Агата Кристи
Мистерията в „Синия експрес“ (6)

ГЛАВА ШЕСТА
МИРЕЛ

Дерик Кетринг излезе от апартамента на Ван Олдин така стремително, че се сблъска с една жена, която идваше по коридора. Извини се, а тя прие извиненията му с ободряваща усмивка и отмина, оставяйки у него приятното впечатление за една спокойна натура и чифт рядко интересни диви очи.

Въпреки пълното му безразличие разговорът с неговия тъст го бе засегнал повече, отколкото показваше на вид. Обядва сам и след това се отправи към разкошното жилище, което обитаваше жената, известна под името Мирел. Посрещна го усмихната, приветлива жена.

— Заповядайте, господине, мадам си почива.

Той беше въведен в голямата стая с източна уредба, с която вече беше свикнал. Мирел се бе излегнала на кушетката, обкръжена с невероятен брой възглавници, всички в различни отсенки на амбра, хармонично съчетани с жълтата охра на нейния тен. Танцьорката бе прекрасно сложена и въпреки че лицето й действително изглеждаше някак измъчено, то имаше свой особен чар. Оранжево начервените й устни се усмихнаха подканящо към Дерик Кетринг.

Той я целуна и се отпусна в едно кресло.

— Какво си направила със себе си? Само грим, надявам се?

— Не — отвърна танцьорката. — Работих.

Тя протегна дългата си бледа ръка към пианото, което бе отрупано с купища разпилени ноти.

— Амброз беше тук. Репетира с мен новата опера.

Кетринг кимна, без да обръща голямо внимание. Той беше съвсем безразличен към Клод Амброз и неговата оперна постановка на Ибсеновия „Пер Гинт“. Това се отнасяше и за Мирел, която се палеше дотолкова, доколкото й се откриваше изключително щастливата възможност да се появи като Анита.

— Танците са божествени — прошепна тя. — Ще им вдъхна цялата страст на изоставената. Ще танцувам отрупана в скъпоценни накити… ах! И между впрочем, мон ами, вчера видях една перла на „Бонд Стрийт“, една черна перла.

Тя млъкна и го загледа подканящо.

— Скъпо мое момиче — каза Кетринг, — няма полза да ми говориш за черни перли. В настоящата минута, доколкото това засяга и мен, се забърква една каша.

Тя моментално реагира на неговия тон. Изправи гръб, а очите й се разшириха.

— Какво говориш, Дерик? Какво се е случило?

— Моят дълбокоуважаван тъст се е настроил за големи дела.

— Е?

— С други думи, той иска да се разведа с Рут.

— Колко глупаво! — засмя се Мирел. — А защо й трябва да се развежда с теб?

Дерик Кетринг се намръщи.

— Главно заради тебе, скъпа.

Мирел сви рамене.

— Глупава работа — забеляза тя с категоричен глас.

— Много глупава — съгласи се Кетринг.

— Какво смяташ да правиш? — настоя Мирел.

— Скъпо мое момиче, какво ли мога да сторя? От една страна е човекът с неограничени средства, от друга — човекът с неограничени дългове. Не ще и питане кой ще вземе връх.

— Необикновени хора са тези американци! — възропта Мирел. — Изглежда, че жена ти не е особено привързана към теб.

— Е — каза Дерик, — какво можем да сторим ние?

Тя го погледна въпросително. Той отиде до нея и взе двете й ръце в своите.

— Смяташ ли да ме зарежеш?

— Какво искаш да кажеш? После…

— Да — каза Кетринг, — после, когато кредиторите се нахвърлят като вълци на стадо. Ужасно съм привързан към теб, Мирел. Смяташ ли да ме изоставиш?

Тя обви ръце около него.

— Знаеш, че те обожавам, Дерик.

Той долови нотка на несигурност в гласа й.

— Значи това, така ли? Плъховете напускат потъващия кораб.

— Ах, Дерик!

— Остави! — каза той ядосано. — Ще ме изоставиш, нали?

Тя вдигна рамене.

— Аз те обичам, момчето ми, наистина те обичам. Ти си много мило момче, но… това е непрактично.

— А ти си украшение за богатите, така ли?

— Щом така предпочиташ да го наречеш.

Тя пак полегна върху възглавниците с отпусната назад глава.

— Все едно, аз те харесвам, Дерик.

Той отиде към прозореца и остана известно време загледан навън. Внезапно танцьорката се надигна на лакът и попита с любопитство:

— За какво мислиш, мон ами?

Той я погледна смръщен през рамо, с гримаса, която я накара да се чувства неловко.

— Мислех си просто за една жена, драга.

— За една жена ли?

Мирел долови нещо, което й беше познато.

— О, не се безпокой, това е портрет на въображението. Образ на една жена със сиви очи.

Мирел рязко запита:

— Кога си я срещал?

Дерик Кетринг се засмя — смях, който звучеше шеговито и иронично.

— Връхлетях върху нея в коридора на хотел „Савоя“.

— Така. И какво ти каза тя?

