Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (44)

Четирийсет и трета глава

Грета Чалмърс обикаляше за последен път къщата си, преди гостите да започнат да идват. Това беше неин навик, за да провери всичко наред ли е и дали е красиво.

Понеже Кристофър щеше да остане на партера с инвалидната количка, тя обърна специално внимание на библиотеката. След смъртта на баща й рядко се използваше, но беше в изрядно състояние. Донесе висока тясна ваза с три рози и я постави пред снимка на една от лавиците.

В този момент се чу звънецът. Пристигнаха Арнолд Темпълтън и брат му Алистър. Грета ги отведе в гостната и сервитьорът им поднесе питиета.

— Веднага се връщам — каза тя. — Елизе всеки момент ще дойде, Алистър. Още не е съвсем готова с тоалета.

Той се засмя.

— Знаех, че сме подранили, но нямах търпение да я видя. Грета, благодаря ти за приема, който организира заради нас.

Арнолд погледна брат си и го закачи:

— Да не забравиш и на мен да благодариш. В края на краищата нали аз те запознах с Елизе.

Грета остави братята и слезе в библиотеката, запали свещи и като се огледа още веднъж, остана доволна и отиде в кухнята. Надникна през вратата и попита:

— Наред ли е всичко?

Мини Харис, наетата готвачка, кимна.

— Готова съм, госпожо Чалмърс, и още нищо не съм изгорила.

Отново се позвъни и Грета с изненада видя, че Сесили, Майлс, Алиша и Чарли идват заедно.

Грета ги посрещна сърдечно и ги отпрати в гостната. Докато те се качваха по стълбите, се появи Виктория и прегърна Грета. Беше облечена с красива рокля с мотиви на цветя и с бухнала пола. Цялата сияеше от щастие. На безименния пръст на лявата й ръка проблясваше смарагдът на годежния й пръстен.

От улицата до входната врата имаше само две стъпала, през които Алекс Понятовски умело прекара инвалидната количка и влязоха в антрето. Двамата мъже поздравиха Грета, тя се наведе и целуна Кристофър по страната, после се здрависа с Алекс. През изминалите месеци се сближи с тях и приятелството им я радваше. Грета ги покани в библиотеката.

— Другите скоро ще дойдат, понеже трапезарията е от другата страна на коридора. А сега какво питие искате?

Двамата мъже пожелаха уиски, но Виктория отказа. Грета отиде в трапезарията, където имаше още един бар, и поръча на сервитьора питиетата.

Като се върна в библиотеката, Грета каза на Виктория:

— Сесили и Майлс са в гостната с Алиша и Чарли. Ако искаш, иди да ги поздравиш.

Виктория я погледна хитро и кимна, после се обърна към Кристофър:

— Веднага ще се върна. Знам, че Алекс копнее да се запознае с Алиша Стентън.

— О, хайде, не вдигай такава врява — възкликна Алекс, но явно му стана приятно.

Кристофър се разсмя.

— Алекс, ти се изчерви!

Виктория и Грета оставиха двамата мъже и се спряха за малко в коридора на кратко съвещание.

— Алиша може да не го хареса — отбеляза Виктория. — Страни от мъже след ужасния Фенъл. Едва наскоро сподели с мен.

— Сесили ме помоли да я запозная с Алекс на всяка цена, за да видим как ще реагира Алиша, като види ново лице. Такива са намеренията на Сесили. Никого няма да сватосваме, Виктория. Със Сесили искаме да накараме Алиша да излезе от черупката си, да разбере, че светът навън е огромен.

— Свят, пълен с мъже, а? — разсмя се весело Виктория.

— Някои не са за изхвърляне, какъвто според мен е Алекс. Не всеки е като противния Фенъл — отвърна Грета. — Но не я води още долу. Почакай до вечерята. Ще я сложа на масата до него. Все пак нека всеки да се поотпусне.

— Отивам да ги поздравя — промърмори Виктория. — Нали това искаш от мен?

— Именно.

Грета погледна към входната врата и видя да влизат леля Доти и чичо Хауард, а след тях скулпторката, приятелка на Виктория, която беше толкова красива, че всички я мислеха за модел.

След като прегърна последните гости, Виктория хвана за ръка приятелката си.

— Ела, имам изненада за теб.

В гостната Виктория поздрави цялата компания, преди да представи приятелката си.

— Това е Фийби Белами. Предполагам, че някои от вас я познават, понеже сестра й е омъжена за Хари. Но ти, Чарли, мисля, че не я познаваш.

Всички се усмихваха, понеже Чарли гледаше като хипнотизиран високото момиче с дълга кестенява коса и с лице, цялото осеяно с лунички.

Чарли не беше виждал толкова красиво създание и позамълча по-дълго от нормалното, преди да каже:

— Ти ли си прочутата Фийби с колелото, бутнато от Хари Суон в Кавендън преди години.

— Аз съм — засмя се Фийби. — Но не съм така прочута като теб, Чарли. Много харесвам твоите исторически книги.

— Нима? Искаш ли чаша шампанско, Фийби? — попита щастливо засмян той.

— С удоволствие — отговори тя. — Ще дойда с теб.

