Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (40)

Трийсет и девета глава

По неговия прецизен и експедитивен начин Адам Фенъл скрои специален план за вечеря с Алиша. Седмицата на оплакването беше приключила и тя би трябвало да се е върнала.

Понеже беше петък и на всяка цена трябваше да бъде насаме с Алиша, освободи прислугата за събота и неделя още в пет часа.

Върна се много рано вкъщи, изкъпа се и се преоблече, както винаги. Сега седеше на бюрото си в библиотеката и мислеше за срещата. През изминалата седмица се беше ядосвал на себе си по различни поводи. Колко глупаво беше да се кара с Алиша. Да избухва. А точно това беше недопустимо от негова страна. „Контрол. Не бива да губя контрол. Не и с нея.“

Гласът на Джак Тротър му нашепна: „Действай с кадифени ръкавици. Винаги деликатно. Като те прихванат дяволите, губиш“.

И точно това прави цяла седмица. Изпрати й цветя и всеки ден й се обаждаше по телефона. Поведението му отначало беше извинително, след това сърдечно и нежно.

Тя му отговаряше мило, както винаги. Именно тя предложи да се срещнат днес в ранен час. В пет часа.

Усмихна се, доволен от себе си, изпълнен със самоувереност. Беше изгладил недоразуменията и сега тя сигурно тръпнеше от желание да се срещне с него. Също така знаеше, че минути след като я посрещне, ще може да я съблазни в леглото.

А там тя ще бъде негова. Напълно ще я контролира. Знаеше как да я възбуди, как да я дразни, как да я възпира, докато не започне да крещи и горещо да го умолява да я обладае. Ах, да, Рози, сервитьорката в „Златният рог“ го беше обучила добре. Също и Джак Тротър. Жуженето в главата му започна отново. Така му се искаше да изчезне.

„Спокойно — каза си той. — Спокойно. Контролирай се. Не изпадай в истерия. Спокойно.“ Отиде в спалнята и влезе в нейната гардеробна. Застана пред огледалото и се вторачи в отражението си.

Усмихна се. Толкова красив никога не беше изглеждал. Тя няма да може да му устои.

След няколко минути се чу звънецът и той побърза да отвори, усмихвайки се щастливо.

— Здравей, Адам — поздрави го тя и също му се усмихна. — Малко подраних.

— Колкото по-рано, толкова по-добре, скъпа — отговори той и като я хвана за ръка, я притегли вътре.

Тогава забеляза, че носи костюм, а не някоя от прилепналите рокли, които харесваше. После си напомни, че тя имаше тук няколко. Сдържа усмивката си, като си помисли какъв уикенд го очакваше.

Адам я привлече в прегръдките си и я целуна по устните. Почти веднага тя се отдръпна внимателно и каза:

— Адам, да отидем в библиотеката за малко. Трябва да говоря с теб за нещо много важно.

Стори му се много сериозна и й хвърли кос поглед. Но тя се усмихваше и изглеждаше както обикновено.

Той кимна и като я хвана за ръка, я въведе в библиотеката. Тя веднага седна на стола пред бюрото, така че на него друго не му остана, освен да седне на бюрото срещу нея.

Адам се смръщи.

— Какво е това внезапно официално поведение? Какво става?

Алиша бръкна в чантичката си и извади две червени кутийки на „Картие“. Постави ги пред него и каза решително:

— Адам, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но не мога да се омъжа за теб. Връщам ти пръстена и диамантените обици, които ми подари за Коледа.

Той я зяпна, намръщи се и загуби ума и дума, докато се мъчеше да осъзнае думите й.

— Съжалявам, че развалям годежа, но не мога да се омъжа за теб, Адам. Разбираш ли, знам, че бракът ни няма да бъде успешен. По-добре сега да се разделим и да си останем приятели.

Обзе го гняв, когато думите й стигнаха до съзнанието му. Скочи, заобиколи бюрото и се надвеси над нея, впивайки свирепо поглед в лицето й.

— Не можеш да развалиш годежа ни! Няма да ти разреша да ме унижаваш и да ме правиш на глупак пред цялото общество. Всички знаят, че сме сгодени. Ние сме двойка и ти го знаеш. Няма да ти разреша да ми го причиниш.

Той вече крещеше и прозрачните му очи станаха леденостудени, гласът му — груб. Той стисна зъби и тя усети как у него се надига гняв. Разбра, че трябва да си тръгне веднага.

Успя някак да се измъкне от стола, стисна чантичката си и се отдръпна от него, преди да я спре. Права се почувства по-сигурна. Погледът му беше убийствен и той трепереше от гняв.

— Тръгвам си, Адам — каза тя, като се опитваше да мине покрай него. Но той сграбчи ръката й и изсъска:

— Ако ме напуснеш, ще те унищожа. Ще унищожа кариерата ти. Ще унищожа живота ти. Нищо няма да бъде същото за теб.

Алиша напълно се владееше и му отговори смразяващо спокойно:

— Не можеш. И моля те, не се опитвай да ме заплашваш. Аз съм Ингам, а жените Ингам не се страхуват.

