Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (8)

Седма глава

— Да беше споделила с мен, Сеси — каза леля Шарлот и добави с още по-съчувствен глас: — Очевидно ти е било много тежко с толкова много грижи, за съжаление във всяко едно отношение.

Сесили се облегна с кисела гримаса.

— Да си кажа честно, беше истински ад. Но съм доволна от разговора с Грета и Доти тази сутрин. Те са много навътре в бизнеса и са предани. Това ми даде стимул повече от всякога.

— Знам.

Шарлот стана, отиде до прозореца и замислено се загледа към парка.

Бяха в дневната на Шарлот, която Сесили винаги беше харесвала. Шарлот беше събрала тук любимите си вещи — скъпи спомени от живота й — и снимки на онези, които беше обичала и обичаше, най-вече от семейство Ингам, когато бяха деца. Тя нямаше деца и голямото семейство беше нейното семейство — племенници и племеннички от фамилиите Суон и Ингам.

Шарлот се обърна и улови изключително странен израз на лицето на Сесили. Веднага попита:

— Какво има? Изглеждаш озадачена. Или по-скоро смаяна. Изражението ти е много странно.

— Така ли? Мислех си как целият ти живот е свързан с Кавендън и с двама от неговите лордове… Как взе всичко присърце и отгледа Дулси, как се грижеше всъщност за всички, когато Фелисити избяга.

— Какво друго можех да направя? Обичах и четирите Д, обичах баща им, макар че тогава никой не знаеше.

— Беше закрилница и опора на това семейство във всяко едно отношение. Всички много ти дължим, лельо Шарлот — каза Сесили искрено.

— Никой нищо не ми дължи, освен може би да бъдат учтиви с мен и когато имам да казвам нещо важно, да бъдат така добри да ме изслушват.

— Това е абсолютно вярно. На мен имаш ли какво да кажеш?

— Не специално на теб, мила Сесили. Само че когато се разхождам в парка, си мисля колко е красив и си струва да бъде спасен. Но това е работа на Майлс, не твоя.

— Той се опитва, искам да го знаеш. Но задачата му е тежка. — Сесили изпухтя и изправи гръб. — Имаме приходи от някои инвестиции и от посетителите. Но тези пари стигат да платим надниците на персонала и на временните работници.

— Това ми е ясно. Искам да говоря с Майлс за данъците. Имам план, който евентуално ще му помогне.

Докато говореше, Шарлот прекоси стаята. Сесили не можа да не си помисли колко добре изглежда днес — по-скоро като жена в началото на седемдесетте, отколкото на осемдесетте.

Шарлот седна и обясни:

— Ако Майлс се съгласи, ще го запозная с Лесли Париш, административен директор на моята банка в Хароугейт. Той ще отпусне на Майлс заем за данъците, ако аз съм му гарант. Мина ми през ума, докато говорихме тази сутрин с Грета и Доти.

— Много мило, лельо Шарлот, но не съм сигурна, че Майлс ще се съгласи. Знаеш колко е горд.

— Не може да си позволи да бъде горд в такъв момент. Той има нужда от помощ. И помощта няма да дойде от теб. Всъщност никога повече. Няма да го разреша. И без това сътвори чудеса за това семейство.

— Ако Майлс приеме да се срещне с господин Париш, дали ще се съгласи според теб? — повдигна вежда Сесили.

— Ами, да, вярвам, че ще се съгласи. Защото сега имаме алтернатива и възможност да спечелим пари.

— Какво имаш предвид? — изненада се Сесили.

— Съвсем нови идеи. Например търга за вината. Има смисъл и ще обърна внимание на Майлс. Половината от запасите вече може да са се вкиснали или да са изветрели, защото ги имаме от години. Време е да спасим, каквото е останало. Също така идеята за милионерите от Америка, защо не и от другаде, които ще плащат, за да ловуват. Да извлечем полза от привилегированото положение. От сега нататък това ще бъде мое мото. Също така Майлс може да продаде една-две картини от галерията.