Те се отправиха към бара, Сесили погледна Алиша и каза:

— Да се надяваме, че най-накрая сме намерили гадже на Чарли.

* * *

Случи се след вечеря, когато една малка група се събра да пие кафе в библиотеката. Кристофър беше с инвалидния стол, Алекс стоеше до него, Алиша беше с гръб към библиотечните лавици. Виктория, Чарли и Фийби седяха на дивана в другия край на стаята. След вкусната вечеря всички бяха в добро настроение, разговаряха, смееха се.

Останалите гости, които не се събраха в библиотеката, отидоха в гостната, където им сервираха кафе и ликьор.

Виктория погледна Алиша и видя, че е намерила общ език с Алекс. Двамата разговаряха и много се смееха. По едно време Алиша направи крачка назад, отметна дългата си коса и тя се заплете в трите рози във вазата на рафта. Докато се опитваше да освободи косата си, събори вазата. Алекс й помогна и вдигна вазата. Когато се изправи, за да я сложи на мястото й, се озова срещу фотографията, която до този момент беше скрита зад розите.

Алекс се наведе да я разгледа отблизо и извика:

— Защо този мъж се е снимал с теб и със семейство Ингам?

Алиша проследи погледа му и ахна, недоумявайки защо Грета не е изхвърлила снимката. Беше направена през първия уикенд, когато заведе Фенъл в Кавендън.

Тя зяпна Алекс и попита:

— Познаваш ли Адам Фенъл?

— Така ли се казва сега?

Чарли, който чу тези реплики, веднага отиде при тях и попита Алекс:

— Какво знаеш за него? Той ни причини големи неприятности.

Изведнъж стана много тихо и Чарли предложи на Алекс:

— Да отидем някъде да поговорим. Ела, Алиша.

— Какво има? Нещо лошо ли се е случило? — разтревожи се Виктория.

— Не, не, Вики. Мисля, че Алекс може да ни помогне. След малко се връщаме.

Чарли взе фотографията в рамка и тримата излязоха. Чарли предложи:

— Да отидем в трапезарията. Преди това ще повикам чичо Хауард и Елизе. Алиша, моля те, заведи Алекс. Ние веднага ще дойдем.

Тя само кимна и влезе в трапезарията. Алекс я последва.

— Откъде познаваш този тип? Той е истинско бедствие.

— Чарли ще ти обясни — избъбри Алиша, смаяна, че Алекс Понятовски познава Фенъл и както й се стори, знае истинското му име.

* * *

Чарли доведе чичо Хауард и Елизе и затвори вратата.

— Кое е истинското име на Адам Фенъл?

— Фред Хикс. Той е най-лошият, най-подлият измамник.

Алиша пое дълбоко дъх и каза:

— Последният ми филм имаше двама продуценти съдружници. Единият беше той. Имахме връзка с него и се сгодихме. Няколко месеца той беше мой годеник, но наскоро развалих годежа.

— Мога само да кажа слава богу. Той е престъпник. Бях в Полската дивизия на Британската армия по време на войната и имах много добър приятел Джайлс Сондърс, който служеше в редовната войска. Беше офицер от кариерата. Семействата ни бяха близки, оттам се познавахме. Запознах се с този тип Хикс чрез Джайлс. Известно време двамата били в един взвод. Той ни мамеше по най-различни поводи и точно когато решихме да го разобличим, уби един офицер и беше обявен за издирване.

— Убил е офицер! — Хауард загледа Алекс. — Не го ли заловиха? Ами военната полиция? Не го ли откри?

— Предполагам, че още го търсят. Джайлс сигурно знае, той остана в армията, всъщност във военната полиция.

— Тогава веднага го уведомете — каза Хауард.

— Ще го уведомя. Но къде е Хикс, пак ли е избягал?

— Изчезна без следа — отговори Чарли и подаде фотографията на Алекс. — Сигурен ли си, че е същият човек?

— Абсолютно. Изглежда по-различно, отколкото през 1940-а, и колкото и да е странно, изглежда по-млад. Косата му само е пооредяла. Прилича малко на денди. Въпреки промените във външния му вид, няма как да не го позная. Трябва да го намерим, преди да е причинил още беди. Кажете ми, защо го търсите?

— Ето каква е историята — започна Хауард. — Фенъл се разгневил ужасно, когато Алиша развалила годежа, и Чарли се тревожи за нея. Според него той е опасен и я изнудва. Затова се срещнахме, той ми обясни ситуацията и реших, че трябва да се заема със случая. В момента се води официално разследване от Скотланд Ярд, вече не е проверка в рамките на семейството с помощта на чичо Хауард.

— Разбрах, инспекторе — отвърна Алекс, осъзнавайки колко сериозно е положението.

— Не бива да обсъждаш с никого това, което ще ти кажа. Строго поверително е.

Алекс кимна.

— Имаш думата ми.

— Отидох в Кавендън, за да говоря с Алиша, и заведох криминолози от моя екип, ако се наложи, да снемат пръстови отпечатъци. Човек не знае кога ще му потрябват.

— Намерихте ли база за сравнение? — попита Алекс.