— Ингам. Винаги проклетите Ингам. За какви, да ви вземат мътните, се мислите? Ти си дъщеря на курва. Да, известна курва. — По лицето му се разля злобна усмивка. — Хюго Стентън не е твой баща. Никой не знае кой е баща ти, госпожице Алиша Фръцла Ингам. Почакай само да разпространя новината по вестниците. Виждам заглавията. Ето ти едно: „Алиша Стентън — дъщеря на проститутка“. — Изсмя й се в лицето. — Ще ти дам урок, който никога няма да забравиш, шибана кучко. Не можеш да ми го причиниш, да ме посрамиш, да ме направиш за смях.

— Нямам представа за какво говориш. Това са пълни безсмислици. Разбира се, че Хюго Стентън е мой баща.

— Не, не, не е. Питай майка си. А междувременно, ако искаш да скриеш скандалното си минало, трябва да ми платиш. Много пари. Но преди това ще си доставя удоволствие и ще си поиграя с теб. — Адам се изсмя. — Знам, че ти харесва. Също като на майка ти.

Преди да успее да побегне, той я сграбчи, извлече я от библиотеката и я блъсна в спалнята.

Просна я на леглото, хвърли се върху нея и запретна полата й, като се мъчеше да я целуне.

Алиша се бореше с все сили и му удари шамар. Адам се стресна и се отдръпна. Тогава тя заби коляното си в чатала му и той изкрещя от гняв и болка. Надвеси се над нея със злобен поглед. Тя измъкна дясната си ръка и го удари с юмрук в челюстта, което го изненада и зашемети. В бързината да се махне от леглото, се търкулна на пода. Алиша беше в отлична форма. Скочи веднага на крака и се втурна към фоайето. Той обаче почти веднага я хвана. Застана пред нея и каза с хладен, напълно овладян глас:

— Знам тайната ти. Мога веднага да я разкрия. Или да я забравя. Но трябва да ми платиш. Искам двайсет хиляди лири. Да или не? От теб зависи.

Алиша го загледа, присви очи и веднага разбра, че подозренията й относно финансите му са основателни. Нямаше пари и беше отчаян. Пое дъх и каза:

— Нямам двайсет хиляди и няма да плащам на изнудвач. — За да печели време, прибави: — Но може би Чарли ще ми помогне.

Адам се разсмя, тъй като пазарлъкът му хареса.

— Ами тогава да му се обадим? Сигурен съм, че е в Лондон. Братчето ти никога не е далеч от теб. Често съм се чудил каква е тази странна привързаност.

Без да обръща внимание на нелепата подигравка, Алиша отговори:

— Имаш право, той никога не е далеч от мен. В момента е отвън. Ако отвориш вратата, ще го видиш.

Адам знаеше, че тя не може да излезе от апартамента, пусна я и отиде да отвори вратата. Не беше го излъгала. Чарли беше отвън, подпираше се на колата и пушеше цигара.

— Влез, Чарли — извика Адам. — Твоята голяма сестра има нужда от помощ.

Докато влизаше и затваряше вратата, журналистическият му инстинкт се събуди. Само един поглед му беше достатъчен да схване обстановката.

И двамата бяха раздърпани, атмосферата беше странна. Олекна му, като видя, че Алиша не е пострадала, но беше много бледа и като че ли изплашена. Забеляза, че Адам се владее, но вътрешно кипи от яд. Личеше си от леденостудените му сиви очи и стиснатите устни.

— Е, защо сестра ми има нужда от мен, Адам? Желанието на Алиша е да развали годежа. Приеми го. Дръж се като джентълмен. — Докато говореше, Чарли пристъпи напред.

— О, ще го приема, наистина ще го приема. Но току-що осведомих сестра ти, че ще съсипя семейството ви заради нейното твърдоглавие. Виждаш ли, знам тайна, голямата тайна на Кавендън.

— Нима? Ще я споделиш ли с мен?

Чарли отмести поглед от Адам към сестра си, която вдигна вежди и поклати глава.

— Пълен абсурд, Чарли — каза тя. — Той е луд.

Пренебрегвайки забележката й, Адам продължи:

— Ще я споделя не само с теб, ще я споделя с всички. И заглавията няма да ти харесат, сигурен съм.

— Голямата тайна е?

Адам му каза.

Чарли се разсмя, поклати глава и пак се разсмя. Адам продължи:

— Майка ти е забременяла през пролетта на 1913-а. На никого не е казала кой е бащата. Била е на седемнайсет и много похотлива. Затова вероятно не е знаела от кого е забременяла. След това на сцената в Кавендън се появява Хюго Стентън, отдавна загубеният братовчед. Братовчедът, който се връща в стадото. Внезапната и много бърза сватба с лейди Дафни изненадва повечето Ингам. Бебето, родено през януари 1914-а, се предполага, че е недоносено. Кръщават бебето Алиша.

— В твоята история няма нито дума истина. От кого чу тази глупост?

— От Брайън Милър. Спомена, че някой от семейството му разказал под секрет за раждането на Алиша, когато я е ухажвал.

