Лусинда Райли
Лавандуловата градина (11)

11

Сара я отведе във великолепна спалня на горния етаж и отиде да напълни ваната. Кони се стовари замаяна върху креслото, мъчейки се да осмисли преживяното. Беше си представяла безброй сценарии и дори беше разигравала много от тях по време на тренировъчния курс. Но нито за миг не й бе хрумвало, че е възможно да прекара първата си нощ в окупирания Париж на една маса с врага.

Сара я заведе в банята и Кони се отдаде на кратко блаженство в топлата вода след два дни нулева хигиена. Насред целия този лукс си позволи дори лека усмивчица, умувайки върху ироничното стечение на обстоятелствата, но макар и с нежелание, побърза да излезе от ваната и претича по коридора към отредената й спалня.

Сара седеше на канапето в края на леглото. Потупа с длан мястото до себе си.

— Елате да поседнете, Констанс.

Кони седна при нея.

— Едуар, с когото вече се запознахте, ме помоли да обсъдя с вас някои неща, преди да слезете за вечеря. Не разполагаме с много време, затова ви моля да ме изслушате внимателно. Казвам се Сара Боне и работя за семейство Дьо ла Мартиниер от много години. Едуар ме уведоми, че ви изпраща приятелят му Стефан, и ме помоли да ви обясня какво ви очаква тук.

— Благодаря — отвърна притеснено Кони.

— Долавям страха в гласа ви, Констанс, и напълно ви разбирам. Но, повярвайте ми, имате късмет, че попаднахте в сигурни ръце в днешен Париж — успокои я Сара. — Неочакваното ви появяване обаче излага всички ни на опасност. И все пак не е имало как да знаете, че точно тази вечер ще посрещаме… гости. Затова Едуар заръча да напрегнем сили и да удържим фронта. Констанс, още през първата си нощ в Париж ще трябва да изнесете коронното си представление. Едуар вече ви представи като своя братовчедка от Южна Франция. Имали сте роднини по нашите земи?

— Да, леля ми, баронеса Дьо Монтен, притежава имение в Сен Рафаел.

— Едуар пък има имение в Гасен — едно селце недалеч оттук — обясни Сара. — В такъв случай е напълно естествено семейство Монтен и семейство Дьо ла Мартиниер да имат родствена връзка. Историята ви за пред гостите ще бъде, че сте пристигнали в Париж, за да навестите обичните си братовчеди и да им донесете скръбната вест за смъртта на общия ви чичо — Албер.

— Ясно.

— Констанс, оставете приказките на Едуар — продължи с инструкциите Сара. — Ако ви задават въпроси, отговаряйте възможно най-сбито. Дръжте се естествено и всичко ще мине по мед и масло.

— Ще се постарая.

Сара я огледа преценяващо.

— Струва ми се, че носите същия размер дрехи като покойната Емили дьо ла Мартиниер, майката на Едуар. Добре е да знаете, че тя почина преди четири години — тъкмо преди началото на войната. Май извади късмет… — въздъхна прислужницата. — Ще ви донеса нейна рокля. Ако желаете, мога да ви помогна с прическата. Колкото по-красива, очарователна и наивна изглеждате, толкова по-добре за всички ни. Разбирате ли идеята ми, Констанс?

— Да, разбирам.

— Така, сега ще се приготвите максимално бързо и ще слезете на вечеря в гостната. Аз междувременно ще предам на Едуар нашия разговор, когато дойде да вземе по-малката си сестра, чието име е София. Моля ви, не предавайте доверието ни. От изключителна важност е да не подбудите никакви съмнения. В противен случай — Сара въздъхна отново и стана от канапето — семейство Дьо ла Мартиниер е загубено.

— Обещавам да дам всичко от себе си — увери я Кони.

— Горещо ще се молим да успеете.

 

 

След двайсет минути Кони стоеше пред затворените врати на гостната. Сара й препоръча първо да каже една молитва, преди да влезе.

