Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Греъм (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conquer the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 53 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Покори нощта

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от vi)

7

Той спря на прага.

Очевидно се бе изкъпал другаде, защото носеше чисто наметало. Тъмната му мокра коса блестеше, беше гладко избръснат.

Ингрид се втренчи с ужас в него, бузите й пламтяха.

— Сър — изрече тя насила и се поклони.

Той сякаш изпълваше цялата рамка на вратата. Известно време гледа изпитателно камериерката, после се обърна към Кира, застанала пред камината.

— Какво й става?

— Страх я е да излезе.

— Защо?

— Защото й препречваш пътя.

Той се дръпна и Ингрид изхвърча от стаята сякаш я гонеха всички демони на ада. Той затвори учуден вратата.

— От какво я е страх?

— И още питаш? Та ти превзе Сикерн.

— Но не съм й сторил нищо лошо.

— Все пак за малко да изнасилиш горкото момиче.

— Мислех, че тя е господарката.

— Значи предпочиташ мен? — Кира се надяваше гласът й да прозвучи колкото може по-хладно и презрително.

Той се приближи бавно към нея, кръстосал ръце на гърба.

— Не съм сигурен.

— О… — Идеше й да си отхапе езика.

— Ако тя беше господарката, щеше да ми е много по-лесно, след като извърша замисленото, да си отида или дори да избягам.

Кира наведе глава, твърдо решена да не позволи на врага си да я размекне. Говореше приятелски, но сигурно не беше забравил днешната й авантюра, освен това, също като Ингрид и повечето обитатели на замъка, не се съмняваше, че се е хвърлила от кулата.

— Първо преплува реката, после взе гореща баня. — Арин седна в края на леглото и се събу. — Кой начин е по-подходящ за да премахнеш вонята на неверника от благородното си тяло?

— Нито единият, нито другият. Толкова гадна воня не се премахва лесно.

— Предполагам, че постоянно ще се опитваш. — Той свали панталона, после стана и угаси настолната лампа. Обърна гръб на Кира и хвърли наметалото.

На светлината на пламъците тя виждаше силните му мускули и жили, множеството белези. Преглътна конвулсивно. Пак ли ще я изнасили? Но той не се приближи към нея. Вместо това се пъхна под кожените завивки и затвори очи. Кира стоеше неподвижна пред огъня. Той не помръдна няколко минути и тя реши че е заспал. За да се убеди, пристъпи тихичко на пръсти към леглото.

— Ако се опиташ да излезеш от стаята или да вдигнеш ръка срещу мен, горчиво ще съжаляваш — закани се той. Клепачите му бяха все така спуснати.

— Според теб какво трябва да направя? — попита объркана. — Да стоя така цялата нощ?

— Щом ти харесва…

— Значи мога да правя каквото си искам?

Той отвори очи.

— Стига то да се харесва и на мен… В леглото ми си добре дошла, разбира се. То е много широко.

— Не достатъчно широко. — Тя се върна при камината и легна върху голямата меча кожа, все така увита в хавлиените кърпи. Твърде късно си спомни, че за пръв път се бе случило миналата нощ точно тук. Потрепери. Дали защото огънят постепенно гаснеше? Или защото езичникът шотландец лежеше съвсем наблизо в леглото?

Сякаш мина цяла вечност. Сигурно най-сетне е задрямал, каза си тя. Стана бавно и го погледна. Откакто превзе крепостта, той не беше спал. Сигурно беше напълно изтощен. Не искаше отново да го разгневи, а само да разбере какво е положението. Има ли страж пред вратата? Ако излезе от стаята, ще я задържат ли?

Отиде на пръсти до леглото, затаила дъх. Арин лежеше на хълбок, с лице към стената. Доста опасно за човек извън закона, помисли си тя. Твърде учудващо за иначе толкова бдителен и предпазлив мъж. Изглежда беше заел несъзнателно тази поза, загубил от толкова умора способността да разсъждава трезво. Заспал, с успокоени черти на лицето, изглеждаше много по-млад. Трябваше да признае, че има много привлекателно, запомнящо се лице. Раменете му се вдигаха и отпускаха ритмично — дишаше равномерно. Тя изчака няколко дълги минути. Арин не помръдваше. Най-сетне тя се запъти бързо към вратата.

Не го чу да става, усети само мълниеносно движение до себе си. Следващия миг той вече стоеше пред нея и й препречваше пътя — огромен и съвсем гол. Тя отстъпи инстинктивно крачка назад. Но това не й помогна. В будните му светлосини очи прочете отново, че той няма да прояви никаква милост.

— Исках само да проверя дали вратата е затворена — измърмори тя. — Понеже става течение…

— Така ли? — Преди да разбере какво става, той я вдигна високо, занесе я до леглото и я хвърли върху сламения дюшек. После хвана брадичката й, не много нежно. — Ако се опиташ още веднъж, ще те вържа за кревата до края на нощта.

Въпреки болката, която й причиняваше хватката му, тя го гледа предизвикателно, докато той не пусна най-сетне брадичката й.

