Серия
Паднали ангели (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel Rogue, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 109 гласа)

5

Маркиз Уолвърхемптън искаше да използва следобеда, за да се справи с кореспонденцията си. Секретарят му Чарлз току-що му беше прочел едно писмо и той тъкмо искаше да му продиктува отговора, преди да мине към следващото. Както правеше винаги и както си беше съвсем естествено.

Но установеният ред се оказа нарушен от гневната амазонка, която нахлу в библиотеката.

— Не ме интересува колко зает е маркизът — изсумтя тя, щом прекрачи прага. — Ще ме приеме и то незабавно.

Зад нея се появи слуга, зачервен като рак.

— Моля да ме извините, ваше превъзходителство. Лейди Рос настоя веднага да ви види. Става дума за лорд Робърт.

Гайлс вдигна очи. Робин беше изчезнал преди три дни. Наистина, беше го посъветвал да не се тревожи, ако изведнъж разбере, че го няма, но не му беше лесно да е съвсем спокоен.

Лейди Рос се втурна към него като боен кораб, разперил всички платна. Наметалото й се изду, чадърът й беше заканително насочен към него.

Гайлс се надигна учтиво, като се питаше отчаяно какво общо може да има тя с Робин.

— Аз съм Уолвърхемптън. Носите новини за брат ми?

— Значи и вие не знаете къде е — изръмжа лейди Рос.

— От няколко дена го няма и не съм сигурен кога ще се прибере — отвърна Гайлс и се опита да си припомни какво е чувал за лейди Рос. Името му се струваше познато, но не знаеше А каква връзка. — Каква работа имате с него?

— Става по-малко въпрос за това каква работа имам с него аз, а повече за онова, което е сторил на племенницата ми. — Дамата хвърляше на маркиза гневни погледи. — Всичко подсказва, че вашият брат я е отвлякъл.

— Как можете да твърдите подобно нещо? — Брадичката на Гайлс щръкна заканително напред. — Кой смее да разпространява подобни клевети?

Връхчето на чадъра й потрепваше като опашка на разгневена котка.

— Неколцина селяни са видели как лорд Робърт е принудил една девойка да тръгне с него. Според описанието става дума за моята племенница Максима Колинс, една млада американка.

Маркизът фиксираше посетителката си с леден поглед.

— Как и откъде се е появила тази девойка? Не мога да повярвам, че брат ми е отвлякъл невинно момиче от семейството му.

Лейди Рос извърна смутено очи.

— По-точните обстоятелства не са ми известни. Максима живееше при брат ми, лорд Колингууд. Баща й почина наскоро, след като двамата пристигнаха в Англия и момичето беше отчаяно. Преди седмица е напуснало ненадейно дома на Колингуудови, съобщавайки в бележка, че иска да дойде при мен в Лондон. Но по това време аз вече бяха на път за Дурхам, за да я видя. — Тя присви сивите си очи. — Преди три дни селяните са видели лорд Робърт със спътник, когото той е принудил да го следва.

Лицето на Гайлс беше безизразно, но вътрешно той изстена. Робин никога не би отвлякъл невинно момиче, но какво е станало, ако „жертвата“ е млада, а и не е речено да е била принудена?

— На колко години е вашата племенница?

Лейди Рос се поколеба, преди да отговори.

— На двайсет и пет.

— Двайсет и пет! Вашето възмущение ме накара да реша, че става дума за петнайсет или шестнайсетгодишно момиченце. Племенницата ви едва ли е самата невинност. На нейната възраст повечето жени са вече съпруги и майки. Ако е тръгнала с брат ми, трябва да го е сторила доброволно.

— Максима е едва от четири месеца в Англия и много скоро след пристигането си осиротя — изръмжа лейди Рос. — Тя е сам сама в чужда страна. Мъж, който се възползва от това, постъпва направо срамно.

Гайлс с мъка се овладя.

— Не разполагаме с никакви доказателства, че онова, което подозирате, се е случило.

— Къде тогава е племенницата ми, ако лорд Робърт не я е отвлякъл? — попита Дездемона. — Преди малко ми дадохте да разбера, че не знаете къде е. Според селяните той има репутацията на донжуан, тъкмо онзи тип мъже, които са способни да подлъжат младо момиче.

— Глупости — изсъска Гайлс. — Робин прекара дълги години в чужбина. А през шестте месеца, откакто се е върнал, живя тук много самотно и без да жъне при жените успех след успех.

— Селяните са май на друго мнение.

Маркизът си пое дълбоко дъх.

— Нямате никакви доказателства, че брат ми се е провинил в каквото и да било. Дори да проявя пълно разбиране за вашата загриженост, съветвам ви все пак да не отправяте необосновани обвинения към брат ми. Всичко хубаво, лейди Рос. Слугата ще ви придружи до изхода. — С тези думи Гайлс седна и се върна демонстративно към кореспонденцията си.

