Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Викинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hearts Aflame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 283 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Сърца в пламъци

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от hrUssI

Глава 1

Норвегия, 873 година

Дирк Герхардсен скочи на земята и зави към реката, където бе спряла златокосата девойка. Кристен Хаардрад погледна назад, защото й се стори, че чу нещо, после спря големия си жребец, завърза го и тръгна към водата. Отляво се извиваше фиордът Хортен, но тук повърхността на морето бе гладка като огледало. Дирк знаеше от собствен опит, че водата е приятно топла и прекалено изкушаваща, за да бъде пренебрегната от девойката.

Той разбра, че Кристен ще дойде тук, когато я видя да излиза от къщата на чичо си Хю и да поема по този път. Когато бяха малки, те идваха често на това място, за да поплуват заедно с нейните братя и братовчеди. Кристен имаше голямо семейство — трима братя, един чичо, който беше ярл на тази страна на фиорда, и дузина далечни братовчеди от страната на баща й и всички те я обожаваха.

Доскоро Дирк гледаше на нея по същия начин. Той бе поднесъл сърцето си на Кристен с предложение за женитба, както много други преди него. Тя му бе отказала — наистина учтиво, но мъката му все още бе смазваща. Пред очите му високото момиче се бе превърнало в прекрасна, царствена жена и той живееше с копнежа да нарича Кристен Хаардрад своя.

Дирк стаи дъх, когато девойката започна да съблича ленената си дреха. Той очакваше това. Беше я проследил с надеждата, че ще го направи и с помощта на Один тя го направи. Гледката бе повече от това, което Дирк можеше да понесе — дълги стройни крака, нежна извивка на хълбоците, строен гръб, покрит само от дебела руса плитка. Само преди две седмици той бе стискал тази плитка в юмрука си, докато се мъчеше да долепи устните й до своите в целувка, която накара кръвта му да закипи. Тогава тя звучно го зашлеви и в действителност ударът го зашемети, защото Кристен не бе дребно и крехко момиче. Всъщност девойката бе само пет сантиметра по-ниска от него, а той бе висок над метър и осемдесет. Това съвсем не го разколеба. В този момент той усещаше, че ще полудее, ако не може да я притежава.

За щастие по-големият брат на Кристен, Селиг, се бе намесил, но това стана, когато Дирк отново я бе сграбчил и се опитваше да я събори на земята. И той, и Селиг още носеха рани от тази среща, а Дирк загуби един добър приятел в лицето на брат й — не защото се биха, тъй като норвежците бяха готови за бой винаги и за всичко, а заради онова, което се опита да направи на Кристен. Не можеше да отрече, че щеше да я обладае там на земята в оборите на баща й. Ако го беше направил, сега щеше да е мъртъв. И не с братята й щеше да се бие, а с баща й, Гарик, който би го убил с голи ръце.

Сега Кристен бе във водата и въпреки че Дирк не виждаше цялото й тяло, това не охлади кипналата му кръв. Той не очакваше, че изкушението да я наблюдава как плува ще бъде така силно. Бе я проследил, защото се надяваше, че ще е сама, далече от семейството си и това щеше да бъде единствената възможност да остане насаме с нея. Носеха се слухове, че скоро ще се омъжва за Шелдън, най-големия син на Перин, най-добрия приятел на баща й. Разбира се, и преди бе имало слухове, и то доста често, тъй като Кристен бе видяла деветнадесет зими и през последните четири години почти всеки нормален мъж от двете страни на фиорда бе искал ръката й.

Сега тя плуваше по гръб. Той виждаше пръстите на краката й, белите бедра, игривите гърди — в името на Локи, тя молеше да бъде изнасилена! Дирк не издържаше повече. В бързината той разкъса дрехите си.

Кристен чу звука и погледна в посоката, от която мислеше, че идва, но не видя нищо. Тя бързо се завъртя и огледа наоколо, но в топлото заливче нямаше никой друг, освен нея. Единственото раздвижване на водата бе причинено от нея. Въпреки това тя заплува към брега, където лежеше роклята й, редом с единственото оръжие, което бе взела със себе си — украсената със скъпоценни камъни кама, която носеше по-скоро като накит, отколкото за защита.

