Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (42)

Глава 42

Финтан беше откачил. Нямаше друго обяснение за поведението му. Бе извикал Тара и Кетрин с думите, че има молба към тях. И двете единодушно решиха, че ракът е засегнал и мозъка му, когато чуха какво иска от тях.

Бяха изминали пет дни, откакто научиха зловещата диагноза, и днес бе първият му ден без химиотерапия. Коктейлът от лекарства го караше да повръща, устата му бе покрита с грозни рани и косата му бе започнала да окапва.

— Господи! — мърмореше той, когато събереше сили да отвори уста. — Май предпочитам да рискувам с рака.

Реакцията му към традиционната медицина ги накара да изчетат всички книги по алтернативни начини на лечение, които бяха купили.

— По принцип бих се изсмяла на подобно нещо — признаваше Кетрин, като вдигаше глава от страницата, на която се обясняваше как Финтан ще се излекува, ако си представи, че е облян от жълта светлина, — но може би си заслужава да опиташ.

Финтан изсумтяваше мрачно:

— Майната ти, ужасно ми е зле!

Но днес във вената му се вливаше само физиологичен разтвор и макар да бе слаб като новородено котенце, се чувстваше много по-добре от предишните дни.

— Застанете до мен — изхриптя дрезгаво той. — И двете непрестанно повтаряте, че ако можете да направите нещо за мен…

Тара и Кетрин закимаха енергично.

— Добре. Обещавате ли?

— Обещаваме.

— Честна дума?

И двете завъртяха очи. Естествено, че щяха да направят онова, което искаше.

— Обещаваме!

— Добре. Тара, започвам с теб.

Тя зачака любопитно.

— Искам да оставиш Томас.

Усмивката остана на лицето й, но светлината зад нея изчезна, а очите й го загледаха стреснато.

— Моля? — едва успя да промълви тя.

Беше очаквала да я помоли да му донесе нова пижама или да му обещае, че ще се грижи за Сандро, ако най-лошото се случи, но не и това.

— Искам да оставиш Томас — повтори той.

Тара сръга Кетрин в ребрата.

— После сигурно ще ме накара да изкача Еверест — засмя се смутено тя. — Или да изправя кулата в Пиза и…

— Не е смешно, Тара — прекъсна я Финтан. — Не се шегувам.

Стресната от напрежението в гласа му, тя се вторачи в лицето му. Сърцето й се сви, когато осъзна, че приятелят й говори сериозно.

— Защо? — извика тя.

— Защото искам да си щастлива — заяви твърдо той.

— Щастлива съм — незабавно недоволството и гневът й към Томас се изпариха. — Ще бъда нещастна без него. Нали така? — потърси тя подкрепата на Кетрин.

— Няма смисъл да питаш Кетрин — дрезгаво каза Финтан. — Тя е съгласна с мен.

— Какво общо имаш ти с Томас? — опита да се защити Тара.

Финтан си пое дълбоко дъх, погледна одеялото си, сякаш търсеше вдъхновение, и каза:

— Щом ще умирам, проклет да съм, ако ти позволя да си съсипеш живота.

Тара беше шокирана, засрамена и ядосана. Как смееше Финтан да влиза в ролята на Господ и да се меси в живота й само защото можеше да умре?

— Да, гадно копеле съм — ухили се той, отгатвайки мислите й, с което я притесни още повече. — Използвам положението си най-безсрамно.

— Съжалявам, че не харесваш Томас.

— Не го харесвам само защото се отнася лошо с теб — отвърна Финтан, като прикова очи в нейните. — Обърни внимание, че цели две седмици не е дошъл да ме види. А дори Рави ме посети.

Тара подозираше, че Рави бе дошъл в болницата поради същата причина, поради която хората спират да огледат жестока катастрофа, но не посмя да го сподели.

— Това е лошо отношение към теб, а не към мен, Финтан — каза накрая тя. — Ако наистина толкова много искаш да видиш Томас, ще го организирам.

— Въобще нямам желание да го гледам. Господи, само като го видя и състоянието ми ще се влоши! Но исках да ти покажа, че Томас не те подкрепя.

— Финтан, ще направя всичко друго за теб. Всичко! — захленчи Тара. — Но няма начин да зарежа Томас.

— Обеща ми! — нацупи се Финтан. — Ааа! — оплези се той. — Искаш ли да видиш раните в устата ми? Невероятни са.

— Финтан…

— Погледни онези по езика. Огромни са, нали? Виж! — нареди й той. — Гледай!

