Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (36)

Глава 36

Някой беше спал с Анджи.

Кетрин не се бе задържала много в службата през седмицата — изтичваше дотам от време на време, за да свърши нещо неотложно, а и в тези случаи мислеше само за Финтан, затова й бе нужно доста време, за да осъзнае, че се е появил нов прякор. Жилет.

Въпреки ужаса, който изживяваше покрай Финтан, Кетрин изненадано откри, че все още изпитва чувства към Джо Рот. Всеки път, когато отидеше на работа, непрестанно търсеше следи от сексуална връзка между него и Анджи. Срамуваше се от себе си, но не достатъчно, за да престане. Със свито сърце слушаше разговорите на мъжете, за да разбере коя е Жилет, а когато стана ясно, че говорят за Анджи, стомахът я заболя силно, сякаш бе яла сурово тесто.

Жилет. Защо Жилет? Какви ли сложни сексуални номера изпълняваше Анджи, за да я кръстят на самобръсначка? Въображението на Кетрин се развихри. Припомни си историята, която бе чула от един човек, присъствал на стриптийз в Тайланд, където момичетата вадели ножчета за бръснене от влагалищата си. Възможно ли бе и Анджи да го прави? Но пък къде се е научила? А и Джо би ли харесал подобно нещо? Кетрин се превърна в кълбо от чувства — ревност, тревога и най-вече омраза към самата нея, задето бе толкова скучна в леглото. Дори не би й хрумнало да си играе с ножчета за бръснене — щеше да се страхува да не се пореже. А й, честно казано, не виждаше нищо възбуждащо в това. Какво лошо имаше в коланите с жартиери и корсетите?

Вероятно наричаха Анджи „Жилет“, защото се бръснеше отдолу. Възможно бе. Тогава Кетрин се зачуди дали Анджи го правеше по собствено желание. Или пък Джо я бе помолил? Или пък й бе помогнал? Възможно ли бе Джо да я е завързал и да е настоял да го направи? Обезумяла от ревност, но странно възбудена от въображаемата гледка, Кетрин не забеляза, че Дарън три пъти бе включил в разходите си една н съща сметка.

Продължи да подслушва и внезапно осъзна, че не бе мислила за Финтан цели десет минути. Какъв срам! Как можеше да се тревожи за Джо Рот и Анджи в такъв момент? Каква приятелка беше?

Но не можа да се удържи. Наостри отново уши, когато чу да споменават името на Анджи. Спря да трака по калкулатора си, щом Майлс запя: „Жилет! Най-доброто за един мъж!“

Аха! Прякорът нямаше нищо общо с бръсненето или ваденето на ножчета от влагалището. Бе свързано с мотото на „Жилет“ — „Най-доброто за един мъж“. За разлика от обичайните прякори, с които колегите й кръщаваха жените в службата, Жилет бе хубаво име. Ревността й се засили. Анджи бе най-доброто за един мъж. Въпросът бе кой беше мъжът. Нямаше доказателства, че е Джо. Въпреки упоритите наблюдения Кетрин не видя нищо, което да доказва, че между Джо и Анджи има страстна връзка. А и той самият нито веднъж не я нарече Жилет. Но Кетрин продължаваше да се тревожи. Винаги очакваше най-лошото. Би предпочела да умре, отколкото да се надява, а после да се разочарова.

В четвъртък сутринта, когато отиде на работа, Кетрин наглеждаше така, сякаш бе спала с дрехите си. Изминалите няколко дни, докато чакаха резултатите от биопсията, бяха изключително тежки и нямаше сили да се съсредоточи върху външния си вид. А и макар семейство О’Грейди да живееха при нея само от вторник, имаше чувството, че апартаментът й никога не е бил тих и празен. Момчетата бяха свикнали да се надигат в ранни зори, за да се грижат за фермата си, и всяка сутрин в шест часа Кетрин се будеше от звука на телевизора. После, когато станеше време да си изглади дрехите, откриваше, че достъпът й до дъската е блокиран от огромните мъже, които приготвяха тонове храна.

На всичкото отгоре беше загубила черните си обувки. Бяха изчезнали в зоната на здрача, създадена от многото хора и вещи в апартамента, и сега й се налагаше да ходи на работа със сив костюм и кафяви обувки. А това направо я ужасяваше.

