Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Did the Earth Move?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2008)

Издание:

Бард, 2005

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Глава 1

— Нилс.

— Да?

— Нищо. Просто пробвам как звучи. Нилс… Нилс — повтори бавно тя, отново отпусна глава на ръката му и усети как всеки миг ще се унесе и ще заспи, нищо че бе ранен следобед. Толкова беше хубаво. Как бе забравила, че е толкова хубаво?

Ив се обърна и се усмихна на широкото лице, покрито с лунички, отпуснало се до нея на възглавницата.

— Ще бъде весело да повторим някой път — предложи, усетила потръпване под стомаха, докато си спомняше най-хубавите моменти.

— Да, с удоволствие — отвърна той с мекия си холандски акцент, който бе основната причина тя да се озове тук.

Мъжът се обърна на една страна и се подпря на лакът, за да я вижда по-добре. Толкова красива, типична англичанка — слаба като хрътка, със съвършен нос, тънки устни, светлоруса коса, оставена прекалено дълга и неподдържана, нокти… може би най-ужасните, които някога бе виждал. Да не би да е копала градината с голи ръце?

Без да каже и дума, Нилс се усмихна и прокара пръст бавно, много бавно от брадичката й до пъпа.

— Много си красива гола — каза възхитено.

— Ти също — отвърна Ив и се приближи до него, за да се притисне. — Сега вече съм сигурна, че си естествено рус — пошегува се и спусна пръст по гърдите му към влажните къдрави косъмчета точно под корема.

Той я прегърна, притисна я силно до себе си и тя усети неволната си въздишка от облекчение. Това вече беше добре. Наистина беше хубаво. Щеше да се оправи. Щеше да продължи напред.

Чу енергично драскане, обърна се, измъкна се от прегръдката и видя една от сивите си котки, разположила се в долния край на леглото, заета да си чеше ухото.

— Значи ще се оправят и проблем няма да има? — попита тя Нилс.

— Една седмица ще им даваш от капките и не би трябвало да има нови проблеми. Надявам се да ми се обадиш, дори да не е заради тях.

Нилс беше нейният ветеринар, добре де, ветеринарят на котките. Познаваха се вече от година. Смееха се и флиртуваха в кабинета му, а два пъти се бе качвала в апартамента над приемната, за да пие чаша силно горещо кафе в елегантна чашка в синьо и бяло. А пък днес за пръв път заедно с котките успя да се промъкне в семплата спретната спалня, която чак сега успя да огледа добре: бели стени, бели чаршафи, шкафове от тъмно дърво, пълни с грижливо подредени книги, дрехи и обувки, а леглото пъшкаше, скърцаше и се клатушкаше доста подозрително целия следобед.

Имаше един голям прозорец с типично мъжки завеси на зелено райе, отвън черешово дърво бе протегнало голи клони. Беше ясен ден в началото на февруари, но слънцето, вмъкнало се през прозореца, успяваше да затопли стаята.

— Южно изложение — каза тя, отдадена на мислите си. — Можеш да отглеждаш най-различни екзотични растения на перваза… люти чушки, доматчета, босилек… мога, ако искаш, да ти насадя, само кажи.

— В саксии ли? — попита Нилс. — Вие, лудите англичанки, с това ли замествате секса, а?

— Не! Понякога правя секс… понякога. От време на време.

Само че един следобед, в който си се отдала на секс след три години пълно затишие, трудно може да се нарече „от време на време“, нали така? Цели три години! Как е възможно?

— Аз съм заето момиче — уточни тя.

— Знам.

