Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (20)

Деветнайсета глава

Адам Фенъл се оглеждаше във високото огледало в своята спалня, както обикновено с критичен поглед. Тази вечер се хареса — снежнобяла риза, синя копринена вратовръзка и тъмносин костюм от най-добрия шивач на Севил Роу. Тънка синя копринена кърпичка едва се подаваше от джобчето на сакото му. „Консервативно, без излишна показност“ — помисли си той, като се отдръпна от огледалото. Ненавиждаше показността.

Върна се вкъщи в четири часа. Беше ранобуден и в седем сутринта беше или в кантората си, или в студиото. Задължително си тръгваше рано от работа. Имаше нужда от няколко часа преди вечерните ангажименти. Първото, което правеше, когато се прибереше, беше да се съблече и да се изкъпе. Телесната чистота беше от първостепенно значение за него. След това обличаше чисто бельо и копринен халат и отиваше в библиотеката да прегледа дневната поща.

Час преди да излезе, обличаше току-що изгладена риза, винаги бяла, и един от неговите безукорни костюми. Не държеше да прилича на денди, а да бъде с подходящо облекло. Това му беше достатъчно.

Адам се оглеждаше, докато прекосяваше просторното фоайе на апартамента си на Брайънстоун Скуеър. Спря и провери дали цветята на старинната масичка до стената не са твърде неестествено аранжирани.

Кимна удовлетворен. Госпожа Клей, икономката, очевидно ги беше пренаредила по негов вкус, щом бяха пристигнали от цветарския магазин.

Тя беше най-добрата икономка, която беше наемал. Държеше на чистотата, колкото него. Никъде нямаше прашинка.

Не понасяше мръсотията нито по себе си, по дрехите или в дома си.

Беше достатъчно умен да разбира, че това отвращение се дължи на ужасяващото му детство в бордей.

Завинаги запази топъл спомен за Джак Тротър. В онзи първи ден, когато срещна кръчмаря на „Златният рог“, той му даде чисто бельо, панталони и риза, които бяха останали от покойния му син, и го изпрати да се измие от глава до пети, преди да се преоблече.

След това, когато се появи пред Джак в кръчмата, той остана шокиран, когато го видя. На глас изрази учудването си, че и през ум не му е минало какъв хубавец се криел под мръсотията.

После през следващата година Джак го поднасяше за външността му и го предупреждаваше да се пази, когато порасне, защото жените ще го преследват. И те наистина не го оставяха на мира.

Адам застана на прага на гостната, за да й се полюбува, както често се случваше. Цялата беше аранжирана в бяло.

Това, което правеше салона изключително ефектен, бяха картините, които оживяваха леденостуденото бяло. Красиви порцеланови лампи, старинен порцелан и високи вази за цветя бяха идеалните заключителни щрихи.

Докато влизаше и оглеждаше дали всичко е на мястото си, не можа да не се запита какво ще си помисли Алиша за гостната, всъщност и за целия апартамент. Беше елегантен. Нае най-добрия дизайнер в Лондон, за да бъде сигурен в резултата.

Мисълта, че тя ще бъде тук тази вечер, го възбуждаше. Желаеше я от няколко години и твърдо беше решил да я има. И в края на краищата намери начин. Осъзна, че ще бъде идеална за ролята в „Разочарование“, новият филм, над който работеше с Марио. Наложи се да убеждава Марио, за да се съгласи.

Отначало я отрупа с внимание, след това се отдръпна и ефектът не закъсня. Беше сигурен. Днес тя не можа да откъсне поглед от него в „Козери“. Сините й очи имаха онзи подканваш израз и желанието да бъде с него беше изписано на лицето й.

Излезе от гостната и се върна в спалнята си. После хвърли поглед в банята и остана доволен. Госпожа Клей беше почистила след него.

Спалнята му беше декорирана в няколко нюанса синьо. Усещаше се мъжко присъствие, но не натрапчиво.

Адам застана насред спалнята, замислен за нея. Ако всичко минеше по план, щеше да се върне с нея тази вечер и да бъдат заедно в грамадното му легло. Това непременно трябваше да се случи. Нямаше представа от нейния апартамент и не беше сигурен дали иска да отиде там след вечеря. „Определено не искам — реши той. — Трябва да дойде с мен в моя дом, защото тук аз владея положението.“

Върна се още веднъж във фоайето и видя Уилсън, иконома, който идваше към него.

