Лусинда Райли
Лавандуловата градина (22)

22

Тъй като в уречения ден Вениша не се появи, Кони продължи да ходи в градината всеки ден, докато накрая, на четвъртия, приятелката й не се зададе с велосипеда си. Не поздрави Кони, а просто спря на място с поглед право напред и каза шепнешком:

— „Кафе дьо ла Пе“, девети арондисман^[1] в девет вечерта. — След това продължи по пътя си.

Кони прекара няколко часа, кроейки планове, как да напусне къщата незабелязано. Беше от ясно по-ясно, че Едуар не би я пуснал вечерта без придружител. В крайна сметка стигна до заключението, че най-разумно ще бъде, ако се оплаче от главоболие и след вечеря се оттегли в стаята си. Обикновено по това време Едуар се затваряше в кабинета си. Увереше ли се, че е настъпил този момент, тя щеше да слезе в кухнята и да се измъкне през вратата на мазето, която все още стоеше отключена, понеже ключа го нямаше никъде.

Същата вечер Едуар тъкмо беше станал от масата и Кони се канеше да действа според плана си, когато на вратата се позвъни. Сара отиде да отвори и след малко влезе в трапезарията:

— Полковник Фалк фон Вендорф е дошъл да види мадам Констанс. Очаква ви в гостната.

Поразена от злополучното съвпадение, Кони тръгна по коридора, разтягайки устни в лъчезарна усмивка, докато влизаше в гостната.

— Добър вечер, хер Фалк. Как сте?

— Добре, само дето не съм ви виждал от няколко дни, фройлайн, и вече страдах по вашата прелест. Дойдох да ви попитам дали ще ми окажете честта да ме придружите на танци малко по-късно.

Кони понечи да се оправдае, но Фалк поклати глава и залепи пръст върху устните й.

— Не, фройлайн, стига откази. Тази вечер съм твърдо решен да ви изведа. Ще дойда да ви взема в десет. — Фалк се обърна да излезе от стаята, но внезапно спря да добави: — Дано да съм в добро настроение. Хората ми имат важно рандеву в „Кафе дьо ла Пе“ тази вечер. — Усмихна й се доволно. — До после, фройлайн.

Кони впи ужасен поглед в гърба му, убедена, че сърцето й ще изскочи от гърдите — и тя имаше уговорка за същото кафене. На всяка цена трябваше да предупреди Вениша, че в Гестапо са научили за тайната им среща. Тя изтича до горния етаж, сложи си шапката и пак се втурна към вратата. Отвори я и тъкмо когато престъпваше прага, нечия ръка я сграбчи за лакътя.

— Констанс, къде си хукнала по това време?

Тя се обърна към него, съзнавайки, че цялата й паника се е отпечатала върху лицето й.

— Веднага трябва да изляза! Въпрос на живот или смърт е! Моля те, не ме карай да обяснявам!

— Ела да поговорим в библиотеката и да ми разкажеш какво те разстрои толкова. — Едуар я издърпа най-безцеремонно във фоайето и затвори вратата.

— Пусни ме — подхвана трескаво Кони, — не съм ти затворничка! Нямаш право да ме държиш тук против волята ми. Ако не ме пуснеш да изляза на момента, после ще бъде твърде късно!

— Констанс, не си ми затворничка, но в никакъв случай не мога да ти отворя вратата, без да знам накъде си тръгнала. Или ми кажи, или ще ме принудиш да те заключа в стаята ти. Не си мисли, че действията ти, като например срещата с „приятелка“ в „Риц“, са останали незабелязани — заяви сурово Едуар. — Стотици пъти съм ти обяснявал, че не можем да поемем риска да свържат дома ни със съпротивата.

— Да — призна си Кони, недоумявайки как бе научил, — жената, с която се срещнах в „Риц“, също е агентка от Англия. Помоли ме за помощ. Не мога да откажа на приятелка.

— Кажи тогава къде трябва да си тази вечер? — повтори въпроса си Едуар.

— Тя ми каза, че днес съмишлениците й организират среща в девет вечерта в „Кафе дьо ла Пе“. Току-що разбрах от Фалк, че той знае за нея. Гестаповците ще ги причакат в кафето. На всяка цена трябва да ги предупредя, Едуар. Умолявам те, пусни ме да отида!

— Забранявам ти, Констанс! Сама знаеш, че е лудост. Ако те спипат и те арестуват, всички ще понесем последствията.

