Серия
Паднали ангели (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel Rogue, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 108 гласа)

10

Чуха мученето още преди да видят малката къща с кос покрив. Сполучливо наречена гостилница „Джамбазка“, тя беше построена на върха на височинка сред мека хълмиста местност. След малко бяха вече достатъчно близо, за да видят огромното стадо черни говеда, което пасеше в ливадата зад хана.

— Имаме късмет — каза Робин, — днес е неделя.

Тя го погледна изкосо отстрани:

— Защо?

— Това са уелски говеда. А набожните методисти не пътуват в неделя, та затова ще почиват тук цял ден.

Маги хвърли към хана поглед, изпълнен с копнеж.

— Робин, мислите ли, че можем да си позволим едно пренощуване? И дори една топла баня?

— Топлата баня оглавява и моя списък от пожелания. Допускам, че мога да покажа тук магьосническата си дарба. След спокойната неделя хората сигурно са в настроение да позяпат такова представление.

Той спря за миг, за да намести тактически мъдро монетите и кърпата до тялото си. След като откъсна едно глухарче и го скри, двамата се запътиха към хана.

Джамбазите и други гости бяха застанали пред хана, бъбреха и се радваха на късното следобедно слънце. Никой не удостои новодошлите с повече от бегъл поглед.

Макси последва Робин в кръчмата, където ханджията и жена му бяха застанали зад тезгяха. Въпреки че изразът на лицето на Робин почти не се промени, той се превъплъти изведнъж в друга личност.

Представи се за неповторимия лорд Робърт и се залови да крие монети и да ги открива на най-невероятни места. Чу се възхитен смях. За обогатяване на „програмата“ Робин демонстрира и номер с карти. Задименият въздух се изпълни с шеги, хората взеха да размахват празни бирени халби.

Робин завърши представлението, като измъкна майсторски глухарчето от кърпата си и го поднесе на ханджийката с поклон и няколко мили думи.

След малко дойде при нея на масата в ъгъла, където тя го чакаше.

— Имаме късмет — каза той. — Има свободна двойна таванска стая. Ханджиите са готови да ни я дадат, а също и вечеря, закуска и топла баня. Всичкото за не повече от четири пенса.

— Чудесно. А какво се иска от вас срещу всичко това?

— Две вечерни представления в кръчмата. — С едва ли не страхопочтителен глас добави: — А след тях ще получим топлата баня.

— Съдбата е благосклонна към нас — каза тя сериозно.

— Така е.

За миг Макси повярва, че открива в неговия поглед истинския Робин, но тъкмо тогава той каза:

— Сега остава само да намерим водача на джамбазите и да му поискаме разрешение да продължим пътя си с тях. Те ще потеглят най-вероятно утре заран към седем.

Тя направи гримаса.

— В такъв случай цивилизованият живот едва ли ще успее да ни омръзне.

Той се усмихна.

— Търкулнат камък мъх не хваща, но пък се излъсква.

Тя го последва до прага на хана.

Макси се отпусна с толкова чувствено удоволствие в топлата вода, че някой пуритански проповедник положително би я обрекъл на мъките на ада. След няколко дена миене в студени потоци горещата баня беше наистина нещо райско.

Когато кожата й взе да се сбръчква, тя изплакна сапуна от косата и излезе почти неохотно от водата. Цинковата вана беше сложена зад параван, но тя искаше да е облечена, преди Робин да се качи горе след второто си представление.

Мисълта, че може да я изненада във ваната, я накара да се запита какво ли би се случило тогава. Отговорът беше повече от ясен и повече от еротичен. С пламнали бузи тя енергично се избърса. Налагаше се да призове към ред не Робин, а себе си.

Беше присъствала на първото му представление и се бе смяла като всички останали. После се бе качила в стаята им и беше изпрала всички дрехи, които засега не й трябваха. Те бяха окачени сега на облегалката на един стол до камината. Вярно, че се наложи да платят два пенса за въглищата, но пък мисълта, че утре ще може да облече чисти дрехи, беше толкова приятна.

