Александра Кристо
Да убиеш кралство (43)

43

Излива се пороен дъжд и косата ми полепва по врата. Слънцето все още е високо — прилича на полумесец, както се е скрило сред облаците, и създава порой от багри във въздуха. Кралството на сестра ми проблясва някъде зад мен, но при положение че целта ни е толкова близо, все едно е в друг свят.

В известен смисъл наистина е в друг свят.

— Не остана много — казва Кай и шляпва Мадрид по гърба. — Скоро ще можеш да ми се насладиш в пълния ми блясък.

Тя повдига вежда насреща му и на устните й цъфва усмивка, която никак не е срамежлива.

— Имаш предвид удавен?

— Не — отвръща той с престорена обида, — мокър до кости.

Мадрид отмества ръката му и се мръщи.

— Бих предпочела удавянето.

Ухилвам се на двамата и вадя компаса от джоба си. Стрелката се върти бясно във всички посоки, което ми подсказва, че Кай е прав. Близо сме. Близо до място, където истината и измамата дружат като стари приятели. Където всяка изречена дума е пропита и с двете, а същевременно с нито едното.

„Саад“ пори вълните и отивам на борда на кораба, когато Торик прави лек завой вляво. Отдолу водачките ни поддържат темпото с такава лекота, сякаш се движим с гребна лодка. Перките им пронизват водата с цветовете на дъгата, подобна на призматични стрели. Преливащи нюанси и отсенки образуват цветен щит около кораба ми.

Плуват съвършено, без никакво усилие, и почти ми се иска да се засегна, задето тъй лесно поддържат скоростта на „Саад“. Вместо това го приемам като комплимент, фактът, че „Саад“ не изостава от тях, е доказателство колко славен кораб е.

Няколко от сирените се отделят от пасажа и се насочват към носа на кораба, за да го водят. Сякаш вече не съм научил пътя наизуст. Малко е странно да гледам колко бързо приемат новата си роля. Да показват пътя на моряците, вместо да дебнат корабите им за признаци на слабост. Да помагат, вместо да ловуват.

Морската кралица е изковала нов свят както на сушата, така и в океана.

Щом очите на Кето отново се събраха и създадоха тризъбец с безгранична сила, се появиха толкова възможни избори, които да бъдат направени, колкото и обещания, които да бъдат нарушени. Едно обаче беше неизменно ясно: океанът има нужда от кралица. През целия си живот полагах усилия да отклоня кралската титла, като съзнавах, че Амара ще бъде много по-добра владетелка — за разлика от моето скитническо сърце, нейното принадлежи на дома, — но дори аз бях наясно, че някои неща са по-важни от прищевките. Мечтите невинаги могат да тържествуват над дълга, а компромисът е основа за всеки добър мирен договор.

Лира също го знаеше. И така, вместо да опознава света, тя създаде нов.

Когато Диаволос разкри местоположението на водите си и морското кралство Кето отвори широко порти, човешките кралства върнаха жеста. Поне по-голямата част от тях. Мирът не идва лесно, но повече от половината свят възприе новия ред и благодарение на насърченията от страна на новата кралица на Мидас и скитащия й брат колебанията постепенно остават в миналото. Сключват се нови договори и след като първите десетина делегации се завърнаха невредими от морското кралство Кето и други предприеха пътуването за аудиенция при Морската кралица. За да предложат не само политически, а и търговски съюзи и да се полюбуват на чудесата на тази наскоро отворила се към света династия.

Кралство сто и първо.

— Капитане! — реве Торик отгоре, за да даде сигнал за пристигането ни.

Не се нуждая от това предупреждение, защото церемонията по преминаването от водите на хората в тези на Диаволос ми е позната. Водата се превръща в безконечен поток от сапфири, слива се с небето и улавя всеки лъч, изпратен от слънцето. Вече няма дъжд, нито мрак. По-ярко е, отколкото има право да бъде, но не и топло. Никога топло. Сапфирите са ледени, когато топвам пръсти в тях. Арктическа синева огрява всички ни.

Долу сирените пеят в хор.

Продължаваме, докато не стигаме арката. Синьото прелива в пепеляво оранжево, а после изниква скалното образувание, високо колкото сто кораба. Маркер за света, който съобщава, че кралство Кето се намира долу.

Арката се простира по протежение на миля и е портал, който изпълнява същата функция като всяка врата. До огромните колове са привързани празни кораби, ако изключим няколко души, оставени да ги охраняват срещу пирати. Май обаче пиратите станаха най-честите посетители тук и сирените обичат компанията им толкова, колкото им се радва и тяхната кралица.

Има общо пет кораба и аз разпознавам поне един от тях като кралски. Вятърът дружелюбно развява за поздрав флага на Айдилион. Юкико не спомена, че се кани да идва, но пък тя се старае по възможност да не споменава много пред мен. Ако вече не бе обиграна в изкуството на потайностите, бих казал, че Галина я е обучила добре. Бракът им е белязан от непрестанно сътрудничество и сделки — предават си взаимно всички номера, които досега са пазили в тайна. Страховит дует, който постепенно засенчва кардианците, неотдавна представлявали заплаха за управлението на Галина.