Глупаво бе от нейна страна да идва тук сама, вместо да изчака някой от братята си. Но пък те бяха заети да подготвят големия викингски кораб на баща й, с който Селиг щеше да потегли на изток следващата седмица, а този ден бе така топъл след хладната пролет и изключително студената зима. Тя не можа да устои на изкушението.

Кристен толкова обичаше приключенията. Само, че досега, никога не ги бе предприемала сама. Може би да свали всичките си дрехи не бе най-разумното нещо, което можеше да направи, но пък изглеждаше толкова примамливо и дръзко, а ако Кристен трябваше да се характеризира с едно качество, това бе дързостта. И съжаляваше винаги.

Щом краката й докоснаха дъното, той се изправи пред нея, едър и заплашителен. Кристен простена вътрешно — Дирк, а не някой друг. Лицето му имаше същото изражение, както в онзи ден, преди две седмици. Младежът бе на двадесет и една години, също като големия й брат Селиг. Впрочем, като връстници, те бяха много добри приятели. Дирк бе неин приятел до деня, когато я нападна в конюшнята.

Той бе пораснал и вече не бе онова момче, с което тя израсна, с което яздеше, ловуваше и идваше да плува в същото това заливче. Сега Дирк бе по-хубав, откогато и да било, с тъмнорусата си коса и златистокафявите си очи. Но това не беше същият младеж, когото познаваше, и тя се страхуваше, че онова, което се случи онзи ден в конюшнята, ще се повтори.

— Не биваше да идваш тук, Кристен. — Гласът му бе нисък и дрезгав.

Очите му се спряха на водните капчици, които блещукаха като диаманти върху дългите й мигли. Други се стичаха по високите й скули и по малкия правилен нос. Тя облиза с език влагата от пълните си устни и той простена.

Кристен чу това и очите и се разшириха, но не от тревога, а от гняв. Тези очи, също като на баща й, изглеждаха като небето, морето и земята и имаха цвета на чиста вода, но сега бяха станали тюркоазни и развълнувани, също като разпенените вълни на бурно море.

— Пусни ме да мина, Дирк.

— Не!

— Помисли пак.

Тя не повиши глас — не бе необходимо. Яростта бе изписана на красивото й лице. Но чудовището на похотта бе обладало Дирк.

— Кристен! — Ръцете му се вдигнаха, за да хванат голите й рамене и да я задържат, докато тя се опитваше да се отскубне. — Знаеш ли какво ми причиняваш? Имаш ли представа как един мъж може да обезумее от желание по жена, красива като теб?

В очите й заблестяха опасни пламъци.

— Ти наистина си обезумял, ако мислиш да…

Устните му грубо я накара да замлъкне. Ръцете, които стискаха, раменете й, я привлякоха още по-плътно, притискайки налетите млади гърди.

Кристен почувства, че се задушава. Устните му болезнено се впиваха в нейните и това я отвращаваше, както и допирът на тялото му, толкова плътно до нейното. Фактът, че бяха почти еднакви на ръст, бе довел мъжествеността му право пред вратата, към която се стремеше, и за нея това бе най-отвратителното, защото тя знаеше какво правеха мъжът и жената, когато се любеха. Майка й, Брена, бе обяснявала надълго как се прави любов, но това не би могло да се нарече така, щом чувстваше само отвращение.

Кристен проклинаше силата му, докато се бореше с него. Тя обикновено се възхищаваше на силата и смелостта на мъжете, но не и когато тези качества целяха да пречупят волята й. Не би било трудно за Дирк да намери входа и да открадне девствеността й. Тя би го убила, ако го направеше, защото това бе нещо, което той нямаше право да вземе. Нейно право бе да го даде и когато намереше мъжа, на когото би го дала, щеше да го направи с удоволствие. Но не по този начин, а и Дирк Герхардсен не бе този мъж.