— Констанс! — Едуар моментално се откъсна от множеството гости и я целуна сърдечно по бузите. — Успя ли да се посъвземеш от пътническата си одисея? Определено изглеждаш ободрена — добави той любвеобилно.

— Да — отвърна Кони, спокойна, че поне физически се вписваше в обстановката. Сара беше направила чудеса с косата и лицето й, преди да й помогне да облече изящната вечерна рокля — дело не на кого да е, а на самия мосю Диор. Чуждите диаманти на ушите и шията й отлично допълваха картинката.

— Ела да те запозная с приятелите ми. — Кони хвана Едуар под ръка и двамата тръгнаха към морето от униформи, които умееше да разпознава благодарение на обучението й.

— Ханс, позволи ми да ти представя скъпата си братовчедка Констанс Шапел, която бе така добра да ни удостои с очарователното си присъствие по време на краткия си престой в Париж. Констанс, имам удоволствието да ти представя комендант Ханс Лайдингер.

Констанс почувства върху себе си оценяващия поглед на грамадния мъж, облечен в униформа на високопоставен офицер от Абвера — германската служба за военно разузнаване.

— Фройлайн Шапел, приятно ми е да се запозная с още една пленителна представителка на семейството на Едуар.

— Полковник Фалк фон Вендорф. — Едуар премина към следващия гост, който бе в омразната гестаповска униформа.

Фон Вендорф беше образцовият светлокос ариец. Той я огледа от глава до пети с неприкрит интерес. Вместо да стисне протегнатата й за поздрав ръка, гестаповецът я придърпа към устните си и я целуна. Бледосините му очи се впиха в нейните за миг, после каза с идеален френски:

— Фройлайн Шапел, къде ви е крил досега братовчед ви?

Невинната му закачка незабавно хвърли Кони в паника.

— Полковник Фон Вендорф…

— Моля ви, в приятелска компания сме, викайте ми Фалк — стига да не е прекалена волност от моя страна да ви наричам Констанс?

— Разбира се, че не. — Кони се напъна да му поднесе най-очарователната си усмивка. — Братовчед ми не ме крие, просто живея на Юг, а пътуването до Париж е доста изтощително.

— Откъде точно е семейството ви?

За радост Едуар вече я представяше на следващия германец — униформен есесовец.

— Простете. — Кони извърна очи от Фалк и насочи вниманието си към комендант Шолтиц.

— À bientôt^[1], фройлайн Констанс! — чу тя Фалк да казва тихо зад гърба й.

Едуар пъхна чаша шампанско в ръката й, преди да продължи със следващите трима германски офицери и един висшестоящ представител на френската служба Милис. След това дойде редът на двама французи: единият — адвокат, а вторият — професор, чиято съпруга — Лилиан, беше единствената друга жена на вечерята. За да поукроти разклатените си нерви, Кони отпи мъжка глътка шампанско, молейки се Едуар да прояви благоразумието да я настани на безопасно място до двамата им сънародници.

— Дами и господа, моля, заповядайте в трапезарията. Аз ще отида да съпроводя сестра ми от стаята й — обясни Едуар, запътвайки се към двойната врата на гостната.

Когато се насочиха към трапезарията, Кони успя да се прокрадне деликатно между френския професор и съпругата му. Сара посочи отреденото й място и тя с облекчение установи, че от едната й страна е настанен професорът, а зад стола от другата стърчи адвокатът. Докато обаче Сара не се спусна към адвоката точно когато той се канеше да заеме мястото си, прошепна му нещо на ухо и мъжът незабавно се насочи към отсрещния край на масата. Ненадейно на стола до Кони се озова гестаповецът Фалк фон Вендорф.

— Фройлайн Констанс, дано не възразявате, че помолих да ме настанят до вас за вечеря — усмихна се германецът. — Нямам често удоволствието да седя на една маса с толкова красива дама. Предлагам да пийнем още шампанско. — Фалк направи знак на Сара, която притича към тях с бутилката точно когато Едуар влизаше в трапезарията.

