Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Греъм (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conquer the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 53 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Покори нощта

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от vi)

4

— Помогнете ми! — заповяда Арин.

— Няма.

— Искам да си сваля ризницата и имам нужда от помощта ви.

— Наистина ли желаете да ви съблека?

— По дяволите, елате веднага тук!

— Може би трябва и сама да се изнасиля? — предизвика го тя.

— Ще бъдете ли така любезна, да ми помогнете, госпожо?

— Нямам необходимата сила…

— Нищо подобно, вие сте много силна и вече го доказахте, слизайки по това въже. Хайде, идвайте най-сетне!

За свое собствено учудване тя се подчини. Арин й обясни как да разхлаби кожените ремъци, придържащи ризницата на раменете. После той я накара да свали тежката броня през главата му.

Само след миг той се видя вдигнал високо ръце и уловен в ризницата си, която тя беше изхлузила само наполовина. Джей вече не стоеше на вратата. Покорна на някакъв импулс, Кира реши да използва изглежда последната си възможност да избяга.

— Момент — измърмори тя — и хукна към вратата. Тъкмо беше хванала месинговата дръжка, когато ръцете на Арин я сграбчиха. Палтото на баща й се плъзна от раменете й.

С гръб към Арин, тя притегли трескаво остатъците от роклята към гърдите си. Той не помръдна. Тя не чуваше нищо. Най-сетне не можа да търпи повече тишината и се обърна.

Беше свалил не само ризницата. Ризата, панталонът и обущата също лежаха на пода. Той сякаш не забеляза погледа й. Беше гол мъж в разцвета на силите си, целият в кал и съсирена кръв, с тяло на гръцки бог и сякаш загрижен само за банята. Кога ще влезе най-сетне във ваната…

— Ако се опитате още веднъж да отворите тази врата, ще ви сваля по стълбата долу и ще ви обладая пред очите на всички мои бойци и на някои от обитателите на замъка — заяви той. — Това сигурно няма да се хареса на лорд Дароу, когато разбере, но още по-мъчително ще бъде за вас.

Стиснала зъби, Кира се молеше да намери, въпреки заканата му, смелост да избяга. Беше се втренчила във вратата. Тя не беше залостена, нито охранявана. Мразеше се заради страха си.

Когато се обърна отново към Арин, той лежеше във ваната, облегнал глава на ръба й, затворил очи. Косата му се диплеше на абаносовочерни вълни във водата. Малки белези покриваха гърдите и шията му. Странно — със спуснати клепачи изглеждаше толкова раним… Щеше ли да изскочи гол от ваната, за да я сграбчи пред очите на всички?

— Забравете за вратата, лейди — предупреди той. — Уверявам ви, че наистина ще го направя и то е удоволствие…

Можеше ли, макар да беше капнал, да чете мислите й? Тя успя да отгатне неговите, въпреки че беше отворил очи.

— Налейте ми бира, лейди.

— Не съм ви слугиня.

— Не, но сте моя пленница. Донесете ми бира.

Тя прекоси гневно стаята, забрави за съдраната рокля и се спъна, когато тя се оплете в краката й. Залитна и извика. За неин ужас Арин изскочи веднага от ваната и я задържа. Голата му кожа докосваше нейната. Тя се изчерви притеснено.

— Ударихте ли се? — попита той.

— Пуснете ме! — прошепна тя.

За нейно учудване той изпълни желанието й и се върна при ваната. Погледът на Кира се плъзна по мускулестото му стройно тяло. Побърза да сведе очи. Господи, защо ли не скочи от крепостната стена…

Чу плисъка на водата, когато той седна отново във ваната.

— Все още чакам бирата си.

— Може да чакате и до второ пришествие.

След дълго мълчание той каза:

— Вие сте наистина очарователна жена. Всъщност човек би трябвало да очаква, че ще се опитате да спечелите благоволението ми, за да посмекчите отмъщението.

— Би ли имало някаква разлика?

— Ни най-малка.

— В такъв случай налейте си сам бира.

— Значи искате отново да стана от ваната?

— Разбира се, че не. — Впрочем в скъсаната си рокля тя не изглеждаше много по-благопристойно от Греъм. Събра инстинктивно дрипите пред гърдите си.