Не че очаквам да ми благодарят, но след като баща ми изпрати повече злато, отколкото бе редно — като компенсация и за хитрото ми измъкване от брака, и за новите белези на Юкико, — си мислех, че сме квит. Или поне, че сме изградили достатъчно доверие помежду си, за да оповестяваме визитите си при Морската кралица. С цел да избягваме региона през това време.

Очевидно Юкико още обича изненадите.

Закотвяме кораба възможно най-далече от техния и екипажът ми подготвя оборудването за гмуркане. Хората ми надяват скафандрите си като втора кожа, в каквато като че ли наистина са се превърнали. Стоя на заден план и наблюдавам как подготвят тежкия апарат от Ефевреси. Уред, от който аз никога не съм имал нужда — не и когато магията е на моя страна.

Усмихвам се, когато сирените започват да припяват, защото знам по-добре от всички останали какво означава тази песен. Водата се разпенва и разделя, и се превръща в разкошен сребърен пръстен около малкия въртоп, който заформя. Когато песента им достига връхната си точка, се появява Морската кралица.

Тя се издига от океана по начин, който може да се определи единствено като неземен. Водата я следва, приела очертанията на трон, и я издига до височината на кораба ми. Пропитата с океан коса се разстила по дължината на цялото й тяло и поема от вълшебното сияние, което лунната й кожа винаги излъчва. Сега обаче тя е нещо повече от сирена или момиче, преоблякло се като пират.

Тя е богиня.

От красивото тяло на Лира струят осем широки ониксови крайника, които приличат повече на криле, отколкото на пипала. Под тях искрят великолепни виолетови ореоли и когато тя се издига достатъчно високо, че очите й да срещнат моите, аз се усмихвам. Все същите са си — като заострените пъпки на цъфтящи нощем рози, които се разширяват и разлистват с моето приближаване.

Лира не може да опознава света заедно с мен, така че сме се разбрали аз да й го водя. Вече не ловувам, но не спирам да издирвам. Изживявания, приключения, истории, които да запазя и да й отнеса. Дни като този, които едва дочаквам.

— Ваше Величество — казвам.

— Вече си тук.

Гласът й е като музика и все още не мога да свикна с него. Всяка дума е рефрен, изречен като кралска заповед.

— Ако искаш, мога да си тръгна и да дойда друг път.

Устните на Лира се разтварят в широка усмивка и времето отива някъде в миналото.

— Би ли го направил? — отвръща тя на закачливия ми тон. — Тъкмо ще имам време да се подготвя за пристигането ти. Възнамерявах да вдигна статуя.

Протягам ръка към нея.

— Колко любезно от твоя страна.

Както винаги, промяната у нея е забележителна.

В един момент е Морската кралица — като излязла от приказките, които съм чел, а в следващия е нещо още по-вълшебно. Пипалата й се съединяват и се превръщат в крака. Лилавите им багри избледняват до смайващо бледа кожа. Талията й се прелива в извивки, водораслите, прикриващи гърдите й, се превръщат в блуза с висока плисирана яка и богати ръкави с ресни. Косата й си остава с цвета на вино, различна от червеникаво кестенявата, с която бях свикнал, а очите й все така проблясват в два различни цвята. Съчетание от Морска кралица и пират, от изживяно минало и бъдеще, което предстои да бъде написано.

Лира се спуска грациозно на „Саад“ и стиска здраво протегнатата ми ръка. Поднасям нейната към устните си с предизвикателна усмивка, а след това допирам длан до бузата й. Тя е мека и остра, пълна с толкова много противоречия, каквато е и самата Лира.

— Готов ли си? — пита ме.

Вместо отговор я целувам, като се изненадвам от себе си, задето съм успял да изчакам цяла минута. Тя улавя яката на ризата ми, а аз обвивам ръце около кръста й. Все едно не държа жена, а легенда: чувствам я дива и безкрайна в обятията си.

Хваща ме за ръката и ме дръпва встрани от палубата. Съединените Очи на Кето са част от богато орнаментираната огърлица на шията й. На шията на Морската кралица, която ме посрещна преди броени мигове, тя би изглеждала като бижу, достойно за владетелката на океана. На тази на Лира в измамно крехкия й човешки облик изглежда толкова тежка, че да я потопи на дъното.

Лира улавя погледа ми и повдига вежда.

— Гърдите ми ли зяпаш, или огърлицата?

Отправям й безсрамна усмивка.

— Кое няма да ми спечели шамар?

— Просто се опитвам да реша дали не се каниш да я задигнеш — прокарва тънкия си пръст по нея. — Нали все пак си пират.

— Вярно — кимвам. — Но и ти си такава.

Лира поглежда облеклото си. Тъмносин брич и високи до коляното кафяви ботуши с достатъчно злато по катарамите, че да й купи цяло кралство. Засмива се и рубините засияват върху кожата й. Сол и магия.

Тя ме придърпва към себе си, пръстите й се сключват около моите и двамата се гмурваме заедно.