила в лицето и тя щеше да падне, ако не се беше хванала за нещо.

— Аз изнасилих съпругата му, която беше бременна от него. А ти още си жива — заобиколена тук от толкова много покойници. Как мислиш — преживяването няма ли да е изключително! — Тя напразно се мъчеше да се отскубне. Беше твърде слаба и трепереше от влажния студ.

— Лорд Дароу!

Той позна гласа на сър Пърси и я отблъсна от себе си. Тя се удари шумно в камъните на нишата, в която лежеше трупът на нейния баща. Вече не се боеше от покойниците. Ако техните духове наистина обитават този мрак, те Ще й дадат сили.

— А, ето ви! — извика лорд Пърси и слезе бързо по стъпалата. — Търся ви, защото трябва да говоря с вас по бърза работа.

— Веднага се връщам, Кира! — закани се Кинси, преди да се качи горе с възрастния мъж.

Тя се слиса, когато лорд Пърси й хвърли бърз поглед през рамо и й смигна.

Не знаеше ли, че тя е на прага на смъртта?

 

 

Гастон мръзнеше ужасно. Но не обръщаше внимание на студа и тичаше с все сили към гората. Беше минал бързо през канализацията и сега смърдеше като купчина боклук. Запъхтян и пъшкащ, стигна до дърветата. После дъхът му секна. Иззад сянката на вековен дъб се стрелна ръка и го придърпа в тъмното.

 

 

Въпреки заканата си, Кинси не се върна в криптата Кира не мигна цялата нощ.

На сутринта Гастон й донесе закуска, вода за пиене и за миене, чисти дрехи и четка за коса. Кинси явно искаше на скалъпения процес да покаже, че към неговата пленничка са се отнасяли добре.

И Гастон сякаш не беше спал. Но тя не намери възможност да поговори с него, защото двама стражи го бяха придружили до криптата. Клетият Гастон — верен до горчивия край, от който той се боеше със свито сърце.

Когато малко по-късно се върна да прибере остатъците от храната, празните кани и мръсните дрехи, той докосна бузата на Кира.

— Кураж, милейди. Свещеникът ще е до вас.

Тя кимна и се запита дали междувременно не е опознал по-отблизо отец Хеминг, странният нов спътник на Кинси. Едва ли. След малко духовникът застана пред решетката на вратата.

— Ще пожелаете ли сега да се изповядате, дете мое?

— Само пред бога.

— Аз съм оръдие на господа.

— Въпреки това няма да ви доверя нищо, сър.

Вместо да я заплаши отново с вечни мъки в ада, той само поклати глава и си тръгна. Останала сама, тя се бореше със сълзите. Арин знае къде е и ще дойде. Но може би твърде късно едва след екзекуцията… А Кинси ще го тласне за втори път в дълбоко отчаяние.

Тя искаше да живее. Светата Дева бе чула молитвите й бе й подарила най-голямото щастие — безкрайната радост, че ще има дете и силната надежда за едно бъдеще с мъжа, нахлул в нейната крепост, в живота и в сърцето й. Да, искаше да живее — със своето дете и с Арин, независимо от това дали той я обича или не.

— Време е, милейди. — Лорд Пърси стоеше със стражите пред отворената врата. — Ще позволите ли да ви заведа горе.

— Разбира се, сър. — Тя го хвана под ръка и се изкачи с него по стълбите, последвана отблизо от стражите.

— Горе главата, милейди! — прошепна й той.

— Въпреки че ме очаква присъда за държавна измяна? Впрочем, струва ми се, че Кинси няма право да раздава сам правосъдие. Редно е да ме съди кралят.

— Права сте. Но Кинси смята, че ще спази закона, ако ви съди заедно с шестима съдии…

— Все негови войници.

— Кой друг би взел решение, което да му хареса? — Тя му хвърли остър поглед.

— И вие ли ще сте един от съдиите?

— О, да, лейди.

— Успяхте ли да си създадете мнение?

— Ех, наистина носите вина за предателство, освен това сте поели писмено задължението да приемете покорно своето наказание. Въпреки това не бива да се страхувате. Сега трябва да бъдете силна.

— Силна дори в смъртта, сър.

