Лусинда Райли
Лавандуловата градина (12)

12

Бе минал месец откакто Констанс стана член на семейство Дьо ла Мартиниер. Вече притежаваше изтънчен гардероб, удобни кожени обувки — модел, какъвто не бе виждала от началото на войната — и няколко чифта копринени чорапи. Докато ги подреждаше в скрина си, Кони въздъхна при мисълта за горчивата ирония на положението си. Живееше като принцеса в домакинство, където парите като че ли не бяха от значение и прислугата я обсипваше с внимание. Но луксът, в който беше принудена да живее, не можеше да притъпи болката, че всъщност е затворена в клетка. Всяка нощ сърцето й буквално се късаше при мисълта за Лоурънс, а денем я преследваха мъчителни картини за храбрите й колеги агенти, които сега се бореха за родината непрестанно в хватката на опасности и невъобразими лишения. Гузната й съвест не й даваше нито миг покой. Изолирана от външния свят зад златните решетки, имаше чувството, че е напът да обезумее.

Едничкото й спасение беше София, към която вече изпитваше топли чувства. С проницателност, присъща само на незрящите, новата й приятелка безпогрешно отчиташе кога е унила, просто чувайки гласа й.

На двайсет и пет — по някакво съвпадение нейна връстница, София с увлечение слушаше разказите на Кони за живота й в Англия. Тя самата никога не беше напускала Франция заради слепотата си. В разгара на юлските горещини Кони често й описваше мрачното очарование на йоркшърските възвишения и с умиление говореше за Блекмур Хол — дома на Лоурънс. В разказа й се прокрадваше и капка тъга, но споменът за съпруга й винаги я топлеше.

Неотдавна, докато седяха на терасата, любувайки се на благоуханния залез, Кони сподели на София за съпруга си и за мъката й по него. София, сърдечна както винаги, я бе обсипала с въпроси за Лоурънс и с така нужните й думи на утеха.

След това обаче я беше обзела тиха паника. Твърде много се беше разприказвала; все пак откъде да знае дали семейство Дьо ла Мартиниер не я държаха като трофей, който да предадат на нацистите в удобен момент — но пък все на някого трябваше да се довери.

Тогава, преди две вечери, на прага им най-неочаквано се появи полковник Фалк фон Вендорф. Сара дойде да повика Кони от библиотеката, където се бяха настанили със София.

— Имате гост, мадам Констанс — я извести Сара, излъчвайки тревога единствено с очите си.

Кони кимна и с разтуптяно сърце отиде в гостната, където бяха поканили Фалк.

— Фройлайн Констанс! Разхубавили сте се още повече от последната ни среща! — Германецът се приближи и й целуна ръка.

— Благодаря ви, полковник, аз…

— Моля, спомнете си — прекъсна я Фалк, — имахме уговорка да си говорим на малко име. Случайно минавах оттук напът към щабквартирата и ми хрумна да посетя очарователната братовчедка на Едуар, за да проверя как й понася животът в Париж. Така, като гледам — отлично.

— Да, несъмнено е приятно разнообразие от провинциалния ми живот на Юг — отвърна сковано Кони.

— Чудех се… — направи пауза полковникът — … как ви звучи, като приключа с ангажимента си, да ви изведа на вечеря и на танци в някой нощен клуб?

Стомахът й се сви на топка.

— Ами…

В този момент, очевидно уведомен от Сара за появата на полковника, Едуар влезе в стаята.

— Фалк! Каква приятна изненада! — поздрави го той и двамата се здрависаха радушно.

— Тъкмо питах приказната ти братовчедка дали би ми доставила удоволствието да излезе с мен довечера — обясни Фалк.

— За жалост вече имаме уговорка за вечеря у наш братовчед близо до Версай. — Едуар погледна нежно Кони. — Скъпа моя, отсъствала си твърде дълго от Париж. Май си много търсена. Какво ще кажеш да си запазиш правото на вечеря с приятеля ми Фалк за някой друг път?

