Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (23)

Двайсет и втора глава

Грета Чалмърс огледа гостната си на Фийн стрийт и почувства радостно задоволство. Стаята беше изпълнена с отблясъци от огъня в камината и с мека светлина.

Преди малко Виктория беше подредила няколко вази със зюмбюли по масичките и беше запалила много свещи. Момичето много й помогна и тя й беше благодарна. На грамофона се въртеше последната плоча на Пери Комо.

Първа пристигна лейди Дидри. Беше се обадила сутринта дали може да дойде на вечерята с Чарли. Явно този уикенд беше останала сама в Лондон. Синът й Робин се беше върнал в Кеймбридж, а съпругът й Уил замина за Женева по работа.

В момента седеше на дивана до Чарли и разговаряше оживено с него.

Елизе и Виктория бяха кацнали на столове от двете страни на дивана и изглеждаха много сладки. Елизе носеше нова пола от лъскаво имприме. Подчертаваше дребничката й фигура, а тъмнозелените й обувки с високи токове увеличаваха ръста й. Виктория беше облечена с любимата си виолетова рокля, която прилепваше по грациозната й фигура.

Те никога не бяха далеч от Чарли, когато той се появяваше тук. Обожаваха го, подмазваха му се и биха направили всичко заради него.

Грета се възхищаваше на такта, добротата и чувството за хумор, с които Чарли се отнасяше към тях. Помисли си колко е хубав тази вечер и че ще се радва, ако си намери подходяща жена. Все някой ден щеше да си намери.

След внезапната смърт на Рой тя така и не срещна мъж, който да я заинтригува. Но не се беше отказала да вярва, че в края на краищата ще се появи някой, в когото да се влюби. Все пак не се измъчваше, че досега не се е случило.

През последните няколко дни беше доволна. Сега беше пълноправен партньор на Сесили в модната къща „Суон“. Освен това съвсем случайно внесе куп пари във фирмата през изминалите две седмици, след като реши да обяви разпродажба на застояли уникални модели и конфекция.

Разпродажбата се оказа много доходоносна. Грета се надяваше, че това е знак, че ще закрепят фирмата и ще й осигурят бъдещето.

Разпродажбите минаваха много оживено. Този успех донесе на Грета огромно удовлетворение и тя забрави всички разочарования в живота си.

Пристигнаха старият приятел на Грета Арнолд Темпълтън и брат му Алистър и Грета отиде да ги посрещне. С Арнолд бяха отдавнашни и много добри приятели.

Поведе двамата мъже към бара с напитките, който Виктория беше подготвила, наля им уиски и се заговори с тях.

— Харесва ли ти новата работа, Алистър? Арнолд ми каза, че си се преместил в друга правна кантора.

— До този момент всичко е наред — отговори Алистър. — Правото винаги ме е привличало, както навярно ти е казал Арнолд. — Той се засмя и кафявите му очи светнаха. — Новата кантора е по-съвременна…

Той млъкна и се загледа в хубавата брюнетка, която идваше към тях.

— Това е моята сестра Елизе — представи я Грета. — Елизе, познаваш Арнолд, а това неговият брат Алистър.

Елизе и Арнолд си стиснаха ръце и той я целуна по страната. Той я харесваше и обичаше. Негова беше идеята да доведе брат си. Беше му хрумнало, че с Елизе ще си подхождат, и когато сподели с Грета, тя се разсмя, кимна и му показа стиснатите си палци.

Алистър се приближи до Елизе и веднага се заприказва непринудено. Попита я с какво си изкарва прехраната.

— Журналистка съм — отговори тя и като го загледа, добави гордо: — Репортерка съм в „Дейли Мейл“ и обожавам работата си.

— Радвам се за теб. Мисля си, че е много важно да харесваме онова, което вършим, след като повечето от времето си прекарваме на работа.

— А ти какво работиш? — попита тя, като си мислеше, че е много чаровен, с чудесна прическа, хубави очи и с най-белите зъби, които беше виждала.

— Адвокат съм и също обичам работата си — отговори Алистър.

Те продължиха да разговарят оживено и Грета погледна Арнолд. После го хвана под ръка и го отведе, прошепвайки:

— Страхотен удар, Арнолд. Те май се харесаха.

— Надявам се. Не е женен и си няма гадже. Но знам, че иска да се задоми. Онзи ден ми каза, че ходенето по срещи е много дразнещо. Очевидно още не е намерил момиче, с което да иска да излезе втори път. Мисля, че сестра ти е страхотна сладурана.