— Имам четири деца, двама бивши съпрузи, целодневна работа, две котки, градина, апартамент, който е винаги обърнат наопаки, и стара кола… — Изброи всичко това на пръсти и сви рамене… Като че ли това обобщение можеше да разкрие нещо от бурното й минало. Но пък един нов любовник едва ли би искал да знае подробности за децата и да слуша за тях. Дени бе на двайсет и две, Том току-що навърши двайсет (да не споменаваме отдавна изчезналия им баща), след това беше Ана, на девет, Роби — на две, и баща им Джозеф. Най-трудният от всички. Мъжът, когато бе обичала най-много, най-силно бе желала и най-ожесточено бе отблъснала. Завъртя пръстена на Джозеф, все още на безименния й пръст. Не, един нов любовник едва ли гори от желание да му разказва за бившите.

— Заета си — съгласи се Нилс. — Но много се радвам, че си взе свободен следобед.

— Мислиш ли, че секретарката ти ни подозира? — Преплете крак с неговия и веднага усети странните тръпки между тях.

— Ами, подозира! Аз самият дори не съм си го представял — отвърна той.

— А пък аз се досещах. — Кикотът й прозвуча приятен и гърлен, като покана, че могат да започнат отново.

Устата му, с вкус на кафе, притисна нейната, той я прехвърли върху себе си и Ив усети как желанието му се надига. Иха! Бързо се пали.

„Все едно че караш колело“, изскочиха от подсъзнанието й думите. Може и да бяха минали три години от последния път, но това не се забравя. Езикът му изучаваше места, от които би се засрамила, ако не бе безкрайно възбудена, а той не спираше да я докосва и гали цялата.

Дори се чу как стене, гласът й бе далечен и безплътен.

— Да. Да. О-о-о… Още…

Още ли? Точно това беше проблемът. Още. Сега вече работата ставаше лоша. Бе задействала отново копчето на секса и отсега нататък щеше да желае Нилс и сутрин, и обед, и вечер. А тя наистина, както сама си повтаряше, беше невероятно заета.

— Какво? — Мъжът надигна глава изпод юргана и тя веднага отвори очи.

— Какво? — повтори въпроса, но предположи, че е изрекла последната си мисъл на глас.

— Замаяна ли си?

— Не, не. Всичко е наред. — Как трябва да се държи човек в подобни моменти? Дали е редно да каже: „А сега, би ли продължил“?

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна.

Нилс се бе подпрял на лакти над нея и тя пощипна леко твърдите му бицепси.

— Прекрасен си — каза съвсем искрено. Наистина беше прекрасен. Съвсем различен от… а, не, никакви такива… както и да е… сега се съсредоточи върху мускулестия ветеринар, който ближе врата ти и диша тежко, а пръстите му милват и правят кръгчета там… о, да…

Обви кръста му с крака и той отново бе вътре в нея. Цели три години на сухо, а сега, три пъти за един следобед. Това май беше истински рекорд. Определено свръхдоза. Ами как щеше да обясни зачервяването на бузата си, предизвикано от наболата му брада?

Бе толкова доволна, та реши да се остави на убеждението, че тъкмо Нилс ван дер Ховен е мъжът, който ще й помогне да направи прехода от разделена към госпожица и към безбрежното море на срещи и свалки. Беше записала час за котките, защото имаха някакъв проблем с ушите, не че ги бе разболяла нарочно, съвсем не, но пък умишлено записа час за края на работното време на ветеринаря, с надеждата той да няма планове, а тя да си спомня основното, когато става въпрос да бъде прелъстен някой мъж, или поне да му даде ясно да разбере, че няма нищо против да се остави да бъде прелъстена.

И така се озова в малката приемна на Нилс, наведе се, за да качи котките на масата, и го направи по такъв начин, че сребърната прашка да изскочи над колана на плътно прилепналите панталони в защитен цвят, а когато се обърна отново към него, улови погледа му, насочил се точно където трябваше, към деколтето — бюстът й бе повдигнат от сутиена „Уандърбра“, щедро разкрит от дълбоко изрязаната розова жилетка.

— Според мен е инфекция на ухото. — Ив прекара ръка през косата си и множеството гривни на китката й задрънчаха, а по лъскавите й от червилото устни плъзна усмивка. Укори се мислено, че може би прекалява.

