Александра Кристо
Да убиеш кралство (41)

41

Прикована съм на място от половин дузина ръце.

Сирените са ме обкръжили и забиват нокти в кожата ми. Плътоядеца е смъртоносен в безбрежния океан, сред морските създания, които живеят в брутална самота, но е най-опасен тук. Под командата на Морската кралица.

Дишам тежко, докато се боря със сирените, но съпротивата ми е безсмислена, когато те са толкова много, а екипажът на Елиан стои отстрани в хипнотичен транс — до минути моят принц ще бъде разкъсан от Плътоядеца.

Окото искри в дланта ми. Черната магия зове, умолява ме да й се поддам. Да унищожа всеки враг по пътя си. Пее ми със същата приканваща мъст, която майка ми притежава. Но да й се поддам би означавало да тръгна по пътя на майка ми, а аз не мога да го допусна. Само ще докажа на другите, че съм същата като нея и като всяка предишна кралица. Ако те изберат да минат на моя страна, мотивацията им не бива да бъде продиктувана от страх.

— Нека го спася — проговарям.

Извръщам се леко и виждам, че Морската кралица се примъква към мен, протегнала пипала сред бойците си.

— Наистина ли мислиш, че ще ти позволя да го отървеш?

— Не говорех на теб — просъсквам.

Мъртвешкото й лице се изопва.

— Сирените не следват теб — отсича. — Аз съм тяхната кралица.

— Не по техен избор — възразявам. Поглеждам назад към обкръжилите ме сирени. — Така ли искате да продължавате? Да се биете и да загивате по нейна повеля, като знаете, че животът ви не означава нищо, ако не служи на нейните интереси?

— Затваряй си устата!

Морската кралица стрелва пипало към мен. Вратът ми изпуква от удара и на скулата ми остава тънък червен отпечатък. Усещам как сирените отпускат хватката си, шокирани от избухването й.

— Това е вашият шанс — продължавам, по-безстрашна, отколкото имам основание да бъда. — Ако ме последвате, начаса ще сложа край, веднъж завинаги. Ще бъдете свободни.

Морската кралица повдига ново пипало.

— Ти, малка кучка — процежда.

И тогава…

— Свободни? — една от сирените пуска китката ми и отмята гъстата си тъмносиня коса от лицето. — В какъв смисъл свободни?

— Какво ще се промени? — пита друга и също отслабва хватката си.

— Светът — отговарям искрено. — Може да настане мир.

— Мир? — повдига вежда Морската кралица. — С тези мръсни човеци?

Окото изгаря ръката ми при всяка изречена от нея дума. Само едно движение и мога да запратя достатъчно силна вълна, че да я отблъсне на половин миля. Мога да я накарам да кърви пред очите на всички.

— Че защо Гибелта на принцовете толкова се е загрижила за мира? — пита друга сирена.

— Защото прозрях истината зад лъжите на кралицата — поглеждам право в очите на майка ми. — Прекарах достатъчно време сред хората, за да знам, че те не искат война. Искат само да живеят. И колкото по-бързо свърши това, толкова по-скоро всички ще престанем да измираме в името на една вражда, зародила се още преди тук присъстващите да сме били родени.

Внезапно между сирените настава неразбирателство. Мърморенето прераства в ядосани крясъци. Съскат в неодобрение и подвикват обнадеждени, а аз примигвам в опит да се ориентирам накъде ще се наклонят везните и дали мога да спася Елиан и в двата случая.

Времето изтича, а аз ставам все по-нетърпелива. Всяка допълнителна секунда, която им отнема да решат, за Елиан е още една секунда в лапите на Плътоядеца, чиито зъби са готови да се забият във врата на моя принц.

— Аз съм с теб.

Този глас се извисява над хаоса и когато се обръщам, виждам братовчедка си. Калия е заобиколена от група млади сирени и в соленоводните им усмивки грее младежка неопетненост. Деца, узрели за бунт.

— Лира винаги е била най-силната — подема Калия. — И сега притежава Второто око на Кето. Нима някоя сред вас се съмнява, че ще е достойна водачка?

Властният й тон ме изненадва. Тя говори отчетливо и уверено, сякаш самата идея да не бъда подкрепена е смехотворна.

— Ти, размирна змиорка! — избухва Морската кралица.

— Не са размирици, когато следваме нашата кралица — отвръща й тя. — Нарича се лоялност. Към моя суверен и към моето семейство.

Знам, че в този момент мисли за Крестел, защото и аз мисля за нея.

— Лира вече бе готова да те замести в сърцата на някои от нас — продължава Калия и с всяка дума гласът й укрепва и става по-дързък. — Това означава, че първата й постъпка като кралица ще е да сложи край на война, отнела живота на твърде много от нас. Когато тя поеме тризъбеца… — жълтото око на Калия проблясва предизвикателно — ще притежава двойно по-голяма мощ, отколкото ти някога си имала.