Предполагаше, че посетителката ще се примири със сбогуването, но вместо това слугата изкрещя ужасен, а маркизът зърна с крайчеца на окото някакво движение. Вдигна глава тъкмо навреме, за да види как чадърът на лейди Рос се насочва към него. Преди да успее да мръдне, той се стовари върху бюрото му, мина само на сантиметри край лицето му и запрати книжата на пода.

— Да не си въобразявате, че можете да ме отпратите като някой от лакеите си, Уолвърхемптън! — изкрещя лейди Рос. — Зная каква е репутацията ви. Вместо да участвате в заседанията на парламента, спотайвате се тук, в Йоркшир, като крастава жаба, пренебрегвайки дълга си. Като се има предвид примерът, който давате, не се учудвам, че брат ви е нехранимайко. — Пълните й устни се свиха презрително. — Сега мисля, че е всъщност по-добре, че не претендирате за креслото си в камарата на лордовете. Не се съмнявам, че на фона на вашите възгледи хунът Атила ще изглежда направо милозлив.

Никога през живота си Гайлс не беше проявявал грубост към жена, но малкото минути с лейди Рос промениха нещата. Той скочи, наведе се напред и опря юмруци на бюрото.

— Вземам участие в заседанията на парламента, когато се дискутират истински важни теми, но основните ми задължения са тук. Няма по-добра тор за почвата в страната от крака на собственика върху неговите земи. Използвам времето си по-ползотворно, като управлявам своето имение, вместо да играя в Лондон на карти и да плета интриги.

Той осъзна със закъснение колко абсурдно е било избухването му и добави вече по-спокойно:

— Впрочем това не е ваша работа.

Лейди Рос грабна чадъра си. За миг Гайлс реши, че иска да го използва като стик за крикет.

Вместо това тя изсъска през стиснати зъби:

— Трябва да ви се извиня. Вашите земи са прочути като пример за модерно земеделие. Не биваше да говоря така. — Човек можеше да си помисли, че извинението едва ли не й е струвало живота, но тя добави смело: — Не се съмнявам, че със срамното си държание брат ви не подражава на вас.

Не беше толкова лесно Гайлс да бъде успокоен.

— Предлагам ви да си тръгнете преди невероятните ви обвинения да ме накарат да забравя, че съм джентълмен. Много съжалявам, че племенницата ви е изчезнала, но наистина не виждам с какво да ви помогна.

— Беше глупаво от моя страна да очаквам желание за подкрепа — заяви с горчивина лейди Рос. — Мъже от вашата категория погубват някое момиче ей така, между другото, както си свалят вратовръзката. Дойдох с надеждата, че лорд Робърт е разбрал, че племенницата ми има нужда от закрила и като джентълмен я е върнал на семейството й. Вместо това той я е отвлякъл насила, а вие прикривате престъпното му поведение. Но Максима не е беззащитна. Кълна ви се, че ако лорд Робърт е причинил на нея или на репутацията й някакво зло, ще трябва скъпо да го плати.

Гайлс стигна най-сетне до един мрачен извод.

— Значи за това става дума! Вашата племенница си е поставила за цел да прелъсти лорд Робърт. А вие идвате тук да ми хленчите, че тя е отвлечената невинност, която трябва да бъде възмездена. Надявате се, че ще позволя на брат си да се ожени за нея. Само че сте си направили зле сметката, госпожо. Както по отношение на мен, така и по отношение на брат ми. Ако двамата са избягали, станало е с нейно съгласие. — Той се наведе пак през бюрото. — Чуйте ме добре, лейди Рос. Уверявам ви лично, че брат ми никога няма да се ожени за някакво довлякло се отнякъде женче, което иска да го примами в капан.

Ако чадърът на лейди Рос беше меч, щеше да се стигне до убийство.

— Бъдете сигурен — извика тя със святкащи сиви очи, — че нямам никакво намерение да принуждавам момичето да се омъжи за някакъв дегенерирал дивак. Но ви заявявам категорично, че имам желание да видя брат ви зад решетките на Нюгейт — Не забравяйте, Уолвърхемптън, отвличането е тежко престъпление. Или мислите, че ще можете да го отървете с връзките си. Аз също имам влияние. Ако е било извършено престъпление, ще изправя лорд Робърт пред съда.

Тя се обърна на токчета и измарширува към вратата. Вече беше стигнала прага, когато маркизът най-сетне се сети коя е — убедена реформаторка, която се радва на подкрепата на видни политици от двете партии. Гайлс я познаваше отдавна от разказите за нея и затова си я беше представял много по-стара. В действителност прочутата и страстна реформаторка беше доста години по-млада от него, навярно някъде под трийсетте.

Божичко! Тя наистина разполага с предоволно влияние, за да причини на семейство Андървил сериозни неприятности дори ако Робин не е престъпил закона.

— Лейди Рос, само за момент, моля.

Тя се обърна.

— Да?