Под ръка го беше хванала прекрасна млада жена: София, спомни си Кони, сестрата на Едуар. Финото й, почти кукленско в изяществото си тяло бе облечено в елегантна вечерна рокля, чийто тъмносин цвят подчертаваше кадифената белота на съвършената й кожа и обаятелния лазур на очите й. Русата й коса беше прибрана в кок на тила й, а огърлица от сини сапфири красеше лебедовата й шия.

Едуар я съпроводи до масата, а София опипа въздуха в търсене на стола, после деликатните й пръсти се плъзнаха по ръба на дървената му облегалка. Момичето седна и се усмихна на гостите.

— Добър вечер. С удоволствие ви приветствам отново в дома ни.

Гласът й беше тихичък, мелодичен, украсен с безупречното френско произношение на аристокрацията.

Много от присъстващите й отвърнаха с дружелюбен поздрав.

— Братовчедке Констанс… Едуар ме зарадва с новината, че най-накрая си пристигнала у нас. — Докато говореше, тюркоазените очи на София не погледнаха към Кони.

— Да, аз също се радвам да те заваря толкова лъчезарна — обади се приветливо Кони.

София обърна празен поглед към гласа й и дари Кони с озаряваща усмивка.

— Не се съмнявам, че имаме много за какво да си говорим.

Тогава съседът й по маса подхвана разговор със София. А лазурните очи пак не намериха събеседника й.

Като ударена от внезапен гръм, Кони осъзна, че София дьо ла Мартиниер е сляпа.

Едуар стрелна поглед към Кони и Фалк фон Вендорф, моментално отчитайки промяната в местата. Той самият седна срещу Констанс изцяло обкръжен от германци.

— Предлагам като начало да вдигнем тост. Тази вечер почитаме трийсет и петия рожден ден на моя скъп гост и приятел Фалк фон Вендорф. — Всички присъстващи вдигнаха чаши в очакване на тоста. — За твое здраве, Фалк.

— За Фалк! — присъедини се компанията.

Фалк благодари с показен поклон.

— И за здравето на конт Едуар дьо ла Мартиниер, любезният ни домакин. Струва ми се — продължи, обръщайки поглед към Кони, — че любезният домакин ми е подсигурил й неочакван подарък. За фройлайн Констанс, която долетя от Юг, за да краси празненството ни.

Кони стисна зъби, чувствайки погледите на всички върху себе си. Дори в най-дивите си фантазии не си бе въобразявала, че още с пристигането й в Париж група нацистки офицери ще пият шампанско за нейно здраве. Отпи от чашата си, съзнавайки, че трябва да запази ума си бистър и че не й се полага повече алкохол. За късмет Сара започна да сервира първото блюдо и вниманието на гостите се отклони от нея.

 

 

След време, когато си спомняше за първата вечер в окупирания Париж, Кони благодареше на всичко свято за безумния си късмет. По ирония на съдбата се оказа, че професорът изнасял лекции в Сорбоната, благодарение на което тя имаше възможност да разкаже откровено за времето, което бе прекарала там, пред неотклонното внимание на Фалк. Историята придаде достоверност на прикритието й, а избягвайки въпросите на Фалк с чаровни усмивки и остроумия, си спечели много одобрителни погледи от страна на Едуар.

В края на вечерта, когато германските офицери си тръгваха, Фалк отново целуна ръката й.

— Фройлайн, вашата компания ми беше изключително приятна. Доказахте ми, че сте не само красива, но и интелигентна. — И Фалк й кимна одобрително. — Харесвам интелигентни дами. Колко време ще останете в Париж?

— Все още не съм решила — отвърна Кони откровено.

— Констанс ще ни гостува колкото време желае — притече й се на помощ Едуар, докато изпращаше гостите с пожелания за спокойна нощ.

