Анонимен
Тайната „Кралско рибарче“ (37)

37

Ню Йорк, 1994

Отразяването на развода им в таблоидите превърна Елена в знаменитост не само в Ню Йорк, а в целия свят. През двете години, откакто беше „хванала“ Антъни с една от танцьорките на Ем Си Хамър, тя беше създала бизнеса си за спа салони. Все още бе член на борда на директорите на „Крейг Интернешънъл“, ръководеше отдела по дизайн и си беше останала нещо като приятелка на бившия си съпруг. Разговаряха почти всеки ден или поне тя го слушаше как говори почти всеки ден. Някои жени се потапят в комфорта на анонимността, на някой плаж или в планинско градче, след като се разведат с мъж от ранга на Антъни Крейг.

На Елена това не й беше позволено.

Затова отначало не се изненада, когато един журналист изскочи пред нея от засада, докато вървеше към „Руската чайна“. Беше с наднормено тегло и запотен.

— Извинявайте, че се наложи да стане така, госпожо Крейг, но оставих няколко съобщения на асистента ви и не получих отговор.

Мъжът, който говореше с британски акцент, имаше пясъчноруса коса и пъпчиво лице.

— Джейк Хейнс. Работя за „Дейли Мейл“.

Тя пое месестата му длан.

— Не възразявам да почакам тук отзад, госпожо Крейг, докато с приятелите ви си изпиете чая. После може би ще успеем да поговорим.

Пищното представяне на новите модели крейг щеше да се състои след две седмици. Дотогава дизайнът им трябваше да бъде пазен в тайна. Първата й мисъл бе, че някой е пратил на журналиста снимки на колите.

— За какво да говорим, господин Хейнс?

— За миналото ви.

В дамската тоалетна Елена първо се увери, че е сама, и после се обади на Сергей от мобилния си телефон. Той я посъветва да се успокои, да отрече всичко и да задържи журналиста в ресторанта колкото може по-дълго.

Трудно й беше да се концентрира върху разговора с приятелките си и клюките, които обменяха. Елена беше единствената работеща жена сред тях и те смятаха, че е нелепо да си губи времето с това. Можеха да разберат участието в доброволчески организации, подкрепящи изкуствата. Това беше бляскаво. Имаше откривания на събития и партита за събиране на средства за едно или друго. Но да си причинява управлението на разрастваща се компания, да обучава служители, да се занимава с недвижими имоти и да плаща данъци — за какво й беше цялото това главоболие?

Когато обядът свърши, целувките по бузите бяха разменени и се договори дата за следващата сбирка, Елена се престори, че отново отива в тоалетната за последен път, след което седна при журналиста на масата му в един тъмен ъгъл.

— С какво мога да ви бъда полезна, господин Хейнс?

— Ledňáček. Сигурен съм, че го произнасям погрешно, но на английски се превежда като кралско рибарче, нали?

Щом й показа документите, на Елена й стана ясно, че някой му ги е дал съзнателно. Журналистът разполагаше с много повече от псевдонима й и цялата информация беше вярна: вербуването й, участието на родителите й, Жан-Ив дьо Мулен, годините в Монреал, страница след страница за Антъни и връзките му с политически фигури, собствените му политически амбиции. Тя не видя някъде да се споменава името на Сергей или пък спасяването на „Крейг Интернешънъл“ от фалита, но имаше документи за майка й и се споменаваше псевдонимът й, Върба, което я шокира.

От документите разбра, че Антъни има и друга дъщеря, Алина, и бързо пресметна. Алина беше родена девет месеца след посещението им в Москва през 1987. Кристина имаше половин сестра в Москва, дъщеря на проститутка.

— Това са измислици, господин Хейнс.

— Можете ли да го докажете, госпожо Крейг?

Елена се засмя.

— Мисля, че е ваша работа да докажете, че това е истина, господин Хейнс. Уверявам ви, че не е и който ви е дал всички тези документи е замесен в нечисти работи. Ако публикувате и една дума от това, адвокатите ми ще ви съсипят заедно с вестника.

