Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (6)

Пета глава

Четирите жени седяха в градинския павилион в парка на Кавендън. Беше горещо утро, но старият дъб с дебелата сянка до павилиона и ветрецът, който полъхваше между клоните, разхлаждаха и беше много приятно.

Този петък, първият ден от юли, Сесили нарече наум „ден на атаката“, по аналогия с юлските военни събития през 1944-а. Възнамеряваше да се захване най-енергично с възстановяване на своя бизнес и знаеше, че й предстои тежка битка. Въпреки всичко разбираше, че трябва да победи. Нямаше алтернатива. Неуспехът щеше да бъде катастрофа, при това не само за нея.

Погледна трите жени и се усмихна на себе си. Бяха на различна възраст, прилично облечени жени, които някой би пренебрегнал като обикновени и може би не особено интересни. Сесили знаеше нещо съвсем различно.

Всяка една от тях, също като нея, преливаше от идеи и амбиции. Притежаваха хладнокръвие и желязна воля. Бяха нейната опора. С тях до себе си знаеше, че няма да загуби. Едва ли съществуваше по-добър екип. Екип победител.

Спря за миг очи върху леля си Шарлот, Суон по рождение, Ингам по мъж. Беше леля на баща й и именно Шарлот помогна на Сесили да започне самостоятелен бизнес преди години.

Леля Доти, също Суон, беше сега на шейсет и шест, но и тя като Шарлот изглеждаше много по-млада и се радваше на отлично здраве. Омъжена за детектив от Скотланд Ярд, беше съветничка и помощничка на Сесили от деня, в който откри първото си магазинче.

И Грета Чалмърс, личната й секретарка, с която се сближиха от първия ден на запознанството им, когато Грета беше млада вдовица. Сега на четирийсет и две, работеше с нея от много години в пълно съгласие.

Сесили пое дълбоко дъх и им се усмихна с най-радостната си усмивка. Погледна Доти и Грета.

— Благодаря ви, че дойдохте и че снощи изслушахте безкрайните ми брътвежи. — След това се обърна към графинята, седнала до нея, и добави: — Радвам се, че настоя да присъстваш, лельо Шарлот. В края на краищата без теб нямаше да има модна къща „Сесили Суон“.

— О, щеше да има — отвърна веднага тя, за да й вдъхне смелост. — И сама щеше да направиш същото, скъпа Сеси. Аз само ти помогнах да стане малко по-бързо.

— Минавам направо по същина — заяви Сесили. — Всички знаем, че модна къща „Сесили Суон“ е пред фалит. Имам големи дългове, но не искам да обявя банкрут. Трябва да предприема бързи и драстични действия, ако искам да се измъкна от тази каша.

— Тук сме, за да ти помогнем — увери я леля Доти. — Както предложи снощи, ще ти кажем истината, без украса. Аз имам някои идеи, Грета също, и мерките трябва да са драстични. Друг начин няма.

— Първото, което трябва да направиш, е да се отървеш от двете фабрики в Лийдс — започна Грета, вглеждайки се в Сесили. — Едната е празна, а другата не ни е необходима, защото конфекцията няма да се продава.

— Съгласна съм — веднага отговори Сесили. — В понеделник ще говоря с Ема Харт. Казах й, че имам нужда от помощта й за продажбата на двете фабрики.

— За евентуалните купувачи е важно, че двете фабрики са свързани — обади се Доти.

Сесили кимна и погледна Грета:

— Защо мислиш, че конфекцията вече няма да се продава?

— В началото и аз бях озадачена като теб — отговори Грета. — Като се заговорих със сестра си на тази тема, Елизе каза, че според нея дрехите са строги. Имат отлична кройка, ушити са добре, но са малко демоде. През трийсетте се търсеха, дори през военните години с купонната система, но нека да си кажем истината. Сега само след шест месеца ще пристъпим в 1950-а. Светът сега е различен и пазарът е различен. Животът на жените се промени.

Леля Шарлот, която слушаше внимателно, възкликна:

— Мисля, че трябва да промените и названието, Сесили. „Сесили Суон“ ми се струва подходящо, а още по-добре само „Суон“. Като „Шанел“ във Франция.

Понеже настъпи мълчание, леля Шарлот попита:

— Е, какво мислите? — сви вежди тя.

— Да! — извика Сесили. — „Модно облекло“ изнервя хората, защото се свързва с „ПАРИ“, изписано с главни букви. Пак ще бъде модно облекло, но няма да го обявяваме. Какво мислиш, Грета? Лельо Доти?

— Съгласна съм — отговори Грета.

— И аз — присъедини се леля Доти.

— И така, продаваме двете фабрики, понеже след като се отказваме от конфекцията, не са ни необходими. Това е първата стъпка. Променяме името си на „Суон“. Предпочитам само „Суон“ пред „Сесили Суон“. След което аз се концентрирам върху висшата мода. Какво друго трябва да направим?

— Да се ограничим. Драстично. — Доти се взря много сериозно в Сесили. — Да затворим малките магазини, като естествено запазим първия. Той е нещо като търговска марка за нас и се е превърнал в институция… Трябва да се отървем и от офисите. Да намерим по-малко помещение и да освободим част от персонала.

Сесили извади лист хартия от джоба си, погледна го и направи гримаса.

— Да се освободим от офисите и да намалим персонала е първа точка в моя списък. Явно мислим в една и съща посока.