— В такъв случай вярвам, че отново ще мога да се насладя на компанията ви. И то съвсем скоро. Хайл Хитлер! — И Фалк й отпрати последен бледосин поглед и последва сподвижниците си през входната врата.

Едуар побърза да заключи и да залости. Изцедена до капка след края на изпитанието си, Кони усети как коленете й омекват, и ненадейно залитна. Едуар я хвана и обгърна бащински раменете й.

— Хайде, Констанс — побутна я той нежно към задната част на къщата, — вероятно си капнала от умора. Да изпием по едно бренди преди лягане. — Мярна Сара в коридора и й поръча: — Би ли донесла поднос с бренди във всекидневната, ако обичаш?

Кони се отпусна върху дивана, грохнала до припадък. Едуар я погледа мълчаливо, докато Сара дойде с подноса. Изчака прислужницата да разлее брендито и да излезе от стаята, после вдигна чаша към Кони.

— Поздравления, Констанс. Представи се блестящо. — За пръв път го видя да се усмихва искрено и мъжественото му лице внезапно се озари от емоция.

— Благодаря ти — отвърна му немощно, събирайки сили да вдигне масивната чаша до устните си.

— Май остана да кажа единствено „Добре дошла в семейството“ — продължи с усмивка Едуар.

Идеята им се стори толкова комична, че, отърсвайки се от напрежението на вечерта, и двамата прихнаха да се смеят в един глас на театъра, който бяха разиграли.

— Ех, Констанс, не можеш да си представиш на какъв шок ме подложи, като се появи на прага ми. Реших, че всичко е загубено. Пълна къща с височайши служители на Милис, Гестапо и Абвер и, не щеш ли, на сцената се появява изпаднала в беда агентка на УСО!

— Смаях се като видях всички тези униформени накуп в гостната ти. — Кони поклати глава, наново потресена от спомена.

— Утре ще си поговорим обстойно за случката — каза Едуар. — Засега мога единствено да ти отправя най-искрени благодарности за звездното ти представяне. Не е лъжа, че Всевишният бе на наша страна цяла вечер. Разказът за реалното ти минало веднага те причисли към семейството ни в очите на гостите.

— По време на обучителния курс на УСО — подхвана ведро Кони — хиляди пъти ме предупреждаваха за френското ми произношение, което ме издавало, че съм буржоа. Нямало да пасва на прикритието ми като учителка от Париж. Разправяха, че много маниернича, и настояваха да работя по въпроса.

— Е, миналото ти определено ни спаси кожата тази вечер. А и май си спечели обожател. — Лицето на Едуар внезапно притъмня. — Той е един от малкото ми познати в Париж нацисти с аристократично потекло. Но не допускай грешката да му се доверяваш. Фалк фон Вендорф е един от най-опасните мъже сред окупаторите на Париж. Опре ли до разобличаване на предателите на нацистката кауза, е безпощаден — обясни Едуар. — Именно той е главният отговорник за арестите на мнозина от членовете на твоята мрежа.

Ненадейно я побиха тръпки.

— Разбирам — отвърна мрачно. — Безспорно е интелектуалец и като че ли обича Франция.

— Цени историята, културата и елегантния дух на страната ни, но гледа на нея с егоизъм и иска да я приобщи към собствената си родина. Този ламтеж го прави още по-опасен. Освен това, както и двамата видяхме тази вечер — Едуар вдигна вежди, — смята, че французойките са специални жени. А пожелае ли те… е, ще обсъдим бъдещето ти утре. — Едуар остави чашата си, стана и отиде да я потупа по рамото. — За тази вечер ти стига да знаеш, че си на безопасно място, и с това наум можеш да поспиш спокойно. — Едуар й предложи лакътя си. — Позволете да ви отведа в покоите ви, мадам.

