Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (27)

Двайсет и шеста глава

Сесили седеше пред камината в библиотеката и чакаше Майлс да се върне. Той отиде на официална вечеря с някои членове на градския съвет в Хароугейт. Събирането беше свързано с фестивала на Британия, който вече се подготвяше в цялата страна, въпреки че до 1951-а не се е празнувал.

Тъй като Майлс беше граф на Мобри, от стар аристократичен род, беше помолен от съвета да ръководи участието на Йоркшир във фестивала.

Той се беше съгласил. Тя се усмихна, наслаждавайки се на този рядък момент на тишина и спокойствие.

Майлс се беше съгласил с много неща напоследък. Три месеца, бяха изминали само три месеца, откакто се съгласи да вземе заем от банката, загърбвайки гордостта си.

Склони по-лесно, защото банката беше частна и директорът, син на собственика, беше също като него възпитаник на „Итън“.

На вратата се почука и влезе Ерик с поднос.

— Донесох бутилка от най-добрия коняк, Ваша светлост. Любимата марка на Негова светлост.

— Благодаря, Ерик. Слава богу, четвъртият и петият граф са обичали бренди и през годините са купували много. Не е за вярване какви цени стигнаха на търга.

Ерик се подсмихна.

— Най-накрая Негова светлост прие идеята за търга, дори с удоволствие обикаляше избата с мен, ако трябва да си кажем истината. Мисля, че беше изненадан повече от мен от количеството превъзходни вина, коняци и ликьори, които не бяха изветрели или вкиснати.

Сесили кимна.

— Знам. Каза, че неговите предци сигурно са били пияници. Не се съгласих и му обясних, че ако са били пияници, нямаше да остане толкова много алкохол.

Ерик Суон, братовчед на баща й, се наведе към нея и каза тихо:

— Ти правиш много за това имение, Сеси. Както винаги. Кавендън се закрепи благодарение на теб. Всички се гордеем с теб. Исках да го знаеш.

— Благодаря, Ерик, благодаря за всичко, което направи, за да помогнеш на мен и на Майлс, и че се погрижи до най-малката подробност нещата да вървят гладко.

Той наклони глава и излезе по-тихо от всеки иконом, когото беше виждала. Ерик й беше роднина, но си знаеше мястото.

Забележката му тази вечер беше необичайна, но съзнаваше, че е искал да й каже колко много я ценят Суонови. Положението в Кавендън беше несравнимо по-добро.

Заемът от банката се оказа благодат, а търгът на вината донесе големи приходи. Спокойствието в имението беше възстановено. Беше спасено за тях и за Ингам.

И нейният бизнес се възстановяваше благодарение на леля Доти и на Грета. По-малки ателиета и магазини, намален състав, и неочакван приход от една продажба закрепиха модната къща „Суон“. Парите от леля Шарлот, инвестицията на Грета като неин партньор й дадоха възможност да работи върху колекцията за следващото лято. А това, което днес се случи, беше непредвидено.

Влезе Майлс и прекъсна мислите й.

— Ето те и теб, скъпа. — Закрачи към нея и продължи: — Чакаш ме. Колко хубаво.

Тя стана и той я прегърна, и я целуна.

— Доколкото виждам, си доволен. Вечерта сигурно е минала добре.

— Мина много добре. И мисля, че идеята за фестивала е блестяща. Ще направи чудеса за страната в много отношения. Едно от най-важните неща, що се отнася до мен, е, че бомбардираните градове ще бъдат построени наново. Най-после, фестивалът ще помогне и на нас, ще помогне на Кавендън.

— Както ми го описваш, е чудесно. Щом ти си щастлив и аз съм щастлива. — Сесили седна и наля коняк във всяка чаша. — И аз имам добри новини.

Майлс седна до нея, взе чашата, която Сесили му подаде, и вдигна вежда.

— Новината трябва да е дяволски добра, щом си извадила от най-превъзходния ни коняк.

— Парите от двете мои фабрики в Лийдс днес влязоха в банковата сметка на модна къща „Суон“. Искам да вдигнем наздравица за Ема Харт.

Майлс я зяпна изненадано.

— Не си ми казвала, че тя има нещо общо в случая — възкликна. — Ема Харт ли ги купи?

— Само едната, за да произвежда конфекция. Цената е разумна и нейната колекция се продава добре. Приятел на Ема от бранша, който шие мъжка конфекция, купи другата. За Ема!

— За Ема Харт! Твоя приятелка и спасителка.

— За Ема, моята героиня — каза Сесили с грейнали очи.

Чукнаха се и отпиха по глътка. Сесили продължи:

— Отново се справихме, Майлс. Втурнахме се във всякакви сделки и спасихме Кавендън. Страхотен екип сме, нали? Суон и Ингам обикновено успяват. Като нашите предци Хъмфри Ингам и Джеймс Суон.

Майлс се разсмя.

— Само че те не са били женени.

— Очевидно е. Но са били неразделни. Като семейство. — Млъкна и след малко добави: — Всъщност били са много оплетени.

Майлс отпи от коняка, остави чашата и се загледа в нея.

— Много странно го каза. Какво намекваш?

