Майкъл Крайтън
Фатален срок (56)

00:36:02

На мониторите в контролната кабина графиките започваха да се изтеглят нагоре. Прехапала устни, Даян Крамър гледаше как пиковете стават все по-остри. Тя потропа с пръсти по таблото. Накрая каза:

— Добре. Хайде поне да напълним резервоарите. Да видим дали ще издържат.

— Чудесно — отвърна с облекчение Гордън.

Той взе радиостанцията и започна да дава нареждания на техниците в транзитната зала.

Стърн гледаше на екрана как работниците влачат тежки маркучи към първия резервоар. Други се изкатериха по стълби да ги наместят.

— Мисля, че този е най-стабилен — каза Гордън. — Поне ще можем…

Стърн скочи на крака.

— Не! Не го правете.

— Какво?

— Недейте да пълните резервоарите.

Даян Крамър се вторачи в него.

— Защо? Какво може…

— Не го правете! — изкрещя Стърн. На екрана техниците вече прикрепваха маркучите. — Кажете им да спрат! Никаква вода в резервоара! Нито капка!

Гордън даде заповед по радиото. Техниците се озърнаха изненадано, но спряха работата и оставиха маркучите на пода.

— Дейвид — тихо каза Гордън, — мисля, че ще трябва…

— Не — настоя Стърн. — Няма да пълним резервоарите.

— Защо?

— Защото лепилото няма да хване.

— Лепилото ли?

— Да — каза той. — Знам как да подсилим резервоарите.

— Знаеш ли? — намеси се Даян. — Как?

Гордън се обърна към техниците.

— Колко време остава?

— Трийсет и пет минути.

Гордън се завъртя към Стърн.

— Само трийсет и пет минути, Дейвид. Няма време да сторим каквото и да било.

— Има — рече Стърн. — Има достатъчно време. Ако си скъсаме задниците от бързане.