Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (3)

Втора глава

Когато беше тъжна или разтревожена, Сесили се усамотяваше на едно специално място в Кавендън, за да се успокои.

Не беше вече градината с розите, където се прислоняваше години наред, макар че все още от време на време я посещаваше. Напоследък ходеше на гроба на Дилейси; сядаше и говореше на скъпата си приятелка. Дилейси трагично загина във войната, когато къщата на Саут стрийт беше уцелена от крилата ракета. Сесили тъгуваше за приятелката си от детството и тя ужасно й липсваше.

Излезе от къщата и се запъти към гробището, разположено в края на парка, почти до гората. Когато пристигна, веднага забеляза, че някой е идвал преди нея. Във вазата имаше букет от късни розови рози.

Още някой от семейството съвсем наскоро беше почувствал необходимост да посети Дилейси и тя се трогна до сълзи. Винаги по този начин се изразяваше за тези посещения — „отивам да видя Дилейси“, а не „отивам на гроба на Дилейси“, понеже мисълта беше мъчителна. Сесили седна на тревата и се облегна на надгробния камък. Във въображението си виждаше приятелката си така ясно, все едно е застанала пред нея, чуваше звънливия й глас, сякаш й говореше нещо важно, и смехът им отекваше…

Лейси й липсваше болезнено, копнееше за нея. Беше я обичала и загубила, никога повече нямаше да я прегърне и да се смее с нея. Ненавременната смърт на Дилейси във Втората световна война беше най-голямата загуба в живота й.

Тихо въздъхна, затвори очи и неочаквано си спомни тяхната ужасна караница. Не си говореха няколко години. Майлс ги сдобри. Дилейси го беше помолила и Сесили се беше съгласила да прости и да забрави, което тя направи с готовност. Пак бяха приятелки, все едно никога не бяха се разделяли.

В очите на Сесили Дилейси беше най-красивата от сестрите Ингам, въпреки че баща им смяташе лейди Дафни за красавицата на семейството.

Между членовете на семействата Ингам и Суон никога не беше имало сериозни недоразумения. Появиха се след войната. Тогава нещо във взаимоотношенията им изведнъж се пропука. И всичко заради пари. Новите данъци бяха високи, налагаха се и нови мерки в управлението на имението. Майлс много добре разбираше, че е пазител на старинен род, на едно от най-важните графства в Англия. И все пак Сесили знаеше, че задълженията като наследник бяха тежко бреме за него. Много от старите имения бяха обявени за продан след Първата световна война, а сега, след Втората, положението беше още по-тежко. Старият световен ред си беше отишъл завинаги; светът, в който грамадните къщи бяха пълни с прислуга и парите се лееха, беше изчезнал.

Преди да се разделят, леля Шарлот й каза, че за пръв път в днешно време има разногласия между двете фамилии. А тя би трябвало да знае. Леля Шарлот беше пазителка на дневниците на рода Суон през целия си съзнателен живот. Джеймс Суон беше поставил начало на традицията по времето, когато първият граф беше построил Кавендън. Тези дневници съдържаха всички тайни на Суонови и на Ингамови; бяха абсолютно поверителни. Само член на рода Суон можеше да ги чете.

На Ингамови не се разрешаваше да ги докосват. Сега Сесили пазеше дневниците, попълваше ги и нямаше да минат в ръцете на друг Суон до нейната смърт.

Сесили се замисли за леля Шарлот. Тя се намираше в изключително положение по отношение на двете фамилии, тъй като беше глава на рода Суон, а като вдовстваща графиня беше глава и на Ингам. Леля Шарлот беше работила при дядото на Майлс Дейвид Ингам, петия граф, много преди да се омъжи за шестия граф Чарлс в зряла възраст, което означаваше, че едва ли имаше нещо, което да не знае за двата рода. Какъв късмет, че си спомни за законното притежание на двете къщи Литъл Скел и Скелдейл. Поначало те бяха собственост на седмия граф, а не на жените, които са живели там през годините.

Надяваше се, че Майлс няма да се изхвърли и да каже, че сестрите му ще продължат да живеят там, без да плащат наем.

Като се замисли човек, и Дафни не плащаше наем. Откакто се ожениха с Хюго, обитаваха южното крило, естествено и децата им живееха там. Бяха ли плащали някога наем? Беше ли редно сега да започнат да плащат? Наистина не знаеше.