Влязоха в залата, където много мъже бяха насядали около масата. Някои от тях тя познаваше, други не. Сър Ричард прочете обвинителния акт и допринесе за трагичното въздействие на текста, като наблегна особено силно на някои пунктове. След това Кира трябваше да се защити и тя каза, че е пуснала по принуда хората извън закона в своята крепост. Когато я попитаха дали ги е последвала в гората, за да се застане явно против своя годеник, тя се поколеба и погледна Кинси в очите.

— Никога не съм искала да предам своя крал. Но Кинси Дароу е странен човек, който приема себе си твърде сериозно. Знаех че след като съм се озовала в ръцете на хората извън закона — същите, на които е причинил неописуеми страдания, — той ще намери начини и средства, за да ме убие. Трябваше да си платя за поведението си. И ето, че лорд Дароу наистина посяга към живота ми.

— Лъжкиня! — извика Дароу и скочи. — Аз те обичах!

— Освен себе си не си бил способен никога и никого да обичаш.

Той посочи бесен с пръст към Кира.

— Обвинявам я в държавна измяна! Какво ще каже съдът?

Когато осъзна в какво я обвинява, тя не се изненада. Стоеше, гордо изправена. Двама войници я хванаха за ръцете.

— Сега ще понесеш заслуженото наказание, лейди! — изкрещя Кинси.

За неин ужас лорд Пърси изобщо не възрази. Но докато я водеха към вратата, той я последва, избута встрани един от стражите и й прошепна:

— Непременно трябва да се изповядате, милейди!

Тя го гледаше смаяна. Боеше се за безсмъртната й душа?

— Много благодаря за вашата загриженост, лорд Пърси но…

— Умолявам ви, изповядайте се и изслушайте свещеника! — И без да обясни нещо повече, той й обърна гръб.

В двора се бяха събрали хора от Сикерн. Повечето жени хълцаха, някои мъже докоснаха Кира по рамото.

— О, господи, милейди!

— Милейди! Милейди!

Войниците на Кинси изблъскваха хората назад Когато една плачеща жена се приближи твърде много до нея повалиха я с дръжката на меч.

Кира изкачи бавно стъпалата на ешафода, който хората на Кинси бяха издигнали до вътрешната стена, близо до портата към външния двор. Площадката беше достатъчно висока, та спектакълът на екзекуцията да може да се наблюдава и от околните хълмове.

Щом Кира стигна горното стъпало, вързаха ръцете й на гърба. Сър Ричард прочете още веднъж обвинителния акт и обяви присъдата, според която предателката трябваше да бъде обесена, изкормена и разкъсана на четири.

— Искате ли да кажете няколко последни думи, лейди? — попита сър Пърси.

Тя гледаше усмихната красивата околност. През есента багрите бяха още по-ярки отколкото през лятото. Хладен ветрец галеше лицето й.

— Приятели мои, обичайте тази страна! — извика тя. — Почитайте Шотландия! Арин, ако ме чуваш, не се сражавай за мен, сражавай се за тази страна, за да ти принадлежи и в бъдеще! Ти трябва да живееш, за да премахваш чудовища като Дароу!

Преди Кинси да успее да изкачи стъпалата на ешафода, бе успяла да каже невероятно много. Той впи побеснял пръсти в косата й.

— Ако искаш да се изповядаш, лейди — направи го сега! Последните ти думи бяха достатъчно много.

— Да, искам да се изповядам. Прати ми твоя свещеник.

Наоколо глъчката растеше. Кинси присви очи.

— Всъщност исках да заповядам на палача веднага да те удуши. Но сега ще трябва да пристъпваш съвсем бавно към своя създател. Но от мен да мине, изповядай се!

Когато той я блъсна в ръцете на мъжа с черна качулка, тя цялата се разтрепери. Арин никога вече нямаше да я види, нито ще се радва истински на свободата на скъпата си родина, нямаше да види и нейното дете… Тя не искаше да умира. В този миг беше готова да коленичи пред Кинси, да го моли за прошка…

Не. От този мъж не може да очаква милост. Няма да избегне смъртта. На крепостната стена стояха стражи. Решетката на портата беше спусната. Невъоръжените селяни не можеха да й помогнат, без да рискуват собствения си живот. Трябваше да умре достойно.

Палачът метна въжето на шията й.

