Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (19)

Осемнайсета глава

Когато Виктория пристигна в „Льо Ша Ноар“, беше подранила и новият собственик Жан-Филип веднага я настани.

— Тази вечер предлагаме миди, госпожице Браун — каза той, кръжейки около масата й. — Също и писия.

— Благодаря Жан-Филип — отговори Виктория. — Мидите винаги ме изкушават.

Той й се усмихна и се отдалечи. След малко се върна и поднесе вода.

Виктория се облегна, огледа се, чудейки се дали няма някой познат в ресторанта, но не видя.

Извади бележника си от чантата и прегледа бележките, които беше нахвърлила.

Дотук научи, че Кристофър Лангдън живее в голяма къща с изглед към Хампстед Хийт. Беше роден през 1924-а и щом започнала войната през трийсет и девета, се записал доброволец в Кралската военна авиация. Очевидно е бил от младите военни пилоти, с чиято помощ беше спечелена Битката за Британия по въздух. Освен това беше един от малкото оцелели във войната, въпреки че е летял на своя спитфайър всеки ден. Самолетът му се разбил няколко седмици преди примирието и тогава бил зле ранен.

Това научи от Чарли, с когото говори днес следобед. Той знаеше само тези оскъдни факти, но й предложи да се обади по телефона на негов приятел, който навярно може да й помогне.

— Мисля, че Ангъс е приятел на Лангдън, или е бил — обясни Чарли. — Съученици са. От Итън, струва ми се.

Обеща да говори с него и да й позвъни и тя знаеше, че ще изпълни обещанието. На него можеше да се разчита. Остави бележника, зачудена какви ли снимки ще излязат. Как ще изобрази герой човек, който е в инвалидна количка? Това не е ли по-скоро работа за писател, който ще употреби думи, за да разкаже вълнуваща история? Нямаше представа откъде да започне, нито пък знаеше кой би й помогнал.

Може би Палома? Ще се обади на съпругата на Хари и ще я попита.

— Ето ме и мен! — възкликна Елизе, като застана изведнъж до масата и стресна Виктория.

Виктория веднага стана и двете се прегърнаха. Бяха се сприятелили преди години и наистина бяха много близки. Елизе носеше своята обичайна служебна униформа — блуза и семпла пола, но светложълтият цвят на блузата отиваше на тъмната й коса и очи, и тя изглеждаше елегантно облечена, както винаги, въпреки изморителния ден.

— Имам нужда от питие — съобщи Елизе. — Да си поръчаме ли джин с портокалов сок? Имах ужасен ден, направо се побърках.

— А пък аз ще се побъркам с едни снимки, които ми предстоят. Имам нужда от питие не по-малко от теб.

Жан-Филип дойде да поздрави Елизе и Виктория поръча питиетата.

— Наистина ти съчувствам — започна Елизе, като се облегна удобно. — Мисля, че Кристофър Лангдън е достоен за възхищение и явно много смел човек. Но тази задача е много трудна, Вики. Тук съм съгласна с теб. Ето какво измислих. Говорих с редактора на новините. Той е извор на информация и ми каза няколко неща. Кристофър Лангдън не е женен. Единствено дете е и родителите му са покойници.

— За начало не е много, но все пак благодаря. И двете знаем, че журналистите знаят всичко, затова се обадих на Чарли.

В този момент сервитьорът донесе питиетата и разговорът продължи, след като той ги сервира и се оттегли.

— Каза ми някои подробности, но не много.

Двете чукнаха чаши, казаха си „наздраве“ и пиха, преди Виктория да разкаже на Елизе всичко, което беше научила за предмета на следващите си снимки.

— Това е почти нищо — завърши тя.

— Следващата седмица ще се поразровя — обеща Елизе. — Но мисля, че задачата е от онези, за които се изисква… да измисляш в развитие. Оттам и убеждението ми, че вероятно ще видиш безкрайни възможности, щом се срещнеш с него. Сигурна съм, че тогава ще ти хрумнат идеи. В момента си в неведение.