— Нима искаш от мен да не си мръдна пръста, докато приятелката ми отива на сигурна смърт?! Съжалявам, Едуар, но няма да те послушам. — И тя се запъти решително към вратата.

— НЕ!

Едуар я сграбчи за раменете й и тя се опита да му се изплъзне, избухвайки в сълзи на безсилие заради неравната физическа борба.

— Констанс, успокой се, моля те, или ще се принудя да те зашлевя. Ти няма да ходиш никъде. — Едуар я погледна в очите, а от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. — Аз отивам.

— Ти?

— Да, далеч по-опитен съм от теб в подобни ситуации. — Той погледна ръчния си часовник. — За колко часа е обявена срещата?

— За девет. След час.

— В такъв случай може да успея да се свържа с някой, който да ги предупреди навреме. — Едуар й отпрати бегла, принудена усмивка. — Ако не, ще отида аз. Остави нещата в мои ръце. Ще направя всичко възможно, обещавам ти.

— О, боже, Едуар. — Малкото останал й самоконтрол рухна напълно и Кони зарови лице в дланите си. — Прости ми, че предадох доверието ти.

— Ще го обсъдим по-късно. Трябва да тръгвам, няма много време. Ако някой намине — той вдигна вежди многозначително, — имам мигрена и съм в леглото.

— Едуар! — подскочи Кони, внезапно спомняйки си за уговорката с полковника. — Фалк ще дойде да ме вземе в десет, за да ме води на танци.

— Тогава ще се постарая да се върна до десет.

Едуар изхвърча от библиотеката, а Кони се стовари безпомощно върху най-близкия стол. След няколко минути чу щракването на входната врата.

— Моля те — сключи тя пръсти в молитва, — нека Едуар стигне навреме.

 

 

Кони остана на пост до прозореца в гостната, очаквайки завръщането на Едуар. Нощта не бе студена, но за своя изненада цялата трепереше от страх. Часовникът върху полицата над камината бавно отброяваше секундите и когато на вратата се позвъни, тя направо подскочи, спомняйки си за уговорката с Фалк. А едва минаваше девет.

Показа се във фоайето тъкмо когато Сара отваряше вратата, и видя Фалк на прага.

— Подранихте, хер Фалк, още не съм готова — обади се Кони от разстояние.

— Бъркате, фройлайн Констанс. — Мъжът й се усмихна нетипично топло. — Аз съм Фредерик. Дали госпожица София си е вкъщи? Вероятно ви е споменала, че утре заминавам. Исках да се сбогуваме.

— Да, разбира се — отвърна Кони, — в библиотеката е. — Посочи му вратата. — Простете, че ви обърках с Фалк. Очаквам го малко по-късно.

— Моля ви, не се извинявайте — прикани я Фредерик, — често ни се случва, а и едва ли ще е за последно. — Кимна й той, докато вървеше към библиотеката, а когато влезе, затвори вратата след себе си.

Докато се качваше за стаята си, за да се приготви за предстоящото изпитание, Кони се питаше възможно ли е нещата да се объркат повече от това, което се случваше. Когато се върна на долния етаж, поднови бдението си до прозореца в гостната, готова да сигнализира Едуар за неочакваната поява на Фредерик.

Стрелките на часовника показваха десет без петнайсет, когато дочу нечии стъпки по входното стълбище. Тя се спусна стремглаво към вратата и я отвори. Едуар залитна право към нея и с мъка успя да се изправи. Кони ахна от ужас, като видя кръвта, която се процеждаше през сакото му в областта на рамото.

— Божичко, Едуар, ранен си! Какво се е случило? — изсъска тя през зъби.

— Не стигнах навреме. Докато слизах по стълбите, видях, че кафенето е обградено от гестаповци. Цареше пълен хаос, стреляха се едни други… Дори не знам чий куршум ме уцели. Не бой се, Констанс, раната е повърхностна, ще се оправя. За жалост нямам представа, дали приятелката ти е оцеляла — добави немощно.

— Едуар — прошушна Кони, — имаме гостенин, не бива да те вижда в това състояние.

Бе твърде късно обаче. Едуар гледаше не към нея, а в отсрещния край на фоайето — към Фредерик и София. Германецът се блещеше недоумяващо.

— Едуар, ранен ли си? — попита той накрая.

— Не, нищо ми няма — побърза да отрече Едуар. — Просто на излизане от един ресторант се озовах в улична престрелка.

— Какво се е случило, Фредерик? — попита угрижено София. — Зле ли си пострадал, братко? Да те отведем ли в болница? — Гласът й трепереше от паника.