Ветеринарят ги прегледа, и двете тлъстички дами — както тя казваше на котките напоследък — замъркаха и останаха кротки в ръцете му.

— Нямаше ме известно време и не мога да преценя дали отдавна са така — обади се тя.

— Ясно… а къде беше? — попита той, а акцентът му сякаш я хипнотизираше и я караше да се усеща въздушна и лека.

— Нищо интересно, просто ходих да видя семейството си в провинцията.

— Нищо интересно… хм-м-м… най-интересната ми клиентка казва: „Нищо интересно“ — пошегува се лекарят.

— И защо мислиш, че съм интересна? — усмихна му се Ив. Топлите му кехлибарени очи я сгряваха като слънце. Почувства се щастлива и спокойна и едва устоя на желанието да започне да се съблича тутакси.

В този миг единствената й мисъл бе за секс направо на покрития с линолеум под, докато котките ги наблюдават, а пенсионерите, насядали в чакалнята заради кучета със запек и олисели вълнисти папагалчета, цъкат възмутено с език заради забавянето и се чудят какви ли са тези ритмични звуци, които долитат отвътре.

„Господи, Ив, стегни се.“ Беше се опитала да се отърве от тази фантазия.

Но той бе толкова приятен и улегнал. Навитите ръкави на бялата престилка разкриваха яки ръце, обсипани с лунички и златисти косъмчета, и тя не можа да се въздържи да не си представи загорялото мускулесто тяло под престилката. Вдигна поглед към лицето му, към квадратната челюст и русоляво-кестенявата коса, щръкнала безразборно. Беше великолепен. Някъде към трийсет и пет… не прекалено млад. Колкото и да е странно, все още неженен.

— Ами… — Това бе отговорът на въпроса, за който тя съвсем бе забравила. — Все още не знам защо жена като теб носи годежен пръстен, облича се като тийнейджърка и живее сама с деца и котки в тази част на града. Според мен тук се крие някоя интересна история… нали?

— Да… може би. Тук ми харесва — усмихна се в отговор, защото предпочиташе по-лесната част от въпроса.

— И на мен.

— А и що се отнася до годежния пръстен. Защо хората са неженени? — Широка усмивка, косата се отмята назад. — Ти все още ли не си женен?

— Не съм. — Отговорът бе категоричен, Нилс скръсти ръце на широките си гърди и започна направо: — За днес почти свърших. Искаш ли да се качиш да пием кафе?

— Разбира се. Дори щях да се самопоканя, ако не беше предложил — призна тя.

— Наистина ли?

Ив се върна в чакалнята с котките, притаила дъх в нервно очакване. Тайно бухна косата си, повдигна сутиена, за да подчертае деколтето, и подръпна надолу панталоните, докато все още се чудеше как точно да се държи. Дали да не покаже, че се интересува от нещо повече от просто приятелство? Не кой знае колко повече — малко повече.

— Имам и вино — каза той, когато Ив го последва нагоре по стълбите към апартамента. — Предпочиташ ли чаша вино пред кафето?

— Ти какво предпочиташ, вино или кетамин? Нали се сещаш, транквилант за коне, действа много по-бързо. — „Господи, съвсем съм се побъркала.“

Бяха в антрето и Нилс се обърна да я погледне развеселен.

— Извинявай. Защо си правя майтап с конски транквиланти? Вземи да ме застреляш още сега. Искам да кажа… не искам да кажа, че застрелваш коне… може и да го правиш… когато се налага. — „Стана доста трудна тази работа.“

Нилс й се усмихна, широка усмивка, сякаш се опитваше да не се изсмее, след това обясни:

— В Хакни не търсят често ветеринари, за да застрелват коне. Защо не пуснеш котките? Няма проблем да се поразтъпчат наоколо.