— Бих могла още сега да използвам Окото, за да принудя всички ви да се преклоните пред мен — намесвам се. — Бих могла да поразя всяка от вас, която ме държи, със силата на Кето. — Сирените започват да шават и да се отдръпват на разстояние. — И все пак вместо това се опитвам да ви убедя. Моля за вашата вярност, при положение че имам пълното право просто да ви тласна към нея насила.

Вдигам глава и оглеждам всяка поотделно, а в дясното ми око гори огън. Отначало мълчанието ме кара да замлъкна и да се зачудя дали майка ми не ги държи прекалено здраво. После виждам как по всяко лице бавно се изписва разбиране.

Една по една те свеждат глави в поклон и сирените около мен отстъпват назад, пускат тялото ми и притискат ръце към гърдите си в знак на почит. Взорът ми преминава през тях, а армията се разделя, за да ми отвори чист проход към рова.

Чист път към Плътоядеца.

Чудовищният воин хвърля поглед към разбунтувалите се сирени пред себе си и повлича Елиан под повърхността.

Втурвам се с главоломна скорост, като полетяла към него стрела, с протегнати ръце, обвита повече от ярост, отколкото от вода. Достигам ги за секунди, но пак са твърде много, че да съм благодарна. Плътоядеца е приковал Елиан и е сграбчил врата му, готов да го разкъса.

Вижда ме чак когато съм на сантиметри от тях двамата и повдига Елиан с мазните си нокти, сякаш той е трофей, който се кани да връчи. Стискам зъби и в гърлото ми заклокочва ръмжене. Плътоядеца е чудовище, воин и кръвожаден убиец. Но няма никакъв шанс.

За целта не ми е нужно Окото. Ще го разкъсам.

Мятам се напред и Плътоядеца захвърля Елиан като непотребен боклук. Преди да атакувам, спирам, колкото да се уверя, че принцът ми ще изплува на повърхността.

Юмрукът на Плътоядеца експлодира в лицето ми. Чува се пронизителен звук и изпитвам странното чувство, че всичко избухва и се разтриса, преди да усетя болката. От кокалчетата му отеква гняв и мощ, и когато ме удря повторно, за миг светът потъва в мрак.

Улавям юмрука му и отърсвам замайването от костите си. Той е силен, но това е празна сила, почиваща на идеята за дълг и насилие заради самото насилие. Аз за първи път се бия в името на нещо. В съзнанието ми се носи лицето на Елиан и веднага щом си припомням, че залогът е неговият живот и този на кралството ми, болката се оттегля.

Извивам ръката на Плътоядеца и във водата отеква оглушително пукане. Той разтваря гневно паст и излага на показ всичките си хищнически зъби. Понечва да забие лакът в гърдите ми. Аз обаче съм бърза и гъвкава и когато избягвам атаката му, Плътоядеца изръмжава ядосано.

Блъскам го изотзад толкова силно, колкото ми позволяват костите. Той се удря в дъното и лицето му заорава пясъка. Има кръв. Толкова много, че успявам да я вкуся.

Плътоядеца се изправя стремително и протяга ръка към мен. За миг се изненадвам, че не ме удря, а ме хваща, и той използва забавянето ми в своя полза. Придърпва ме към себе си и осъзнавам със секунда закъснение какво се кани да направи. Захапва рамото ми и усещам как плътта се отделя от костите ми.

Изпищявам и забивам глава в неговата отново и отново, докато болката ми се смесва с тази на Плътоядеца. Но той е безпощаден, дере ме и ме дъвче яростно. Вкусва ме по начин, по който не е имал възможност преди. Едва когато усещам рязко пробождане като от горещ кол, пронизващ дланта ми, си спомням, че съм стиснала в юмрука си Окото.

Мощта зове да бъде овладяна.

С едно точно движение блъскам стиснатата си ръка в корема на Плътоядеца и когато тя излиза от другата страна, той застива. Изтласквам го от себе си и не смея да погледна раната на рамото ми. Примигва бавно, смаян, че внезапно в него се е отворила дупка. Че нещо е успяло да пробие якото му като камък тяло така лесно.

Зад него Елиан се спуска надолу.

Взира се покрай Плътоядеца и заковава поглед върху рамото ми, което явно изглежда точно толкова зле, колкото го чувствам. Аз пък оглеждам него — червената резка на бузата му, разбитите му устни и някак недодяланите движения на лявата му ръка.

Каня се да заплувам към него, когато Плътоядеца обгръща шията ми с грубите си нокти. Една финална проява на бруталност, при която чувствам угасващата му сила. С всеки изминал миг от нетърпима хватката му става все по-слаба.