— Благодаря. — Кони сподави прозявката си, докато ставаше. Тръгнаха по коридора и се качиха по стълбището.

— Лека нощ, братовчедке Констанс — подсмихна се Едуар.

— Лека нощ, Едуар.

Снела от себе си и дрехи, и бижута, Кони легна върху огромната удобна спалня. Моментално я обля вълна на пълно изтощение и я отнесе в дълбок блажен сън.

 

 

На сутринта подскочи в леглото, дезориентирана в първия момент, и заоглежда стаята със сънен поглед. Като си спомни къде се намира, се отпусна с въздишка върху пухкавите възглавници. След бърза справка с ръчния си часовник с ужас установи, че минава десет. Никога не се беше успивала толкова много. Стана, отвори куфара си и нахлузи семплия комплект блуза и пола, подбран от Отдел „Еф“ като подходящ за гардероба на една учителка. Пооправи косата си пред огледалото и тръгна към долния етаж с надеждата да открие Едуар или поне София.

— Контът е в библиотеката си, госпожице — уведоми я Сара във фоайето. — Заръча да отидете при него, като станете. Желаете ли да ви донеса закуска?

— Само кафе, ако обичате — Кони чувстваше стомаха си подут от обилната вечеря преди няколко часа. Очевидно къщата не бе на дажбен режим. Последва Сара до една врата, почука и влезе.

Едуар се бе разположил удобно в кожения си стол в библиотеката, чиито стени не се виждаха от многобройните рафтове с книги. Като чу вратата да се отваря, вдигна поглед от вестника, който четеше.

— Добро утро, Констанс, заповядай, седни. — Махна към стола от другата страна на камината.

— Благодаря — каза Кони и седна. — Каква огромна колекция от книги имаш само. — Очите й обхождаха с възхищение безбройните полици.

— Наследих я от баща ми, но бързо се превърна и в моя страст. Имам намерение да я обогатявам, стига да мога. Нацистите изгориха толкова много книги из цяла Европа, че в момента семейната ни колекция е по-ценна от всякога. — Едуар въздъхна тежко и се надигна от стола.

На Кони й направи впечатление, че тази сутрин домакинът изглежда грохнал и сериозен, видимо изцеден от снощния си ентусиазъм. На дневна светлина си личаха фините бръчици по лицето му, което я наведе на мисълта, че е надхвърлил трийсетте.

— И така, Констанс, ще те помоля да ми разясниш подробно обстоятелствата, които те доведоха до прага ми снощи.

Кони му разказа как посрещачът, с когото й бяха уредили среща на гарата на Монпарнас, не бе дошъл и как бе принудена да отиде на адреса на „Рю дьо Рен“, който Стефан й бе дал.

— Имаш ли представа, дали някой не те е видял да влизаш в сградата? — В очите на Едуар се четеше тревога.

— Огледах се във всички посоки, както ме беше посъветвал Стефан, но не видях униформени наблизо. Тъкмо се канех да си плюя на петите, когато една жена от съседния апартамент ме предупреди, че гестаповците щурмували номер седемнайсет и арестували обитателите му. Каза ми да си тръгна през задния вход — добави Кони.

— Мислиш ли, че е успяла да огледа добре лицето ти?

— Ако ме е видяла, е било само за броени секунди.

— Тогава да се молим да не е предателка — въздъхна Едуар. — Е, Констанс, изглежда, дотук късметът е бил на твоя страна. Апартамент седемнайсет беше една от основните тайни квартири на мрежа „Учен“. Съседката те е осведомила правилно — гестаповците са им отишли на гости вечерта преди пристигането ти. Арестите на агенти продължават. Бих се обзаложил, че апартаментът още е бил под наблюдение, когато си почукала на вратата. Несъмнено се спотайват и дебнат за агенти, които все още не са осведомени за акцията им. Затова — въздъхна пак Едуар — ни остава единствено да се надяваме, че не са ти обърнали внимание, понеже си нова и друг път не са те засичали да влизаш в апартамента. Вероятно са те взели за приятелка на някой от другите живущи в сградата.