Тя се наведе в притъмнялото антре, за да отвори кошницата, а когато се изправи, се целунаха.

Това беше. Толкова лесно, че сега така и не успяваше да проумее как стана. Наведе се, отвори кошницата, изправи се и целувка.

Сигурно бяха взели едно и също решение по едно и също време, защото тя бе вдигнала глава към него и устните им се срещнаха. Отначало се докосваха само устните им, а след това, бавно и предпазливо се докоснаха и езиците.

Едва когато започна да се случва, Ив разбра колко много го бе желала. Целувка… да бъде целувана… Господи, беше жадна за целувки. Бе обвила врата му с ръце, защото не искаше той да спре, нейният възбуден до пръсване холандец… в бяла лекарска престилка… и миришеше на дезинфектант… Няколко фантазии се сляха в една.

Усети как той разкопчава сутиена и ръцете му плъзват по голата кожа на гърба и се преместват неуверено към гърдите. Възбудата да го направи с някой нов бе толкова силна, че я прониза тръпка на ужас. Различно лице, по-широки меки устни, един нов и непознат остров, към който да си проправи път. Откри копчетата на колосаната бяла престилка и започна да ги разкопчава, тласкана от нуждата да усети топлината на голото му тяло до себе си.

— Яуаууууу! — Беше настъпил една от котките, но на кого му пукаше?

Очевидно на него.

— Много се извинявам. — Беше я пуснал и тръгна след котката към спалнята.

— Нищо й няма — успокои го Ив с дрезгав глас и го последва към стаята, скръстила ръце над разкопчаната жилетка и разхлабения сутиен, докато той оглеждаше внимателно котката.

— Сигурно непрекъснато се сблъскваш с котки в твоята работа — опита се да се пошегува тя.

— Моята работа — думата прозвуча като „раутъ“ и тя усети как коленете й поддават — е да се постарая да не се сблъсквам с котки.

След тези думи застана съвсем до нея с надеждата да не е изпуснал момента, като за малко не ликвидира котката.

— Докъде бяхме стигнали? — попита тя, плъзна ръце около кръста му, мушна пръсти в гайките на колана и го привлече към себе си.

— Напомни ми ти — каза той, след като притисна устни към нейните и вплете пръсти в косата й, описа кръгове по врата и раменете, докато възможността най-сетне да свали всички дрехи и да си легне с този непознат нов мъж не се превърна в реалност.

Остави го да разкопчае най-горното копче на панталоните й, след което Нилс седна на леглото и я привлече към себе си. Тя веднага отблъсна мисълта, че това не е Джозеф… че този е нов… за пръв път… остави го да свали бавно дрехите и да придвижи уста надолу към студените й зърна, към мекия корем и изпъкналите кости на таза, докато най-сетне стигна там, вкусваше, докосваше, настоятелен и много приятен. И въпреки че тя шептеше притеснена: „Не… не… недей… точно… само…“, защото усещането бе толкова интимно, толкова ново и непознато, изведнъж стана невероятно прекрасно и тя се отпусна, затвори очи и нави непознатите кичури около пръстите си, разтвори се за трептящото докосване, за дъха му, за настъпващите подводни талази и… Не! — щеше да свърши още преди да му свали ципа, каза си, докато ставаше точно това и тя тръпнеше безмълвно.

След това Нилс се изправи и се съблече, без да се притеснява, без да откъсва очи от нейните, докато тя го наблюдаваше. Свали ризата и тениската, след това разкопча панталоните и ги смъкна с боксерките и чорапите. Имаше мощно тяло, загоряло и обсипано с косъмчета точно както бе предполагала, бе покрит с множество лунички, но пък бе невероятно привлекателен.

Не можеше да откъсне очи от него, докато го чакаше гола в леглото — а сърцето й тръпнеше в гърдите — да си сложи презерватив и да я обладае.