— Това, което вършите, няма смисъл — забеляза той.

— Кое?

— Усилията ви да запазите благопристойност и морал. Не се съмнявам, че вече сте спала с много мъже. Какво значение ще има за вас един повече или по-малко?

Тя се приближи с презрителна усмивка към каната, наля бира в двете чаши и му донесе едната. Може да беше пийнала повечко, но изведнъж й се дощя да го ядоса.

— Има ли значение дали са един повече или по-малко? Никакво, като се изключи желанието ми сама да си избирам по вкус любовниците. Дали са лордове, или обикновени конярчета — те трябва да ми харесват.

Той сви усмихнато рамене.

— За вашия добър вкус — измърмори той и пресуши отведнъж чашата си. — Последвайте примера ми!

Тя го изгледа с присвити очи. После изпразни чашата си.

— Налейте още! — заповяда той.

— Толкова много бира ли ви е нужна? Толкова непривлекателна ли съм?

— Наистина не сте — натърти той.

Кира взе чашата му, напълни я, после и своята.

— Значи искате да ме напиете, за да понеса по-лесно мъченията?

Той отпи голяма глътка и поклати глава.

— Опитвам се да въоръжа себе си, преди да изпълня неприятното задължение.

Въпреки желанието си тя се почувства уязвена и омразата й нарасна.

— Щом всичко това толкова ви отвращава, трябва да се откажете да отмъщавате на Дароу, сър. Освен това, тъй като съм спала с половината мъже в замъка, излишно е да омърсявате девствената ми чистота. Тя е вече изцапана.

— С половината?

— Поне с всички конярчета.

— В такъв случай ще трябва отново да ми налеете.

Той й вдъхваше страх и я вбесяваше.

— Още бира? Разбира се, сър. — Изведнъж забрави всяка предпазливост, грабна каната и изля съдържанието й върху главата на Арин.

Той скочи мълниеносно, сграбчи я, преди да успее да му се изплъзне, разтърси я, докато и последните дрипелчета от роклята й не паднаха като есенни листа от дърво. После я дръпна към ваната и я потопи цялата във водата.

— Щом сте омърсена, драга, трябва да се изкъпете.

Тя искаше да вика, но не можеше. Защото той седна до нея и я докосваше. В очите му горяха сини пламъци. След малко ръцете му и сапунът се плъзгаха по цялото й тяло — по гърдите, бедрата, корема, между краката.

Тя трепереше с цяло тяло, струваше й се, че гори. Когато стана, той пак я дръпна във водата. Галеше зърната на гърдите й, погледът му сякаш палеше огньове в нея. Пръстите му се движеха прекалено интимно между бедрата й. Тя искаше да извика, опита се да отблъсне ръката му.

— Престани, копеле проклето…

Думите не преминаха през устните й. С мъка си пое дъх. Кръвта й сякаш щеше да кипне. От гняв, разбира се, от панически ужас. Но не беше само това, а и този странен огън…

— Престанете! — Трябваше да е безпрекословна заповед, но се чу само тих шепот.

За нейно учудване той се покори, но само за да стане от ваната и да измъкне и нея. От страх да не се просне на пода, тя се вкопчи задъхана в раменете му. Паднаха заедно върху мечата кожа, две притиснати едно към друго, голи, мокри тела. Кира се извърна, бореше се напразно с вибриращите му мускули, с желанието му, с неговия гняв. После той легна върху нея и тя усети коравата му възбуда пред вратата на своята женственост. Когато той проникна рязко в нея, стисна отчаяно устни, за да потисне вопъла си. Не, няма да плаче, въпреки че от болката почти припадна. Под тежестта на тялото му не можеше да помръдне, едва дишаше и усещаше само как той се движи в нея, усещаше горещата му, пулсираща плът, силата на неговите ръце.

Той изведнъж се напрегна и за няколко секунди замря, преди гореща течност да изпълни утробата й. Понечи да го отблъсне, но тежкото му тяло я сковаваше, както и пронизващият му поглед.

— Защо?

— Моля?

— Защо излъга?

— За бога, моля те…

— Е? Защо ме излъга?