— Точно както се очаква — каза Грета. — В края на краищата от години работим заедно, при това с успех. Но също както много други браншове, след края на войната изпаднахме в криза. Хората не са склонни да пилеят пари за дрехи. Та като говорим за дрехи, след като си заминем в неделя, трябва да започнеш да проектираш нова модна колекция. Ще живееш постоянно тук и не ти ли се струва, че е идеалното място за вдъхновение.

Сесили я погледна втренчено.

— Това намек ли е? С Елизе наистина ли мислите, че моделите ми са строги?

— Всъщност да — отговори Грета без колебание. Не искаше думите й да прозвучат като критика. — Дрехите ти са великолепни като шев и кройка, но сега атмосферата е друга. Сега хората искат набори, волани, пастелни цветове, флорални мотиви и коприни. Разбери ме, не казвам да копираш някого, но трябва да създадеш модна линия със същата притегателна сила като моделите на Кристиян Диор от 1947-а. Нов поглед върху модата.

— Знам какви са тоалетите му и много ми харесват — потвърди Сесили с внезапен ентусиазъм. — И фантастичните градини на Хари ще бъдат моето вдъхновение. Ако започна да работя следващата седмица, може би ще подготвя колекцията за идната пролет…

— Не! — прекъсна я остро леля Доти. — Ще проектираш колекцията за идната есен. Първо трябва да сложиш в ред деловите въпроси, с което ще се заемем аз и Грета с твоя помощ. Не забравяй, че ще се наложи да назначим повече жени, които са опитни и сръчни, ще търсим платове и какво ли още не. Не прибързвай, Сеси.

— Доти има право — отбеляза леля Шарлот. — Нали знаеш поговорката „Бързата работа срам за майстора“. Да не стигаме дотам. Вложи целия си опит, блестящия си талант, колкото време е необходимо, и създай съвсем нова, уникална и свежа колекция. Ефектна. И не забравяй, че Британският панаир сега се планира. Следващата година може да се окаже повратна за страната. И за нас. Нека сега да обсъдим дълговете, всъщност най-голямата ни грижа.

Сесили застана вдървено и погледна предпазливо трите жени. След малко съобщи:

— Имам нужда най-малко от 15 000 лири, за да покрия задълженията на моята фирма и да започна на чисто. Ще имам нужда от пари и за наеми, надници за шивачките, за платове и за останалите шивашки материали. Надници за жените, които ще шият на ръка, което е задължително, ако става въпрос за висша мода.

Сесили поклати глава и лицето й изведнъж помръкна.

— През четирите военни години бързо загубихме пари и клиентела. — Въздъхна дълбоко и продължи: — Поради моето поражение не мога да дам пари на Майлс за данъците на имението. Но той още не знае. Съжалявам, но нямах сърце да му кажа лошите новини.

Настъпи мълчание. Очевидно всички се замислиха за финансовите проблеми, пред които беше изправена Сесили и косвено те по отношение на бизнеса.

Мълчанието наруши Грета:

— Ако решиш да помислиш, Сесили, бих искала да ти стана съдружник…

— За бога, не! — бурно се възпротиви Сесили. — Няма да ти разреша. Ако загубиш парите си, никога няма да си го простя. Елизе и Курт зависят от теб.

— Моля те, Сесили, изслушай ме. Когато баща ми почина, остави парите си на Елизе и Курт. Знаеше, че ще наследя баба си. Както знаеш, баба почина миналата година и аз обявих къщата й в Хампстед за продажба. Не стана веднага, почаках, докато не получих добра цена. Миналата седмица най-после се продаде. В момента се подготвя договорът. Както виждаш, мога да си позволя да инвестирам в „Суон“. — Грета се покашля и допълни внимателно: — Но само в „Суон“, в Кавендън няма да мога.

— Никога не бих приела — отвърна тихо Сесили. — Благодаря ти, че искаш да инвестираш в моята фирма, но ще трябва сериозно да го обмисля, Грета. Голяма отговорност е да имаш финансов съдружник.

Доти попита:

— Говори ли с Майлс за предложението на Хауард? Имам предвид търга за вината.

— Не още.

— Кога ще му кажеш? Всъщност всичко.

— Възнамерявам утре. Събота е неговият почивен ден и ще прекараме повече време заедно.

— Търг за вина ли? — изненада се Шарлот. — Каква блестяща идея. Хауард е изключително умен, Доти.

— Всъщност идеята не беше на Хауард — отговори леля Доти. — Прочете в „Таймс“ за търг, организиран от граф Оувършед.

— Майлс не бива да отхвърля идеята. Според теб ще се съгласи ли да помисли?

Леля Шарлот погледна Сесили и повдигна вежда с шеговито изражение.

— Не се съмнявам, но ако се колебае, ще го убедя. А ти тъкмо ми напомни нещо. — Сесили продължи припряно: — Тази седмица срещнах случайно Пърси. Той ми каза, че аристократични семейства, които имат ловни участъци като нашите, приемат гости през ловния сезон срещу заплащане. Главно богати американци, на които очевидно им е забавно да отсядат в старинните имения и да се смесват с провинциалните денди.

Последните думи на Сесили прозвучаха толкова смешно, че трите жени избухнаха в смях. Сесили също се разсмя.

След малко се появи Ерик с поднос с лимонада и чаши. Сесили се отпусна и мислите й се успокоиха.

Чарли и Алиша също бяха пристигнали за уикенда и трябваше да провери обяда, но си позволи за момент да се порадва на юлското утро. От седмици не беше чувствала такава лекота.