— Стефан каза, че може да изпрати в Париж само мен, защото не съм излизала на сцената и не присъствам в черните списъци на Гестапо — обясни Кони.

— Прав е бил. Все нещо е. — Едуар поглади брадичката си умислен, а Сара влезе в библиотеката с кафе и бисквити. — Голям късмет си извадила, че именно Стефан те е посрещнал във Франция. Почетен член е на партизанските отряди на маките, в подкрепа на които действат вашите агенти. Познаваме се от другаде. Като е научил за усложненията в Париж, ти е дал името ми за в краен случай. Проблемът е, че…

— Да? — Главата й щеше да се запали от въпроси: каква роля изпълняваше Едуар?

— В името на… — Едуар затърси подходящата дума — … позицията ми, връзките ми с УСО и Съпротивата в никакъв случай не бива да излизат наяве. Не съм в състояние да ти обясня колко важна е дискретността. И един слънчев ден уличаващата връзка с агентка от британското УСО чука на вратата ми, а аз я каня в библиотеката на кафе.

— Ужасно много съжалявам за всички неприятности, които ти причиних, Едуар.

— Констанс, моля те, далеч не те виня. Стефан е трябвало да изпрати все някого в Париж, за да се осведоми за сериозността на тукашната ситуация. А, уверявам те, положението е по-лошо, отколкото е предполагал.

— Стефан ме инструктира да докладвам в Лондон възможно най-скоро — обясни Кони.

— Не е необходимо. Не работя за британското правителство, но с най-високопоставените кадри на разузнавателните им служби поддържаме постоянен обмен на информация. Тази сутрин се свързах с Лондон, за да ги предупредя за случилото се — каза Едуар. — Стефан ще бъде информиран в най-скоро време. И Прогрес — ръководителят на мрежа „Учен“, и радистът му са в ареста. Останалите членове на „Учен“ или са напуснали Париж, или са намерили скривалище в града и очакват инструкции. Скъпа ми Констанс — обърна се Едуар към нея, — в момента просто няма мрежа, към която да се приобщиш.

— Тоест нямам работа в Париж и трябва да очаквам прехвърляне в друга мрежа ли? — попита Кони.

— Такъв е сценарият при нормални обстоятелства, да — потвърди Едуар. — Снощи обаче по някаква безумна ирония на съдбата ти се озова на една маса с част от най-влиятелните германци в Париж. — Той остави чашата с кафе и се наведе към нея. — Представи си само, Констанс: преназначават те в друга мрежа и се заемаш с изпълнението на възложената ти мисия. И не щеш ли — бам! — Едуар направи образен жест. — Арестуват те и те водят за разпит в щабквартирата на Гестапо. И тогава те спохожда поредната ирония: някое от величията, с които се запозна снощи, полковник Фалк например, влиза в стаята за разпити. И кой, мислиш, седи овързан за стола? Ами как кой — братовчедката на свидния му другар конт Дьо ла Мартиниер, Констанс, с която Фалк е имал удоволствието да се запознае едва преди няколко седмици в трапезарията на конта. И какво си казва нашият полковник? Дали си въобразява, че приятелят му Едуар е в неведение относно делата на братовчедка му? Надали. В най-добрия случай ще започне да държи конта под око, ще проучи французите, които гостуват в дома му, и навярно ще се усъмни в лоялността им към режима „Виши“ и германското правителство.

— Да, прав си — съгласи се Кони, — но кое е решението? И с кого работиш, Едуар?