— Защото знаех, че ти всъщност не ме желаеш. — Тя преглътна конвулсивно. — Помислих си, че ще ме оставиш на мира, ако…

Той най-сетне стана. Тялото й сякаш продължаваше да гори.

— Проклета малка глупачка! Мислех те за опитна съблазнителка, ощастливила безброй мъже.

Тя извърна глава, за да скрие сълзите си.

— Има ли значение? Ти искаше да ми причиниш болка и успя.

Той мълча толкова дълго, че тя за малко не се изкуши да го погледне отново. Най-сетне той стана и се заразхожда напред-назад като тигър в клетка.

— Смятах за свое право да взема всичко, принадлежащо на Дароу. Също и теб. — Той спря пред камината и се загледа в огъня. — Дали съм искал да ти причиня болка? Всъщност не. Исках само да успокоя собствената си болка, да отпъдя кошмарите, да видя Дароу да умира — много бавно, сред бушуващи пламъци. — Дълбокият му глас сякаш трепереше.

— Дори да не ми вярваш, — прошепна Кира, все още с гръб към него, — но ужасно съжалявам за случилото се със жена ти.

— Току-що те изнасилих, лейди. В този миг не би трябвало да съжаляваш за съдбата на друга жена. — Той я видя, че трепери, приближи се към нея и се наведе.

— Не…

— Не бой се, само ще те занеса в топлото легло. — Въпреки протестите й той я вдигна на ръце.

Беше твърде слаба, за да се съпротивлява. Обгърна неволно шията му с ръце, въпреки че би трябвало да се брани от врага, който беше нахлул в дома й, беше я изнасилил.

Той отметна кожите, сложи Кира на хладния гладък чаршаф и я зави. Все още разтреперана, тя отвърна на погледа му и се опита да не гледа онази част от тялото му, която й бе причинила такава болка. Арин се пъхна в леглото до нея и тя се омота по-плътно в една от кожите. Но той не я докосна. Кръстосал ръце зад тила, лежеше по гръб, втренчен в нищото. След половин вечност наруши мълчанието.

— Странно… Кинси Дароу ми открадна всичко. Сега лежа в тази хубава господарска стая, в която бих искал да живея, до неговата годеница и нищо не се е променило. Болката ми не стихва. — Изведнъж се обърна към нея. — Постигнах все пак някаква победа и взех нещо, което той не може да си върне.

— Значи ме използваш, за да го нараниш?

— Толкова силно ли се обичате, че това няма да го смути? В такъв случай бог да ви е на помощ и на двамата, защото аз няма да си отдъхна, няма да се успокоя, преди да го видя под земята. Ако беше отвлякъл Александра, ако я беше държал цяла година до себе си, щях да продължа да я наричам своя жена и нашата любов щеше да е по-силна от всичко, което той би могъл да й стори, за да унизи достойнството ми. Но проклетият звяр я уби!

Потресена от неговото отчаяние, Кира отново се разтрепери. Беше, може би, чудо, че той не я уби, за да си отплати със същото.

— Да бях умряла, Кинси едва ли щеше да е съкрушен от мъка. А кралят сигурно щеше да му предаде цялото ми богатство.

Премълча, че Едуард е уредил годежа, без да я пита. Просто й съобщиха, че трябва да се омъжи за Дароу. Ако се наложеше, щяха да я вържат и да я довлекат до олтара, да я накарат да каже „да“.

Изненадана, видя, че Арин се усмихва.

— Не, милейди, ти няма да умреш. Въпреки че стремежът ти към свобода събужда в мен палещо желание да те напердаша, аз ще се овладея.

— Ти какво очакваше? Да ти поднеса без бой наследството на своя баща, само защото съм жена? — В очите й отново пареха сълзи. Колко глупаво от нейна страна! На този свят господства откровено насилие. С една дума или жест английският крал може да отнема човешки живот. Дори ако Греъм я пощади, Едуард може всеки миг да заповяда да я убият.

— Не очаквах да сваря тук жена като теб — отговори Арин. — Съжалявам, че ти причиних болка.

— Нали това искаше?

— Не, дойдох в Сикерн, за да взема нещо, което принадлежеше на Дароу.