Удавям бавно дебелата му китка.

Около нас се спускат сирени. Наблюдават варварския воин, вкопчен отчаяно в принцесата им. Виждат ме как чакам неустрашимо смъртта да го отнесе. А когато Елиан забива ножа си отзад в черепа на Плътоядеца, те не реагират, а само се усмихват.

 

 

Щом се издигаме на повърхността, ни придружава парче от Плътоядеца.

Елиан избърсва острието на ножа си от полепналите по него останки и сбърчва устни. Поради някаква причина ме досмешава от жеста. Най-верният и неудържим боец на Морската кралица е унищожен от човешки принц, на когото му призлява при вида на мърша. Прихвам, а Елиан ме стрелва със смаян поглед.

— Забавно ли ти е?

— Лицето ти винаги ми е забавно — казвам му.

Той присвива очи, но под водата пръстите му се преплитат с моите.

Стискам ръката му и се обръщам лице в лице с Морската кралица, която ни наблюдава с кипяща омраза. Пипалата й са разпрострени във всички посоки и образуват парашут, който създава впечатлението, че тя се рее.

Водата около нас сякаш завира във вихър от парещи черни мехури. Елиан трепва, когато тя оплисква кожата му, и щом виждам разранената му плът, го придърпвам към себе си и хващам по-силно Окото на Кето. Призовавам магията у него да ни защити, отговарям на отчаяните му призиви с мой зов. Кожата ми изпуска лъчи и тялото ми се отпуска, когато мощта се излива от мен и разделя водата.

Чернилката около нас се разпръсква и оставя недокоснат кръг от хладна вода, в който с Елиан сме в безопасност.

Сирените наизскачат от нажежената вода и съскат, когато кожата им започва да се покрива с мехури и да се разлага. Хвърлят се върху снега, а екипажът на Елиан отскача назад, вече освободен от вълшебството на песента.

Не всички оцеляват.

Сирените в центъра на водата пламват като факли, преди да успея да помисля за избавлението им. За нула време писъците им се превръщат във вятър, а телата — в пяна, и огромният воден казан ги поглъща, сякаш никога не са съществували.

Спасилите се сирени се сгушват в снега и дружно надават скръбни вопли.

— Я да видим как ще ти помогне сега твоята предателска армия — подхвърля Морската царица.

— Елиан, наведи се! — отеква викът на Кай откъм клисурата.

Обръщаме се в унисон, за да видим, че Мадрид е прицелила пушката си в Морската кралица. Проехтява изстрел и точната Мадрид улучва кралицата право в гърба. Ако беше друго създание, куршумът щеше да прониже сърцето. Майка ми обаче е изкована от материя, идеща от дълбините на ада, и когато куршумът рикошира от нея, тя се изсмива.

С едно бързо движение Морската кралица се завърта и насочва тризъбеца си към тях. От всеки от върховете му изригва пъклен огън, въглени хвърчат във въздуха и насред снега пламва огнена линия, която разделя армиите ни. Едва ги виждам над пламъците.

Майка ми надава пронизителен смях.

— Никой не може да те спаси — изрича тя.

Разгневена, стискам още по-силно ръката на Елиан.

— Преспокойно мога да те убия и сама.

— Но не си сама — отбелязва тя. — Засега.

Очите ми се разширяват и в мига, в който тя се обръща към Елиан, използвам цялата си сила да го изблъскам встрани. Тялото му извива дъга във въздуха, а защитата на Окото все още го обгръща като ореол. Чувам как се сгромолясва във водата и точно в този момент пипалото на майка ми ме халосва в гърдите. Ребрата ми се пропукват.

Морската кралица не губи време. Във въздуха се завихрят малки торнада и кръжат около нея като верни поданици. Движат се, сякаш са разумни същества, и когато майка ми насочва пръст към мен, те се устремяват насреща ми. Без да се замислям, вдигам ръце и призовавам водата като щит пред себе си. Тя скача по моя команда, приижда като вълна и поглъща връхлитащите буреносни облаци.

Майка ми може да разполага с фокуси, но сега и аз владея не по-малко от нея. Веднага щом вълната съсипва магията й, чувствам удовлетворение. Като че ли всеки път, когато използвам Окото, потушавам малка част от глада си. Подхранвам вътрешната си сила.

Морската кралица пищи и край мен профучава светкавица. Горе облаците се вълнуват и почерняват. Проехтява буреносен тътен и подушвам електричеството на предстояща стихия.

— Имаш много да учиш — процежда майка ми.

Вдига тризъбеца си във въздуха и започва да го върти. При всеки описан кръг небето сякаш се изкривява, облаците се сгъстяват и покриват цялото небе, докато то не става плътно сиво.

Рукват дъжд и светкавици.