— Имаш право, Елизе, благодаря ти, че ми подсказа и тази гледна точка — въодушеви се Виктория и лицето й изведнъж светна. — Глупаво е предварително да си съставям мнение, да се настройвам негативно, без да познавам човека. В понеделник ще се обадя на секретаря му. Ще му обясня, че трябва да се срещна с господин Лангдън и да поговоря с него преди снимките. Така ще придобия представа за обстановката, градината и човека. Да се надяваме, че ще получа вдъхновение.

— Като те познавам, тези снимки ще се окажат най-хубавите, които си правила. Трудностите не те плашат. Да не забравя, Чарли ще дойде на събирането у Грета утре вечер и попита може ли да доведе Алиша.

— Надявам се, че ще дойде! Искам да й разкажа как ще излязат снимките в списанието, Елизе. Великолепни са, а тя наистина е прекрасна. Тони дел Ренцо ми ги показа днес. Тази вечер списанието влиза в печатница и нямам търпение да го видя по будките. Става въпрос за декемврийския брой.

— Няма ли да получиш предварително копие? — попита Елизе.

— Вероятно ще получа и вие с Грета, както Алиша и леля Алис първи ще го видите. — Виктория се усмихна на Елизе и продължи: — Ще погледнем ли менюто? Жан-Филип каза, че има миди и писия, освен обичайните блюда.

Елизе завъртя очи.

— Няма да откажа.

Виктория вдигна ръка и повика сервитьора. След като им сервираха, Елизе каза:

— Трябва да говоря с теб, Вики. Напоследък не се чувствам добре. Настроението ми рязко се променя от ведро и добро до пълна меланхолия. Тревожа се, понеже майка ми беше неуравновесена.

— С мен ще говориш, най-добрата ти приятелка съм — отговори Виктория. — Ако не с мен, с кого другиго? И с Грета, разбира се.

— Предпочитам с теб да говоря, но не в момента. Не биваше да го споменавам сега. — Елизе й се усмихна мило. — Може ли по-късно, след като вечеряме.

— Насреща съм, когато пожелаеш.

Виктория й се усмихна с обич и хвана ръката й.

— Какво ще облечеш утре вечер?

— Нещо семпло — отговори Елизе. — Грета не е поканила много хора. Няма да бъде от нейните официални приеми с вечеря. Ще има студен бюфет. Затова ще се облека с обикновена копринена рокля.

— Аз също. И знаеш ли какво? Много се радвам, че е краят на седмицата. Утре имам да свърша разни неща, но в неделя възнамерявам да спя до късно. — Замълча, наведе се към Елизе и каза: — Да отидем на кино. Иска ми се да гледам „Третият мъж“ на Карол Рийд. Рецензиите са фантастични.

— Би било хубаво — отговори Елизе, после се поколеба. — Но ще бъда на разположение и може да ме извикат в редакцията в неделя. Да ти се обадя ли утре, за да се уточним?

— Добре — отговори Виктория. — Вечерята ни пристига, слава богу. Умирам от глад.

Като се насили да бъде по-весела, приятелката й каза:

— Толкова се радвам, че се срещнахме, Вики. Мина цяла седмица след последната ни среща.

Вики й се усмихна и вече беше съвсем сигурна какъв е проблемът на Елизе, или поне част от него — тя нямаше личен живот.

* * *

По-късно, докато пиеха кафе, Елизе най-накрая започна да говори:

— Напоследък от време на време ужасно се депресирам и не зная защо. В края на краищата имам работа, която обичам, и все пак най-неочаквано откривам, че съм изпаднала в отчаяние.

Виктория кимна и веднага отговори:

— Хрумвало ли ти е, че допусна грешка? Имам предвид, когато отиде да живееш сама.

Елизе се намръщи, енергично поклати глава и отговори уверено:

— Не! Трябва да живея сама, в свое жилище. Все пак съм на двайсет и осем, пълнолетна съм.