— Свещеника! — помоли тя. Поне ще ощастливи лорд Пърси и ще спечели няколко минути време. Скъпоценни минути.

Палачът отстъпи безмълвно встрани. С наведена глава и скръстил ръце, отец Хеминг изкачи стълбичката. Съвсем близо до Кира спря и я прекръсти.

— Бог да те благослови, дете мое!

После вдигна глава. Тъмносини очи отвърнаха на погледа й. Тя с мъка се задържа на крака. В смайването си за малко не извика името му. Той сложи бързо пръст на устните си и прошепна:

— Коленичи!

— Но — въжето около шията ми…

— То е достатъчно хлабаво.

Тя се подчини, а той се наведе към нея.

— Трябва ли да се изповядам? — прошепна тя.

— Да! Защо не ми каза за детето?

— Нямах такова намерение…

— За това провинение ще ми се извиниш по-късно. А сега се наведи напред.

Докато тя създаваше впечатлението, че му шепне на ухото своите грехове, той преряза въжетата на китките й.

— Когато въжето те задърпа нагоре, хвани се здраво за него.

— Арин! Клупът ще ме удуши…

— Палачът е Джон и знае как да направи възела.

— Но…

— Чуй ме! Това е единственият ти шанс. Трябва да хванеш въжето с две ръце, а после да се залюлееш встрани. Долу под тебе ще чака един рицар.

Арин стана. Мърмореше с монотонен глас латински думи няколко пъти се прекръсти, после отстъпи встрани, отпуснал глава на гърдите.

— Започвайте! — заповяда сър Ричард на палача и човекът в черно дръпна въжето.

Кира се вкопчи с все сили във въжето, което бавно се затягаше. Дъбовата греда, на която то беше окачено, се завъртя на изток, към ешафода и тя изхвърча във въздуха.

Изведнъж въжето се скъса и тя падна с вик… да беше паднала на земята, щеше да си строши всички кокали, и по-лошо дори — щеше да загуби детето…

Но тя се озова в ръцете на мъж с проста ленена риза и панталон до коленете. Сини очи, черна коса — по-младо издание на Арин. Брендън Греъм.

— Милейди! — поздрави я той. Вдигна я с мълниеносна бързина на коня си и се метна на седлото зад нея.

В това време в двора настъпи дива суматоха. Хората на Кинси почнаха да се бият. Странно, но сякаш се нападаха един друг. Подвижната решетка се вдигна, селяните се устремиха през портата навън.

Откъм хълмовете препускаха конници. На ешафода Арин и Джон бяха хвърлили расата и се биеха с войниците, което им препречваха пътя към стъпалата. Повалиха ги един след друг.

— Не! — гръмкият глас на Кинси надви крясъците и звъна на оръжието. После Кира видя как Арин скочи от ешафода, за да срещне най-лютия си враг.

— Да се махаме оттук, милейди, ще ви отведа на сигурно място! — Брендън пришпори коня и го насочи към портата. Преди да стигне целта, як воин се хвърли срещу животното. Брендън и Кира се озоваха хвърлени в прахта.

Младежът остана да лежи неподвижен. Кира зърна меча само секунди преди да се забие в гърдите й.

— Най-сетне ще си получите заслуженото наказание! — Сър Ричард беше попречил на бягството й. В последния миг тя скочи и избягна острието. Той веднага я последва, размахал оръжието си.

— Лейди Кира! — Когато вдигна глава, видя Джей застанал на крепостната стена. Той й хвърли един меч, а после изтича по стената до стълбището.

Вече не е изправена беззащитна срещу противника. Мечът на Джей натежаваше в ръката й повече от собственото й оръжие. Но тя съумя да си служи и с него. И нямаше да се поколебае да убие сър Ричард. Отбиваше ловко ударите му, отново и отново, скачаше ту напред, ту назад…

Пред ешафода мъжете бяха образували полукръг, в които се биеха Кинси и Арин.

Едър и силен, Дароу беше опасен противник. За разлика от Арин носеше ризница и острието на меча му рани врага в ръката. Ленената риза на Арин се напои с кръв.

— Отмъщение за моята крепост! — изсъска Кинси.

— Моята крепост! — отвърна усмихнато Арин.

