Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (59)

Глава 59

Първото разочарование е най-дълбоко. А разочарованието на Кетрин бе дори още по-дълбоко. Беше на деветнайсет, когато за пръв път й разбиха сърцето. После, около месец по-късно, писа на баща си и откри, че е починал. Болката й стана непоносима.

Следващата седмица Тара й каза:

— Двамата с Финтан спестихме достатъчно пари, за да напуснем Нокавой. Искаме да тръгнеш с нас.

Кетрин смяташе, че животът й е свършил и няма значение къде ще дочака края на дните си, но идеята за бягство бе изключително привлекателна.

— Къде отивате? — попита тя.

— В далечен град — опита се да я изкуши Тара.

— Надявам се не в Лимерик? — потръпна Кетрин.

— Не, разбира се. Много по-далеч.

— Дъблин?

— Още по-далеч.

— Ню Йорк? — развълнува се Кетрин.

— Ами… не… не в Ню Йорк — засрами се Тара. — Но какво ще кажеш за Лондон?

Кетрин би предпочела по-далечно място. Например Ел Ей. Или Луната. Но и Лондон щеше да свърши работа.

Рано сутринта на 3 октомври 1986 тримата пристигнаха на гара „Юстън“, купиха си „Ивнинг Стандарт“ и наеха апартамента в Уилсдън Грийн.

През следващата седмица си намериха работа: Тара в компютърна компания, Финтан — на първия етаж на скъп мъжки магазин, а Кетрин — като младши счетоводител.

Новият им живот започна.

В Лондон имаше много мъже. Стотици хиляди. Тара и Финтан запретнаха ръкави и се заеха да ги преслушат, но Кетрин се държеше настрани. Не й беше трудно. Но те не винаги отвръщаха подобаващо на липсата й на интерес и от време на време я канеха на срещи. Отхвърляше поканите, без да се замисли. Доста грубо. И никога не я канеха втори път.

Но една петъчна вечер, повече от година след пристигането в Лондон, отиде на кръчма с колегите на Тара. Сред тях бе и Саймън Армстронг, официалният женкар на офиса. Самоуверен, чаровен, хубав и рус, той се радваше на страхотен успех сред жените. Но тя почти не го забеляза. Саймън веднага усети липсата на интерес. Можеше да има всяка от присъстващите, но искаше Кетрин, заинтригуван и подлуден от недостъпността й. Егото му настояваше, че той е човекът, който трябва да проникне под маската й.

Кетрин не беше красива и съблазнителна като жените, с които обикновено се срещаше, но по някакъв странен начин това само усили интереса му. Откри, че я преследва, препречва пътя й и й се хили.

Останалите момичета не можеха да повярват на очите си и започнаха да оплюват спретнатия вид на Кетрин.

— Вероятно прилича на майка му — решиха накрая те.

Саймън взе служебния й телефон от Тара, обади й се и я покани да излязат. Тя му отказа. Обади й се отново. И отново получи отказ. Обясни й, че не приема откази.

Отначало Кетрин се притесни от вниманието му. После бе поласкана. А накрая — развълнувана. Упоритото ухажване на Саймън проби защитата й и я изпълниха забранени желания. Искаше да я обичат и ако нещата със Саймън тръгнеха добре, животът й щеше да влезе в релси.

Затова отиде на среща с него. И на втора. И на трета. След три седмици спа с него. На сутринта той й обеща да се обади по-късно, но не го направи. Тя му звънна на следващия ден. С треперещ глас му предложи да излязат някъде вечерта. Саймън отговори уклончиво, а тя започна да се моли отчаяно:

— Моля те, не ми причинявай подобно нещо.

Разбира се, думите й накараха Саймън да потъне вдън земя.

Бездруго бе изгубил интерес към нея. Кетрин беше прекалено млада и неопитна и той я бе преследвал само за да окачи още един женски скалп на колана си. Единственото, което бе харесвал у нея, бе недостъпността й, а тя се изпари веднага щом преспаха заедно. Макар слаба и хубава, тя не бе зашеметяваща, а Саймън обичаше зашеметяващи жени. Да не говорим, че бе усетил отчаяните сигнали, които излъчваше, и това още повече го подплаши.

През следващите седмици и месеци Кетрин преживя ужасен шок. Не можеше да повярва, че отново я бяха зарязали. Очевидно не успяваше да се справи с мъжете и напълно бе изгубила контрол върху живота си.

Закле се, че това е последният й мъж. Този път си бе научила урока.

Следващите няколко години животът й бе спокоен и скучен. Работеше усърдно, взе изпитите за счетоводител, живееше с Тара и Финтан и наблюдаваше романтичните им преживявания със суха усмивка. Тя самата нямаше връзки. Никой не би си помислил, че се е отказала от любовта, тъй като все още си купуваше модерни дрехи, харчеше доста пари за косата си, говореше с мъжете непринудено и ходеше по купони с приятелите си. Единствената разлика бе, че винаги се прибираше сама.