— Констанс, не ти трябва да знаеш — отвърна той светкавично. — Най-добре е да не си излишно осведомена. Но дишай спокойно — действията ми са насочени единствено към освобождението на родината от ноктите на нацисткия режим. И на марионетното правителство във Виши, оглавявано от слабохарактерните ни политици, които играят по гайдата на германците, само и само да отърват кожата. През последните четири години се борих да спечеля доверието им: задача, за мое отвращение постижима благодарение на богатството ми и на ненаситната им алчност. Не забравяй какво ми коства тази мисия, Констанс. Всеки път, когато някой от долното им племе прекрачи прага ми, копнея да извадя пистолета си и да го гръмна.

Лицето му се кривеше от презрение, а кокалчетата на силно стиснатите му една в друга ръце белееха през опънатата кожа.

— Вместо това обаче аз ги приветствам у дома, отварям най-качествените си бутилки вино за тях, пилея пари на черния пазар, за да им пълня гушата с първокласно месо и сирене, и водя приятелски разговори с тях. Питаш ме защо. Как ги търпя?

Кони не продума; знаеше, че той не очаква отговор от нея.

— Търпя ги, защото в редки случаи — след малко повечко бренди, от пияните им германски уста изскача по някое късче информация. А понякога именно това късче информация ми позволява да сигнализирам хората, които са изложени на опасност, и, дай боже, да спася живота, макар и на шепа сънародници. Ето за това съм готов да понеса присъствието им на трапезата си.

Кони седеше мълчаливо, получила отговор на въпросите си.

— Разбираш ли сега — продължи Едуар — защо никой не бива да надушва за връзката ми с освободителните организации, главоломно преследвани от нацистите? Това не само би довело до смъртта на стотиците храбреци, с които работя, но и би застрашило ценния информационен поток, извиращ от дома ми. Не ме е грижа за собствения ми живот, Констанс, а за живота на София например. Тъй като живее под моя покрив, няма начин да не се забърка в кроежите ми. И да не я обявят за моя съучастничка, спипат ли ни. Затова… — Едуар стана внезапно, отиде до прозореца и зарея поглед навън, към окъпаната в ярка слънчева светлина приказна градина. — Боя се, че поради тези причини е невъзможно да продължиш кариерата си на британски агент.

Думите му бавно проникнаха в съзнанието й. Но нима дългите седмици на обучение, на психическа и емоционална подготовка бяха напразни?

— Разбирам. И какво ще ме правиш? — попита след малко, учудена от жалния тон на гласа си.

— Добър въпрос, Констанс. Вече уведомих Лондон, че си отседнала в дома ми. И че се налага незабавно да унищожат и най-незначителните данни за пристигането ти във Франция. Малкото хора, които са те очаквали тук, ще бъдат инструктирани да не търсят по-нататъшен контакт с теб. А сега ще ми донесеш документите си за самоличност и веднага ще ги изгорим в камината. Налага се да унищожим и куфара ти. Новата ти самоличност е в процес на изготвяне. От този момент нататък — заяви Едуар — си просто Констанс Шапел, жителка на Сен Рафаел, позната на някои като моя братовчедка.

— И какво ме очаква? — преформулира въпроса си Кони. — В Англия ли ще ме върнат?

— Още не, прекалено рисковано е. Заловят ли те, става лошо. Констанс — усмихна се Едуар вяло, — опасявам се, че през следващите няколко седмици ще се наложи да играеш по снощния сценарий. Ще ни погостуваш още малко. След известно време вероятно ще е безопасно да тръгнеш на Юг, уж че се прибираш у дома в Сен Рафаел, а оттам ще намерим начин да те придвижим към Англия. Засега обаче поради независещи от теб обстоятелства си вързана за нас.

— И от лондонската щабквартира са съгласни с това решение ли? — учуди се Кони.

— Нямат избор — претупа въпроса й Едуар. После се обърна към нея с внезапно разчувстван поглед: — Разбирам самоотвержената ти подбуда да помогнеш на страната си и разочарованието от възникналата спънка. Но, повярвай ми, жертваш кариерата си за свята, висша кауза. Пък и — сви рамене той — кой е казал, че ще стоиш със скръстени ръце? Ти си прелестна жена, която успя да впечатли човек от високите етажи на властта, Фалк ни гостува редовно. Кой знае какви тайни може да ти разкрие.