Кристен захапа силно долната му устна, като в същото време заби нокти в гърдите му. Тя започна да стиска устната все по-силно, докато той свали ръцете си от нея. Тогава го заблъска, докато смениха местата си. Разбира се, Дирк можеше да я удари, но тогава тя би разкъсала устната му и той несъмнено разбра това. Въпреки това девойката не си позволи да рискува и не разтвори зъби, докато внезапно не стъпи с крака на корема му.

Кристен отпусна устната в момента, когато използва стомаха му за трамплин и се хвърли към брега, отблъсквайки в същото време Дирк навътре в дълбоката вода. Това й даде достатъчно време, за да излезе от водата и да стисне здраво камата, преди мъжът да я е достигнал. Но той дори не се опита. Един поглед към оръжието й го накара да спре.

— Ти си пълна с номера, като дъщеря на Локи! — процеди с болка Дирк, докато бършеше кръвта от устната си. Гневният му поглед я пронизваше.

— Не ме сравнявай със своите богове, Дирк. Майка ми ме възпита като християнка.

— Не ме интересува в какви богове вярваш — каза той. — Пусни ножа, Кристен.

Кристен поклати глава. Сега, когато имаше оръжие в ръката си, девойката се бе поуспокоила и той можеше да види това. И в името на Один, сега тя бе прекрасна — стоеше съвсем гола, водата се стичаше по тялото й, по налетите гърди, които го зовяха, по плоския корем към триъгълника от златна коса между краката й. И сега го предизвикваше, предизвикваше го, като стискаше ножа по начин, които показваше, че знае как да го използва.

— Струва ми се, че майка ти те е научила на доста повече неща от любовта към нейния бог — горчивина изпълни гласа му. — Баща ти и братята ти никога не биха те научили да боравиш с тази играчка, нито пък щяха да одобрят такова обучение, тъй като това щеше да постави под съмнение способността им да те защитят. Лейди Брена те е обучила на келтските си номера, нали? За всичките тези години би трябвало да разбере, че келтските умения не могат да се сравняват с викингските. На какво още те научи, Кристен?

— Знам да използвам всички оръжия, с изключение на бойната секира, защото тя е средство за убиване, чиято употреба не изисква умения — отговори тя гордо.

— Нямаш достатъчно сила, за да боравиш с нея — отвърна кисело той — И какво би казал баща ти, ако научи. Струва ми се, че ще опердаши и теб, и майка ти.

— Ще му кажеш ли? — презрително запита тя.

Той я погледна. Разбира се, че нямаше да каже на баща й, защото щеше да се му наложи да разкаже откъде е разбрал това. Усмивката върху устните й говореше, че тя също се досеща. А мисълта за Гарик Хаардрад, който бе с една глава по-висок от него и в доста добра форма дори на четиридесет и шест години, охлади отчасти страстта на Дирк. Но не напълно.

Кафявите му очи се впиха в нейните:

— Какво не ти харесва у мен, Кристен? Защо не ме искаш?

Този въпрос я изненада, защото бе зададен с притеснение. Дирк бе съвсем гол, също като нея, и стоеше гордо изправен насреща. Тя колебливо прекара поглед по дългото му тяло. Кристен не се притесни от това, което видя, защото вече бе виждала голи мъже, когато заедно с братовчедка си Тайра се бяха промъкнали в банята на чичо си и скрити зад една каца, гледаха как братовчедите й се къпят. Разбира се, това бе преди повече от десет години и имаше още една разлика от ситуацията в момента. Никога преди тя не бе виждала мъжки инструмент на удоволствието така изправен и горд, както този на Дирк.

Кристен му отговори честно:

— Всичко е наред у теб, Дирк. Имаш хубаво тяло и е приятно да те гледа човек. Баща ти има богато имение и ти си негов наследник. Всяка жена ще е щастлива да се омъжи за теб.

Тя не добави, че братовчедка й би сключила договор с боговете, за да го притежава и затова Кристен не му обръщаше внимание. Тайра бе влюбена в този мъж от пет години, но той все още не знаеше, а Кристен се бе заклела да не издава тайната на приятелката си на никого, най-малко на Дирк.