— Това ми звучи като заплаха и то отправена не другаде, а в родината на Първата поправка. — Той се облегна на стола, скръсти ръце върху корема си и я погледна с доволна усмивчица. На Елена й се стори, че по врата му има повече косми, отколкото по лицето, затова се съсредоточи върху тях и се опита да познае на колко години е — петдесет и седем? — вместо да се поддаде на паниката, от която й беше трудно да диша.

Мъжът нямаше венчална халка.

— Имате ли деца, господин Хейнс? — попита тя възможно най-спокойно.

— Не съм имал удоволствието.

— Женен ли сте?

— Три пъти. В момента съм ерген.

— Представете си тогава, какво би било да имате жена и дете, които ви обичат. Представете си какво ще им причини подобна клевета.

— Пиша за таблоиди от двайсетгодишен, госпожо Крейг. Честно казано, не е моя работа да защитавам шпиони само защото разкриването им би наранило нечии чувства.

Елена положи усилия да не скочи от масата, да задържи погледа му и да продължи да мисли ясно. Мислеше за Кристина, която беше в дванайсети клас и как би й се отразило всичко това. Как щеше да се чувства в университета като дъщеря на двама души, обвинени в държавна измяна? Елена си помисли за обяда, който току-що бе приключил, за „Да Кюр Крейг“, за автомобилния бизнес, за майка си.

— Шпиони? Не ставайте смешен, господин Хейнс. Исках да кажа единствено, че малко човещина няма да навреди.

Той продължи да я гледа, без да каже нищо.

— Вашият… — Елена се насили да запази самообладание. — Вашият вестник наистина ли ще публикува всички тези измислици?

— Още не съм ги показал на никого. Исках първо вие да ги видите.

Когато телефонът й звънна, тя се почувства така, сякаш някой й бе хвърлил спасително въже, беше й предложил оправдание да отклони поглед от журналиста.

— Ало?

— Там ли е още? — попита Сергей.

— Да.

— Отвън сме. Сега, Еленка, ще се представим за твои адвокати. Да? Ще го поканим на среща в „Ла Кюр Крейг“. Трябва само да го вкараме в колата. Разбираш ли?

— Да.

— Бъди спокойна. Заинтересувана си от онова, което е открил, от източника, но всичко е измислица. Измислица, да?

— Абсолютна измислица. — Елена погледна Джейк Хейнс и се усмихна.

— Идваме след минута.

— Доскоро.

Елена си пое дълбоко дъх.

— Щях да се срещам с адвокатите си този следобед, за да обсъдим няколко сделки с недвижими имоти за бизнеса ми със спа салони.

— „Ла Кюр Крейг“.

— Запознат ли сте с бизнеса ми? Бихте ли искали да дойдете с мен? С нас? Иска ми се и те да видят това, което сте събрали, за да знаем кой се опитва да опетни репутацията ни. И тъй като едва ли ще можете да извлечете някаква журналистическа полза от това, може би ще напишете материал за първия си маникюр.

Журналистът вдигна поглед. Сергей и хората му бяха пристигнали.

Две седмици по-късно Елена научи, че Джейк Хейнс се е самоубил в хотел „Алгонкуин“ с комбинация от качествено уиски, антидепресанти и сънотворни. Няколко екипа провериха всичко в Прага, Москва и Монреал, за да заличат каквото можеше да се заличи. Откриха мъжа, който беше продал документите на Хейнс, и той също бе победен от злотворния ефект на алкохола и психическите разстройства.

След изправянето на бизнеса на Крейг на крака поръчките от чужбина за бронираните седани и джипове марка „Крейг“ нараснаха лавинообразно: първо в Русия, после в Близкия изток, в Китай, във Венецуела. Няколко хип-хоп звезди си купиха такива коли за видеоклиповете си, феновете им ги копираха и това се оказа достатъчно автомобилният бизнес на „Крейг Интернешънъл“ да отбележи първата си година на печалба.

На Автомобилното изложение във Франкфурт през 1995 Антъни Крейг се запозна с млад модел от Молдова и когато се обади на Елена да й съобщи за новата си приятелка, тя просто го поздрави и пийна вино.