Когато навлезе в нея, тя сви колене и подпря пети на дупето му, за да му осигури повече място. Беше толкова хубаво да се почувства тясна, да се почувства така, сякаш се притиска към този мечок, който ще я спаси. Притиснала се бе към него, за да усети размера му, топлината и успя да отблъсне всички сълзливи мисли, които се опитваха да нахлуят.

Нилс също бе готов да се изпразни бързо. Усети го как се опитва да забави и да се сдържи, но след това възкликна, предаде се и се отпусна тежко върху нея.

По-късно правиха бавен секс, докато си говореха. Точно това Джозеф винаги наричаше секс мантра. (Да, но тя не трябваше да мисли сега за него.)

— Защо още не си женен? — попита го.

— Британските момичета не си падат по ветеринари — призна той. — Прекалено много са гледали сериала „Всички малки и големи създания“, докато са били малки и са се впечатлявали от всичко. А и вечно си мислят какво съм пипал, питат сигурен ли съм, че съм си измил ръцете.

— Гадост — изкиска се Ив.

— Не знам — добави Нилс, вече по-сериозно. — Предполагам, че просто не съм срещнал подходящата жена.

— Аз пък винаги съм искала да правя секс с холандец — каза му тя.

— Защо?

— Защото сте толкова свободомислещи и либерални, нищо не ви шокира, не ви стряска и имате страхотни идеи.

— Ясно — кимна той, смени позата и обясни, че е от малък холандски остров, където живеят протестанти пуритани, и е трябвало да ходи на църква шест дни в седмицата, докато не навършил деветнадесет и не постъпил във ветеринарната школа.

— Виж ти.

— Това обаче не означава, че нямам добри идеи, така че, моля те, кажи ми, че скоро ще дойдеш пак.

— О, да…

 

— Вече стана почти пет, нали? — попита Ив и се опита да надигне глава от възглавницата. — Наистина трябва да тръгвам.

Стана от леглото, откри миниатюрните си гащички и се отпусна по гръб на пода. Повдигна бедра с ръце, вирна крака във въздуха, след това ги прехвърли над главата, така че с пръсти да докосне пода отзад.

— Какво правиш? — попита той и седна, за да я види добре.

— Просто си разтягам гърба — обясни и се усмихна, защото най-странното бе, че се чувстваше чудесно.

— Не е ли опасно.

— Ралото ли? Не и ако си се занимавал с йога години наред като мен. Още преди деветдесета — добави, а след това й се прииска да не се бе обаждала, защото никак не й се искаше да му напомня, че е ами… нека да кажем няколко години по-млада от него.

Задържа се в тази поза няколко минути, след това се отпусна и започна да си събира дрехите. Нилс я попита дали би искала да си запише друг „час“.

Не бе убедена, че иска.

— Чакат ме много задачи и… трябва да се грижа за малките човечета. Наистина не знам… — тя замълча.

— Искаш ли да се видим отново, Ив? — попита мъжът от смачканото до неузнаваемост легло.

— Да. Просто…

— Шшшт! — притисна пръст до устните й. — Всичко е наред. Няма защо да бързаме. Ще видим как ще потръгнат нещата.

— Благодаря. — Тя седна до него, стисна лицето му между дланите си и го привлече за целувка. За негова изненада целувката бе по челото, целомъдрено, благоразумно сбогуване.

— Това какво общо има с теб? — Той задържа лявата й ръка и постави палец върху изящния смарагдов пръстен на четвъртия пръст.

— Ами нищо… наистина нищо. Просто навик. Разделихме се преди цяла вечност… ти знаеш как е… — Усети как в бузите й нахлува пареща топлина и се подразни, а от това се изчерви още повече. — След него не е имало никой. Така че всичко това… съвсем ново е.

— Няма защо да бързаме — повтори Нилс, за да я успокои.

— Ще ти разкажа всичко. — Усмихна му се бързо, закопча си панталоните, нахлузи обувките и си взе жилетката. — Само нека да не е днес.