Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (14)

Глава 14

Тара и Кетрин бяха приятелки още от началното училище. Финтан се появи в живота им по-късно, когато двете бяха на четиринадесет, а той — на петнадесет. Разбира се, познаваха го отдавна. Градчето беше малко и всичко се знаеше, още повече, че Финтан не беше като останалите момчета. Нежното отношение към майка му, лошата координация на движение и пълната липса на ентусиазъм да къса краката на жабите потвърждаваха категорично този факт.

Но едва през 1981 година, когато Финтан откри „Новите романтици“, разликата между него и останалите момчета стана повече от очевидна. Новата романтична мода бе завладяла цивилизования свят доста отдавна, но Нокавой вечно изоставаше с около шест месеца. Внезапно Финтан се понесе из улиците, издокаран в дрехи от блестящ жълт плат. Носеше копринена лента около главата си, лилаво червило и обици от перца, откраднати от рибарските принадлежности на брат му и боядисани в червено и синьо.

— Финтан О’Грейди си е пробил ушите! — съобщи някой развълнувано и слухът обиколи градчето за броени минути.

В Нокавой не бе имало такива вълнения от последната щуротия на Делия Кейси. Всички останаха ужасно разочаровани, когато се разбра, че обиците били с клипс. Въпреки това Финтан продължи да предизвиква любопитството на съгражданите си.

— Вижте го само — мърмореха те в задимените барове, магазините и пощата. — Разхожда се нагоре-надолу като паун. И е навлякъл хубавата покривка на Джейн Ан О’Грейди. Джеремая О’Грейди сигурно се обръща в гроба си.

При нормални обстоятелства Финтан сигурно щеше да бъде смачкан от бой от другите младежи. Отношението към него определено бе доста враждебно. Няколко от момчетата, които вечно киснеха на ъгъла, започнаха да го дразнят.

— Гаден педал! — подвикна един, когато мина покрай тях с копринения си тоалет.

— Мръсен перверзник! — добави друг.

Финтан им отговори съвсем спокойно:

— О, Оуен Лайънс, не говореше така миналата неделя зад краварника на Кронин. Нито пък ти, Майкъл Кени.

Момчетата бързо преглътнаха обидните си реплики и въпреки разпалените обяснения на Оуен Лайънс и Майкъл Кени, че Финтан лъже, сред тях се възцариха подозрения и страх.

Финтан имаше остър и хаплив език. Беше висок и як. И имаше четирима по-големи братя, които също бяха високи и яки. А и винаги готови да го защитят. Накрая момчетата от града решиха, че е най-разумно да го оставят на мира.

И тъй като бе избрал живота на аутсайдер или по-скоро той му бе наложен, Финтан нямаше приятели. Това направо късаше сърцето на Тара.

— Отчаян е — каза тя на Кетрин, докато го гледаха как върви по улицата, следван от мрачни погледи и сподавени обиди. — Сигурно се чувства адски самотен.

Внезапно в главата на Тара се роди гениална идея.

— Сетих се! Ние ще станем негови приятелки.

Двете тъкмо бяха излезли от възрастта, в която момичетата мразеха и презираха момчетата (обикновено между седем и дванадесет години). На четиринадесет вече нямаха нищо против тях и макар Финтан да не бе типично момче — Тара нямаше желание да му стане гадже, — тя твърдо реши да се сприятелят.

— Защо искаш да му бъдеш приятелка? — попита ревниво Кетрин. — Защото е… — тя се поколеба, преди да изрече забранената дума — гей ли? Или защото момичетата от Лимерик се подиграха на сандалите ти миналото лято?

Кетрин се надяваше да открие нещо съмнително в мотивите на Тара. В онези дни да имаш приятел гей бе рядко сьбитие, което със сигурност щеше да впечатли момичетата от Лимерик, та дори и от Дъблин. Много по-силно, отколкото тениска с лъскави мъниста и чифт бели ботуши с ресни.

Тара бе шокирана от намека на Кетрин, че гледа на Финтан като на моден аксесоар.

— Не — твърдо отговори тя. — Защото той няма никакви приятели.

Кетрин не можеше да бъде убедена толкова лесно.

— Добре де — кисело промърмори тя. — Всъщност той въобще не е гей. Как би могъл, когато в Нокавой няма друг гей?

За нейно учудване тази шокираща информация не разколеба Тара и Кетрин трябваше да изтърпи няколко агонизиращи седмици, докато приятелството им с Финтан бъде циментирано. Онемяла от страх, тя бе сигурна, че щом Финтан и Тара официално станат приятели, ще я изоставят. Със замръзнала на скованото си лице усмивка тя копнееше Тара да я успокои, но не знаеше как да я помоли.

— Ние с теб винаги ще бъдем най-добри приятелки — увери я я Тара, доловила тревогите й, — но не можем да оставим бедния Финтан съвсем сам.

— Бедният Финтан! — промърмори Кетрин саркастично.

За нейно огромно учудване двамата с Финтан веднага станаха невероятно близки. Толкова близки, че Тара едва не се почувства пренебрегната.

Имаха много общи неща. И двамата бяха израснали без бащи — таткото на Финтан починал, когато той бил само на шест месеца. Освен това Финтан харесваше кроткия външен вид на Кетрин, който не издаваше острия й хаплив език. Планът му беше да я превърне в нещо като Холи Голайтли от „Закуска в Тифани“.