Използва единствената си риза като нощница. Беше повече от приятно да усеща меката батиста върху кожата си. Днес ще спи като истинска жена, въпреки че утре заран ще трябва да нахлузи отново ботушите и брича.

Тя седна кръстато на пода пред камината и се залови да реши и суши дългата си гъста коса. Като се изключат приглушените шумове, долитащи откъм кръчмата и мученето на неспокойния добитък, беше съвсем тихо. Даде си сметка, че откакто срещна Робин, за пръв път принадлежи само на себе си. Макси усети самотата си като нещо много приятно, но, разбира се, само защото знаеше, че той скоро ще е пак при нея.

Мислите й я отведоха в Лондон и тя си зададе въпроса, какво ли ще научи там. Все още беше твърдо решена да открие истината за смъртта на баща си и ако наистина е бил убит, да се погрижи той да бъде отмъстен. Въпреки това изпита неволно страх от онова, което при известни обстоятелства можеше да открие. Въпреки всичките му слабости, много обичаше баща си и нямаше никакво желание да открие нови доказателства за негови възможни погрешни стъпки. Ако ли пък лорд Колингууд има нещо общо със смъртта на баща й, щеше наистина много да съжалява, но това нямаше да я освободи от дълга да постигне справедливо възмездие.

Е да, но по-лесно беше да изживява мига. Пътешествието имаше чудесното достойнство, че отлагаше всичко това. В миналото й имаше траур, в бъдещето я очакваха трудни решения, не само във връзка със смъртта на баща й, но и с бъдещия й живот.

Тя отпусна гребена и се замисли за Робин. Въпреки че отначало възрази категорично против присъствието му, неговата подкрепа и помощ се оказаха почти неоценими, а чувството й за справедливост й подсказваше, че трябва по някакъв начин да му се отблагодари.

Да му се отдаде беше най-очевидното решение. Това сигурно щеше да е еротично преживяване, а билковият чай щеше да предотврати възможни нежелани последици. Но Макси се боеше, че от нейните сложни и трудно обясними чувства към Робин, ако стане толкова интимна с него, може да възникне любов. А след мъката заради смъртта на баща й, наистина не й трябваше и мъка от несподелена любов.

Освен това съществуваше и вероятност подобно нещо да се окаже нежелано. Да, тя несъмнено привлича Робин, но и той като нея явно се съмнява дали ще е разумно двамата да станат любовна двойка.

С кратка и доста жалка усмивчица, тя се залови отново за работата си. Приличаше на котка, която се озовава всеки път откъм неправилната страна на вратата. Никога не й бе харесвало да е предмет на въжделение. Сега установяваше, че й е еднакво неприятно да бъде обект на лишено от плътско желание приятелство.

Да изкачиш стълба с медна тенджера вряща вода съвсем не беше лесно, но за Робин задачата беше допълнително утежнена от количеството изпита бира. С голяма мъка успя да изкачи стъпалата без инциденти. Почука на вратата, за да предупреди Макси за идването си. После влезе.

Тя седеше, кръстосала крака, на пода пред камината и решеше косата си, която й стигаше, гъста и гарваново черна, чак до кръста.

— Как мина второто представление? — попита тя с усмивка.

Той спря като вкаменен. От първия миг му се бе сторила хубавичка и привлекателна, но никога толкова прелъстително женствена. Трепкащите пламъци в камината обгръщаха тялото й с топла светлина и правеха тънкия плат на ризата й почти прозрачен.

Вече знаеше, че момчешките дрехи прикриват стройно женско тяло, но действителността надмина всичките му представи. Имаше съвършени пропорции, с възпълни бедра, тънка талия и гърди, които щяха да изпълнят идеално шепите му. Гърлото му пресъхна, самообладанието му се оказа сериозно застрашено, когато видя тъмните кръгове на зърната на гърдите й под тънката риза.

Беше невъзможно да не впива поглед в деколтето, където сребърната верижка проблясваше върху гладката като кадифе кожа. Още по-трудно беше да не прекоси стаята и да не я привлече в обятията си, за да разбере дали може да пробуди в нея нещо като страст.

С мъка осъзна, че тя му бе задала въпрос.