Кетрин отвори вратата на офиса и се озова в изключително напрегната атмосфера. Въздухът бе наситен с цигарен дим. Чаши от кафе и празни кутии от храна се търкаляха из района на творците. Четири-пет души от екипа на Джо седяха отпуснато около таблото. Бяха рошави, небръснати и с посивели лица.

— Тук ли прекарахте нощта? — попита изненадано тя.

По принцип не би задала подобен въпрос, но мозъкът й не функционираше нормално напоследък.

— Да — изтощено отговори Дарън. — Имаме важна презентация тази сутрин. Копелетата от компанията за зърнени храни не ни казаха, че слагат шоколадови парченца в продукта си. Научихме го едва в пет часа вчера и се наложи да променим всичко.

Кетрин не можа да се сдържи и погледна Джо. Беше небръснат и изглеждаше нервен. Той улови погледа й за миг, после стана и се протегна. Хипнотизирана, тя се вторачи в ризата, която се измъкна от панталона и разкри копринената кожа на корема му. Джо отпусна ръце и красивата гледка изчезна.

— Отивам да взема душ — заяви той и излезе от офиса.

В мъжката тоалетна в „Брийн Хелмсфорд“ бе инсталиран душ точно за подобни случаи, макар клюкарите да твърдяха, че причината била друга. Според тях шефът искал душ, за да отмива следите от секс с колежките си, преди да се прибере у дома при жена си.

Кетрин седна зад бюрото си и се опита да направи списък със задачите, които трябваше да прехвърли на Бреда. Но откакто Тарай се обади в понеделник, за да й съобщи страшната новина, не успяваше да се съсредоточи върху работата си. Сега обаче за пръв път, вместо да агонизира заради Финтан, си представи какво ли би станало, ако последва Джо под душа. Парата, хлъзгавия сапун, твърдите бедра и стегнатия корем. Ерекцията му в мига, когато се отърка в него. Допира на ръцете му по кръста и бедрата й… Мили боже! Тя въддъхна тежко и се насили да спре да фантазира. Работа. Беше тук, за да работи.

Осени я ужасна мисъл. Къде, по дяволите, беше Анджи?

Кет рин огледа притеснено офиса и с облекчение видя колежката си зад бюрото й. Добре! Щом тя не можеше да се изкъпе с Джо Рот, от къде на къде Анджи ще го прави?

Джо се върна в офиса освежен. Тъмната му коса бе мокра и пригладена назад. Беше облечен в костюм, но вратовръзката му бе разхлабена, а първите няколко копчета на ризата му разкопчани. Кетрин се вторачи в космите по гърдите му. Беше шокирана. Впечатлена от дръзкия сексапил на толкова неподходящо място като офиса. И разтревожена от собствената си реакция.

Не можеше да отлепи очи от Джо, който закопча ризата и започна да нагласява вратовръзката си.

— Имам нужда от огледало — заяви той и тръгна обратно към тоалетната.

— Аз имам огледало. Ще ти го държа — бързо му предложи Анджи.

Джо я погледна притеснено за миг, после се усмихна.

— Благодаря — кимна той и за секунди направи чудесен възел.

Леден страх пропълзя по цялото тяло на Кетрин. Държането на огледало бе прекалено интимен жест. Проклетата Анджи! Но упорито не отмести очи от Джо. Защо гледката я възбуждаше толкова? Дали защото завързването на вратовка бе нещо изключително мъжествено? Или напомня мастурбация?

Най-после Джо приключи, а устата на Кетрин пресъхна. Беше прекрасен. Яката на снежнобялата му риза подчертаваше гладката му мургава кожа.

— Благодаря — усмихна се той на Анджи.

— Няма защо — мило отвърна тя и затвори пудриерата, но застана близо до него, като му се усмихваше съблазнително.

Кетрин побесня. Очевидно двамата имаха връзка. Джо Рот беше загадъчният мъж, господин Жилет. Почувства се ужасно, но осъзна, че сама си беше виновна. Тя бе оплескала всичко. Можеше да има Джо, но се бе провалила.

После се сети за Финтан, който лежеше измъчен в болничното легло, без да знае дали ще оживее, и зачака влюбените гълъбчета да напуснат мислите й. Но за неин срам това не стана. Джо и Анджи все още й се струваха твърде важни.