— Добър вечер, сър — склони глава Уилсън. — Готвачът приготви различни сандвичи, както поръчахте, а Харви и Моли ще сервират. Вече са тук.

— Тогава всичко е наред, Уилсън. Благодаря. Предполагам, че сте сложили в лед шампанското „Дом Периньон“.

— Сложил съм го, сър.

* * *

Първите гости, които пристигнаха точно в шест и половина, бяха Елън и Рег Грийн, които притежаваха рекламна агенция, и подготвяха рекламите за неговите филми. Те бяха много точни, което се харесваше на Адам, и очарователни.

След сърдечните поздрави той ги заведе в бялата гостна и спомена, че Алиша ще позакъснее. Докато взимаха от подноса на Харви чашите шампанско, добави, че според него ще засенчи всички в новия филм.

— Това няма да се хареса на Андрю Ванс — каза Елън. — Той се мисли за най-великия актьор.

— Защото е заслепен от своята суета — промърмори Адам. — Освен това забравя, че тази чест се пада на Джеймс Брентууд.

След това се заговориха за успеха на Джеймс Брентууд в Холивуд и как се превърна в световноизвестна кинозвезда.

— Ем Джи Ем се погрижиха — отбеляза Елън. — Организираха му чудесна реклама, пък и освен че наистина е велик актьор, той е мечтата на всеки кинооператор. Също така може да омагьоса и птичките по дърветата.

Адам се разсмя.

— Вярно е, че камерата го обича. Не мисля, че има по-фотогеничен актьор от него. Дори засенчва Ерол Флин, Тайрън Пауър и Кларк Гейбъл. Забележете, и тримата са много красиви мъже.

С крайчеца на окото си Адам забеляза сценаристите Марго Литъртън и Джефри Кокс, които тъкмо бяха влезли. Извини се и отиде да ги посрещне.

Именно тях беше наел Адам да напишат третия вариант на сценария. Той се възхищаваше от тях, според него бяха най-добрите в бизнеса, и те никога не го разочароваха.

Марго и Джефри се познаваха с Елън и Рег. Четиримата веднага се заговориха на професионални теми. Уилсън наблюдаваше дали всичко е наред. Моли поднасяше сандвичи, а Харви — шампанското.

По едно време Адам се извини, че трябва да проведе спешен телефонен разговор, и отиде в спалнята си. Искаше да провери дали нещо не е според изискванията му, когато доведе Алиша да спи с нея. Нямаше и сянка от съмнение, че това ще се случи, и едва сдържаше нетърпението си.

Голямото легло беше опряно до задната стена и още не беше оправено за сън, но госпожа Клей щеше да го оправи, преди да си тръгне.

Отвори чекмеджето на нощната масичка, за да провери още веднъж дали някои неща са на мястото си. Искаше всичко, което ще му потрябва, да му бъде под ръка.

Когато дизайнерът преустрояваше апартамента, Адам му поръча да обособи две гардеробни от двете страни на спалнята. Едната беше неговата, другата беше дамска. Надникна в тази гардеробна. Естествено беше безупречно чиста. Към нея имаше малка баня с вана, умивалник и тоалетна.

Гардеробната беше бледосиня, имаше венецианска тоалетна маса с парфюми от едната страна и комплект гребени и малко огледало от другата.

Беше оставил и едно кимоно — автентично, от светлосин шифон. Купи го преди две седмици с надеждата, че тази нощ ще дойде. Нощта на прелъстяването.

Тази мисъл накара Адам да се усмихне. Нямаше да се наложи да я прелъстява. Тя вече копнееше за него. Видя го преди седмица в студиото и днес в „Козери“. Идеята да ги покани за следобедните питиета му хрумна, когато разговаряха. След обяда той отиде в кантората си, обади се на Елън, Рег, Марго и Джефри. Никой от тях нямаше къща в провинцията и в петък вечер не пътуваха. Неговата импровизация се оказа успешна, както винаги.

След това се обади на Уилсън да подготви малкия прием, а той знаеше как да организира всичко.

