Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (50)

Глава 50

В събота следобед Тара и Сандро отведоха Финтан у дома. Бе прекарал почти три седмици в болницата.

Беше толкова слаб и немощен, че му се наложи да се облегне на Сандро и санитаря, за да стигне до колата. Всъщност дребничкият Сандро повече пречеше, отколкото помагаше.

Видът на Финтан на фона на външния свят прободе Тара право в сърцето. Човек можеше да изглежда по този начин в болницата — там се сливаше с останалите. Но навън, където повечето хора бяха здрави, бе съвсем различно.

Все пак Тара забеляза и нещо хубаво: Финтан носеше граховозеленото кожено яке, което бе „взел назаем“ от склада с дрехи в работата си.

— Предполагам, че якето вече няма да се върне там — намигна му Тара.

— Това е обезщетение за уволнението ми — мрачно отвърна той.

Тара и Сандро се спогледаха притеснено.

Пристигнаха в празния апартамент в Нотинг Хил и откриха, че Джейн Ан се бе развихрила в чест на завръщането ти сина си. Плочките в кухнята бяха така излъскани, че човек можеше да седне да яде върху тях. Енергичното прахосмучене едва не бе пробило дупки в персийските килими. Огледалата в алабастрови рамки блестяха ослепително.

Огромен розов надпис „Добре дошъл у дома“ висеше над вратата на всекидневната. Балони и пъстри ленти бяха окачени върху оригиналните маслени картини, китайските фенери и бюфета. Рафтовете бяха отрупани с картички с благопожелания. Във всяка стая имаше вази с цветя.

Финтан замаяно се отпусна на канапето от бежова кожа, което си бяха поръчали специално от Ню Йорк. Сандро се засуети наоколо като нервна стара мома, заоправя възглавниците и подреди по-елегантно вазите. После се опита да завие Финтан с карирано одеяло.

— Купих го специално за теб. Майка ти ми каза, че за болните им трябват вълнени одеяла.

— Разкарай го — намръщи се Финтан и отметна одеялото.

— Джейн Ан каза, че ще ти хареса.

— На тридесет и две съм, а не на осемдесет и две. И никога няма да стана на толкова.

— Ще отида да чуя съобщенията на телефонния секретар — промълви Сандро и излезе от стаята.

— Чудесно е да си у дома, нали? — нервно попита Тара.

— Така ли? Каква е разликата? Не може ли да разкараме проклетите цветя? И тук прилича на болница.

— Кетрин има страхотни новини за теб — опита се да го развесели Тара.

Кетрин искаше лично да разкаже на Финтан за извинението, но Тара нямаше търпение да пооправи настроението му.

— Вчера се извинила на Джо Рот!

Единствената реакция бе апатично кимване.

Сандро се върна в стаята и гордо заяви:

— Имаш съобщения от Итън, Фредерик, Клод, Дидие, Невил, Джулия и Стефани. Всички искат да дойдат да те видят, но им казах, че ти ще им се обадиш, когато се почувстваш по-добре.

— Кармела Гарсия не се ли е обаждала, за да ми предложи отново да работя за нея?

Сандро замълча уплашено.

— Това е единственото обаждане, което ме интересува. Знаеш ли какво искам?

— Какво? — скочи Сандро.

— Искам да се напия като маймуна.

— Не можеш! — ужасено възрази Тара. — Болен си. Първо трябва да се оправиш.

— Няма да се оправя.

— Разбира се, че ще се оправиш. Трябва да мислиш положително — настоя Тара.

И сестрите все това повтаряха. Хората с позитивна нагласа имаха по-голям шанс да оздравеят.

— Да мисля положително? — безрадостно се засмя Финтан. — Нямам сили за това.

— Приготвил съм ти разни вкусни неща за ядене — опита се да го изкуши Сандро. — Любимите ти. Ягоди, пай със свинско, петифури, шоколадов мус с карамел.

— Не искам нищо.

— Но, скъпи, трябва да хапнеш нещо.

— Не искам нищо! — внезапно изръмжа Финтан. — Непрекъснато ти повтарям, че всичко има ужасен вкус. А и знаеш, че бездруго трябва да ям само сурови храни.

Сандро изхълца отчаяно и се втурна в кухнята. Тара го последва притеснено и го откри разплакан над мивката.