— В началото нямах нищо сигурно. По щастлива случайност Фенъл беше забравил автоматичната си писалка. Снехме ясни и чисти отпечатъци. След като ги сравнихме по-късно с останалите, установихме къде точно в къщата е бил.

— Писалката го е заковала — отбеляза Алекс.

— Именно — отговори Хауард. — Чарли заподозрял, че Фенъл се е добрал до семейни тайни от дневници, които се пазят на тавана в заключен сандък. Сесили установила, че някой е отключвал сандъка, взел е съответния дневник, прочел го е и го е върнал в сандъка. Според нея леля Шарлот, която нощем обичала да чете до късно, може би е чула шум и е надникнала в коридора. Вратата за тавана е точно срещу тази на нейната спалня.

Чарли кимна.

— Предполагаме, че е видяла Фенъл с дневника. Това е нашето заключение.

— До това заключение стигнахме и ние. Леля Шарлот положително е реагирала остро, посегнала е да вземе дневника, сдърпали са се и се е стигнало до смъртта й — добави Хауард.

— Семейството ни знае, че е починала вследствие на нещастна случайност — добави Чарли.

Алекс попита Хауард:

— Има ли доказателства, че я е ударил по главата?

— Възможно е. Открихме отпечатъци на Фенъл по скрина в нейната спалня. Той е бил там. Негови отпечатъци има и по дневника.

— Значи за втори път убива — възкликна Алекс. — Ще съобщя на моя приятел от военната полиция. Трябва да се срещнете вие двамата.

— Ще се срещнем. Аз ще информирам Интерпол.

— Много добре — каза Чарли. — Може би се приближаваме до истината. — Обърна се към Елизе: — Ако няма какво да прибавиш от твоето разследване, ще те върнем при гостите. Алистър ще се чуди какво става. Нали, Елизе?

Тя се усмихна.

— Само искам да прибавя, че последното разкритие е черешката на тортата. Надявам се, че работата ни няма да отиде на вятъра.

* * *

Елизе недоумяваше защо няма никакво развитие по случая с Фенъл вече две седмици. Тя, Чарли и Хауард не знаеха повече, отколкото преди Алекс Понятовски да им каже истинското име на Фенъл. Бяха разочаровани.

Все пак имаше и една обнадеждаваща новина, пак благодарение на Алекс. Преди десетина дни той си спомни, че Фред Хикс е имал брат на име Анди, който е починал.

Алекс наведе Хауард на мисълта, че Фенъл може би е откраднал самоличността на брат си. На него му беше необходим акт за раждане, за да си извади паспорт. Своя не можеше да използва, тъй като беше обявен за издирване.

Знаеше, че Хауард е информирал незабавно военната полиция и Интерпол. И отново започна играта на търпение.

Междувременно Елизе работеше и подреждаше апартамента, в който щяха да живеят с Алистър, като се оженят през септември. Определиха по-късна датата, за да не съвпадне със сватбата на Виктория. Нейната с Кристофър беше през май.

Елизе изведнъж си спомни, че има час за проба в ателието в пасажа „Бърлингтън“. Сесили изработи моделите за булчинските рокли на нея и на Виктория като сватбен подарък. Виктория, евакуираното момиченце, което родителите на Сесили осиновиха и тя стана тяхна дъщеря. Елизе беше единствената шаферка. Малката лейди Гуен и дъщерята на Палома Патриша щяха да вървят пред нея и да пръскат розови листенца.

Тъкмо взимаше чантата си, когато вратата се отвори със замах и в кабинета й влетя Чарли крайно възбуден:

— Намерили са го, Елизе! От Интерпол са открили Фред Хикс, или тъй наречения Адам Фенъл, и…

— Арестували ли са го? — прекъсна го момичето с блеснал поглед. Чарли кимна. — Сега можем да си отдъхнем и най-вече Алиша.

— Да — съгласи се той. — Но не са го арестували. Открили са трупа му на уличка в Неапол. Застрелян е в тила. Прилича на екзекуция.

Елизе беше поразена.

— Какво друго ти каза чичо Хауард?

— В момента не знае подробности. Очаква доклада. Пак ще ми се обади след няколко часа.

— Защо, за бога, Фенъл е бил в Неапол? — Елизе сви вежди. — Странно е.

— Изобщо не е странно. Според чичо Хауард от Интерпол попаднали на информатор, който им съобщил, че англичанин на име Джош Минивър продавал дрога на италиански мафиоти. Изглежда, че Фенъл е измамил capo di tutti capi, царят на престъпната империя в Италия. Лоша преценка от страна на Фенъл. Разпознали са кой е Минивър по снимката на Фенъл.

— Също и по пръстовите отпечатъци, нали?

Чарли се захили.

— Както каза Алекс, заковали са го с автоматична писалка. Явно Фенъл се е присламчил към някаква италианска графиня в Рим и се е правел на аристократ.

— Само си представи… нарекъл се е Минивър. Взел е името от филма „Госпожа Минивър“ с Гриър Гарсън. Какъв тъпак!

— И психопат, според чичо Хауард — допълни Чарли. — За Алиша това е ново начало, надявам се.