— Искам да ти покажа нещо и да ти разкажа една история.

— Каква история? — попита той внезапно заинтригуван, като забеляза колко е възбудена.

— История, която с леля Шарлот разбрахме. Първо поотделно, след това заедно… посредством дневниците.

— Нима ще ми издадеш тайни от дневниците на Суонови? Това не е ли забранено?

Той явно беше малко изненадан.

— Така е. Тогава са имали основателни причини, защото е имало важна тайна в началото на нашата обща история. Истинска тайна.

— И в семейство Ингам са се водели дневници, но никога не съм имал време да ги погледна. — Майлс поклати глава. — Оставих тази работа на леля Шарлот, а тя никога нищо не сподели.

— Знам. Каза ми, че изобщо не се интересуваш.

— Да не нарушиш клетвата, като издадеш пред мен тайните на Суон?

— Не ми се вярва, понеже това са тайни и на Ингам.

— Всеки от рода Суон дава клетва да пази рода Ингам — промърмори Майлс. — „Верността ме задължава.“ Забрави ли?

— И аз дадох клетва. Клетвата също е девиз на рода Ингам. Сега аз съм Ингам, затова мисля, че мога да ти се доверя. Въпреки че кой днес се интересува от миналото? — попита тя и се разсмя.

— Никой, предполагам. Разкажи ми историята.

— Известни са ти фактите около Хъмфри Ингам и Джеймс Суон от 1700-та година, получаването на графската титла от Хъмфри и всичко останало, затова ще започна направо. Ела с мен, трябва да отидем в галерията с портретите.

Сесили стана и подаде ръка на съпруга си. Майлс се заинтригува още повече, докато отиваха към галерията. Там застанаха пред първия портрет.

— Нали знаеш кой е този?

— Разбира се, че знам, мила моя. Хъмфри, първият граф, от когото започва нашето родословие. Знам всичките си предци.

— Леля Шарлот мислеше, че баща ти е приличал на Хъмфри. Според теб приличал ли е?

— Всъщност, да. Приличаше на него. Имали са еднакви очи, вежди, чела.

Майлс я погледна все още озадачен.

Сесили се подсмихна и застана пред следващия портрет.

— А това е Мармадюк, вторият граф, и ето откъде започва истинската история.

— От Мармадюк ли? Син и наследник на Хъмфри?

— Бил е незаконен.

Поразен, Майлс поклати глава.

— О, хайде, това е невъзможно! Как така е бил незаконен? Хъмфри е бил женен за Мари, преди да стане граф… тя е майка на Мармадюк.

— Не, не. Тя не е можела да зачева. Но Хъмфри наистина е биологичен баща на Мармадюк. Роден е тук, и тук е отгледан от Хъмфри. Никой никога не е любопитствал. Джеймс Суон се е погрижил, на практика се е грижел за всяко… да кажем „неловко положение“. Двамата са били като ръка и ръкавица, партньори във всичко.

— Затова въпросът дали Мармадюк е законороден никога не се е поставял.

— Да. Шарлот ми каза, че в архива на Ингам има документ — акт за раждане, в който Хъмфри и Мари са вписани като родители, но Шарлот е забелязала следи от подправяне.

— Защо си толкова сигурна, че това е вярно? — попита Майлс.

— Досетихме се. Всяка една от нас поотделно, както ти казах. Дойдохме до едно и също заключение. Погледни отново много внимателно Мармадюк, Майлс. Кажи ми на кого ти прилича?

Майлс се приближи до портрета, извади очилата си и се взря в портрета.

— Хари! Прилича ми на брат ти. Да му се не види!

Гласът му заглъхна, той обърна глава и погледна жена си.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че майката на Мармадюк е Суон?

— Именно и това е самата истина. Сара Суон Сакстън е сестра на Джеймс, млада вдовица с две деца от покойния си съпруг. Но е обичала Хъмфри и е родила Елизабет преди Мармадюк. Хайде, Майлс, погледни единствената дъщеря на Хъмфри.

Майлс загледа портрета и веднага разбра, че тя има право. С други дрехи и съвременна прическа жената на портрета лесно можеше да бъде объркана със Сесили на двайсетина години.

— Прилича на теб — прошепна и се обърна към нея. — Забелязах, че портретът е рисуван от Ромни, един от известните портретисти от онова време. Хъмфри сигурно я е обичал много.

— Много е обичал и нейната майка. Сара Суон Сакстън е била любовта на живота му, но е бил женен за Мари, когато се е родила Елизабет — обясни Сесили.

— Чудя се защо графиня Мари се е примирила с това положение? Имаш ли представа, Сеси?

— Ето какво си мисля. Била е седем години по-възрастна от Хъмфри, не е можела да има деца и сигурно се е чувствала много виновна. Затова е отгледала дъщеря му като свое дете. По онова време жените са правели много неща, които не са им харесвали. Това се нарича „да си гледаш интереса“.

— Отгледала и Мармадюк. О, не, нали е умряла при раждането му, имам предвид Мари. Спомням си, че баща ми веднъж ми го спомена.

Сесили поклати глава.