Сесили се почувства изведнъж дълбоко засегната. Дафни я обвини за посетителите, които се натрапваха в личните й покои. Сесили трябваше да си признае, че се обиди, като се имаше предвид колко усилия вложи през всичките тези години. Беше спасявала Кавендън от катастрофа отново и отново с пари от своя моден бизнес.

Неочаквано очите й се напълниха със сълзи, които се затъркаляха по страните й. Разплака се, тъгувайки за Дилейси, но и заради обвиненията на Дафни, които бяха крайно несправедливи.

Остана на гроба малко по-дълго, за да се съвземе и да овладее чувствата си. Когато си тръгна, видя майка си забързана по пътеката от селото. Двете едновременно се погледнаха и си помахаха. След секунди се срещнаха и се прегърнаха.

Алис Суон каза:

— Идвам при теб, Сеси. Баща ти ми каза, че лейди Дафни и Хюго са заминали за Цюрих и че тя дори пропуснала семейната среща.

— Боже мой, осведомителна агенция „Суон“ действа бързо — отвърна рязко Сесили, но по гласа й си личеше, че й е смешно. — Предполагам, че също така знаеш, че тя ме обвинява за превръщането на Кавендън в търговски обект, за посетителите, които обикалят цялото имение и така нататък.

— Знам — отговори Алис. — Като се сетя за всички пари, които даде на семейството да поддържа Кавендън, кръвта ми кипва. Хиляди и хиляди. Даже когато модна къща „Суон“ едва прохождаше, купи камара от бижутата на Ингам и всяка година даваше на графа дял от продажбата на копията от твоята колекция. — Тя поклати глава и въздъхна дълбоко. — Горката Дафни, според мен никак не е добре. Или просто е преуморена. Знам, че много те обича, Сесили. Като че ли си плакала. Не заради Дафни, надявам се.

— Не. Тъжно ми е за Дилейси. В момента ми е обидно, но ще ми мине. — След това бързо смени темата: — Леля Доти с нетърпение очаква да се види с теб и татко, мамо.

Алис се усмихна.

— И аз. Тя винаги е весела и мила.

* * *

Майлс се извърна и веднага стана, като видя, че Сесили влиза в кабинета му.

— Ето те и теб, скъпа! — зарадва се той и лицето му светна от обич. — Чудех се къде си.

Хвана я за ръка и я поведе към дивана.

— Среща нямаше — започна тя. — Дафни…

— Дафни дойде да се сбогува с мен — прекъсна я Майлс. — Хюго беше с нея. Дадоха да се разбере, че няколко месеца ще живеят в Цюрих. След това се появи леля Шарлот и ми разказа за нейния малък план. Всъщност не толкова малък. — Млъкна и нежно докосна влажната страна на Сесили. — Плакала си. Не заради Дафни, надявам се.

— Не. Отидох да поседя при Дилейси няколко минути. Липсва ми.

Докато говореше, Сесили потри с длани лицето си, застана с изпънат гръб и се усмихна със своята най-лъчезарна усмивка на съпруга си.

Майлс я загледа много внимателно. На четирийсет и осем беше още хубава, с гъста, червеникавокестенява коса, с необикновените си лавандуловосини очи и прозрачен тен. И да имаше бръчки около очите, почти не ги забелязваше, нито пък на другите правеха впечатление. Беше негова жена, съпруга, любима и спасителка по най-различни начини. Без нея щеше да бъде загубен.

Той беше на петдесет, но младееше. Косата му беше съвсем прошарена, често имаше торбички под очите и понякога беше готов да рухне от изтощение. Но пък петдесет си бяха петдесет. Стараеше се никой да не разбере колко изморен се чувстваше през повечето време, макар да подозираше, че тази жена, която беше обичал през целия си живот, знаеше. Сесили Суон. Момичето, което обичаше от дете. Сега Сесили Ингам. Неговата Сесили. Винаги беше обичал само нея. Краткият му брак с Клариса, при това принудителен, беше фалшив. Слава богу, Сесили беше до него — любяща и предана.

Майлс я целуна по челото.

— Няма да разреша на никого да те обвинява, че си превърнала Кавендън в търговско предприятие. Всички подкрепихме идеята. Принудени сме да го правим, за да оцелее имението, да го спасим.

— Леля Шарлот ли ти каза, че Дафни ме обвинява?