— На всяка цена, ласкаете ме с поканата си, хер Фалк — усмихна се Кони насила.

— Фройлайн, за мен ще бъде чест. Така да бъде, Едуар, другия път.

Фалк удари пети като персонаж, изскочил от „зърнените“ кинопрегледи на „Пате“^[1], и изстреля ръка напред с традиционния възглас „Хайл Хитлер!“.

— Време е да тръгвам.

— Надявам се, че ще се видим в операта в събота вечерта? — поинтересува се Едуар, изпровождайки госта си до вратата.

— Ложа ли сте ангажирали? — попита Фалк, закотвил поглед в Кони.

— Да, желаеш ли да ни правиш компания, хер Фалк? — покани го Едуар.

— С най-голямо удоволствие. Дотогава, фройлайн Констанс. — И той си тръгна, покланяйки се.

Когато Едуар се върна, Кони бе изпаднала в отчаяние.

— Съжалявам, Констанс, но като че ли полковникът си е загубил ума по прекрасната ми братовчедка. — Пое ръцете й в своите. — Поканих го в ложата ни, защото поне така ще сме до теб, за да те браним.

— О, Едуар… — въздъхна безпомощно Кони, клатейки глава.

Той беше потупал утешително ръцете й.

— Знам, мила моя. Забъркахме ужасна каша. Май сглупихме, че не ти измислихме годеник в Сен Рафаел. Но вече е твърде късно. Трябва да се справиш някак.

 

 

Площад „Плас дьо л’Опера“ преливаше от шумни тълпи високопоставени германци, длъжностни лица от правителството във Виши и каймака на парижката буржоазия. Служители на френската Милис стояха на пост около входа.

Юлската вечер бе истинска пещ и Кони, впримчена в убийствено тясното бюстие на смарагдовата си официална рокля, се чувстваше като овързано с канап пиле в гореща фурна. Обърна поглед към хотел „Риц“, където често се срещаха за чай с леля й в студентските години. Сега на пилоните се развяваха нацистки флагове вместо родния трикольор. Кони затвори очи за миг, мъчейки се да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Макар сцената да пресъздаваше нормалния живот, ефектът бе несполучлива имитация на старата действителност. Нищо не беше същото… нищо.

По пътя към тяхната ложа Едуар се заговори със свои приятели и Кони съпроводи София нагоре по внушителното стълбище.

— С нетърпение очаквах тази вечер. — Красивото лице на София се озари от усмивка, докато Кони я настаняваше на удобния стол с кадифена тапицерия. — Макар че ми се щеше да не слушам точно опера на Вагнер — сбърчи недоволно нос. — Но, уви, такива са предпочитанията на приятелите ни управници. Аз лично бих избрала Пучини.

След тях в ложата пристигна Фалк.

— Фройлайн Констанс — поздрави я той след обичайната целувка на ръката, като я огледа одобрително. — Роклята ви е прелестна. Истина е, че французойките са най-елегантните дами в света. Кой знае — може пък френският шик да се окаже заразен за собствените ми сънароднички.

Взе чаша шампанско от подноса на гарсона и в този миг вратата се отвори, разкривайки Едуар и… абсолютния двойник на Фалк, както установи в почуда Кони.

Фалк явно възприе изненадата й за комична.

— Фройлайн, май смятате, че виждате двойно? Уверявам ви, че още доста шампанско трябва да изпиете. Позволете да ви представя моя брат близнак Фредерик.

— Мадам, за мен е чест да се запознаем. — Фредерик пристъпи напред и стисна любезно ръката на Кони.

Двамата братя пред нея безспорно бяха идентични по телосложение и черти на лицето, но очите на Фредерик излъчваха приветлива топлина, докато й се усмихваше.

— А тази прекрасна дама — намеси се Едуар — е сестра ми София.