Гайлс прекоси помещението и заяви с възможно най-примирителен тон:

— Не биваше да ставаме невъздържани. Естествено е да се тревожите за племенницата си. Но съм сигурен, че грешите. Нали най-важното е момичето да се намери и се съмнявам то да е при брат ми. Наистина има мъже, чието отношение към жените е осъдително, но Робин не е от тях.

Кестенявите й вежди изхвърчаха нагоре.

— Напълно ли сте убеден в това?

Гайлс понечи да го потвърди, но после се поколеба.

— За какво в този живот можем да сме абсолютно сигурни?

— Изявлението ви не ме убеди твърде, що се отнася до лорд Робърт — забеляза тя сухо.

— Имам му доверие както на себе си.

Изразът на лейди Рос стана по-сговорчив и Гайлс вече вярваше, че я е убедил. Но тя пак вирна упорито брадичка.

— Радвате се на репутацията на почтен човек, а лоялността ви към вашия брат е достойна за възхищение. За съжаление двама мъже могат да са напълно честни един към друг, докато нямат наум да обезчестят жена. Откъде знаете на какво е способен лорд Робърт, след като толкова години не е бил в Англия?

Проклетата жена беше права. Чувствата му го караха да има доверие в брат си, но наред с това си даваше сметка, че Робин не е могъл да оцелее цели дванайсет години като шпионин в сърцето на Наполеоновата империя, ако не е бил готов и на безогледни постъпки.

— Робин е бил изложен на влияния, които се различават от нравите на английското общество, но съм сигурен, че никога не би причинил зло на невинно момиче.

Лейди Рос се извърна, свивайки рамене.

— Е, ще видим. Няма да се успокоя, докато не намеря племенницата си. И ако вашият брат й е сторил нещо — бог да му е на помощ.

След като тя си тръгна, Гайлс дълго стоя, вперил поглед в затворената врата. Имаше чувството, че върху него се е стоварила църковната камбанария. Досега никой не го беше влудявал така и все пак не беше много горд от начина, по който разговаря с лейди Рос.

Той поклати глава и се обърна.

— Какво ще кажете за всичко това, Чарлз? — попита секретаря си, който бе присъствал на сцената в пълно и слисано мълчание.

Мъжът се поколеба за миг.

— Не мога да кажа, че бих се радвал лейди Рос да е моя приятелка — изрече след това дипломатично.

— Значи смятате, че Робин е могъл да се забърка в нещо дяволски неприятно, ако наистина се е понесъл нанякъде с племенницата на лейди Рос?

Чарлз се усмихна загрижено.

— Боя се, че е така, милорд.

Маркизът потъна в дълбокото си кожено кресло и се замисли. Колкото и неправдоподобно да звучеше: изчезналата Максима трябва да е сега на път за Лондон, пеша. Иначе лейди Рос нямаше да е толкова сигурна, че седмица след като е изчезнала от Дюрам, все още е някъде в Йоркшир.

В деня, в който изчезна и той, Робин имаше намерение да попътува през горите на запад. Пътят, водещ към Дюрам, ги пресичаше и в обратна посока. Възможно ли е Робин да е срещнал момичето и да е решил импулсивно да го придружи до Лондон?

Гайлс прие почти с облекчение такава възможност. Подобна необмислена постъпка е не само типична за Робин, тя говори и за неговата почтеност. Но ако женчето е на двайсет и пет и няма нищо против, двамата могат доста скоро да станат много по-близки, отколкото би желала лелята на девойката.

Лейди Рос изглеждаше по-възбудена, отколкото го предполагаше ситуацията. Дали зад цялата тази история не се криеше повече, отколкото тя беше готова да си признае?

Или чисто и просто темпераментът й я бе подтикнал да се държи като раздразнена кобила.

Смръщил чело, маркизът направи равносметката. Робин беше изчезнал, също и госпожица Колинс. По всяка вероятност са ги видели заедно. Съвсем не беше изключено двамата да са сега на път за Лондон.

Лейди Рос преследваше бегълците и жадуваше за мъст. Ако спипа онези двамата, последиците ще са ужасно неприятни за тях. Впрочем скандалът щеше да навреди повече на момичето, отколкото на Робин, но отмъстителната лейди Рос беше твърде възбудена, за да го съобрази.

Робин би посрещнал хладнокръвно възможността за скандал, но не и маркизът. Следователно налагаше се и той да хукне по петите на бегълците. С малко късмет можеше да ги открие преди лейди Рос и да предотврати голямата катастрофа.

Гайлс си помисли мрачно колко мрази пътуванията. Дълги часове в трополящи карета, захабено спално бельо и трудни за преглъщане обеди и вечери. Не разполагаше дори със свестен камериер, защото предишният наскоро напусна и още не му бяха намерили заместник.

На всичко отгоре щеше да се види в ролята на същински идиот, ако тръгнеше да преследва някаква американска пеперудка, един шпионин в оставка и една разпалена реформаторка.

Докато обсъждаше тези изгледи, маркиз Уолвърхемптън си даде сметка, че се усмихва.