Кинси го нападна ядосан. Арин реши да изчака силата на англичанина да поотслабне и взе да брои ударите му. После улучи ямката под мишницата, където бримките на ризницата са по-хлабави и видя да бликва кръв. Пребледнял като платно Кинси вече залиташе.

— Това беше за Александра! — извика Арин. Когато Кинси отново нападна, острият връх се заби в шията му. — За моето дете! — Но Кинси не се остави толкова лесно да бъде победен. С последни сили Арин вдигна оръжието и стоманеният връх се заби повторно във врата на Дароу. — За Кира! — Арин нападаше отново и отново. — За Шотландия! За моя народ! Заминавай за ада, гадно копеле!

— Арин, Арин!

Той най-сетне спря и си пое задъхано въздух. Едва сега забеляза, че сълзи замъгляват очите му. Джон докосна ръката му.

— Престани, Арин, той е мъртъв.

През сива мъгла Арин видя противника си прострян на земята. Да, Дароу беше издъхнал.

 

 

Въпреки че сър Ричард беше много по-силен от Кира, тя не се съмняваше в победата си. Защото не се биеше за себе си, а за нероденото си дете.

Докато тя отбиваше атаките му, той не преставаше да се хили. Битката сякаш го забавляваше и той вече се наслаждаваше на близкото си тържество.

Изведнъж Брендън застана до нея. Беше останал без оръжие и сега сър Ричард нападна него.

В същия миг Брендън зърна меча си в прахта и посегна да го вдигне. Ричард изпъшка и се хвана за главата. Но продължи да държи здраво оръжието, въпреки че от раната бликаше кръв.

Вече не може да ме убие, помисли си Кира, защото Брендън е намерил меча си. И Джей вече слизаше тичешком по стълбата на ешафода…

Сър Ричард се опита да я нападне още веднъж, но лицето му се разкриви. Бавно, много бавно той се свлече на земята.

Зад него стоеше Катарина Макдоналд. А от гърба му стърчеше ножът, който тя беше хвърлила по него. Известно време тя гледаше втренчено трупа. После се обърна към Кира.

— Слава богу, че не сте ранена, лейди! Вече се страхувах, че няма да дойдем навреме…

Кира чу бързи стъпки и се обърна, вдигнала меча. Но към нея бързаше Арин.

— Вече зная, лейди, че когато и да се срещнем, все воюваме. Само че в момента просто не мога да гледам никаква стомана.

Тя пусна оръжието и се хвърли в обятията му. Отвърна страстно на целувката му.

Около тях гръмнаха ръкопляскания и тя вдигна слисано очи. Хората на Арин и селяните ги бяха наобиколили, а в средата стоеше лорд Пърси и ръкопляскаше най-силно.

— Лорд Пърси! — извика тя.

— Тихо, момиче! Официално аз никога не съм бил тук. Впрочем къде е нашият непоправим отец Кориган? Той се сражава не по-малко ожесточено отколкото свети Михаил с дракона. Когато ирландски свещеник едва не загива в битка на страната на Уолъс, пращат го право в Шотландия. Отец Кориган, къде сте?

— Тук съм, лорд Пърси! — Кориган пристъпи засмян напред. Беше предрешен като овчар. Явно беше последвал селяните и беше влязъл с тях в двора. — Бойците на Дароу са мъртви. Поне повечето.

— Колко хубаво — прошепна Катарина.

— Е, край — заяви брат й и я прегърна през рамо.

— Никога няма да има край.

— За съжаление си прав — съгласи се Арин. — Но днес…

— Моите хора ще се погрижат за труповете — прекъсна го лорд Пърси. — Днес, сър Арин, ще се погрижите внучката на моя стар приятел да се роди законно.

— Да, да идем в залата. — Арин прегърна Кира през кръста и я поведе към вратата.

— Нали каза, че никога няма да се ожениш за мен? Освен това неведнъж си ми напомнял, че не бива да те обичам прекалено много…

— За щастие, ти не ме послуша — прекъсна я той, спря и я прегърна.

— Трябва да си призная, че рядко изпълнявам заповеди. Обичам те със цялата си душа.

Той целуна нежно устните й.

— Толкова много неща се промениха. Шотландия отново е наша, а ти моя. Тъй че, ако искаш…

— Разбира се!

— Наистина ли чакаш дете?