Фредерик се обърна да поздрави София, но погледът му застина върху нея. Отвори уста да проговори, но думи не излязоха. Вместо това остана намясто като хипнотизиран.

В проточилата се пауза София протегна ръка към него и се обади първа:

— Полковник Фон Вендорф, приятно ми е да се запознаем.

Пред очите на Кони пръстите им се докоснаха за първи път.

Фредерик още не беше продумал и дума, но задържа в длан порцелановата й ръчица осезаемо дълго. Най-накрая успя да скалъпи:

— Очарован съм, мадмоазел. — Освободи ръката й с видно нежелание, а София му отвърна със слънчева усмивка, сякаш току-що се бе случило нещо съдбовно. За щастие вниманието на Едуар бе насочено към двама новодошли гости, а Фалк просто не отлепваше очи от Кони.

— Кой е по-възрастният от двама ви? — попита тя, за да разсее напрежението.

— За жалост аз съм по-младият — отвърна Фалк, — появил съм се на бял свят един час след брат ми. Едва съм се преборил за живота си; навярно е отнел всичката енергия на майка ми! — Фалк стрелна Фредерик с поглед, който разкри на Кони ненавистта помежду им. — Лъжа ли казах, братко?

— Прощавай, не те чух, Фалк. — Фредерик успя да откъсне поглед от София и изгледа въпросително брат си.

— Нищо важно. Просто разказвах на дамите, че първо ти си се появил на бял свят. И в още ред случаи след това. — Фалк се засмя на язвителната си шега, но очите му бяха ледени.

— А ти до живот няма да ми го простиш, прав ли съм? — Фредерик се усмихна искрено и потупа дружески брат си по рамото.

— Откога сте в Париж, Фредерик? — поинтересува се София. — Изненадвам се, че не сме се срещали досега.

— Големият ми брат е ангажиран с важни дела и не може да отдели внимание на град като Париж — намеси се Фалк. — Един от най-доверените съветници на фюрера е. Фредерик е интелектуалец, не войник, и се извисява над простосмъртни като нас, служителите на Гестапо.

— Изпратен съм в Париж като емисар — отвърна Фредерик. — Фюрерът изпитва притеснения заради успешните саботьорски акции на Съпротивата.

— Накратко, Фредерик ни гостува, понеже няма вяра в способностите на Гестапо.

— Далеч не си прав, Фалк — прекъсна го засрамен Фредерик. — Просто тези хора са опасно находчиви и добре организирани. Надхитриха ни доста пъти.

— Братко, току-що проведохме най-успешната си акция за залавяне на членове на Съпротивата и на агенти на УСО — изтъкна Фалк. — Мрежата „Учен“ е пред разпад. В настоящия момент не представлява заплаха.

— И спечелихте признанието ни — съгласи се Фредерик. — Задачата ми тук е просто да проверя състоянието на разузнавателните ни ресурси и да помогна при унищожаването на опозицията.

Кони стана тих свидетел на обтегнатите отношения между двамата братя, полагайки големи усилия да остане незасегната от думите им. За радост светлините угаснаха и всички заеха местата си, като Фредерик побърза да си запази стола до София. Кони се озова между двамата братя.

— Харесвате ли Вагнер, фройлайн Шапел? — попита я Фалк, докато Кони връщаше пресушената си чаша от шампанско върху подноса.

— Не е сред най-познатите ми композитори, но се надявам, че съвсем скоро ще опозная музиката му — отвърна Кони дипломатически.

— Ще ми е изключително приятно, ако с фройлайн София и Едуар вечеряте с нас след представлението — добави Фалк. — Чувствам го свой дълг да покажа на брат си най-доброто от Париж по време на престоя му.

На Кони не й се наложи да дава отговор, тъй като думите на Фалк бяха заглушени от драматичните встъпителни тонове на „Валкюра“.