— Нищо не правя като хората — оплака се той.

— Финтан не е добре. Не му се сърди — утеши го Тара. — Щеше да се ядоса и нищо да не беше приготвил.

— Вече е различен човек — толкова гневен и раздразнителен. Не е моят Финтан.

— Трудно му е.

— И на мен ми е трудно.

— Хайде, ела! — поведе го Тара обратно към стаята, където седнаха мълчаливо и зачакаха Кетрин да се върне от пазар с Джейн Ан и Тимъти.

— Ще си взема душ. Не съм се къпал от седмици — заяви Финтан.

— Но едва стоиш прав.

— Ще се справя.

Сандро и Тара зачакаха със свити сърца, като се чудеха как радостта от завръщането на Финтан у дома се бе изпарила. Внезапно чуха странен пронизителен вик от банята. Спогледаха се объркано, после скочиха и се втурнаха натам.

Финтан клечеше на плочките, а водата обливаше кльощавото му тяло. Плачеше отчаяно, а на лицето му бе изписано отвращение.

Тара си помисли, че нещо у приятеля й бе различно. Не си приличаше.

След миг осъзна какво е.

Беше плешив.

По рамената и гърдите му бяха залепнали кичури коса, но на главата му нямаше почти нищо.

Погледнаха към пода под душа, където сочеше пръста на Финтан. Каналът бе запушен от коса.

Толкова много коса. Черна и лъскава.

— Косата ми! — изхлипа Финтан.

Тара едва се удържа да не заплаче.

— Да, косата ти — потвърди тя.

— Плешив съм.

— Ще порасне отново, когато оздравееш — успокои го Сандро с треперещ глас.

— Предупредиха те, че това ще стане, нали? — нежно попита Тара.

— Да, но не мислех, че може да се случи с мен. Имам предвид… не мислех… не мислех, че ще ми опада цялата коса — заекна Финтан. — Погледнете ме. Приличам на герой от филм на ужасите.

— Хайде, ела — нежно каза Сандро, като извади дебела хавлия от шкафа и започна да подсушава приятеля си.

— Вдигни си крака — нареди му той. — А сега другия.

Със свито сърце Тара събра опадалата коса. Гледката наистина беше ужасна.

Финтан уви кърпа около главата си, после влезе в спалнята, просна се на леглото и заплака неутешимо. В продължение на половин час рида като дете, а Тара и Сандро едва не се пръснаха от безпомощност.

— Изглеждам кошмарно! — хлипаше Финтан. — Зловещ съм! Ужасен!

— Не си. Не си.

— Ужасен съм. Вижте ме на какво приличам.

— Ще порасне отново, когато оздравееш.

— Никога няма да оздравея.

След известно време Финтан се надигна и отиде до огледалото. Бавно свали кърпата и се насили да погледне новия си образ.

— Господи! — намръщи се той. — Вече ще спя сам. — Той прокара ръка по плешивото си теме. — Великолепната ми коса изчезна. Няма я. Приличам на грозно куче.

— Не е вярно!

— Олеле! — изохка Финтан и зарови лице в ръцете си. — Едното ми ухо е по-високо от другото.

— Не е.

— Така е. Погледнете.

Вярно беше.

— Никога не съм знаел, че главата ми е толкова ръбеста. Господи, колко съм отвратителен! А това е само началото. После ще ми окапят веждите и миглите. И знаете къде още.

— Можеш да носиш перука — каза Тара. — Не навсякъде, но поне на главата. Хей — насили се да прозвучи весело тя, — ти си гей! Би трябвало да имаш няколко перуки.

— Всъщност — най-после се усмихна Финтан — имам една като на Памела Андерсън.

— Май не трябваше да се къпеш — промърмори Сандро. — Може би щеше да си запазиш косата.

— Тя едва се държеше на главата ми — призна Финтан. — Приличаше на коса, но се канеше да окапе. Беше въпрос на време. Просто не исках да погледна истината в очите.

Това ми звучи толкова познато, каза си Тара.

 

И следобедът на Кетрин не бе по-добър от този на приятелите й. Съгласиха се, че не е хубаво да се стоварят накуп върху главата на Финтан, когато се прибере у дома, затова тя бе избрана да поразсее Джейн Ан и Тимъти за известно време. Майло с удоволствие би помогнал, но бе вързан. Буквално. Лив беше ужасна жена.