— Огромни са — сухо потвърди Тара. — Финтан, моля те, не ме карай да оставям Томас. Всъщност не се държи толкова лошо с мен и…

— Не! — извика Финтан и се опита да седне, но не успя да събере сили. — Двамата с Кетрин не искаме да слушаме как Томас те обижда за твое собствено добро и те тормози, понеже държи на теб. Не искаме да чуваме, че не е виновен, задето е такъв гадняр. Ако се е отнасял с майка си така, както се държи с теб, кой би могъл да вини горката жена, че е избягала от него? Обеща ми, че ще направиш всичко за мен. Е, направи го!

— Всичко друго, но не и това.

— Лесно е — настоя той с отслабнал глас и се отпусна на възглавницата. — Кажи й, Кетрин. Хайде, Тара, просто си събери багажа и се махни оттам!

За пръв път Тара си представи как напуска Томас. Завладя я ужас. Струваше й се, че са й наредили да скочи от висока скала.

Финтан завъртя глава и на възглавницата останаха няколко гъсти черни кичура. Той въобще не ги забеляза, а това още по-силно потресе двете приятелки.

— Какво ще стане с мен, ако напусна Томас? — успя да промълви Тара, шокирана от капещата коса на Финтан. — Никога няма да си намеря друг, а мразя да съм без мъж. Не че се гордея с това — бързо добави тя.

— Ще повърна — прекъсна я нервно Финтан. — Кетрин, подай ми легена.

Той се сгърчи на две, напъна се, но не изкара нищо и се отпусна на възглавниците, изтощен и изпотен. Всички замълчаха смутено, а Тара и Кетрин събираха кураж да си трьгнат, когато Финтан заговори отново:

— Откъде знаеш, че мразиш да си без мъж, Тара? Била си сама само една седмица, откакто пристигнахме в Лондон преди дванайсет години. Щом приключиш някоя връзка, започваш следващата. Хайде действай, прогони страха си!

Тара започна да се бори като хваната на въдица риба.

— Не, Финтан. На тридесет и една съм. Не можеш да научиш старо куче на нови номера. Вече съм в бар „Последен шанс“ и…

— Ти и скапаният ти бар! — горчиво се засмя Финтан. — Ако някой е в бар „Последен шанс“, то това съм аз!

Тара не можа да отговори. Страх, чувство за вина и гняв се бореха в душата й. Това си беше чисто изнудване.

— Да не искаш да свършиш като майка си? — попита я Финтан и тя подскочи. — Да живееш с проклет и заядлив дьртак? Да правиш всичко възможно да му угодиш, а той вечно да е недоволен? Но ти и бездруго вече си заприличала на нея!

Тара пламна. Тя можеше да се оплаква от баща си, но никак не й бе приятно някой друг, дори близък приятел като Финтан, да говори така за семейството й. А и въобще не приличаше на майка си, която служеше за изтривалка на баща й. Точно така! Томас бе труден понякога, но тя не беше изтривалка. Беше модерна независима жена с достойнство и право на избор. Нали така?

— Не можеш да не изпълниш желанието ми. Болен съм от рак — каза Финтан. — Ако не оставиш Томас — намигна й той, — ще умра, за да те накарам да се почувстваш виновна.

Искаше й се да го убие. Беше колкото тъжна, толкова разгневена. Главата й пулсираше от болка, затова едва чу следващите думи на Финтан.

— Добре, готов съм на компромис. Помоли Томас да се ожени за теб. Ако каже „да“, имаш благословията ми, ако откаже, му биеш шута. Какво ще кажеш?

— Може — промърмори Тара. В никакъв случай, помисли си тя. И след милион години не бих го направила!

— Добре — усмихна се изтощено Финтан. Беше доволен от себе си, но внезапно се сети, че имаше шанс, макар и минимален, Томас да се съгласи. О, не!

— Твой ред е, Кетрин — заяви той. — Ти, скъпа, ще трябва да излезеш от манастира.

Кетрин го гледаше любезно, сякаш нямаше представа за какво говори.

— Ще си намериш мъж — продължи Финтан.

Тара избухна ядосано:

— Защо тя получава хубавата задача, а аз — ужасната?

— Не мисля, че Кетрин вижда нещата по този начин — възрази той.

Кетрин се насили да се усмихне.

— Не си ли забелязала модела? — промърмори Финтан със затворени очи. — На всеки дванадесет месеца се появяваш с изключително готин тип под ръка. Той остава с теб няколко седмици, после изчезва, а ти не искаш да говориш по въпроса. Не можеш ли да избереш мъж, който да е просто хубав? Престани да се притесняваш за провала още в началото на всяка връзка. И не мисли, че не знам защо го правиш. — Гласът му беше толкова тих, че се наложи да се наведат към него, за да го чуват. — Приличаш на майка си. Едно неприятно преживяване с мъж и се превръщаш в уплашен заек. Заек — повтори той многозначително и се вторачи в Кетрин.