— Да. По всяка вероятност обвинява и Дулси, че е отворила галерия; Хари, че създаде великолепни градини, които привличат посетители; сина си Чарли, че пише разкази за нас, които много се търсят, вълнуват хората и те идват, за да видят с очите си; Палома, че издава албуми с градините на Хари, които се продават много добре, и приходите идват при нас. Не се съмнявам, че най-тежките обвинения ще се стоварят върху мен, нейният брат, седмият граф, който е разрешил тези ужасни неща. — Усмихна й се нежно и поклати глава. — Моля те, не взимай много навътре думите й. Ти ни спаси, не ни съсипа. И ние всички ти помагахме и те насърчавахме.

— О, Майлс, добре че си ти, успокои ме. Бях толкова натъжена. Поведението на Дафни ме тревожи от година. Двамата с Хюго все… бяха недоволни и все мърмореха. А ти ще направиш ли онова, което предлага леля Шарлот? Ще определиш ли наем за къщите Литъл Скел и за Скелдейл?

— Тя ме убеди да помисля.

Майлс не каза нищо повече.

— Те положително могат да си го позволят. Джеймс и Уил са богати хора, а Дидри още работи.

— Тя винаги с готовност е помагала и данъците за двете къщи, в които живеят, са включени в данъците за имението.

— Тогава е съвсем логично да се поиска наем — подчерта Сесили.

Майлс стана, отиде до прозореца и се загледа във високите, голи полета. Доста време мълча, преди да се върне и да седне пак до Сесили. Взе ръката й и каза:

— Заминаването на Дафни ще те натовари допълнително. Мисля, че трябва да обсъдим проблема сега и да го разрешим.

— Да бъда постоянно в Кавендън ли имаш предвид? — попита Сесили, долавяйки, че говори много сериозно.

— Да, скъпа. Трябва да поемеш отговорността като господарка на този дом. В края на краищата ти си седмата графиня. Трябва да уреждаш всякакви събития в селата и да участваш в живота на обитателите им. Селата са три.

— През всичките тези години много съм правила в това отношение — леко повиши тон жена му. — Съзнавам, че Дафни имаше много работа, управлявайки Кавендън Хол, особено с обзавеждането, течовете, менюто за всеки ден и какво ли още не. Постоянно осведомяваше Тед и Пол Суон за повредите.

— Това не е трудно, Сеси. Ще помолим всеки от семейството да внимава за подобни проблеми. Опасявам се, че Дафни може да бъде прекалено ревностна по отношение на ремонтите; постоянно ходи в дърводелската работилница и пришпорва Пол.

— Знам — отговори Сесили. — Да не забравяме, че не взе със себе си Пеги и Ерик. — В гласа й се долови сарказъм, когато добави: — Те управляват домакинството на Кавендън. Дафни от години не се занимава с това. Ерик напълно замести Хенсън. Отличен иконом е, а Пеги Суифт е незаменима камериерка. Не мисля, че е необходимо да ги наглеждам.

— Вярно е. Но прекарваш много време в Лондон, а в случая графинята трябва постоянно да бъде тук.

— Оставам в Лондон по работа, а не за да се забавлявам.

Той пак взе ръката й и я стисна.

— Нека да не се караме. Онова, което трябва да направим, е план как да вършиш и двете…

Сесили го прекъсна с недопускащ възражение, делови тон:

— Ще се наложи да се науча да поверявам работата на други, след като ще управлявам бизнеса си оттук. Ще повиша леля Доти и Грета Чалмърс. Сигурна съм, че ще се справят. Ще поемат повече отговорности.

— И няма да имаш нищо против?

— Разбира се. Ще постъпя така, както се налага.

Той засия от щастие. Думите й очевидно му доставиха голямо удоволствие. В очите му се появиха онези искрици, които от доста време липсваха.

Сърцето на Сесили се сви. Майлс искаше тя да живее постоянно в Кавендън в качеството си на графиня, и държеше на това. Но като вземеше предвид сериозните проблеми със своя бизнес — задълженията, липсата на пари — знаеше, че отделяйки по-малко време на модната къща, може да се окаже катастрофално. Тъкмо щеше да сподели с него, но се отказа.

Тази година нямаше да успее да му даде пари за Кавендън. Бизнесът й беше на загуба. Но ще оцелее ли Кавендън без нейния принос? Не беше сигурна.

И в този момент си помисли: „Защо да си разваляме уикенда? В понеделник ще говоря с него и ще му съобщя лошата новина“.

— Да вървим да обядваме — предложи тя, изправи се и му се усмихна нежно. Но сърцето й беше натежало от тревога, която прикриваше, макар да знаеше, че Кавендън може да пропадне.