Джейн Ан и Тимъти щяха да отпътуват на следващия ден и искаха да купят подаръци за Амброуз, Джером и всички съседи, които помагаха във фермата им, докато ги нямаше. Кетрин трябваше да ги заведе на пазар. Избра „Харъдс“, тъй като туристите обикновено се насочваха натам, но идеята й не се оказа добра.

Джейн Ан непрестанно се оплакваше колко е скъпо всичко и колко неморално е да слагаш подобни цени, а Кетрин не можеше да я развеселява, защото се притесняваше как ще се изправи срещу Джо Рот в понеделник. Докато Джейн Ан се чудеше как е възможно да искат двайсет и пет лири за един нож за хляб, който в железарията на Тъли в Нокавой струваше четири и петдесет, Кетрин се питаше какво ли щеше да стане, ако Джо отхвърлеше поканата й да пийнат.

— А ако се изтъпи, Тъли ще ти го наостри безплатно — каза Джейн Ан и я изтръгна от мислите й. — Тук надали ще постъпят така, Кетрин. Мисля, че трябва да й кажа мнението си — посочи тя младата касиерка, — а тя да го сподели с баща си.

— Недей — посъветва я Кетрин изморено. — Тя само работи тук. Не мисля, че е от семейство Харъдс.

Тимъти искаше да купи подарък за жена си Естер.

— Дръж Джейн Ан близо до себе си — помоли той Кетрин — и кажи къде е бельото.

След петнайсет минути Тимъти се върна, като се опитваше да скрие торбата с черно и червено бельо, което Естер щеше да облече веднъж, за да му достави удоволствие, а после щеше да се престори, че са го откраднали от простора.

Излязоха от „Харъдс“ и Джейн Ан купи от една улична сергия две фланелки с надпис „Майка ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“, три със „Свекърва ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“ и седем със „Съседката ми отиде в Лондон, а аз получих само тая скапана тениска“, като се спазари с продавача и смъкна цената от седем и петдесет на тениска до шейсет лири за дванайсетте.

После хванаха такси и се понесоха към апартамента на Финтан и Сандро.

Там ги посрещна странно създание с лицето на Финтан, но с дълга до кръста руса коса.

 

В неделя следобед потеглиха към летище „Хийтроу“, за да изпратят Джейн Ан и Тимъти. Джейн Ан се съгласи да остави Финтан в Лондон само заради високото качество на медицинското обслужване.

В миналото тя се отнасяше презрително към лекарствата и вярваше повече в силата на молитвите, особено когато болният не бе от нейното семейство. Безброй пъти бе стояла на главната улица в Нокавой и бе мърморила ревностно:

— Лекарите могат да помогнат само до известна степен. Истинският лечител е молитвата. Молитвите правят чудеса.

Сега обаче искаше да се подсигури от всички страни. Помоли Сандро да заведе Финтан в Лурд, но освен това държеше синът й да получи и най-добрите лекарства.

Джейн Ан благодари сърдечно на Кетрин за гостоприемството й.

— Купих ти една дреболия — каза тя и й подаде малък тежьк пакет. — Статуетка на Младенеца от Прага. Не се тревожи, ако главата му падне, това е на късмет — предупреди я тя и добави: — Ще се грижиш за Финтан, нали? И ще ми се обаждаш редовно. Ще се видим на Коледа. Направи всичко възможно, за да се сближиш с онова момче от работата си. Любовта върти света. Погледни само колко са щастливи Майло и Лив.

— Правя всичко възможно — промърмори Кетрин.

Джейн Ан се обърна към Тара, като я накара да обещае, че също ще се грижи за Финтан.

— И ще кажеш на приятеля си, че съжаляваме, задето не можахме да се запознаем с него, нали?

Неочаквана ярост обзе Тара. Засрами се от грубостта на Томас.

— Той е много зает — опита се да го оправдае тя.

— Разбира се, нали е учител. Отговорна работа е това. Е, може пък да дойде с теб у дома за Коледа. Освен ако не постъпиш, както иска Финтан — меко каза Джейн Ан. — Тогава надали ще се запознаем с момчето ти.

Тара се размърда неспокойно. Бе убедена, че каквото и да станеше, Джейн Ан нямаше да се запознае с Томас.