— Но защо? Не разбирам. Имаш нужда от сън, аз ти преча, а ти не ми вярваш. Защо да не отида в моята стая? Нали вече получи онова, което искаше.

— Млъквай, Кира. Иначе не само ще те вържа, но и ще ти запуша устата.

— Защо ме принуждаваш да остана тук?

— Предупреждавам те, ако си мълчеше повечко, щеше да си много по-добре.

— Извън тази стая няма да продумам вече нито дума.

— Ще мълчиш тук.

— Мога ли само да ти обърна внимание на факта, че след тези напрегнати дни, трябва да се наспиш…

— За това имаш право.

— Значи не ти трябвам.

— Никога не съм имал нужда от теб, лейди.

— Тогава ме пусни да изляза.

— Знаеш колко съм уморен и въпреки това нарушаваш напразно нощния ми покой.

— Ако ме пуснеш да изляза, повече няма да те безпокоя.

— Не.

— Но…

— Може би се боя, да не се хвърлиш отново в реката.

— Не съм го направила.

— Ех, може и да паднеш без да искаш.

— Това няма да се повтори, кълна ти се.

— И няма да излезеш от тази стая — в това ти се кълна пък аз.

— Бъди благоразумен…

— Ти ще останеш тук, така че да мога да те стигна с ръка.

— Аха! За в случай, че отново те обземе желанието да мъстиш, така ли?

— Напоследък ме изкушават много желания, лейди.

— Вече го забелязах.

— Много повече желания, отколкото можеш да си представиш.

Бузите й пламнаха от кипналата кръв.

— Но именно ти великият завоевател, овладяваш тези желания?

— Предлагаш ми да им дам пълна свобода? Въпреки че изобщо не съм ти казвал какво именно ме привлича? Тъй или иначе винаги успявам да се владея.

Ядосана, тя проумя все пак, че той й се подиграва.

— В такъв случай не бива да ме задържаш тук.

— Да не се боиш от самата себе си, Кира? Страхуваш се да не се събудиш посред нощ, изпълнена от необуздана страст?

Онова, от което тя се боеше, беше странното треперене дълбоко в утробата й, което не можеше да си обясни.

— Повярвай, ти не будиш в сърцето ми никакви желания, само гняв и омраза. По болезнен начин разбрах на какво си способен. Ти превзе моята крепост и ме изнасили. Затова прости ми, че се боя да не ми връхлетиш отново.

— Ако най-сетне млъкнеш и благоволиш да ме оставиш на мира, ще можеш да се чувстваш в пълна безопасност. — Сега гласът му вече не беше подигравателен, а предупреждаващ. Капнал и гневен, той гледаше втренчено Кира.

Съзнанието колко е безпомощна разпалваше яда й. Сви ръце в юмруци и стисна зъби.

На врага й не му липсваше самоувереност. Той изпълзя преспокойно през нея, за да легне в другия край на кревата. Когато голото му тяло докосна ръката й, тя цяла се сви.

Но той се изтегна до нея, без да я докосне повторно, и затвори очи. Това обаче нищо не значеше. Както вече бе разбрала, той виждаше и през спуснати клепачи.

Известно време цареше пълна тишина, после Кира наруши мълчанието.

— Все още не проумявам защо всъщност да не мога да спя в собствената си стая?

— Налага ли се да разраня тези сладки устни като ти натикам кърпа в устата?

Тя му обърна ядосано гръб и се уви в кожена завивка. Ръката й се плъзна под възглавницата и напипа дръжката на ножа, който Ингрид й бе оставила. Може би щеше да заспи спокойно ако усеща оръжието в ръката си?

Но не можа да заспи. Близостта на Арин я тревожеше. След малко се обърна внимателно към него. Смаяна видя капчици пот по челото му. Той дишаше тежко, после се обърна и изкрещя:

— Не!

Изведнъж посегна към нея с широко отворени очи. Обзета от смразяващ страх, тя извика високо и извади ножа изпод възглавницата. Гласът й му помогна да дойде на себе си, ярост прогони болката, която разкривяваше допреди миг лицето му.

— Проклета английска вещице! — изруга той и впи пръсти в раменете й.

— Пусни ме! — изсъска тя и вдигна ножа. — Предупреждавам те.

Но той изобщо не я слушаше. Вместо това се нахвърли върху нея. Инстинктивно и с единствената мисъл да остане жива, тя насочи острието към гърдите му. Той се отдръпна мълниеносно и стисна толкова яко китката й, че й се стори костите й ще се счупят. Опита се, задъхана, да се освободи.

Той изтръгна със силните си пръсти ножа от ръката й и тялото му я притисна към сламения дюшек. Тя се опитваше отчаяно да си поеме дъх, отблъскваше безрезултатно тежкото му тяло което изтласкваше въздуха от дробовете й.