— Странна мисъл в тези времена, когато според каприза или настроението на Едуард могат да отнемат всичко на един мъж.

Той поклати с въздишка глава.

— Не разбираш, изглежда, също като твоя годеник, какъв размах е взело въстанието.

— Ако имаш предвид онзи мъж извън закона на име Уолъс…

Той я прекъсна със смях.

— Да, говоря за Уолъс.

— Той е престъпник!

— Защо? — Когато Арин се опря на лакът и се наведе към нея, тя се дръпна, уплашена от гнева, припламнал в погледа му. — Извън законите, защото е протестирал срещу убийството на баща си? Преди години неговият баща отказа да подпише клетвата за вярност и, много странно, скоро след това бе убит. А онова, което се случи на Марион… Ако все още се чувства виновен, Уилям Уолъс е преследван от кошмари, може би по-ужасни и от моите.

— Да, слушала съм песните на странстващите поети. Разбрах, че жената, което е обичал, е била убита. Но се носи и друг слух, според който Уилям Уолъс иска само да се оневини, задето е убил Хизълриг, пълномощника на краля…

— Не е слух! — отсече Арин. — През онзи ден моят братовчед Джон е бил с Уилям. След сбиване с английски войници двамата се измъкнали през дома на Марион. Хизълриг я убил, за да си отмъсти. Преди да изгори къщата й до основи, той я пребил и я оставил да изгори, както е била в безсъзнание.

— Уолъс също не се слави с милосърдието си. Доколкото зная, изпратил е вече неколцина мъже да умрат сред пламъци.

— Само един. Аз съм свидетел. Тогава англичаните примамиха голям брой шотландци за преговори в Айр. Там обесиха всеки новопристигнал мъж. Предупредиха нашия отряд и ние обърнахме оръжието си срещу тях. Уолъс беше, разбира се, полудял от гняв. Затворихме англичаните в един обор. Изгоряха там заедно с труповете на нашите съотечественици.

— Тъй или иначе — отвърна тихо Кира, — но отрядът на Уолъс е сбирщина от бандити извън закона. А ти сигурно ще загубиш земите си, задето си нападнал замък на Дароу, който е в земите на Едуард. И сега, както и преди, мнозина шотландци са на страната на англичаните. Робърт Брус и други мъже претендират за шотландския трон, но под властта на Едуард са все богати и влиятелни хора. Ще опиташ ли да победиш такава огромна сила с камъни и стрели?

— Със сърцата И душите на шотландците. Срещу англичаните не се е вдигнал само Уолъс на юг, но и богатият барон Андрю де Морей на север. Наскоро той превзе много замъци в земите на своите предни. Повярвай ми, лейди, вече са надига цяла Шотландия.

— Ако Едуард се насочи насам, няма да удържиш крепостта.

— Той воюва сега във Франция.

— Но ако прати войска срещу Сикерн?

— Не се съмнявам, че ще го направи.

Тя затвори измъчено очи.

— Тогава ще умреш. Когато наказва мъжете, които нарича предатели, кралят няма милост.

— Как мога да предам някого, комуто не съм се клел във вярност? Джон Бейлиъл може да е жалка марионетка и да се е отказал от короната, но по закон той е крал на Шотландия. Ние всички се сражаваме под неговото знаме и пряпорците с неговия герб — победоносния лъв. Робърт Брус наистина е готов да се съюзи и с дявола, за да заеме трона. Но той не може да е едновременно крал на шотландския народ и лакей на Едуард. Така е, лейди. — Кира сви объркана рамене, когато Арин сложи ръка на рамото й, после го погледна. — Уолъс е човек извън законите. Той не е заложил нищо в играта — нито земи, нито титли, нищо, което да го прави уязвим. Не се стреми и към власт или богатство, а само към свободата на Шотландия. Тъкмо защото няма какво да губи, е толкова опасен.

— Англичаните скоро ще го хванат и ще го обесят.

— Ти никога ли не си затваряш устата? — изруга той и заби болезнено пръсти в рамото й.

— Ако ме оставиш на мира, с удоволствие ще мълча.

— Опитвам се само да ти обясня какво ще се случи в тази страна…

— … и да се оневиниш за онова, което ми стори.