— Въобще не приличам на майка си — преглътна Кетрин.

— Същата си! Бягаш от мъжете като подплашен заек.

— Майка ми е смахната.

— И ти ще станеш такава, ако продължаваш по същия начин.

— Финтан — едва овладя гласа си Кетрин, — не е задължително да имаш партньор, за да си щастлив.

— Господи, подай ми легена!

Ужасно им се искаше да побягнат, но останаха по местата си, докато бедният Финтан за пореден път безуспешно се опитваше да повърне.

— Знам, че ако успея да се издрайфам, ще ми олекне — промърмори измъчено той.

Кетрин и Тара забиха поглед в обувките си и си пожелаха да живеят нечий друг живот.

— И така, Кетрин — наруши мълчанието Финтан, — съгласен съм, че някои хора просто са устроени да бъдат сами. Но ти не си от тях. Тара ми каза, че в работата ти имало някакъв тип…

Кетрин се вторачи разгневено в приятелката си, насочвайки към нея яростта, която не можеше да излее върху Финтан.

— Вече го няма — отвърна доволно тя.

— Напусна ли?

— Не, просто се отказа от мен.

— Защо?

Кетрин не отговори.

— Трябва да ми кажеш — заповядай Финтан. — Болен съм от рак и може да умра.

Тя заговори неохотно:

— Отказа се от мен, защото го обвиних в сексуален тормоз. Не спираше да ме кани да излезем.

— И защо го направи?

— Не исках да излизам с него.

— Защо? Лош човек ли е?

— Не! Толкова е мил, че чак ти лази по нервите.

— Аха! — изсумтя Финтан. — Значи щеше да излезеш с него, ако беше кретен? А после той щеше да те зареже и ти отново щеше да си в безопасност или по-точно казано — сама, а лошото ти мнение за мъжете да се затвърди. Всичко си пресметнала!

Кетрин безпомощно сви рамене.

— Женен ли е?

— Доколкото знам, не.

— Хубав ли е?

— Много.

— Опасно?

— Не чак толкова.

— Работи ли от време на време като модел?

— Не.

— Добре. Вече ми харесва. Падаш ли си по него?

Последва кратка пауза, после Кетрин кимна притеснено.

— Как се казва?

— Джо Рот.

— Твоята мисия, Кетрин Кейси, е да свалиш този Джо Рот, ако искаш да остана жив.

— Мисля, че той си има друго момиче — запротестира тя.

— Ти обичаш предизвикателствата.

Кетрин не отговори.

— Обещай ми — настоя Финтан изтощено. — Обещай ми, че ще опиташ.

— Ще си помисля.

— Знам, че и двете ме мразите — ухили им се Финтан, — но ако се видехте през моите очи, щяхте да се отвратите от начина, по който си хабите живота. Готови сте да страдате, защото се заблуждавате, че в един прекрасен миг нещата ще се оправят. А сега се прибирайте у дома, изморихте ме. Тара, събери си багажа. Кетрин, обуй най-хубавите си бикини, когато отиваш на работа в понеделник. И най-вече, излезте навън и живейте!

Сбогуваха се сковано с него. Тъкмо когато излизаха от стаята, пристигнаха Невил и Джеф.

— Съжалявам, момичета — каза им Финтан, — чувствам се прекалено скапан, за да приемам посетители.

Тара и Кетрин не проговориха, преди да излязат от болницата, само махнаха изморено на Хари, Дидие и Уил, които отиваха при Финтан, отрупани с цветя, списания и бира. Цветята и списанията бяха за Финтан, но бирата бе предназначена само за приятелите му.

Тара изкара фолксвагена от паркинга и друга кола вече зае мястото му. Кетрин махна на мъжете в нея — Хавиер и Бъч.

— Чудя се дали Дидие ще стане гадже на Бъч — лениво промърмори тя.

— Възможно е.

Пътуваха мълчаливо двайсетина минути. Най-после Тара заговори:

— Финтан е страхотен, нали? — усмихна се насила тя. — Пълна откачалка.

Кетрин си пое дъх. Отново ли се беше притеснявала за глупости?

— Мислиш, че се шегуваше ли?

Тара я погледна накриво.

— Разбира се, какво друго? Кой би могъл да приеме това сериозно? Голям смешник е.

Кетрин погледна разтревожено приятелката си. Не беше сигурна, че Финтан се шегуваше. Но щеше да изпита страхотно облекчение, ако наистина бе така…

— Да, съвсем се е смахнал — бързо се съгласи тя. — Напълно е изкукуригал.

Двете се разсмяха.

— Откачен…

— И той, и… прищявките му.

— А и ние сме луди, че му се вързахме — призна Кетрин.

После отново се засмяха на смахнатите шеги на Финтан.