— Доколкото си спомням, аз й казах „Извинете, моля.“, а тя отвърна „Няма нищо.“ или нещо подобно.

— И после — настоя танцьорката.

Кетринг вдигна рамене.

— После нищо. Това е краят на случката.

— Не разбирам нито дума от това, което ми разправяш — Вдигна рамене танцьорката.

— Образ на една жена със сиви очи — промълви Дерик унесено. — Която по всяка вероятност никога вече няма да срещна.

— Защо?

— Може да ми довлече нещастие. Жените докарват това.

Мирел тихо се надигна от дивана, отиде до него и обви като змия дългата си ръка около врата му.

— Ти си глупчо, Дерик — прошепна тя, — ти си един голям глупчо. Хубаво момче си и аз те обожавам, ала аз не съм създадена да мизерствам. Не, аз решително не съм родена за нищета. Послушай ме сега, всичко е толкова просто: трябва да оправиш отношенията си с жена си.

— Боя се, че това не е актуално в сферата на практичната политика — сухо отвърна Дерик.

— Какво казваш? Не те разбирам.

— Ван Олдин, драга моя, не се шегува. Той е човек, който и действа.

— Слушала съм за него — кимна танцьорката. — Той е извънредно богат, нали? Почти най-богатият човек в Америка. Преди няколко дена купил от Париж най-прекрасния рубин, наречен „Огненото сърце“.

Кетринг не отговори. Мирел продължи замислено:

— Вълшебен камък — камък, който би трябвало да принадлежи на жена като мен. Обичам скъпоценностите, Дерик, те значат много за мен. Ах, да носиш рубин като „Огненото сърце“!

Тя въздъхна леко и отново стана практична:

— Ти не разбираш това, Дерик, ти си мъж. Ван Олдин ще даде този рубин на дъщеря си, предполагам. Единствена рожба ли му е тя?

— Да.

— Следователно, когато той умре, тя ще наследи всичките му пари. Ще бъде страшно богата.

— Тя и сега е много богата — каза Кетринг сухо. — Той й даде два милиона при женитбата.

— Два милиона! Но това е огромна сума! И ако внезапно тя умре? Всичко това ще остане на тебе?

— При сегашното статукво — каза Дерик бавно, — да. Доколкото ми е известно, тя не е правила завещание.

— Боже господи! — възкликна танцьорката. — Да беше умряла, колко хубаво би се разрешило всичко!

Настъпи мигновена пауза. После Дерик Кетринг се засмя.

— Обичам простия ти, практичен ум, Мирел, но боя се, че това, което ти се ще, едва ли е осъществимо. Жена ми е изключително здрава.

— О, добре — тръсна глава Мирел, — случват се и нещастия.

Той я изгледа остро, ала не отговори. Тя продължи:

— Но ти си прав, мон ами, ние не бива да разчитаме на случайности. Виж сега, малки мой Дерик, не бива и дума да става вече за развод. Жена ти трябва да изостави тази мисъл.

— И ако не стори това?

Зениците на танцьорката бавно се разшириха.

— Мисля, че ще го стори, драги. Тя е от тези, които не обичат светския шум. Има една-две историйки, които не би желала да се четат от приятелите й по вестниците.

— Какво искаш да кажеш? — попита рязко Кетринг. Мирел се засмя и тръсна глава назад.

— Глупчо! Имам предвид господина, който назовава себе си граф Де ла Рош. Зная всичко за него. Спомни си, че съм парижанка. Беше й любовник преди тя да се омъжи за теб, нали?

Кетринг я сграбчи рязко за раменете.

— Това е проклета лъжа — Възрази той. — И моля те, помни, че въпреки всичко говориш за моята съпруга.

Мирел се отрезви.

— Вие англичаните сте изключителни — възропта тя. — Все едно, може би си прав. Американците са студени хора, нали? Но ще ми позволиш да добавя, мон ами, че тя беше влюбена в него преди да се омъжи за теб, а баща й се намеси и прогони графа. Колко сълзи проля нещастницата! Но се подчини. Може би тази тъжна история е известна и на теб тъй добре, както и на мен, Дерик. Тя се вижда с него почти всеки ден и на четиринадесети заминава за Париж да се срещне с него.

— Откъде знаеш всичко това?

— Аз ли? Имам си приятели в Париж, скъпи ми Дерик, които познават графа отблизо. Всичко е уговорено. Тя се кани да ходи на Ривиерата, поне тъй казва, а в действителност графът я чака в Париж и… кой знае? Да, да, имаш честната ми дума, всичко е уговорено.

Дерик Кетринг остана неподвижен.

— Виждаш ли? — зашепна танцьорката. — Ако си разумен, ти я държиш в шепите си. Можеш да й объркаш сметките.

— О, млъкни, за бога! — извика Кетринг. — Затваряй проклетата си муцуна!

Мирел се тръшна отново на кушетката, заливайки се от смях. Кетринг грабна шапката и палтото си и излезе, затръшвайки ядосано вратата. Все още засмяна, танцьорката остана излегната на кушетката. Явно не беше разочарована от стореното.