— Да, наистина. Но когато сър Пърси почна да твърди, че съм твоя съпруга, сякаш сърцето ми спря. Изглежда в същия този миг Дароу реши да ме убие час по-скоро.

— Съжалявам. Толкова се боях, че лорд Пърси няма да открие навреме опиума на отец Кориган и да замае Дароу — това копеле можеше да се върне още същата нощ в криптата.

Тя се засмя и го целуна по бузата.

— На вашия верен слуга Гастон също трябва да благодарите, милейди. Без негова помощ нямаше да успея да съобщя на Арин и двамата братовчеди Греъм нямаше да успеят да проникнат в крепостта, за да изиграят ролите на палача и на свещеника.

— Добре! — реши тя. — На сватбеното празненство Гастон ще бъде наш почетен гост.

 

 

Малко по-късно отец Кориган навлече върху овчарските дрехи едно расо и извърши в залата венчалния обред. Лорд Пърси заведе Кира до импровизирания олтар, Катарина й стана шаферка, а Джон свидетел на братовчед си. Междувременно и Ингрид се беше озовала в крепостта. Свен бе пожелал тя да изчака в гората, докато премине всяка опасност. Сега тя лееше горещи сълзи на радост.

Всички шотландски бойци, превзели толкова триумфално замъка, сега се бяха събрали, пиеха от виното и бирата на Сикерн, хапваха от вкусните ястия и танцуваха. Облегната на гърдите на Арин, Кира се вслушваше във веселата мелодия на гайдата, в песните на хората извън закона, които вече не бяха извън закона.

— Лейди? — прошепна той.

— Да?

— След като сме вече законни съпрузи…

Двамата се измъкнаха незабелязани от залата. Или поне така си въобразиха.

В стаята на кулата дъхтеше на цветя. Леглото беше току-що застлано, в камината пламтеше весел огън. През амбразурите долиташе свеж ветрец и раздвижваше пламъците.

Кира обви с ръце шията на Арин.

— Наистина съм много щастлива, но не трябваше да се чувстваш задължен да се ожениш за мен. Щеше да ми е напълно достатъчно просто да бъда с теб…

Той сложи, трогнат, пръст на устните й.

— Никога няма да забравя случилото се. Но сега за нас започва нов живот. Кинси Дароу е мъртъв. От пепелта на моето отмъщение се надига благословията за моето бъдеще. Защото те спечелих за себе си.

— Колко поетични думи в устата на кален воин… — прошепна тя със смях.

В брачната нощ те се любиха върху мечата кожа пред камината. Златисти отблясъци трептяха върху гола кожа, магьоснически искри в косата на Кира, сини пламъчета в очите на Арин.

Доста по-късно Кира прошепна тихо:

— Нашето дете може да е било заченато тук, на това място…

— Не в мекото легло?

— Където и да спя с теб, наслаждавам се.

— Това ме прави много щастлив, Кира. Спечелихме важна битка и преди всичко увереността, че можем да се бием за нашата свободна Шотландия и да побеждаваме. Но…

— Какво?

— Английската войска ще се върне с превъзхождаща сила и бесен гняв. Може да ни се наложи да избягаме в планините. А никога не съм те питал, дали си готова да споделяш с мен толкова труден живот.

— Ти не ме попита и дали искам да си омъжа за теб, а чисто и просто ми го съобщи. Толкова труден живот ли? Разбира се, Арин! Дали в долината или в планината, където и да ни захвърли съдбата, аз съм готова на всичко. Разбира се, ако не ми заповядаш отново да не те обичам прекалено силно.

— О, Кира! — прошепна той до устните й. — Ти си моят живот, моята душа.

Привлече я страстно към себе си и отново се любиха. Огънят гореше ли гореше…

 

 

Далеч долу на юг Едуард I слезе от лодката и стъпи на брега. Заради дългите му крака го наричаха „Дългокракия“. Тежките клепачи беше наследил от баща си и те скриваха пронизващи сини очи. Откакто научи новините, те пламтяха от гняв.

Шотландия…

— Сър, тук ли ще нощуваме? — попита човек от свитата му.

— Не, по дяволите! — изруга Едуард. — Ще препуснем веднага към Лондон. Там ще съберем нова армия!

Той погледна упорито към север. Да, в следващата битка със шотландците той ще лично ще командва войската.