— Ти просто не си за мен, Дирк Герхардсен — завърши тя.

— Защо?

— Ти не караш сърцето ми да започне да бие по-силно.

Той я погледна учудено и попита:

— Какво общо има това с брака?

„Всичко“, помисли си тя, а на него отвърна:

— Съжалявам, Дирк. Не те искам за свой съпруг. Вече ти го казах.

— Вярно ли е, че ще се омъжиш за Шелдън?

Тя би могла да излъже и да се отърве от него, но не обичаше да лъже само за да улесни нещата.

— Шелдън ми е като брат. Родителите ми искаха да се омъжа за него, но ще отхвърля и това предложение.

„Той ще се зарадва — добави тя наум, — защото и той ме приема като сестра и мисълта за брак между нас му е също толкова неприятна.“

— Все ще трябва да избереш някого, Кристен. По едно или друго време всеки мъж от фиорда е искал ръката ти. Би трябвало отдавна да си омъжена.

Тази тема не бе приятна за Кристен, тъй като тя осъзнаваше положението си по-добре, от когото и да било, но нямаше нито един мъж по цялото продължение на реката, за когото би искала да се омъжи. Искаше любов като тази между родителите си, но знаеше, че може да се наложи да се примири и с по-малко. Беше отлагала няколко години, като отхвърляше всички предложения и родителите й позволяваха, защото я обичаха. Все пак това не можеше да продължава безкрайно.

Кристен се ядоса на Дирк, задето й напомни за болката, която я измъчваше непрестанно през последната година.

— Кого ще избера не те засяга, Дирк, тъй като това няма да си ти. Заеми се да си намериш друга и не ме безпокой повече.

— Бих могъл да те взема, Кристен, и да те принудя да се омъжиш за мен — тихо предупреди той. — Тъй като отхвърли толкова предложения, баща ти ще те даде на мен, след като те опозоря за другите. Това е ставало и преди.

Това беше възможно. Разбира се, баща й първо щеше да го пребие. Но ако Дирк все пак оживееше, можеше да я получи. Фактът, че е загубила девствеността си, щеше да се вземе предвид.

Кристен го погледна ядосано:

— Ако баща ми не те убие, ще те убия аз. Не бъди глупав, Дирк. Никога не бих ти простила такъв долен номер.

— Но ще бъдеш моя.

— Казах ти, че ще те убия.

— Не мисля така — каза той прекалено уверено, за да може тя да остане спокойна — Мисля, че рискът си струва.

Очите му се взираха в гърдите й, когато каза това. Тя изтръпна. Не трябваше да остава тук и да говори с него. Трябваше да яхне Тордън и да препусне, вместо да хваща камата и да се изправя срещу него.

— Тогава опитай сега и аз ще те убия.

Дирк отново погледна оръжието й. Тя го вдигна по начин, които не оставяше съмнение, че ще успее да го нарани, преди да й го отнеме. Само да не бе висока почти колкото него и да не беше толкова силна…

Гневът му отново се засили, този път насочен към майка й, задето е била достатъчно луда да научи дъщеря си на войнските умения. Той сниши глас:

— Не можеш винаги да държиш това в ръката си, Кристен.

Ъгълчето на устните и леко се изви:

— Ти си глупак, задето ме предупреди. Сега вече никога няма да позволя да ме хванеш сама.

Това го накара да кипне:

— Тогава увери се, че си залостила вратата, когато спиш, защото ще намеря начин да те взема и това ще стане много скоро.

Кристен не отвърна на тази заплаха, но спря да събира дрехите си от земята и ги преметна през рамо. Без да сваля очи от Дирк, тя започна да опипва назад за юздите на Тордън и щом ги хвана, заотстъпва заедно с коня си. Щом се отдалечи на няколко стъпки, девойката хвана здраво коприненобялата грива и се метна върху него.

