Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (80)

Епилог

Кльощавата жена на рецепцията на лъскавия ресторант в Камдън прокара лилавите си нокти по книгата за резервации и промърмори:

— Кейси… Кейси… А, ето, маса номер дванадесет. Вие сте…

— Първите пристигнали? — довърши Кетрин вместо нея.

— Не. Щях да кажа, че сте на масата до прозореца. Някои от приятелите ви са вече тук.

Джо и Кетрин забързаха към Тара, Лив и Майло.

— Съжалявам, че закъсняхме — извини се Кетрин. — Криза с косата. Както и да е, честит рожден ден, Тара!

— Какво му е честитото? — ухили се Тара. — Може ли човек да е щастлив на тридесет и втория си рожден ден?

— Може да е изключително щастлив — отвърна Кетрин и се усмихна на Джо.

— И с мен беше така — обади се Лив.

— Не си спомням моя, защото беше доста от доста отдавна — намеси се и Майло, — но казват, че съм бил щастлив.

— Как е бременната жена? — попита Кетрин.

— Великолепно — гордо отговори Майло. — Драйфа по цяла сутрин, но към обед се оправя.

Лив го погледна весело и скръсти ръце върху корема си, макар да бе едва във втория месец и все още нищо не личеше. Лицето й излъчваше пълно доволство.

— Добре ли си? — попита я Майло разтревожено. — Искаш ли възглавница за гърба? Премина ли ти желанието да ядеш вестници?

— Вестници?

— Вчера изядох страницата с телевизията — призна Лив засрамено. — А Майло се ядоса.

— Не говори така — нежно я сгълча Майло. — Не бях ядосан. Само те помолих следващия път да изядеш финансовата страница. А, ето ги Финтан и Сандро!

Всички застанаха в напрегнато очакване. Бяха минали три месеца от последната химиотерапия и днес следобед Финтан бе ходил при онколога. Надяваха се да чуят добри новини.

Персоналът и повечето клиенти загледаха как върви към масата. Висок, мършав, облегнат на бастун. Скалпът му бе покрит с прозрачен пласт пухкава руса бебешка косица. Според Джейн Ан Финтан бил рус, когато се родил.

— СПИН — мърмореха всички възбудено. — Определено е СПИН.

— Може да е алопеция.

— Не, виж колко е слаб. Обзалагам се, че този с него е приятелят му. Залагам десет кинта, че става дума за СПИН.

Сандро вървеше плътно до Финтан и двамата се усмихваха. Дали това означаваше, че новините са добри?

— Честит рожден ден! — извикаха те на Тара, — Знаем, че е чак утре, но все пак, честит рожден ден!

— Забравете за рождения ми ден. Разкажете ни какво каза онкологът.

— Твърди, че ще изкарам тази вечер.

— Говори сериозно! Каква е дългосрочната прогноза?

— Дългосрочната прогноза е, че ще умра — отговори Финтан и се засмя, когато видя ужасените им лица. — Всички ще умрем.

— Но ракът е изчезнал, нали? — тревожно попита Майло.

— Определено се държи добре в момента. Скри се някъде. Не ме притеснява вече. Лекарите се страхуват да ми съобщят, че може и да се върне.

— Но може и да не се върне — намеси се Сандро.

— Ще поживеем и ще видим — съгласи се Финтан. — Предполагам, че все още съм в бар „Последен шанс“, но вече е доста по-добре.

Тара не се сдържа и попита:

— Не се ли притесняваш от несигурността?

Думите изскочиха от устата й, преди да се усети. Изчерви се и й се прииска да се застреля заради нетактичността си. Но Финтан се усмихна щастливо и отговори:

— Въобще не ми пука. А на теб?

— Какво на мен?

— Пука ли ти заради несигурността?

Тара отвори уста, за да възрази, че при нея няма несигурност, но замълча и прехапа устни. Беше толкова лесно да забрави всичко, което бе научила през последната година.

