Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (69)

Глава 69

— За тридесет и първа година поред наградата за най-добро съчетание на молекули отива при Кетрин Кейси — усмихна се Джо на Кетрин, която лежеше гола на леглото му. — И не става дума само за планетата Земя — добави той весело. — А за цялата Вселена.

— Трябва да ставаме за работа — неубедително каза Кетрин.

— Никъде няма да ходиш — строго отвърна той. — Не и преди докторът да те е прегледал.

Кетрин се изкикоти, но сърцето й заби учестено. Играта беше още по-хубава, ако започнеш с дрехи, но какво пък?

— Какъв е проблемът? — запита Джо с престорена сериозност.

— Боли ме.

— Къде?

— Тук — посочи Кетрин корема си.

— Покажи ми — нареди той. — Аз съм зает човек. Покажи ми точно къде.

— Ето тук — докосна се тя леко и почервеня от срам и възбуда.

Джо сложи хладната си ръка върху венериния й хълм и нежно започна да я гали с палец.

— Къде?

— По-надолу.

— Госпожице Кейси, покажи ми къде точно!

Тя затвори очи, хвана ръката му и я намести.

— Къде? — настоя той.

— По-навътре — изстена Кетрин.

— Тук ли?

— Да.

След известно време приглушеният глас на Кетрин се чу изпод Джо:

— Вече наистина трябва да ставаме за работа.

На път към душа се спъна в гирите, които събираха прах до вратата. После влезе в банята, където единственият шампоан бе „Хед енд Шолдърс“ и нямаше балсам.

Апартаментът на Джо бе въплъщение на ергенско жилище. Но не за дълго. Кетрин твърдо възнамеряваше да промени това.

Тя се втурна в спалнята, увита в бежова хавлия.

— Закъснявам. Трябва да си изгладя блузата.

Джо се опита да й дръпне хавлията, но тя му се скара:

— Не. Остави ме на мира. И отивай да се къпеш, защото ще закъснееш.

— Да, госпожо — нацупи се той и тръгна към банята.

Кетрин беше облечена, когато Джо се върна. Той огледа внимателно светлосиния й костюм и каза нежно:

— Най-прекрасната жена на света.

— Обзалагам се, че взимаш виагра — ухили се Кетрин, вперила очи в чатала му. — Хайде, обличай се.

— Добре — въздъхна Джо.

Тя изсуши косата си, гримира се и зарови из чантата си.

— Джо, имам нужда от дребни за метрото.

— Взимай — отметна той настрани сакото си и я подкани да бръкне в джоба му.

— Не — засмя се тя. — Няма да пъхна ръка в джоба на панталона ти.

— Ако искаш дребни, ще ти се наложи да го направиш — ухили се той похотливо.

Кетрин се поколеба за момент, после пъхна ръка в джоба му. Но бързо изгуби интерес към парите, защото усети нещо друго. Прекрасна, съблазнителна издутина, която сякаш оживяваше под пръстите й. Ръката й я погали нежно.

— Не! — възкликна Кетрин. — Никога няма да успеем да стигнем навреме.

Извади няколко монети и пусна останалите в джоба му.

— Съжалявам! — усмихна се тя тъжно. — Ще наваксаме по-късно.

— Точно така — ухили се Джо. — Какво ще кажеш за един сеанс в служебната тоалетна?

— Не.

— Ох!

— Пазех това за рождения ти ден. А ти развали изненадата ми.

— Наистина ли? — любопитно попита той.

Човек никога не можеше да е сигурен с Кетрин — беше такава странна смесица от пуританство и страст.

— Ще ти се наложи да почакаш до юли, за да разбереш — отвърна тя и си събра нещата. — Господи, този телефон тежи цял тон!

Беше откачила телефона от стената у дома и го бе занесла у Джо, за да попречи на Тара да звънне на Томас в нейно отсъствие.

— Ще се видим в службата — целуна го тя. — Дай ми десет минути преднина.

— Не е нужно да ми го казваш всяка сутрин, Кетрин — нежно отвърна той. — Знам. Но ми се иска да не пазехме в тайна връзката си. Срамуваш ли се от мен? — засмя се Джо, но тя усети болката в гласа му.

— Не — изчерви се Кетрин. — Разбира се, че не се срамувам от теб. Просто не обичам хората да се занимават с личния ми живот. Трябва да се държа авторитетно в службата, а ако колегите узнаят за връзката ни, ще разберат, че съм човек от плът и кръв. И веднага ще започнат да ме лъжат в сметките…

Кетрин се замисли за момент. Май наистина прекаляваше. Какво толкова можеше да стане?

— Добре — кимна тя. — Ще излезем двамата. Важното е да не влизаме в офиса заедно.

Виждаха се вече пет месеца, но за нея всеки ден бе истинско чудо. Можеше ли дори да предположи миналия ноември, че през април още ще са гаджета! Всеки друг би побягнал с писъци, след като чуеше проблемите й, но Джо само бе навил ръкави и се бе заел с тях. Стана свидетел на душевните мъки на Тара след раздялата с Томас, не се стресна от откачените й дрънканици и дори помагаше на Кетрин да се бори с нея за телефона.

А най-важното бе, че подкрепяше Кетрин относно Финтан. Никога не се оплакваше от дългите часове, които тя прекарваше с него, и с радост му посвещаваше голяма част от свободното си време. Не възрази дори когато Финтан започна да флиртува с него още при запознанството им.

— Благодаря ти — каза Кетрин, когато потеглиха с колата.

— За какво?

— За това, че не се почувства неудобно, когато Финтан започна да те сваля.

— Защо трябва да ми благодариш? — усмихна се Джо. — Хубав мъж флиртува с мен. Поласкан съм.

— Е, ще трябва да свикнеш с това. Мисля, че Финтан наистина те харесва.

Странно бе колко бързо Кетрин и Джо станаха много близки. Тя никога не бе имала толкова дълга връзка. А и отдавна не се бе доверявала на мъж така, както на Джо. Не че му се доверяваше абсолютно.

— Все пак ти вярвам достатъчно, за да ти кажа, че не ти се доверявам — засмя се тя.

— Благодаря ти — сериозно отговори той. — Имаш нужда от повече време. Аз не бързам. Много хора ми се доверяват.

Кетрин пазеше миналото си в тайна, сякаш бе скъпоценно бижу, но накрая почувства, че няма какво толкова да крие.

Знаеше всичко за семейството на Джо, а мълчанието й, когато станеше дума за нейните родители, вече изглеждаше прекалено. Затова един ден седна и му разказа за лудата си майка и за липсата на баща.

— А пък аз очаквах да ми кажеш, че си убила някого! — възкликна Джо. — Защо се държиш така, сякаш имаш от какво да се срамуваш?

— Искаш да кажеш, че нямам?

— Разбира се.

— Но аз съм незаконородена.

— Ти си Кетрин Кейси.

Изтощена от признанието, Кетрин полегна за няколко часа, но почувства как душата й се освобождава от страховете. А Джо започна истински да я опознава.