След известно време той се надигна и коленичи над нея. Бедрата му я държаха в желязна хватка, беше стиснал здраво и китките й. Тя го гледаше с растящ страх. Достатъчно често беше предизвиквала гнева му, но този път явно беше прекалила, въпреки че с ножа го беше нападнала инстинктивно. Несъзнателно и без зла умисъл. Просто се опита да го отблъсне, ужасена от неговия кошмар. Но той нямаше никога да я повярва, че е искала само да се защити, докато той води битка с някакъв демон.

Кинси, разбира се. Демонът е Кинси.

— Не! — прошепна тя. — Моля те!

Само усещаше погледа му, защото огънят беше угаснал, а нощта бе тъмна като в рог.

— За какво се молиш? — попита той тихо.

— Не ме убивай…

— Виж ти! Искаше да забиеш нож в гърлото ми, а аз трябва да те пощадя? Предсказаха ми, че ще положиш всички усилия за да ме убиеш. Само че, откровено казано, не предполагах, че си толкова глупава.

— Не съм глупава и не исках…

— Ако не си искала, сигурно нямаше да вдигнеш нож срещу мен.

— Кълна ти се…

— Престани да лъжеш! — прекъсна я гневно той. — Кажи ми по-добре защо Дароу напусна замъка — да се бие, или просто да избяга от непрекъснатото ти дърдорене?

— Колко жалко, че не те прободох! — Още същия миг съжали за думите си. Господи, трябваше ли да разпалва гнева на този мъж, който я държеше във властта си.

Затворила очи, тя очакваше отмъщението му. За нейно учудване той стана от леглото и тя го чу да се разхожда из стаята. Отвори колебливо очи. След няколко минути той се върна. Държеше в ръка един от дългите кожени ремъци, с които се връзваха металните части на бронята му.

Кира се дръпна чак до резбованата горна табла на леглото. После се опита да скочи. При това завивките се свлякоха от тялото й. Арин видя това, но се престори, че не забелязва. Притисна я безмилостно към възглавниците, обви ремъка около китките й и я върза за единия край на кревата.

— Не, моля те, недей! — умоляваше го тя отчаяна и се опитваше да се освободи. — Повярвай, не исках да те убия. Но ти ме нападна.

— Лъжеш!

— Така е…

— Да приключим със спора. Капнал съм и искам най сетне да поспя.

— Би могъл, ако беше сам. Чуй ме, наистина не исках да те убивам. Ти сънуваше и изведнъж се нахвърли върху мен. Помислих, че ще ме пребиеш…

— И тогава вдигна мълниеносно ножа, вече отдавна готов под възглавницата.

— Но аз не исках… — Тя замълча. Усещаше прекалено осезаемо неговата близост, голото му тяло до нейното, пламъка който той палеше в нея, въпреки волята й. Без кърпите беше съвсем беззащитна и напълно в негова власт. Почувства се унизена, защото усети как зърната на гърдите й се втвърдяват. Мразеше се задето не го мразеше. Всяко движение на ръцете му, на бедрата му до нейните беше болезнено насилие над нейните чувства, но тя не желаеше да се брани.

— Така вързана няма да мога да спя — прошепна.

— Твой проблем, лейди. — Той се дръпна от нея и се извърна.

Така поне не й се налагаше да понася допира му, който така я смущаваше. Задърпа ремъка. Ще успее ли да освободи ръцете си от примките? Не, невъзможно.

Лежеше отчаяна и безпомощна. В студената нощ, без кърпите и кожите, тя се разтрепери. Но не се решаваше да безпокои Арин. Ако се събуди още веднъж от лош сън, може би наистина ще я удуши.

Трепереше все по-силно, зъбите й тракаха.

Изведнъж той стана и тя се вцепени. Но после разбра, че само е отишъл до камината, да сложи няколко цепеници и да ги запали. На червеникавата светлина виждаше широките му рамене. Беше клекнал пред пламъците и чакаше всички цепеници да пламнат. Най-после се върна в леглото.

— Така по-добре ли е? — попита.

— По-топло е — отговори тя тихо.

Той я зави с кожи.

— Повярвай, не исках да те убия — прошепна тя.

— Може и да ти повярвам — утре. Сега съм наистина капнал и не желая да рискувам.

— Ти сънуваше…

— Възможно. Много често сънувам.

— Съжалявам.

— Задето се опита да ме убиеш?

— Глупости! — протестира тя ужасена. — Никога не съм го искала! Искам да кажа, че станалото в Хоук’с Керн… ужасната смърт на съпругата ти…

— И понеже ми съчувстваш, трябва да те развържа, така ли? — попита той.

— О не, и така съм много добре — каза тя с подигравка.

— Тогава всичко е наред… Съжалявам, но не мога да те развържа. Само глупак може да е толкова лекомислен.

Когато протегна ръка към нея, тя цяла се сви. Но той само придърпа завивката чак до брадичката й. После мина от другата страна и си легна.

Поне нямаше вече да трепери. Беше уморена до смърт, а той не беше стегнал силно ремъците и те не се врязваха болезнено в китките й. Само след минута тя вече спеше.