Понеже открай време недолюбваше Вагнер, намирайки музиката и сюжетите му за твърде помпозни, Кони прекара по-голямата част от представлението, дискретно оглеждайки публиката в салона. Крайно неловко й беше хората да я виждат в компанията на врага, но какво можеше да стори? Полагаше усилия в името на висша кауза, както Едуар не пропускаше да я уверява, затова си наложи да преглътне отвращението, когато Фалк протегна ръка към покритото й с коприна коляно, и някак да понесе срама.

Извърна тайничко поглед наляво и видя блаженото изражение на Фредерик. Погледът му обаче бе насочен не към сцената, а към София.

 

 

След края на мъчително дългото представление Едуар прие поканата на Фалк и Фредерик за вечеря в някой клуб. Пред операта ги чакаше черна гестаповска лимузина.

Докато Едуар се качваше на задната седалка след момичетата, нещо го удари по тила.

— Traître!^[2] Traître! — застигна ги разярен глас откъм многолюдната тълпа.

Шофьорът побърза да затвори вратите, а колата бе обстреляна с развалени яйца. Докато се отдалечаваха от павирания площад, Кони чу изстрели откъм сградата на операта. Едуар въздъхна, извади носна кърпа и поизбърса вонящото яйце от рамото на черното си официално сако.

Пребледняла от страх, София бе впила пръсти в ръката му.

— Свине! — процеди през зъби Фалк от предната седалка. — Бъдете сигурни, че извършителите ще бъдат заловени и лично ще ги подложа на разпит още утре.

— Фалк, нищо не е станало — побърза да го увери Едуар. — Нали ни погнаха с яйца, не с оръжия. Някои огорчени патриоти още не са прозрели истината.

— Колкото по-скоро я прозрат, толкова по-добре за всички ни — отвърна гневно Фалк.

Веднага щом пристигнаха в клуба, Едуар помоли да го извинят и тръгна към тоалетната, за да се приведе в нормален вид, а Фредерик поведе внимателно София надолу по стълбището.

— Бедничката, ръката ви трепери — каза той угрижен.

— Не обичам насилието.

— Не сте единствена — отвърна Фредерик, стиснал ръката й, докато вървяха към масата. Помогна й да седне, после опря длани в раменете й и й прошепна: — Не бойте се, госпожице София. С мен винаги ще бъдете в безопасност.

 

 

Ръцете на Фалк непрекъснато шареха по гърба на Кони, докато танцуваха. Всеки път, когато пръстите му докосваха голите й рамене и тила й, Кони изтръпваше от погнуса и ужас. Същите тези пръсти, както я бе предупредил Едуар, садистично притискат студения метал на спусъка, безпощадно отнемайки човешки живот от упор. Усети смърдящия му, пропит с алкохолни изпарения дъх върху едната буза, докато полковникът търсеше устните й.

— Констанс, вече трябва да сте разбрали колко ви желая. Моля ви, отдайте ми се — простена похотливо директно върху шията й.

Макар изпълнена с отвращение, тя си наложи да потисне импулса за бягство. Ставаше й все по-ясно, че от каквато и народност да беше този мъж, тя пак щеше да изтръпва от погнуса при допира му. Плъзна поглед из салона и огледа другите французойки, които танцуваха с германци, и й направи впечатление, че никоя от тях не беше облечена така лъскаво като нея. Само един поглед й стигаше, за да разбере, че повечето са най-обикновени проститутки. И какво я отличаваше от тях…?

От другата страна на салона видя София и Фредерик. Двамата не танцуваха — почти не се движеха дори. Вместо това Фредерик държеше ръцете й в своите и й шептеше нещо. София се усмихна, кимна и се притисна по-близо до него. Кони забеляза колко нежно той я държеше в обятията си и колко непринудено приятелката й бе отпуснала глава върху гърдите му. Езикът на телата им излъчваше — Кони потърси най-подходящата дума — задушевност, близост, нетипична за двама почти непознати.

— Може би следващата седмица ще успеем да се измъкнем от зоркия поглед на братовчед ви — каза й Фалк, кимвайки към Едуар, който следеше всяко тяхно движение от масата. — Да се усамотим.