Докато не срещна Алекс Холст.

Бяха минали почти четири години от идването й в Лондон. Финтан тъкмо бе започнал работа при Кармела Гарсия, а Алекс бе един от моделите. Имаше квадратна брадичка, идеални зъби, гарвановочерна коса и весела усмивка. Но за негово учудване, когато го представиха на Кетрин, очите й не заблестяха развълнувано. Държеше се любезно, но безразлично, а това го изнервяше. Ненаситното му его се нуждаеше от обожанието й.

Алекс бе изключително неуверен, тъй като бе прекарал детските си години като дебела топка. Благодарение на упорития фитнес и булимията сега бе слаб и красив, но страховете му не бяха изчезнали. Все още се виждаше като планина от сланина, на която се подиграват и от която се отвращават. Отказът на Кетрин го съкруши.

Беше по-нежен от Саймън, но не по-малко настоятелен. Непрестанно й се обаждаше по телефона, изпращаше й цветя и дори й написа стихотворение. Обясни й, че е най-интересната и вълнуваща жена, която някога е виждал.

Кетрин устоя. След като Алекс й каза, че никога не е преследвал жена толкова упорито, тя се засмя и отвърна:

— Обзалагам се, че го казваш на всички.

Той се закле, че не е женкар, а тя изсумтя презрително:

— Сигурно ме взимаш за пълна глупачка.

Една вечер Алекс реши да я изненада и я изчака пред службата й. Кетрин му обясни сериозно, че преследването е криминално престъпление.

Но той не се предаде и постепенно Кетрин усети, че омеква. Не можа да устои. Вниманието му беше безкрайно и тя започна да вярва на обещанията му. Една вечер й разказа каква лоена топка е бил и последните й бариери паднаха.

Също като Саймън Алекс й даваше възможност да поправи миналите си грешки. Накрая, стиснала зъби и заклела се пред Бога, че няма да се държи като отчаяна жена, излезе с него.

Връзката им продължи малко по-дълго, отколкото със Саймън, но скоро Кетрин усети, че интересът му към нея е намалял. Попита го, но той отрече. Разбира се, не му повярва. Забеляза как от щастлива и самоуверена жена се превръща в отчаяна и несигурна параноичка. Но не можеше да спре. Обвини Алекс, че се заглежда по други жени и не държи на нея. Той запротестира неубедително и не й се обади три дни. На четвъртия й звънна, за да й съобщи, че има нова връзка.

Старите рани закървиха отново. Кошмарното чувство, че не е достатъчно добра, се настани трайно в душата й. Започна да се мрази. Болката беше непоносима.

След известно време се стегна. Отново се закле, че приключва с мъжете, но не си повярва. Вече се бе провалила два пъти и изпитваше ужас да не го направи отново.

Животът й беше хубав и подреден, когато нямаше връзка. Стана дипломиран счетоводител, купи си прекрасна кола и собствен апартамент. Самочувствието й в професионално отношение я превърна от малко момиченце в изискана млада жена.

Но желанието за любов не спираше да я тормози. Появяваше се винаги, когато я ухажваше хубав мъж.

— Май не трябва да излизаш с такива красавци — нежно й каза Тара. — Обикновено са толкова самовлюбени, че не могат да се привържат към никого.

— Не искам да говоря за това — рязко отвърна Кетрин.

— Знам — въздъхна Тара.

Кетрин не можеше да излиза с обикновени мъже. Не успяваха да събудят интереса й.

Беше спала с шестима преди Джо. Най-дългата й връзка продължи седем седмици. И шестимата я бяха зарязали. Нито веднъж не получи възможност тя да бие шута на някого.

И накрая от страх да не бъде изоставена реши изобщо да не се обвързва. Не можеше да понесе мисълта, че мъжът постепенно ще се отдалечи от нея, след като осъзнае, че е съвсем обикновена, а не загадъчната фатална жена, която бе очаквал. Затова започна да се държи като зла кучка. Смяташе, че е по-разумно да ускори настъпването на неизбежното. Безкрайните месеци целомъдрие бяха прекъсвани от кратки връзки, следвани от дълги периоди близане на рани. Всеки път щом някой мъж изгубеше интерес към нея, старите рани се отваряха отново.

Знаеше, че е затормозена от миналото и поведението й не е нормално. Чак преди четири години, на двадесет и седмия си рожден ден, осъзна, че вероятно новината за смъртта на баща й, получена прекалено скоро след първата й неуспешна любов, я бе изкарала от релси. Та нали всеки можеше да бъде изоставен? И само откачените не успяваха да превъзмогнат болката. Но не можеше да срине стените, които бе издигнала около себе си. Дванадесетте години бяха изминали неусетно.

Преди два месеца я запознаха с новия рекламен директор Джо Рот. И той започна да я обсипва с внимание по начин, който й се виждаше кошмарно познат.