* * *

Адам знаеше, че Феликс и Констанс ще позакъснеят, понеже ще минат да вземат Алиша.

Погледна часовника си, видя, че е седем часът, и излезе от спалнята.

Като се върна при компанията, каза:

— Поканих и Констанс и Феликс. Те ще доведат Алиша Стентън.

— О, Адам, много ще ни бъде приятно пак да се срещнем с нея. Когато се запознахме в студиото, наистина останах очарована. Хареса ми нейният коментар за редакцията на сценария… — Марго млъкна. — Мисля, че пристигна.

* * *

Всеки познаваше всекиго, тъй като бяха ветерани в шоубизнеса, и веднага намериха теми за разговор. В салона се долавяше приятно жужене, което остави Адам във възхита.

Уилсън наблюдаваше чашите на гостите да не остават празни, и Моли постоянно да предлага хапки.

Адам забеляза колко непринудено се държеше Алиша, как елегантно се обръщаше към всеки. Но пък тя беше родена в стара аристократична фамилия и маниерите й бяха безупречни.

Стоеше настрана от нея леко развеселен, че тя едва докосна ръката му, когато пристигна. Очевидно тя не искаше да показва чувствата си, всъщност и той.

Стоеше в другия край на салона и все пак му беше трудно да откъсне очи от нея. Тя ловко избягваше погледа му.

Тази вечер Алиша изглеждаше различно. Остана зашеметен, когато тя влезе и още беше, ако трябваше да си признае. Изглеждаше по-красива от всякога, по-млада, почти като момиче, по-висока, гъвкава, стройна като тръстика, неземно същество с грациозни жестове.

Веднага се досети, че когато я срещаше в „Шепъртън“ на снимачната площадка или някъде навън, тя е била с театрален грим и прическата й е била съвсем семпла заради ролята й. Сега тя беше Нейно благородие Алиша Ингам Стентън. Самата тя. Спокойна, естествена, самоуверена. Не пропусна да забележи каква изключителна кожа има с онзи неповторим тен с цвят на праскова и сметана, характерен за англичанките. Русата й коса блестеше и падаше на вълни около изящното й лице.

Като всички жени Ингам, Алиша имаше прекрасни сини очи и на него му беше известна мълвата, че винаги носеха синьо, за да подчертава очите им.

Подсмихна се тайничко, отмести поглед и отиде при Феликс.

Не се изненада, че и тази вечер Алиша беше спазила традицията. Роклята й беше бледосиня, с идеална кройка. Полата клош по последна мода се развяваше около съвършените й крака.

Материята го заинтригува. Беше някакъв вид коприна, която прилепваше по тялото й. Беше много секси и той нямаше търпение да я вземе в прегръдките си на дансинга в „Савой“ и да почувства копринената мекота с дланите си.

По едно време Констанс се приближи до него и Феликс. Дръпна и двамата настрана. Каза тихо на Адам:

— Знам, че харесваш Алиша. Искаш ли да отидеш само с нея в „Савой“? Ние нямаме нищо против, нали, Феликс?

Съпругът й кимна.

— Не, не, Кони — възрази веднага Адам и беше убедителен. — Ще отидем заедно. Не искам да… прибързвам. — Погледна Констанс, след това Феликс и за миг сякаш му стана забавно. — Мисля, че и тя ме харесва.

— Трябва сам да я попиташ. Но мисля, че си подхождате. Какво ще кажеш, Феликс?

— Същото. — Обърна се към Адам и го погледна много внимателно. — Тя е най-хубавото нещо, което може да ти се случи, и мисля, че има нужда от някого като теб.

— Много правилно, Феликс — съгласи се Констанс и докосна леко ръката на Адам. — Не се размотавай, покажи й, че я харесваш.

— Тя какво каза? — попита веднага той.

— Нищо особено, само ме разпита за теб, докато обядвахме днес.

Светлосивите очи на Адам заискриха.

— Досетих се. Искам и четиримата да отидем на вечеря. Но не й предлагай да я изпратите до вкъщи. Моля те, разреши ми аз да я отведа.

— Ако Алиша е щастлива и ние сме щастливи — отговори Констанс.

Феликс му намигна.