— Няма нужда — смогна да промълви Едуар, почти в несвяст от болка. — Ще отида горе да се почистя.

— Ще ти помогна — каза Кони.

— Не, прати Сара да напълни ваната. — И той тръгна нагоре по стълбището с агонизираща гримаса. — На сутринта ще съм като нов. Лека нощ.

Едуар изкачи мъчително стъпалата и точно когато се скри зад ъгъла, звънецът на входната врата издрънча.

— Вероятно е брат ви — каза Кони и побърза да грабне палтото си от закачалката. — Грижете се за себе си, хер Фредерик. Доскоро, София.

И Кони отвори вратата да посрещне Фалк.

— Готова съм! Да вървим — рече му тя с най-сияйната си усмивка.

Приятно изненадан от желанието й, Фалк моментално се съгласи, предложи й лакътя си и я съпроводи надолу по стълбите към колата. Шофьорът й отвори вратата, а Фалк се настани на задната седалка до нея. Кони подуши натрапчивия му дъх, както винаги пропит с алкохолни изпарения. Свастиката върху ръкава на палтото му се тръкна о кожата й, а топлата му длан се залепи върху коляното й.

— Аррхх! Най-накрая време за отмора. Бе тежък ден! — коментира Фалк.

— Успешен, предполагам? — поинтересува се Кони с престорено спокоен глас.

— Абсолютно. Заловихме двайсет изменници, макар че отвърнаха на удара ни с огън и за жалост загубихме добър офицер, мой приятел. Както се очакваше, няколко успяха да ни се изплъзнат… но интересното е, че сръчкаш ли ги малко, изпяват имената на другарчетата си. Бъдете сигурна, че ще изловим и бегълците. Това обаче — той потупа коляното й — ще почака до утре. Тази вечер сме тикнали цял куп зад решетките, така че ми се полага малко почивка.

През целия път полковникът тръпнеше от задоволство. Когато влязоха в клуба, Кони се извини, отиде в тоалетната и се заключи в една от кабинките. Седна върху капака на тоалетната чиния и отпусна глава между коленете си. Прималяваше й и дишаше повърхностно, на пресекулки. Играта загрубяваше. Осведомеше ли Фредерик брат си за огнестрелната рана в рамото на Едуар, Фалк несъмнено щеше да надуши, че има нещо гнило. Нищо чудно Фредерик вече да е стигнал до щабквартирата на Гестапо, за да ги предупреди.

И всичко това заради нея — беше предала доверието на Едуар и настоявайки да уведоми Вениша за клопката, бе съсипала с мъка изработеното му и свирепо бранено прикритие, излагайки го на непосредствена опасност.

— О, боже, о, боже, какво направих…? — застена Кони.

Ами Вениша — дали и тя като Едуар беше сред малкото щастливци, успели да се изплъзнат на гестаповците? Или лежеше в някоя от килиите им, очаквайки ужасяващите изтезания, на които подлагаха агентите на УСО и Съпротивата… преди да ги изпратят по концентрационните лагери или ако имаха малко късмет, да ги разстрелят на място.

Кони излезе от кабинката и наплиска лицето си с вода. Освежи червилото си и смъмри отражението си в огледалото. Тази вечер на всяка цена трябваше да предостави на Едуар — ако вече не го бяха арестували — колкото се може повече време да събере сили.

Каквото и да й костваше…

 

 

Едуар лежеше в леглото, стиснал зъби заради режещата болка в рамото си. След успокояващата вана Сара беше дезинфекцирала раната и я беше превързала.

— Господин Едуар — каза му икономката с угрижен глас, — сам знаете, че трябва да ви прегледат в болница. Да, раната е повърхностна, но все пак не е изключено вътре да е попаднало нещо.

— Сара, наясно си, че не мога да отида в болница. — От жилещата болка от антисептика лицето му се изкриви в мъченическа гримаса. — Ще трябва да се задоволя с твоята помощ. Тръгна ли си Фредерик?

— Не, още е в библиотеката с госпожица София.

Едуар се пресегна и хвана ръката й.

— Нали разбираш колко голяма е вероятността с мен да е свършено вече? Най-малко двама гестаповци ме видяха в кафенето. Върху всички в къщата ще се стовари същото подозрение. Чуй ме… — Едуар опита да се надигне в леглото, но падна върху възглавниците, прорязан от остра болка. — Сара, знаеш какъв е планът при такива обстоятелства: трябва възможно най-бързо да отведеш госпожица София и Констанс на Юг в имението. Гестаповците може да се появят пред вратата всеки момент.

