Майкъл Крайтън
Фатален срок (50)

01:33:00

В ранната нощ небето преливаше от тъмносиньо към черно и по него се разсипваха безброй звезди. Приключил засега с хвалбите и заплахите, лорд Оливър бе отишъл с Дьо Кер да вечеря в голямата зала. Оттам долитаха викове и буйни песни; рицарите на Оливър пиеха преди сражението.

Марек вървеше с Джонсън към арсенала. Погледна гривната. Броячът показваше 01:32:14. Професорът не попита колко време остава и Марек премълча. Точно тогава чу мощно фучене. Хората по бойниците изкрещяха, когато грамадна огнена маса се запремята във въздуха над крепостната стена и полетя към вътрешния двор.

— Започва се — отбеляза спокойно професорът.

Огънят се стовари на двайсет метра от тях. Марек различи сред пламъците умрял кон с изпружени крака. Лъхна го мирис на горяща козина и плът. Мазнината пращеше и пукаше.

— Господи! — прошепна Марек.

— Отдавна е мъртъв — каза Джонстън, сочейки вкочанените крака. — Обичат да мятат мърша във вражеските крепости. Тепърва ще видим и по-лошо.

Войници се втурнаха с кофи вода да гасят огъня. Джонстън тръгна към барутния склад. Петдесетте души още седяха там и раздробяваха съставките. Един от тях разбъркваше в широка каца кафява смес от смола и негасена вар.

Докато гледаше работата, Марек чу ново фучене отвън. Нещо тежко изтрополя върху покрива; всички свещи по первазите подскочиха. Чу как отгоре хората викат и тичат.

Професорът въздъхна.

— Улучиха от втория опит — каза той. — Точно от това се боях.

— Какво?

— Арно знае, че има оръжейница и горе-долу къде се намира… Тя се вижда от върха на хълма. Ако ни улучи със запалителен снаряд, ще предизвика големи щети.

— Всичко ще избухне — каза Марек, оглеждайки натрупаните торбички барут. Обикновено средновековният барут не предизвикваше експлозии, но те бяха доказали пред Оливър възможностите на своя.

— Да, ще избухне — потвърди Джонстън. — И много хора в замъка ще загинат; ще настане паника и в централния двор ще пламне огромен пожар. За да го гасят, войниците ще трябва да напуснат стените. А да сториш такова нещо по време на обсада…

— Арно ще докара стълби.

— Да, незабавно.

— Но може ли наистина Арно да вкара огън в това помещение? — попита Марек. — Каменните стени са дебели над половин метър.

— Не през стените. През покрива.

— Но как…

— Той има оръдие — каза професорът. — И железни гюллета. Ще нажежи гюллетата до червено, после ще стреля над крепостната стена с надеждата да улучи арсенала. Гюллетата тежат по двайсет килограма. Стига само едно да пробие покрива и да падне вътре. Ако това стане, не бих желал да съм тук. Той се усмихна накриво. — Дявол да го вземе, къде е Кейт?