Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (31)

Трийсета глава

Щом Алиша излезе от гримьорната, той я отведе набързо до неговата кола и по пътя към Лондон й каза, че ще я заведе на вечеря да празнуват. След това я отрупа с похвали, поздрави я, намекна, че може да спечели наградата на филмовата академия за ролята си в този филм.

Обеща й да направи от нея голяма звезда, каквото и да й се случва. Много пъти повтори колко много я обича, че я обича така, както никоя друга жена през целия си живот.

Навсякъде в града познаваха Адам и управителят на ресторанта в хотел „Дорчестър“ го посрещна много сърдечно.

Настаниха ги на една от най-хубавите маси в тих ъгъл и той веднага поръча бутилка „Дом Периньон“. След това се облегна и й се усмихна щастливо.

Тя също му се усмихна, пресегна се през масата и хвана ръката му.

— Благодаря ти, че намери средства за „Опасна личност“, Адам. Оценявам го, наистина. И много се вълнувам.

— Още повече ще се развълнуваш, понеже ти нося и друг сценарий. Казва се „Отмъщение“ и според мен е по-добрият от двата. Напомня ми за „Небезизвестните“. Гледала ли си го?

— Гледах го. Излезе преди около две години с Ингрид Бергман, Кари Грант и Клод Рейнс.

— Може би е най-добрият филм, който е направил Хичкок в кариерата си до този момент. Той е режисьор и продуцент. Снима го през лятото на четирийсет и шеста. Гледал съм го десетки пъти. Според мен е шпионски film noir. Сценарият на „Отмъщение“ не е шпионски, но определено е film noir и ще ни издигне на върха.

Тя се засмя и поклати глава.

— Не бъди толкова скромен. Ти си на върха.

Сервитьорът наля шампанското. Като останаха сами, той вдигна възторжено наздравица за нея, наведе се и прошепна:

— Нямам търпение да те отведа в леглото. Толкова много те обичам, моя скъпа Алиша. И ти ме обичаш, нали?

— Да, обичам те. Защо се съмняваш? — Тя дълго го загледа. — Да си тръгнем веднага и да забравим за вечерята.

Той се разсмя. Очевидно му стана приятно.

— Прислугата е още в апартамента. Предпочитам да останем сами. Ще имаме на разположение целия уикенд да си доставяме удоволствия.

Усмивката на Алиша помръкна и тя възкликна:

— О, Адам, утре трябва да замина за Кавендън! Обещах на Сесили да й помогна за някои дребни задължения през този уикенд. Не мога да откажа в последния момент.

Той я загледа смаяно. Лицето му се вкамени. Но после изведнъж се овладя и каза:

— Разбирам, но, по дяволите, бяхме разделени толкова време и ти ми липсваше много, желаех те отчаяно. Само като погледна красивото ти лице и се възбуждам, както и в момента. Той се облегна и тъга засенчи красивото му лице.

Понеже беше наблюдателна, Алиша забеляза как чертите му се изопнаха, но обърка състоянието му с разочарование, а не с яд, и започна да говори припряно:

— Защо не дойдеш с мен утре? Ще прекараме заедно уикенда. Пък и ще те запозная с някои членове на семейството си. Моля те, кажи „да“.

Той бавно изрече:

— Ще кажа „да“, ако и ти кажеш „да“.

— За какво?

Адам не отговори.

Бръкна в джоба на сакото си, извади малка кожена кутийка и я остави пред нея.

— Кажи „да“, скъпа моя, и ще бъда много щастлив.

Определено я изненада. Веднага позна кутийката „Картие“. Като я отвори, ахна. Пръстенът беше главозамайващ — голям диамант с по два продълговати от двете страни.

— О, Адам, великолепен е…

Толкова красив беше пръстенът, че дъхът й секна. Той бавно се усмихна.

— Ще се омъжиш ли за мен, Алиша? Ще станеш ли моя съпруга?

Тя не се поколеба.

— Да, да! — Лицето й засия от щастие, извади пръстена от кутийката и се загледа в него.

— Моля те, нека аз да ти го сложа на пръста — протегна той ръка.

Алиша му даде пръстена и той го плъзна на безименния пръст на лявата й ръка.

— Дълбоко развълнуван съм, че ще станеш моя жена. Ще бъдем завинаги заедно, скъпа. И ще дойда утре в Кавендън. — Попита малко по-тихо: — Трябва ли да спя в отделна стая?

— Да, но аз ще дойда тайно при теб, за това не се безпокой.

— Наистина очаквам с нетърпение най-после да видя Кавендън. Толкова много съм слушал за него, та не е ли една от най-величествените сгради в Англия?

— Да, но за мен това имение е дом, където съм родена и израснала.

Той кимна, направи знак на сервитьора и я погледна с най-прелъстителната си усмивка.

— Ще си поръчаме ли вечеря? Сигурно си гладна след тежкия ден. Бог да те благослови за усърдието, скъпа Алиша, и за огромния ти талант. Каква изключителна актриса е моята бъдеща съпруга.

Младата жена сияеше, не остана и сянка от тревогите й. Адам я обичаше и искаше да се ожени за нея. Изведнъж бъдещето й се стори блестящо.

* * *

След вечерята се върнаха в апартамента на Брайънстоун Скуеър. Прислугата си беше отишла, но във фоайето лампите пръскаха гостоприемно приглушена розова светлина.

Адам я отведе в спалнята и отвори вратата на гардеробната.

— Побързай, моля те, побързай.

Като остана сама, Алиша се огледа и си почисти грима и яркото червило. Разсъблече се светкавично. Беше възбудена също като него.

Тази нощ трябваше да бъде специална, може би най-специалната в живота й. Беше сгодена за мъжа, когото обичаше. Той я обичаше до полуда и не го криеше.

Облече синьото кимоно и влезе в спалнята. Той я очакваше, спусна се към нея и я грабна в прегръдките си. Целувките им бяха страстни както винаги и щом се озоваха в леглото със сплетени тела, всички задръжки паднаха. Любиха се ненаситно почти до разсъмване.

Неговата сексуална енергия беше неизтощима, той я повеждаше към екстаз с обичайната си вещина и тя му се отдаваше пламенно, изпълнена с желание и обожание.

За Алиша нямаше мъж като него в целия свят и когато той прошепна в ухото й „Нямам търпение да станеш моя жена“, тя се притисна силно до него. Той й принадлежеше и тя му принадлежеше.

* * *

Пристигнаха в Кавендън в петък следобед в три часа, тъкмо навреме за чая. Адам беше наел кола и шофьор и пътуването мина много приятно.

Сесили ги посрещна на входа и поздрави Адам сърдечно, след това Алиша го заведе на етажа с редицата спални. Беше му избрала декорирана със светлосиво и бяло спалня.

Адам остана възхитен, усмихна се на Алиша, ликувайки тайно. Най-накрая беше там, където му е мястото — в грамадната къща на грамадно имение и се канеше да стане член на семейство с огромно богатство и влияние.

— Радвам се, че си тук, Адам. Сигурна съм, че ще ти бъде забавно.

— Ще носиш ли моя пръстен и ще им кажеш ли, че си се сгодила?

— Естествено. — Тя го хвана за ръка и го заведе до своята стая. Отвори вратата и каза:

— Ето моята спалня, ако имаш нужда от мен.

— Това е неизбежно — отговори той и се усмихна с неговия момчешки маниер.