— Сладурана ли? — изуми се Грета.

Той й се ухили.

— Добре де, приемам го като комплимент — отстъпи Грета, като я напуши смях.

Настъпи лека суматоха, когато в гостната влязоха четирима души. Грета изтича да ги посрещне. Бяха нейни стари приятели, които познаваше много отдавна — Джоана Нюбълт и съпругът й Монти, Алегра Томас и годеникът й Марк Алънби. Алегра водеше рубрика в „Сънди Таймс“, а Джоана беше художничка, с която често правеше реклами.

След прегръдки и целувки Грета ги отведе на бара. Арнолд я последва и й помогна да налее питиетата.

— Благодаря, Арнолд — каза Грета и огледа гостната. Само трима души още не бяха дошли — Пърси Коул, добър приятел и собственик на фирмата, която ги снабдяваше с най-фините платове, Алиша и продуцентът.

Виктория се приближи и я попита:

— Да сляза ли в кухнята да проверя дали Зоуи се справя?

— Много мило — отговори Грета. Усмихна се на момичето и добави: — Тази виолетова рокля много ти отива. Цветът подчертава зелените ти очи.

— Благодаря, Грета. Тази рокля е любимата ми.

Когато Виктория се върна, Елизе още говореше с Алистър и тя отиде при Чарли, и седна до него. Той я попита:

— Какво стана с Кристофър Лангдън? Хрумна ли ти някоя блестяща идея?

— Не, но ми се иска да го склоня да отидем до Бигин Хил, където е била военната база. Струва ми се, че трябва да го снимам със самолетите. Какво мислиш?

— Умно момиче — възкликна Чарли. — И Ноуъл Джолион беше разпределен там през войната.

— Божичко, бях забравила — викна Виктория и като погледна към вратата, дъхът й секна.

Там неочаквано застана Алиша, невероятно красива, с приказна синя рокля. До нея стоеше Адам Фенъл.

— Здравейте — поздрави Алиша. — Извинете, че закъсняхме.

Всички се умълчаха и впериха погледи в най-красивата двойка, която бяха виждали.

* * *

Грета веднага стана да ги поздрави. Усмихна се топло на Алиша и я целуна, а тя я представи на Адам.

Тъй като познаваше добре светските маниери, веднага ги поведе към другите гости. Всички като че ли онемяха от красотата на Алиша и защо не? Изгряващата кинозвезда изглеждаше поразително тази вечер.

Чарли веднага се изправи, като видя, че Алиша и Адам идват към него. Веднага разбра, че са любовници. Беше изписано на лицето на сестра му. От години не я беше виждал така сияеща. Тя цъфтеше, от нея се излъчваше светлина, от което естествената й красота още повече изпъкваше. Колкото до Адам Фенъл, той като че ли беше свестен, и много по-млад, отколкото беше очаквал Чарли.

След като разцелува Алиша и стисна ръката на Адам, Чарли каза:

— Ще ви представя на нашата леля.

Дидри стана, когато и тримата пристъпиха към дивана. Усмивката й беше сърдечна, нежна, когато прегърна племенницата си, после се ръкува с Адам.

— Адам Фенъл, лельо Дидри.

— Добър вечер, господин Фенъл — каза Дидри.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, лейди Дидри — отвърна Адам.

Дидри седна пак на дивана и Алиша веднага се настани до нея.

— Каква приятна изненада да те видим тук — каза Алиша.

— Задържаха Уил в Женева и не ми се стоеше сама. Обадих се на Чарли да го поканя на вечеря и той предложи да дойда с него. — Звъннах на Грета да попитам все пак.

— Боже мой, лельо Дидри, навсякъде ще те приемат с отворени обятия.

— Благодаря за комплимента, но понякога въпросът опира до броя на гостите…

Алиша кимна и продължи:

— Адам е съпродуцент на моя филм. Много е мил с мен.

— Радвам се — отговори Дидри и погледна Адам Фенъл, който беше увлечен в разговор с Чарли. У него имаше нещо, което веднага предизвика нейната бдителност. Но пък тя не беше податлива към такъв повърхностен чар. Беше забелязала как се гледат двамата и се надяваше, че Алиша няма да се увлече сериозно.

„Ще почакаме и ще видим“ — каза си тя.