— Не се чувствам и задължен да го правя, след като ти ми заяви, че си преспала с половината мъже в Сикерн.

— Въпреки това не биваше да си въобразяваш, че ще се хвърля драговолно в обятията ти. Трябваше непременно да ме изнасилиш, за да се омъжи Кинси за жена, която не е притежавал пръв. Изобщо не си по-добър от него.

— Радвай се, че съм по-добър — отвърна ледено той. — Но ми кажи как реагира той на непрекъснатото ти дърдорене?

Само да знаеше колко се отвращава тя от този годеник, които й натрапи английският крал. О да, Кинси беше тъкмо мъжът, от когото Едуард имаше нужда за своето господство в Шотландия — зъл и жесток. Той можеше да твърди, че не е докосвал съпругата на Греъм — Кира знаеше, че е изнасилил горката Александра, а после я е убил.

С нея беше донякъде учтив, защото щеше да се ожени за нея. Какво мисли за нейната бъбривост? На няколко пъти за малко да я набие, задето го призова настойчиво да не се отнася така брутално с шотландците. Твърдеше, че те не били хора, а зверове. Въпреки че майка й беше шотландка…

— Не желая да говоря с теб за Кинси — заяви тя, уплашена да не би той да прочете мислите й. — Нито за съдбата на Шотландия. Ти си глупав и ще те стигне смъртта на глупак. А пък аз ще танцувам на погребението си — така ще си отмъстя за Сикерн, за всичко, което ми стори.

— Знаеш за престъпленията на Дароу. И си наясно, че превзех с пълно право този замък.

— По този въпрос сме на различно мнение.

Може би щяха да спорят още дълги часове. Но в този миг някой почука на вратата.

— Какво има? — извика той.

— Братовчед ти пристигна току-що, Арин — чу се гласът на Джей. — Чуваш ли ме, Арин?

Смръщеното чело на Арин издаде, че не беше очаквал пристигането на този роднина.

— Арин, чуваш ли ме?

— Да, Джей, веднага слизам. — Той стана и се приближи към Кира, която притискаше с треперещи ръце кожата към гърдите си. — За бога, лейди, какво ти става?

— Аз, аз съм само малко объркана — изпелтечи тя. Близостта на голото му тяло сякаш щеше да изгори кожата й. Щеше ли отново да посегне към нея? Не би могла да го понесе. Гледаше потиснато големите му силни ръце, широките, покрити с белези гърди. Странно — въпреки болката, която й бе причинил тя не го мразеше. Беше несъмнено много привлекателен мъж. Бяха й направили силно впечатление и аргументите му. Това ли е причината да изпита изведнъж странното желание да се отпусни в прегръдката му?

— Братовчед ти е тук — прошепна тя и избегна погледа му.

— Да — потвърди той и взе кожата от безсилните й ръце.

— Но нали изобщо не ме желаеш — протестира тя без дъх.

— Не искам да те желая.

— Долу те чака твоят братовчед…

— О, той ще почака малко. — Още не я докосваше. Въпреки това усещаше топлината му, напрежението в мускулите му, виждаше пламъка в неговите очи. После той я привлече към себе си и я вдигна на ръце. Противи се — предупреди се веднага тя. Но се остави безволно да бъде занесена до леглото. Той се отпусна заедно с нея върху кожите и проникна в нея. Този път тя изпита не болка, а необяснимо желание. Не беше в състояние да окаже съпротива. Изобщо не се опита.

Само след няколко минути всичко отмина. Той не се извини, не даде никакво обяснение. Отметна мълчаливо разрошената коса от челото й, а преди да стане, покри с кожена завивка треперещото й тяло.

На мътната светлина на следобеда той се облече и тръгна към вратата — тя виждаше само един тъмен силует. Кира реши, че е забравил за нея и ще излезе, без да я удостои с поглед.

Но чу гласа му. Стоеше с гръб към нея.

— Ако се осмелиш да станеш от леглото, докато ме няма, горчиво ще съжаляваш.

Въпреки топлите кожени завивки, тя потрепери.

— Говоря сериозно, лейди.

Секунди по-късно той затвори зад себе си тежката врата.