Тя чу зад себе си проклятията на Дирк, но не им обърна внимание. Мислите й бяха заети с това, да се облече по-бързо, преди да приближи имението Хаардрад, където някой можеше да я види. Не би могла да даде обяснения, а ако кажеше истината, щеше да получи сурови ограничения на свободата си, а и Дирк Герхардсен — големи неприятности.

Ако не бяха ограниченията, би признала какво се бе случило, но тя ценеше свободата си твърде много. Баща й и без друго се тревожеше много за нея. Майка й не толкова, тъй като я бе обучила да се защитава през всичките тези лета, през които Гарик пътуваше заедно с братята й, за да продава стоката си. Брена бе научила Кристен на всичко, което самата тя бе усвоила от своя баща — умения и хитрости в боравенето с оръжие срещу по-силен противник. Хитростите бяха необходими, защото макар девойката да бе с една глава по-висока от майка си и доста по-силна от повечето жени, все пак силата й не можеше да се сравнява с мъжката.

Кристен се гордееше със способността си да се защитава сама, но това бе първият път, когато й се наложи да изпита уменията си. Тя не можеше открито да носи оръжие, както правеха мъжете, пък и баща й щеше да се разгневи, ако разбереше на какво я е научила Брена. Всъщност момичето не искаше да ходи въоръжено, защото не по-малко се гордееше с женствеността си.

Цялото семейство обичаше, полагаше грижи и защитаваше Кристен. Освен Селиг, който бе с две години по-възрастен от нея, тя имаше Ерик — на шестнадесет зими и Торал, който бе видял четиринадесет. И двамата вече почти бяха достигнали ръста на чудесния си баща. Освен това тя имаше братовчед си Атол — само няколко месеца по-възрастен от Селиг, както и дузина втори и трети братовчеди по бащина линия, които щяха да се бият до смърт при най-малката обида отправена към нея. Не, тя бе добре защитена и нямаше нужда да се доказва, както трябваше да прави майка й, когато бе на нейната възраст.

До днес. Само ако можеше другата седмица да отплава със Селиг и приятелите му на изток към пазарните градове, нямаше да има нужда да се тревожи отново за Дирк, поне докато не се върнеше в края на лятото. Дотогава той сигурно щеше да си е намерил съпруга и желанието му да я тревожи щеше да се е уталожило.

Уви, тя бе помолила да отиде на това търговско пътуване, но й отказаха. Вече беше прекалено голяма, за да отплава с толкова много младежи, въпреки че корабът принадлежеше на баща й и Селиг бе командир. Щом Гарик не тръгваше, нямаше да тръгне и тя, и това бе окончателно. Дори лукавият й намек, че може да срещне някой търговски принц в Бирка или Хедеби и да доведе съпруг, не го убеди. Ако той не бе там да се грижи за нея, както вече бе правил на три пъти, когато позволи на Кристен и на майка й да плават с него, то тогава тя трябваше да остане у дома.

Гарик не плаваше през последните няколко години, защото предпочиташе да прекара топлото лято с Брена и оставяше командването на кораба на приятеля си Перин или на Селиг, когато стана достатъчно зрял. Родителите на Кристен щяха да поемат с конете си на север и нямаше да се върнат преди края на лятото. Там те ловуваха, изследваха и се любеха и дъщеря им мечтаеше точно за такива взаимоотношения. Но къде можеше да намери мъж като Гарик, който бе така нежен с онези, който обичаше, и толкова опасен и страшен за враговете си — мъж, който да накара сърцето й да затупти по-бързо, като това на Брена, когато го погледнеше?

Кристен въздъхна и пое към къщи. Нямаше такъв мъж, поне не тук. Е, имаше няколко благородни младежи, но не много. А и имаше доста, които можеха да бъдат и бяха твърде опасни. Северните земи раждаха много мъже, и то доста добри, но никой, когото бе срещала досега, не развълнува младото й сърце. Само да можеше да отплава на север със Селиг. Там някъде сигурно бе мъжът, който съдбата й бе отредила — може би търговец или моряк, като баща й, датчанин, швед или дори норвежец от юга. Всички те търгуваха в големите пазарни градове на изток. Тя само трябваше да го открие.