— Представлението мина добре. За жалост после всеки искаше непременно да ме покани на халба бира и на неколцина просто не можах да откажа.

В усмивката й се четеше тревожна загриженост.

— Значи ли това, че и не помисляш за опасно привличане?

Той сякаш дълбоко се замисли.

— Зная само, че нямам предвид нищо лошо. С малко късмет няма да ме хване махмурлук, но тази нощ ще спя навярно като мечок, а утре ще се събудя в доста лошо настроение. Ваша задача ще е да ми пръснете студена вода в лицето, ако не се събудя навреме.

— Срещу това нямам какво да възразя — засмя се Макси. — Ще трябва навярно да се надигнем в шест, ако искаме да потеглим в седем.

— Боя се, че е така. — Той отиде зад паравана и изля горещата вода в цинковата вана. Този хан не беше сред по-модерните хотели, в които използваната вода се излива. За гостите на „Джамбазкия хан“ беше напълно достатъчно тя да бъде претоплена.

Той съблече кафявото си палто и го метна на паравана.

— Пригответе се за един дълъг ден. Джамбазите напредват много бавно, но вървят близо дванайсет часа дневно.

Макси скочи пъргаво на крака и се залови да сплита черната си коса.

— Значи най-добре ще е веднага да си легна.

Беше малко смутена. И тъй като той се досети за причината, каза съвсем небрежно:

— Странно чувство — да делим изведнъж една спалня.

— Наистина. Досега, на открито, си лежахме мирно и тихо един до друг, но под покрив е някак по-различно. — Тя прехапа устни. — Някак непристойно…

Поне малко да го беше насърчила и всичките му почтени скрупули щяха да отидат по дяволите. Но тя трепереше очевидно не от желание да го има. Той разкопча ризата, метна и нея на паравана.

— Аз ще спя на пода.

Тя хвърли бърз поглед към голите му рамене над паравана, после веднага извърна очи.

— Глупости. Дължим тази стая на магьосническото ви изкуство и би било отвратително от моя страна, ако ви накарам от превземки да спите на коравия под. Досега сте се държал много почтено с мен, затова ви имам доверие, че ще го правите и занапред. Освен това — добави тя практично — леглото е много широко.

Доверието й щеше да е много по-слабо, ако можеше да прочете мислите му. Доверието на жените беше за него нож с две остриета, защото го връзваше сякаш с железни вериги.

— Не мога да си представя вие да сте превзета.

Тя се пъхна под одеялото и затвори очи.

— Мисля, че превземките са за жени, които имат пари и време. Жена, която трябва да намери сама пътя си в живота, не може да си го позволи.

Робин седна с въздишка на удоволствие във ваната. С годините почваше да цени все повече обикновените удоволствия. Почти смаян си мислеше сега за всичко, което преди беше смятал за удоволствие и развлечение. Младостта има за тях доста странни представи.

Когато се изкъпа, избърса се и облече дрехите, които Макси му беше изпрала, неговата спътничка вече спеше дълбок и здрав сън. На трепкащата светлина на пламъците изглеждаше много млада и невинна. Но дори на сън проявяваше някак силното чувство за независимост, което й беше очевидно много присъщо.

Той будува още няколко минути, за да изпере дрехите, които бе свалил и да ги окачи до огъня. После се пъхна в леглото и се дръпна съвсем съзнателно към ръба на своята половина. Трудно можеше да си представи как жителите на Уелс спят, след като се сгодят, напълно облечени, в едно легло. Дори дебелите дрехи на някой ескимос не биха били достатъчни, за да опазят невинността на Макси. Пазеше я нещо много крехко, което се нарича доверие.

С огромно удоволствие би се обърнал и би я взел в обятията си, както през изминалите две нощи, но тя имаше право — в леглото беше по-иначе. Леглата са много по-добре пригодени от плевните, за да се прави в тях любов. Въпреки че гъделичкащото и бодливо сено също може да е понякога твърде привлекателно…

Той се накара да забрави факта, че една безкрайно привлекателна жена лежи само на сантиметри от него. Щеше да е май по-лесно да спи до някой скорпион.