Майкъл Крайтън
Фатален срок (62)

00:02:22

В контролната кабина избухнаха възторжени викове. Даян подскачаше. Гордън с всичка сила бъхтеше Стърн по гърба. Мониторът отново показваше полеви скокове. Силни и отчетливи.

— Прибират се! — викна Даян.

Стърн погледна екрана, който показваше резервоарите в залата. Техниците вече бяха запълнили няколко щита и стъклото издържаше натоварването. Все още пълнеха останалите, но водата наближаваше горния край.

— Колко остава? — попита той.

— Две минути и двайсет секунди.

— А за напълването?

— Две и десет.

Стърн прехапа устни.

— Ще успеем ли?

— Че как иначе? — отсече Гордън.

Стърн пак погледна колебанията на полето. Те ставаха все по-силни и ясни, пиковете се обагряха в ярки цветове. Нестабилният връх придобиваше плътност, надигаше се над плоскостта.

— Колко души си идват? — попита той.

Но вече знаеше отговора, защото върхът почваше да се дели на три хребета.

— Трима — каза техникът. — Изглежда, че ще се върнат трима.