— Имаш дребните и красиви черти на Одри Хепбърн — обясни й той мило, а Тара се опита да скрие завистта си.

И макар да се колебаеше, когато ставаше дума за шапки с широки периферии и ръкавици от „Живанши“, Кетрин бе замаяна от облекчение, че Финтан я одобрява. Сега вече имаше двама приятели!

Баба й обаче не прие много добре приятелството й с Финтан.

— С кого беше? — попита я Агнес една вечер в началото на пролетта, когато Кетрин се прибра със зачервени от студа бузи.

— С Тара и Финтан О’Грейди — гордо отговори Кетрин.

— Финтан О’Грейди — повтори Агнес. — Я ми кажи защо той се облича в роклите на майка си?

— Защото е гей — обясни Кетрин.

— Гей! — изсумтя Агнес вбесено. — Ама че дума! Гей!

Кетрин и Делия я погледнаха шокирано — Агнес бе човек с широки разбирания.

— Ще му дам аз един гей, когато го видя! — заплаши тя.

Делия побесня от възмущение и веднага реши да организира благотворителна разпродажба на кексчета в помощ на хомосексуалистите.

— Мамо… — заекна тя, — искам да кажа… Агнес, трябва да се отърсиш от предразсъдъците си. Финтан има право на сексуални предпочитания…

— Не говоря за сексуалните му предпочитания — избухна Агнес. — И пет пари не давам за тях. Ако иска, да ходи да оправя кокошките, негова работа. Говоря за думата „гей“. Навремето беше толкова хубава дума и значеше „весел“ — замечтано продължи тя.

Фиделма, майката на Тара, бе очарована от Финтан. От училище тримата приятели отиваха у Тара, където Финтан се настаняваше на двойното канапе, подвиваше грациозно крака под себе си, пушеше с дълго цигаре от абанос и обсъждаше различни филми с Фиделма. Тримата по-малки братя на Тара — Майкъл, Джерард и Киъран — надничаха в стаята и се присмиваха на странното екзотично създание. В това време Фиделма и Финтан говореха оживено за „Мъжете предпочитат блондинки“, „Сладък живот“ или някой от другите филми, които Фиделма бе гледала, докато работеше в Лимерик, преди да се омъжи за Франк и да се премести в Нокавой.

Мозъкът на Тара спираше да функционира по време на филмовите критики, но си струваше да ги изтърпи само за да види как баща й беснее. Умираше от кеф, когато той нахлуваше в стаята и изсъскваше яростно на жена си:

— Разрешено ли е на този паун да пуши? Сигурен съм, че Джейн Ан не му позволява.

Удоволствието й се засилваше, когато Фиделма отговаряме спокойно:

— Струва ми се, че няма нещо, което Джейн Ан да не му позволява.

Франк Бътлър имаше тежък характер. Беше абсолютен деспот и всички се страхуваха от него. Нищо не му доставяше удоволствие. Двамата с брат му имаха дребен общ бизнес — продаваха торф. И винаги когато зимата бе мека и хората благодаряха на Всевишния за нея, Франк Бътлър беснееше.

— Прекрасен ден! — имитираше разгневено жена си. — Прекрасен ден! Нямаше да говориш така, ако беше видяла шибаната книга с поръчки.

— Е, нали не спирам да се грижа за гъските и пуйките — утешаваше го Фиделма.

— Това са си твои пари — напомняше й яростно той. — Имаш ли поръчки за шиене?

— Няколко.

— Какво? Кой? Би било чудесно, ако можеше да получиш голяма поръчка. Например да ушиеш завесите за новия хотел.

— Така е — съгласяваше се кротко Фиделма.

Нямаше никакво намерение да споделя с мъжа си как Финтан бе пристигнал при нея с топ лъскав розов хастар под мишница и я бе помолил да му ушие нещо като пелерина по сътворен от самия него модел.

Въпреки легендарния му гнусен характер Кетрин тайно идеализираше Франк Бътлър. Заради безбройните му правила той й се струваше идеалният баща. Франк Бътлър не търпеше спорове относно домашните. Една от причините за тревогата на Кетрин да не загуби Тара, бе, че нямаше да може да ходи в дома на семейството й всеки ден и да се потапя в напрегнатата атмосфера.

Често нощем мечтаеше да има баща, който да й се кара, ако не си е написала домашното. За строг родител, който да я препитва всяка вечер.

— Колко сантиметра правят един километър? В коя година е била установена републиката? Коя е столицата на Лима?

Кетрин бе съжалила господин Бътлър, когато Тара най-после успя да му набие в дебелата кратуна, че Лима не може да има столица, тъй като самата тя е столица.

Делия, майката на Кетрин, категорично отказваше да проверява домашните й.

— Това не е начин да учиш децата — непрестанно повтаряше тя. — Да изпълниш душите им със страх и тревога, да ги караш да наизустяват разни дивотии. Ако децата се интересуват от нещо, те го научават и без тормоз. А ако не се интересуват, тогава няма смисъл да ги принуждаваш.

Кетрин отчаяно желаеше майка й да промени възгледите си.