— Господине — поклати глава Сара, — няма да ви изоставя. Работя за това семейство от трийсет и пет години и знам какъв храбър и сърцат мъж сте. Тези свине разстреляха съпруга ми преди две години. Няма да си тръгна.

— Трябва, Сара, заради София — прикани я Едуар. — Моля те, заеми се с приготовленията за възможно най-скорошно заминаване. В бюрото в библиотеката съм ви оставил пари и документи за самоличност. С малко късмет ще ви помогна да се измъкнете от Париж, но трябва да се сдобиете с нови документи, преди да пресечете линията на Виши. Ще известя познайниците ми там, че потегляте за там. Те ще ви помогнат и…

На вратата се почука.

— Отвори. После следвай заръките ми.

Сара отиде до вратата и я отвори. На прага стоеше Фредерик със София под ръка.

— Сестра ти държеше да те види, Едуар — обясни Фредерик. — Много се притеснява за теб, аз също. Позволяваш ли да влезем?

— Разбира се.

С галантни движения Фредерик поведе София към леглото и й помогна да седне.

— О, братчето ми, какво ти се случи? — София потърси ръката му и я стисна силно. Бе пребледняла от страх. — Сериозно ли си ранен?

— Не, скъпа моя. Куршумът само ме е одрал. Попаднах в центъра на улична престрелка. — Едуар съзнаваше, че всяка негова дума можеше да бъде смъртната им присъда — неговата и на сестра му.

Очите на Фредерик обаче не бяха вторачени в него, нито в чинията върху нощното шкафче с дребните парченца шрапнел, които Сара старателно бе извадила от раната му. Вместо това не ги откъсваше от София, видимо загрижен.

— Да, дочух, че имало няколко акции в града тази вечер. — Сега Фредерик погледна Едуар и двамата мъже впиха погледи един в друг. — А сега се налага да ви оставя. Моля те, Едуар, ако се нуждаеш от нещо, обади се директно на личната ми линия в щабквартирата на Гестапо. Почакай, ще ти запиша номера. — Фредерик извади молив и лист хартия от вътрешния джоб на сакото си и записа цифрите. — Лека нощ, София. Грижи се за брат си. — Целуна нежно ръката й, кимна на Едуар и излезе от стаята.

 

 

Кони бе съумяла да се върне на масата при Фалк с усмивка, също толкова пресилена, колкото аленото червило, красящо устните й. Фалк очевидно имаше голям апетит, докато тя само ровеше из чинията си. Разпитваше я какъв е бил животът й преди войната, за дома й в Сен Рафаел, за бъдещите й планове.

— Мисля, че няма смисъл да градим планове за бъдещето, докато войната не свърши — каза Кони, гледайки как Фалк допълва чашата й с вино.

— Да, но краят е неизбежен, не смятате ли? — Очите му сякаш прогаряха дупки в нейните.

— Разбира се — отвърна бързо Кони, — но докато французите не разберат кое е най-доброто за тях, предстоят опасни времена.

— Имате право. — Фалк като че ли се умири. — Е, какво ще кажете за братовчед си Едуар? Интригуваща личност е, нали?

— Определено е интригуващ — повтори любезно Кони.

— Член на френската буржоазия с фамилна история, простираща се стотици години назад в миналото. Семейно дърво, белязано от храбри мъже, рискували живота си в защита на свидната родина.

— Наистина може да се похвали с много славни роднини — съгласи се тя.

— При все това Едуар се е заклел във вярност към Германия и разрастващата й се империя. Често се питам как и защо подобен мъж би предприел такава решаваща стъпка? — размишляваше на глас Фалк, без да изпуска Кони от очи.

— Вероятно защото представата му за бъдещето се припокрива с вашата — отвърна му с ентусиазъм Кони. — Проумял е, че някогашна Франция не може да оцелее в съвременния свят, затова е възприел ценностите на Фюрера.

— Вярно е, че десничарското ни гледище е изгодно за имотни хора, като него. И все пак… — Фалк въздъхна — … някои са се усъмнявали в искреността на подкрепата му. Установени са връзки между неговото име и една подмолна организация от интелектуалци. Съпротивата също. Естествено, винаги съм гледал на подобни коментари като чисти клюки.

— И с право, Фалк. Изглежда, няма парижанин, който да не е бил заподозрян в нещо рано или късно. Кой знае, може и аз да съм попадала в черния ви списък! — изкиска се Кони.

