Майкъл Крайтън
Фатален срок (12)

35:31:11

Едуард Джонстън носеше тъмносин жакет и черни прилепнали панталони; дрехите бяха простички, почти без бродерия и украса, което му придаваше учен, консервативен вид. Наистина би могъл да мине за лондонски богослов, тръгнал на поклонение, помисли си Марек. Навярно така се бе обличал за пътешествия и един друг някогашен богослов на име Джефри Чосър.

Професорът безгрижно излезе под лъчите на утринното слънце и изведнъж залитна. Двамата изтичаха към него и го чуха да се задъхва. Първите му думи бяха:

— Имате ли маркер?

— Да — каза Марек.

— Само двамата ли сте?

— Не. И Крис дойде. Но в момента не е тук.

Джонстън раздразнено поклати глава.

— Добре. Да ви опиша положението набързо. Оливър е в Кастелгард — той кимна към градчето отвъд реката, — но иска да се прехвърли в Ла Рок преди идването на Арно. Големият му страх е онзи таен тунел, който води към Ла Рок. Оливър иска да знае къде се намира. Всички тук са се побъркали да дирят тунела, защото и Оливър, и Арно отчаяно се нуждаят от него. Той е ключът към победата. Тукашните хора ме смятат за мъдрец. Игуменът ме помоли да проуча старинните документи и открих, че…

Вратата зад тях се отвори и през нея налетяха войници с униформи в кафяво и черно. С груби удари войниците повалиха настрани Марек и Кейт, при което Кейт едва не загуби перуката си. Но към професора бяха внимателни. Изобщо не го докоснаха, само застанаха от двете му страни. Държаха се с уважение като почетна стража. Докато ставаше на крака и се изтупваше, Марек имаше чувството, че са получили нареждания да не го нараняват.

Пред очите му Джонстън и войниците яхнаха конете и препуснаха по пътя.

— Какво ще правим сега? — прошепна Кейт.

Професорът се потупа с пръст по слепоочието. Чуха го да изрича напевно, сякаш се молеше:

— Последвайте ме. Ще опитам да измисля как да се съберем. Вие намерете Крис.