Начинът, по който го каза, разсмя Виктория:

— Предполагам, че и аз по тези причини трябва да живея сама. Но ето че още живея при Грета в нейната стая за гости.

— Знам, че не си намерила апартамент, но има един съвсем наблизо, на Оукли стрийт. Защо не отидеш да го видиш?

Виктория отвърна:

— Да си кажа честно, напоследък нямам време да дишам, какво остава да си търся апартамент. Грета няколко пъти ми предложи да остана при нея, да живеем заедно, дори да плащам наем, ако това ще ме накара да се чувствам по-добре. — Виктория позамълча и прибави по-тихо: — Наистина мисля, че й липсваш, Елизе, че е много самотна, защото аз почти не се прибирам вкъщи.

Когато Елизе не отговори, тя пое дълбоко дъх и реши да говори открито:

— И ти си самотна. Може би заради това изпадаш в меланхолия. Връщаш се вечер в празна къща, няма кой да те посрещне, няма вечеря, защото и ти като мен нямаш време да пазаруваш…

Замълча, когато видя нещастното изражение на приятелката си. Виктория се зачуди какво да каже, за да повдигне настроението й.

След малко Елизе попита тихо:

— Да не би да предлагаш да се върна при Грета?

— Всъщност нямах това предвид, но защо не? — Виктория се усмихна. — Ще си разменим местата. Аз ще отида в твоя апартамент, а ти ще се върнеш при сестра си.

Елизе се разсмя.

— Няма начин. Преди всичко ми беше много трудно да напусна. Наистина искам да си имам свой дом. Ами, ако срещна някой добър мъж? Ще искам да го поканя на гости. Като имам свой апартамент, никой няма да ме безпокои.

— Не полудявай — започна предпазливо Виктория. — Казах, че си самотна, но ти не ми отговори. Тогава ще се изразя по друг начин. Мисля, че си депресирана, понеже си нямаш гадже. Знам, че буквално копнееш да си имаш.

Абсолютно втрещена, Елизе я зяпна, после буйно възрази:

— Не копнея за мъж. Но искам да срещна някого, това е вярно.

В гласа й се долавяше гняв.

— Опитвам се да ти помогна — промърмори Виктория. — Не бъди груба.

— След като с думи си изкарвам прехраната, искам да съм точна.

Виктория мълчеше, съзнавайки, че е улучила болното място. Проблемът на Елизе беше, че копнееше да се влюби, дори да има сериозна връзка и да се омъжи. Копнееше за бебе и семейство.

— Извинявай, че се сопнах — каза след малко Елизе.

— Ти си най-добрата ми приятелка и знам, че не ме критикуваш, а се тревожиш за мен. Имаш право, ако трябва да съм искрена. Разстроена съм, защото остарявам с всяка минута.

Виктория погледна часовника си.

— Измина още една минута! Побързай, огледай се. Виждаш ли подходящ мъж? Върви и го грабни, преди някоя друга да го грабне!

Елизе се засмя. След малко отбеляза:

— Никой не е като теб, Вики. Успя да разсееш мрачното ми настроение. Благодаря ти.

— Не ми благодари, загрижена съм за теб. Ще направя всичко, от което имаш нужда. Освен това разбрах защо искаш да живееш сама. За щастие аз не се чувствам по същия начин, поне сега. Толкова съм заета, че съм страшно доволна да живея при Грета, докато не й писне.

— Тогава ще останеш при нея завинаги. На нея й харесва да си около нея, дори само късно вечер и през уикенда. Пък и ти не си изправена пред проблем като моя.

— Какво имаш предвид?

— Вики, само на двайсет и една си. Имаш време да срещнеш някого, да се влюбиш, да се омъжиш. Ще стана на трийсет, преди да мигна.

— Тогава аз ще ловувам заради теб, Елизе. Ще ти намеря отнякъде някой тип за чудо и приказ. Ще оглеждам всеки пълнолетен мъж, когото срещам, заради красивата Елизе. Остави тази работа на мен.