— Може би — отвърна Кони с мисълта колко ли време беше способна да избягва мъж, свикнал да получава всичко, което си пожелае. — Простете, ще отида да си напудря носа — оправда се тя, когато оркестърът изсвири последните тонове на инструментала.

Фалк кимна отривисто и я изпроводи от подиума.

Като се върна на масата, Кони подочу част от разговора между Фалк и Едуар.

— Приятелят ми би предпочел шедьовър на Реноар, но в случай че е невъзможно, ще се примири и с Моне.

— Фалк, както винаги ще се постарая. А, Констанс, струваш ми се капнала от умора — коментира загрижено Едуар.

— Може да се каже — отвърна откровено Кони.

— Само да свалим София от подиума и се отправяме към къщи — обяви Едуар.

— Да — ухили се до уши Фалк, отпивайки щедра глътка от брендито си, — изглежда, мъжете от моето семейство изпитват симпатии към жените от твоето.

 

 

Изпратиха ги до дома им на „Рю дьо Варен“ в гестаповска кола. Както Кони, така и София не обелиха и дума по време на пътя. Отчаяните опити на Едуар да завърже любезен разговор не му спечелиха вниманието на дамите. Когато Сара отвори входната врата, Кони изстреля едно „Лека нощ“ към домакините си и пое към стълбището.

— Констанс — възпря я Едуар на първото стъпало. — Ела да изпием по бренди в библиотеката.

Отново не покана, а нареждане. Сара отведе замечтаната София в спалнята й, а Кони се обърна и последва Едуар в библиотеката.

— Ще си спестя брендито — обяви тя, докато Едуар пълнеше едната чаша.

— Какво те мъчи, мила моя? Съвсем видимо си разстроена. Заради обстрела с яйцата ли е? Или авансите на полковника?

Кони се стовари в най-близкия стол и подпря чело с пръсти. Очите й запариха от непреодолими сълзи.

— Просто… — Поклати огорчено глава. — Просто не знам още колко ще издържа. Предадох всичките си ценности и вярвания. Живея в пълна лъжа!

— Недей така, Констанс, моля те. Напълно разбирам тревогата ти. Вероятно много странични наблюдатели биха си казали „Лесно й е на нея“. Но животът и на трима ни — твоят заради злополучно съвпадение, моят заради собствените ми вярвания, а на София по роднинска връзка — безспорно е същинско мъчение — съгласи се Едуар.

— Прости ми, Едуар, но ти поне знаеш защо го правиш! — избухна тя. — А какво доказателство имам аз, че ми казваш истината? Специално обучен агент на британското правителство съм, изпратен на мисия да се бори за благото на двете братски страни, а не да ходи по луксозни клубове и да любезничи с германски офицери! Едуар, тази вечер, като чух онази жена да крещи „Предател!“, ми идеше да потъна вдън земя от срам. — Кони избърса небрежно сълзите от бузите си. — А бунтът й може и да я вкара в гроба!

— Права си, не е изключено — съгласи се отново Едуар. — Но не забравяй — продължи той, вперил сериозния си кестеняв поглед в очите на Кони, — че благодарение на тазвечерните ни занимания, може би ще успея да предупредя десетимата агенти, които утре вечер имат среща в една от тайните квартири, че нацистите са я надушили. А така може да спася не само техния живот, но и живота на стотиците други храбреци от мрежата им.

Кони го гледаше в недоумение.

— Как?

— Агентите работят към един подклон на мрежа „Учен“, но чрез изтезания на арестуваните им колеги гестаповците са успели да разкрият самоличностите им. Фалк сам ми каза, докато ти беше в тоалетната. И то с видимо самодоволство. Добре го познавам — езикът му се развързва след малко повечко бренди. Вродената му арогантност често му играе лоши номера. Вечно трябва да изтъква трудовите си постижения. И за жалост — въздъхна горчиво Едуар — наистина го бива в работата му.