— Не — ухили се тя. — Всъщност ме радва. Сега всичко ми се струва… не ми се смейте! Струва ми се скъпоценно.

— Кой се смее?

— Е, това вече е повод за шампанско! — извика Джо.

— Е, Тара, разкажи — потикна я Финтан нетърпеливо. — Как мина срещата ти с Гарет?

— Ами… как да ти кажа. Засега можеш да забравиш за сватбени подаръци.

— Провал?

— Не съвсем. Но нямаше никакво чувство за хумор. Гарет би те завел на почивка в джунглата, за да може да посочи през прозореца и да ти каже: „Навън е джунгла.“

— Всичко това е част от живота — утеши я Кетрин.

— Животът ми в момента е доста разнообразен.

— Нали се забавляваш?

— Е, да.

— А когато приключиш със забавленията, ще се кротнеш заедно с влюбения в теб Рави.

— Престанете най-после! Защо вечно говорите за Рави?

Последва многозначително мълчание, после Майло промърмори:

— Струва ми се, че тя протестира прекалено разгорещено.

— И аз така мисля — потвърди Джо.

— Аз също — съгласи се Кетрин.

— Добре, добре — предаде се Тара. — Да бъде, както казвате. Луда съм по Рави и ще се женим.

— Не съм изненадан — спокойно отвърна Финтан.

— Ще престанеш ли? Готова съм за подаръците. Надявам се, знаете, че обзавеждам нов апартамент и ми е писнало да варя вода в тенджера и да спя на разкапано сгъваемо канапе.

— Непрекъснато го повтаряш през последния месец.

— Чудесно! Е, кой ми е купил легло?

— Аз ли трябваше? — попита Финтан разтревожено. — Ще ми се наложи да работя повече от месец, като се има предвид, че съм на половин ден и получавам само половин заплата.

— Тара му подаде пакет.

— Не, ето това е подаръкът ми от теб. Е, ще дойде ден — замечтано каза тя, — когато Кармела Гарсия ще те моли на колене да се върнеш при нея.

— Разбира се, но вече не ми пука — отговори Финтан, като скъса опаковъчната хартия. — Какво е това?

— Завеса за душ.

— Чудесно! Честит рожден ден, скъпа!

Докато Тара ахкаше щастливо и разглеждаше новия си чайник, поставката за дискове, надуваемия матрак и козметиката, Финтан каза:

— Може ли да попитам дали Рави ти направи подарък за рождения ден?

Тара го погледна с неудобство и най-после отговори:

— Да.

— И какво ти подари?

— Чудесен подарък — ентусиазирано отговори тя. — Нали знаеш как вечно търся неизтриваемо червило?

Всички кимнаха.

— Рави открил нещо великолепно, което се слага върху червилото. Безцветна течност. Оставяш я да изсъхне за около минута, а после и земетресение не може да я помръдне. И върши работа! Наистина. Вижте — каза тя, като вдигна чашата си. — Наблюдавайте как притискам устни. А сега вижте ръба — никакви следи. Е, съвсем леки. Не е ли страхотно?

— Страхотно е.

Шампанското пристигна. Джо го отвори, а Финтан и Сандро се сбутаха и закикотиха, когато бялата пяна потече навън.

— Съжалявам, Лив, но на теб не ти се полага — каза Кетрин, като наля в шест чаши.

— Сега да вдигнем тост.

— За Финтан — настоя Тара.

— Не, за Тара. Днес е рожденият й ден — възрази Финтан.

— Не, не! Хайде да е за нещо по-важно.

— За какво?

— За живота — предложи Лив, като вдигна чашата си с мляко.

— Добър тост — съгласиха се останалите.

— И за мъжете с големи пишки — добави Финтан.

— Още по-добре!

— За живота!

Седем чаши се чукнаха енергично в средата на масата и седем гласа извикаха:

— И за мъжете с големи пишки!