— Ще откриеш колко тежка е задачата да го убедиш. Майлс не дава дума да се издума за продажба на картини — отбеляза Сесили. — И баща му беше същият. Знаеш го по-добре от всеки, лельо Шарлот.

— Да, знам го. Пък и мъжете Ингам могат да бъдат твърде упорити. Чакай да помисля дали ще мога да убедя Майлс. А сега да поговорим за Грета и за предложението й да ти стане съдружник — продължи тя. — Трябва сериозно да помислиш. Това ще ти помогне, ще получиш пари да започнеш отново, а нея ще стимулира, след като има дял в бизнеса. Но има един проблем. Не ми се ще Доти да се чувства пренебрегната. Може би и тя иска да има дял. Ако се съгласиш Грета да стане съдружник в „Суон“, както си решила да наречеш фирмата, тогава е редно да поканиш и Доти. Предложи й… тя може да откаже. Те едва ли имат толкова пари, но мисля, че трябва да й предложиш.

— Да, разбирам какво имаш предвид. Но не е ли редно да се освободя от дългове, преди да приема техните пари?

— Да, разбира се. И ще ти предложа следното. Ще платя половината от дълговете ти през следващите шест месеца на месечни вноски, което ще удовлетвори банките, сигурна съм. Но аз…

— Не! Няма да приема! Не е честно към теб, ти вече направи много за мен — протестира Сесили, повишавайки тон.

— Ето какво. Това са пари, които ще ти завещая — отбеляза леля й. — Затова ме остави да довърша. Знам, че притежаваш колекцията от бижутата на Ингам, които купи от Чарли в края на двайсетте. Въз основа на тях създаде своя колекция от копия. Нали така?

— Да, бижутата са тук, в трезора. Защо питаш?

— Продай ги на търг и с парите плати другата част от дълга. Те вече не са ти необходими, след като копията на бижутата на Кавендън се продават по света.

Сесили се разсмя, така се развесели, както от дълго време не й се беше случвало. Като продължи да се подсмихва, се зачуди защо това никога не й беше дошло наум. „От тревоги не разсъждавах трезво — помисли си тя. — Напоследък блокирах.“

И Шарлот се разсмя. Най-после Сесили разгорещено избъбри:

— Само на теб може да ти хрумне идея за търг на бижута, лельо Шарлот.

— А ти пък ще го представиш много вълнуващо. „Сега имате шанс да притежавате истинско бижу“, ще измислиш нещо подобно за реклама — каза Шарлот. — Познавам шефа на аукционна къща „Бонамс“ и ще те запозная с него.

— С колко много идеи ме засипа тази седмица. Само една-две да се осъществят, ще ми стане широко около врата — промърмори Сесили.

— Не съвсем — продължи Шарлот. — Но мисля, че трябва да освободиш ума си, за да започнеш да проектираш колекцията за следващата година.

— Това е самата истина. И ще го направя.

— Бих искала да направиш нещо друго за мен, Сеси. Искам да съобщиш на Майлс лошите новини колкото е възможно по-скоро, за да го заведа в понеделник в банката.

— Ще говоря с него тази вечер или утре — обеща Сесили и се почувства по-спокойна, след като ще сподели своите тревоги със съпруга си. Не се осмели да помисли каква ще бъде реакцията на Дафни в случая. Не само че отвори имението за публика, но и да разпродава имуществото на Кавендън! Но това беше положението, иначе ги очакваше разорение.

* * *

Докато се оглеждаше и проверяваше грима и прическата си, в главата на Сесили се въртеше една мисъл: „Да извлечем полза от привилегированото положение.“ От сега нататък това щеше да бъде нейна мантра.

„Как ми олекна — помисли си тя, — след като вече не се чувствам така сама с грижите.“ С Грета и Доти, както обикновено, мислеха еднакво, и те се бяха настанили в нейния кабинет в пристройката и планираха осъществяването на идеите за модернизация. Щеше да е много трудно, но като намалят режийните разноски, продадат фабриките, подменят екипа, който изработваше конфекцията, и като направи Грета съдружник, ще бъдат на прав път. Ще сложат ново начало и ще успеят. „Да стискаме палци“ — каза си тя.