— Адам, това е нелепо. Наистина ли вярваш, че който и да е вестник ще отпечата тази възмутителна история? Аз съм един от тях, за бога, и съм уважаван от колегите. Още повече, те веднага ще разберат, че това е глупост.

— Винаги ще се намери клюкарски вестник и някой репортер, готов да получи подаяние. Ще ги накарам да отпечатат, каквото пожелая. И всички ще научат какъв боклук са тези Ингамови.

Чарли мълчеше, но прехвърляше наум фактите, които знаеше. Изведнъж си спомни дочути клюки в семейството. Внезапното завръщане на баща му в Кавендън. Прибързаната сватба на родителите му, след като са се познавали само от няколко седмици. Така нареченото преждевременно раждане.

Знаеше, че майка му не е била похотлива и че неговите родители наистина са се обичали. И все пак знаеше, че светът е опасно място. Ще се осмели ли да поеме риска и да си тръгне с Алиша оттук? „Изнудване — помисли си той. — Адам ни изнудва и може никога да не спре. Но мога ли да рискувам нашата репутация? И на Алиша репутацията. Като хвърлиш кал, тя полепва, в това съм сигурен.“

— Колко искаш, за да мълчиш? — попита той спокойно. Отвътре кипеше от гняв. Не само към Адам, но и към себе си, заради това че се поддаваше на тази противна манипулация. Независимо от това чувстваше, че няма избор.

— Двайсет хиляди лири — съобщи Адам с триумфиращ тон.

— Чарли, не мисля, че сме длъжни — извика Алиша и се вгледа в брат си. — Това е изнудване. И в историята няма капчица истина.

— Имаш право, Алиша — отговори Чарли. — От друга страна, и той е прав, че винаги ще се намери клюкарски вестник, който веднага ще налапа историята. И калта ще полепне. Важно е да запазим доброто име на семейството. Разбираш ли какво говоря?

Тя само кимна.

— Трябва да си взема чантата.

Изтича в спалнята и след минута се върна. Докато я нямаше, Чарли впи поглед в Адам и му каза:

— Няма да ти платя, колкото искаш. Не мога. Ще ти дам четири хиляди. Това е.

— Половината аз ще дам — обади се Алиша.

— Искам чековете веднага. И да не сте посмели да ги анулирате до понеделник. Ако ги анулирате, ще пусна историята във вестниците. А вие ще гледате заглавията.

* * *

— Сбихме се, Чарли. Отблъснах го. Опита се да ме изнасили — каза Алиша и се сгуши до брат си на задната седалка в колата, която бяха наели заедно с шофьора. — Всъщност трябва да се гордееш с мен. Страхотно дясно кроше имам.

Тя трепереше леко и гласът й беше по-слаб от обикновено.

— Гордея се с теб. Господи, добре, че се уговорихме да те чакам отвън. И че не си пострадала — отвърна той през стиснати зъби.

— Малко съм раздърпана и разтреперана, но се радвам, че се изяснихме. — Алиша приглади косата си и се смръщи. — За съжаление сключихме лоша сделка. Той е изнудвач.

— И по мое мнение е душевноболен — допълни Чарли, прегърна я през раменете и я притисна до себе си. — Добре че дойде на себе си и разбра какъв е. Опасявам се, че ние всички бяхме заблудени, поддадохме се на чара му.

— Започнах да подразбирам, че търси спонсори. Абсолютно сигурна съм, че има нужда от пари.

Тя прехапа устната си. Настръхна, като си помисли, че беше сгодена за този мъж.

— Слава богу, успях да купя билети за самолет до Цюрих в последната минута. Адам няма да ни открие този уикенд и за теб няма да има опасност. Ще кацнем късно, затова ще се настаним в хотел. Ще имаме възможност да помислим за всичко това и как да се справим с Адам. На сутринта ще отидем при мама и татко. Нали не му каза къде ще ходим?

Алиша поклати глава.

— Не, говорих с него само за годежа. Как само ми олекна! Леля Шарлот обичаше да казва: „Речено е да се случи“.

— Господ ни намигва — добави Чарли.

* * *

Същата вечер, по време на полета до Цюрих, Чарли ненадейно подхвана пак темата за Адам:

— Ако Фенъл има отчаяна нужда от пари, четири хиляди доникъде няма да му стигнат.

— Знам, но аз му върнах диамантения годежен пръстен и диамантените обици. Бижутата са много скъпи. На „Картие“ са. Ще ги продаде и ще се опита да намери нови спонсори за „Опасна личност“ и „Отмъщение“.

— Значи според теб ще се навърта в Лондон? — попита Чарли.

Алиша кимна.

— Повече от сигурно е. Тук си има параван и умело се прикрива. — Неволно потръпна и добави: — Искам само да стои далеч от мен.

Чарли я притисна до себе си и прошепна:

— Затова дадох грешни пари за изнудване. Знаех, че ще намери вестник, за да раздуха скандал. Изпаднал е. А отчаяният мъж е способен на всичко, за да оцелее. Не можех да рискувам, Алиша. Само исках да се измъкнем от онзи апартамент, без да пострадаме.

— Знам. Знам също, че изнудвачите винаги се връщат, Чарли. Подготви се.