— Не, фройлайн, уверявам ви, че срещу името ви няма въпросителни. Едуар вкъщи ли е тази вечер? — поинтересува се той. — Мина ми през ума, като ви изпращам, да поговоря с него, за да го предупредя за възникналите подозрения. Нали затова сме приятели все пак. Едуар посреща двама ни с Фредерик с такова гостоприемство.

— Разбира се, че ще е вкъщи, но стана доста късничко, сигурно ще си е легнал. Пък и… — Кони стисна зъби и сложи ръка върху лакътя на Фалк… — нали уж щяхте да разпускате тази вечер? — Тя наведе глава свенливо и му се усмихна кокетно.

 

 

Очите на Фалк се избистриха и той думна с юмрук по масата.

— Да! Права сте. Тази вечер е за забавления. Да потанцуваме.

Докато се полюшваха в ритъма на музиката, Кони се притискаше силно в него. Приемаше ласките му, сякаш дълго бе копняла за тях. Езикът му се провря като слузесто влечуго между устните й и Кони усещаше възбудата му върху бедрото си.

— Да отидем някъде, където можем да се усамотим — прошепна тя в ухото му, целейки да отклони съзнанието му от идеята за среднощното посещение в дома на Едуар.

— На момента.

Докараха колата му пред клуба и двамата се качиха, Фалк излая набързо адреса си на шофьора и веднагически се зае да опипва всяка достижима част от тялото й. Когато стигнаха до безлична жилищна сграда, която бе на няколко минути път от гестаповската щабквартира на „Авеню Фош“, полковникът освободи шофьора и издърпа Кони към входа, а после към асансьора, който ги качи до втория етаж. Още с влизането той повлече Кони в някаква тъмна стая.

— Mein Gott!^[2] Желая те още от момента, когато те видях за пръв път.

Разсъблече я поривисто, остави я за секунда, колкото да съблече сакото си, после я хвърли върху леглото и разкопча ципа на панталоните си. Проникна с тласък в нея, мачкайки грубо гърдите й, а Кони стисна очи, за да спре сълзите си. Повдигна таза си към него, симулирайки удоволствие с надеждата това мъчение да свърши по-бързо.

Слушаше разгорещените му стенания на немски, а противният му дъх обливаше лицето й. Деликатната плът на сухата й вътрешност крещеше от болка при всеки следващ напор. Тъкмо очакваше, че всеки момент ще припадне, когато Фалк нададе скотски рев и се стовари отгоре й. След като дишането му се успокои, той се подпря на едната си ръка и надвеси лице над нея.

— Френска аристократка, а се чукаш като проститутка. — Изтърколи се от нея и затвори очи.

Подведена, Кони благодари на Господ, че всичко приключи относително бързо.

След десетина минути обаче Фалк се събуди. Обърна поглед към нея и пусна ръка към слабините си. После я сграбчи за раменете, избута я грубо от леглото, преметна крака на пода и я придърпа между тях.

— Хер Фалк! Моля ви, аз… — Толкова успя да каже, преди Фалк да тикне мъжеството си в устата й.

— Такива сте вие, френските буржоа, все за по-възвишени от нас се имате. — Германецът стисна главата й като в менгеме и продължи да се тласка зверски в отворената й уста. — Но всички жени сте еднакви: пачаври и развратници!

Докато нощта се точеше към сива, невзрачна зора, Кони бе подложена на какви ли не унизителни сексуални изстъпления. През цялото време Фалк не спря да ругае жените. Кони ридаеше, умоляваше го да престане, но германецът беше твърде увлечен в гаврите си, за да чуе молбите й. В един момент, докато я бе обърнал по корем и похищаваше девствени, непредвидени за тази цел места, от непоносимата агония тя загуби съзнание.

Пробудиха я смътни снопове светлина откъм прозореца, а като се огледа, Фалк вече го нямаше в стаята. С удавени в сълзи бузи събра дрехите си, олюлявайки се с всяко движение, и покри насиненото си кървящо тяло. Погледна ръчния си часовник и видя, че минава шест. Изправи се с мъка, посечена от безпощадната болка в накърнените си мускули, и отвори вратата на спалнята. Отчаяно търсейки изхода, се озова във всекидневната.

Очите й попаднаха на някаква снимка, една от малкото декорации във функционално оборудваното жилище. Беше на жена — миловидна, пълничка, с майчинско излъчване, и на двете й кръглолики дечица — миниатюрни копия на Фалк.

Кони се замъкна в банята, повърна, изплакна лицето си и пийна глътка чешмяна вода. После излезе от апартамента.