— Не, казах ти, бездетна е била. Ето как стоят нещата. Няколко месеца, преди да се роди Мармадюк, коремът на Мари започнал да се подува. Толкова много, че всички мислели, че е бременна. Но тя не е била бременна. Имала е злокачествен тумор, най-вероятно рак. Умряла точно преди Сара да роди Мармадюк.

— Какъв късмет, а? — Майлс загледа Сесили. — Това вече със сигурност твоят прапрадядо Джеймс Суон не би могъл да го манипулира.

— Имаш право. Да слезем в голямата галерия, скъпи. Искам да погледнем портретите на Джеймс Суон и неговото семейство. Знаеш, че са окачени близо до източното крило, където Джеймс и Ан са живели през целия си живот. Разбрах от дневниците, че е било по настояване на Хъмфри. Постоянно е имал нужда от Джеймс.

— Какво загатваш?

— Нищо. Не ставай глупав! Били са изключително близки приятели. Не забравяй, че тук е било много безлюдно през осемнайсети век, почти не е имало други аристократични семейства, с които да общуват. Било е самотно и са разчитали един на друг. Освен това постоянно са пътували по работа.

— Схванах — отговори Майлс и спря пред портрета на Сара Суон Сакстън, сестрата на Джеймс и майка на децата на Хъмфри.

— Истинска Суон, ей богу! Малко по-различна версия на Суон, за която беше женен и която обичаше с цялото си сърце.

Сесили застана до него. Той я прегърна през раменете, притисна я до себе си и неочаквано се задави от вълнение. Колко свързани бяха от историята, от миналото.

След малко каза тихо:

— На горния етаж са всички Ингам, на долния — Суон. Само си помисли, Сеси, ние двамата носим техните гени. Ти и аз сме смесица от двата рода.

— И аз си мислех същото онзи ден, Майлс. Изглежда са се привличали непреодолимо.

— И още се привличат — каза той и я прегърна още по-силно.

— Открай време е така.

— Какво имаш предвид?

— Тайните любовни връзки са продължили през вековете.

— Сериозно ли говориш?

Тя се поколеба, после каза:

— След като овдовяла, леля Гуендолин е имала дълга любовна история с моя дядо Марк Суон. Родило им се е дете, което починало. След това им се родило още едно. Казва се Маргарет.

Майлс впери поглед в нея, очевидно загубил ума и дума. След като възвърна дар слово, той възрази:

— Не, не и леля Гуен. Не ти вярвам. Признай, Сеси, това е някаква шега.

— Не е шега. Хайде да се върнем в библиотеката, да си допием коняка и ще ти разкажа историята на леля ти и на моя дядо.

* * *

По-късно същия ден, докато седеше сама в дневната до тяхната спалня, Сесили осъзна колко различно се чувства спрямо себе си, Кавендън и Майлс.

Когато Шарлот сподели важни факти от документите на Ингам, които и Сесили беше срещала в дневниците на Суон, всичко си дойде на мястото.

Все едно подреди пъзел. След онова, което сега научи за Джеймс Суон, си изясни цялостната картина. По характер, далновидност и ум е бил равен на Хъмфри и към него са се отнасяли като към такъв. Но не е бил така богат като Хъмфри, който получил и титла.

Но Хъмфри е компенсирал Джеймс богато и пребогато за неговата преданост. На практика се е отнасял към него като към брат. Джеймс и съпругата му са живели в източното крило на Кавендън Хол през целия си живот. Но пък със своите сто и трийсет стаи в къщата имаше достатъчно възможности.

В известен смисъл Хъмфри ги е направил свои близки роднини, а Сара Суон е родила децата му. Като се замисли човек, това е едно семейство.

Почувства се горда, че е потомка на Джеймс Суон. Наравно с Хъмфри е строил Кавендън, имението, селото, както и е допринасял за просперитета на рода Ингам.

Родът Суон наистина имаше право да живее тук и тази мисъл неочаквано я зарадва. Кавендън беше и неин, и знаеше, че леля Шарлот се чувства по същия начин.

Засега не беше необходимо Майлс да знае, пък и той не се интересуваше от отдавна умрелите му предци.

Майлс се интересуваше само от баща си и от дядо си, петия граф, и следваше техните закони. Всички други графове толкова се бяха изгубили в мъглата на времето. Прах при прахта, пръст при пръстта, такова беше отношението му към миналото.

След смъртта на баща му Шарлот напомни на Майлс, че архивът на Ингам е на негово разположение. Беше го отвела в склада зад библиотечните рафтове в библиотеката. Майлс остана смаян от стотиците надписани кутии, струпани една върху друга. Видя го как потръпна.

Сесили си спомни какво беше казал на Шарлот: „Миналото не ми принадлежи. Принадлежи на мъртвите. Аз съм жив и бъдещето е мое. Това е моят дълг. Да пазя това имение и да го управлявам според новите времена“.

Беше направил точно това. Шансът беше против него, откакто стана седмият граф. „Ще успее — помисли си тя. — За него не съществува друго. И аз ще бъда до него, неговата съпруга и опора. Свързани от самото начало. Верността ме задължава.“