Кони го погледа мълчаливо известно време, осмисляйки новата информация.

— Моля те, Едуар, умолявам те, кажи ми за кого работиш, поне да съм спокойна, че не предавам страната си.

— Не — отсече Едуар. — Не мога да ти кажа. Ще трябва просто да ми се довериш. А може и да се сдобиеш с доказателство от друг източник по-скоро, отколкото очакваш. Все пак тепърва ще общуваме с приятеля ни Фалк. Ако се похвали с нови арести, то — да, в действителност ще съм предателят, както се опасяваш. Но ако по една случайност гестаповците нахълтат в празна тайна квартира, ще се замислиш дали пък не казвам истината. Констанс — въздъхна Едуар отново, — осъзнавам колко ти е тежко, особено предвид първоначалните ти очаквания от мисията. Но единствено мога за пореден път да ти се закълна, че двамата се борим на една и съща страна.

— Колко ще ме облекчиш само ако ми кажеш за кого работиш! — пробва тя отново.

— Излагайки на риск твоя живот и живота на още много съмишленици? — Едуар поклати глава. — Не, Констанс, дори София не е запозната с подробностите и така трябва да си остане. А и залогът току-що се увеличи. Братът на Фалк — Фредерик, ми е познайник. Принадлежи към елитна група есесовци, работещи за СД — разузнавателния клон на Гестапо. Докладва директно пред най-високите етажи на властта. Ако предстои и той да се превърне в редовен гост на дома ми, трябва да сме още по-предпазливи.

— Като че ли остана запленен от София — отбеляза Кони, — а по-обезпокояващото е, че и тя от него.

— Както вече споменах, братята произхождат от семейството на пруски аристократи. И двамата са образовани, изтънчени мъже, но както показват наблюденията ми от тази вечер, коренно се различават един от друг. Фредерик е интелектуалецът, стратегът. — Едуар направи кратка пауза, после я погледна право в очите. — Дори би ми допаднал, ако не служеше на врага.

Помълчаха малко, всеки потънал в собствените си мисли.

— А що се отнася до София — обади се пръв Едуар, — много е наивна горката. Цял живот е изолирана от света — първо под защитата на родителите ми, а после и под моята. Няма истински опит с мъжете и любовта. Да се надяваме, че хер Фредерик ще се прибере в Германия по-скоро. И на мен не ми убягна искрата помежду им.

— А аз как да постъпя с Фалк? — попита Кони накрая. — Едуар, омъжена жена съм!

Хванал чашата с бренди между дланите си, Едуар се вгледа сериозно в Кони.

— Току-що стигнахме до заключението, че понякога се налага да живеем в лъжа. Констанс, задай си следния въпрос: ако аз бях ръководителят на отредената ти мрежа и ти бях наредил да продължиш и дори да задълбочиш връзката си с Фалк с надеждата, че може да ти снесе някое полезно за сънародниците ни късче информация, би ли отказала да ми се подчиниш?

Кони нямаше смелост да отвърне на погледа му. Отлично разбираше накъде биеше.

— Предвид обстоятелствата, разбира се, бих приела задачата — отговори с нежелание.

— В такъв случай би могла да приспиш съвестта си по отношение на Фалк и всеки път, когато ти се прииска да се отдръпнеш от него, да си спомниш, че действаш в подкрепа на кауза, далеч по-важна от личната ти ненавист. Аз го правя постоянно.

— Не те ли е грижа, че собствените ти сънародници те смятат за предател?

— Естествено, че ме е грижа, Констанс. Но не там е въпросът, разбираш ли? Интересуват ме повече съгражданите ми, заключени във вонящи килии, изтезавани и тормозени, умиращи за родината. Репутацията ми е на задно място. В този ред на мисли се уверявам, че съдбата ми не е толкова тежка. А сега трябва да те оставя. Чака ме работа.

Стана, усмихна й се и излезе от стаята.