Кони изтръпна при мисълта, но идеята на Едуар й стана ясна.

— Между другото София извика шивачката си. Чакаме я да дойде всеки момент. Трябва да ти подсигурим гардероб, подобаващ на благородничка от семейство Монтен и Дьо ла Мартиниер. София ще се радва на женското присъствие в къщата. Рядко излиза заради… положението си и се чувства самотна. Майка ни й липсва жестоко. Кой знае, може пък да станете първи приятелки — каза с надежда Едуар.

— По рождение ли е така? — поинтересува се Кони.

— Като се роди София, по всичко изглеждаше, че вижда, затова родителите ми не подозираха какво е състоянието й — разказа той. — Зрението й се влошаваше постепенно, но докато осъзнаят колко сериозен всъщност е проблемът, вече беше твърде късно за лечение. София се приспособи към положението си. Слава богу, се научи да пише, преди да ослепее напълно. Стихотворенията й са прекрасни. Има дарба.

Кони наблюдаваше как в очите му се надига силна емоция.

— На колко години беше, когато загуби зрението си изцяло?

— Беше на седем, когато светът й потъна в пълен мрак. Удивително е обаче как останалите й сетива компенсираха загубеното. Не познавам човек с по-остър слух от нея: познава кой влиза в стаята, само по звука от движението му. Обожава да чете; уредил съм да изготвят няколко книги от тази и от библиотеката ми в Гасен на брайловата азбука. Страстен читател е на английските поети романтици — Байрон и Кийтс са й любими. Освен това рисува. Опипва с пръсти предмета и някак успява да пресъздаде очертанията и цветовете му върху хартията. — Едуар се усмихна с умиление. — София е много артистична натура и е най-скъпото нещо в живота ми.

— И е страшно красива — добави Кони.

— Така е. Не е ли жалко, че никога няма да види отражението си в огледалото? Тя самата не подозира колко красива е. Като я видят за пръв път мъжете, които не знаят за недъга й… лично съм виждал какъв ефект им оказва. Красотата й е пословична.

— Вярно е.

— А сега… — Изражението на Едуар рязко се промени — … отиди горе и донеси куфара и документите си. Все съм на тръни, като знам, че още са вкъщи.

Беше не молба, а нареждане и Кони побърза да го изпълни. След десетина минути самоличността й пламтеше в камината. Едуар прехвърли съдържанието на куфара й в платнена торба. После посочи обувките й.

— И тях, Констанс. Отлично знам какво се крие в единия ток.

— Ама нямам други обувки — оплака се Кони.

— Веднага ще ти намерим — успокои я той.

Застанала насред библиотеката по чорапи, Кони се почувства крайно уязвима. Не притежаваше нищо, освен дрехите на гърба си.

Едуар извади франковете, скътани в подплатата на куфара, сякаш го бе правил стотици пъти, и й връчи парите, отчитайки напрегнатото й изражение.

— Можеш да ги задържиш като компенсация от страна на британското и френското правителство за изпитанията, на които те подложиха. Двамата със София ще се погрижим да не ти липсва нищо по време на престоя ти тук. Заслужаваш само първо качество, разбира се. София и шивачката й те очакват горе. Само още нещо… — спря я той на вратата. — Не ми се вярва някой да търси контакт с теб. Съвсем малко хора от организацията ти знаят, че си тук. Но ако по някаква случайност научат за местонахождението ти, при никакви, ама при никакви обстоятелства не бива да отвръщаш на съобщенията им. Разбираш ли ме?

— Да.

— В противен случай — прониза я с остър поглед Едуар — всичките ни усилия ще отидат на вятъра и ще изложиш живота на много хора на смъртна опасност.

— Разбирам.

— Добре. А сега бягай при София.