Денис Лихейн
Сянка в дъжда (20)

19.

На третия ден след постъпването на Майлс Ловъл в интензивно отделение доктор Даян Бурн, влизайки в дома си на „Адмирал Хил“, ни завари — Ейнджи, Буба и мен — да приготвяме вечеря за Деня на благодарността в кухнята й.

Аз се бях нагърбил с обработката на седемкилограмовата пуйка, тъй като всъщност само аз обичам да готвя. Ейнджи беше жива благодарение на ресторантите, а Буба поръчваше храната си по телефона. Аз готвех, откакто навърших дванайсет. Нищо изключително, да си призная — няма да чуете думите „ирландска“ и „кухня“ много често, употребени в едно изречение — но все пак можех добре да се справя с ястия с птици, телешко и макарони, мога също така да прегоря някоя и друга риба.

Вече бях изчистил пуйката и я бях сложил да се пече, бях приготвил картофеното пюре, поръсено със ситно нарязан лук, а Ейнджи още се въртеше около печката и се бореше с гарнитурата. Буба не беше натоварен с никакви задължения, но пък беше домъкнал порядъчно количество бира и планина от пакетчета чипс за нас, както и бутилка водка за себе си. Когато се натъкна на синята персийска котка на доктор Бурн, беше така любезен да не я претрепе.

За да се опече една пуйка, се иска време, изборът на занимания в периода на принудителното изчакване е ограничен, затова ние с Ейнджи се заехме с нещо полезно: качихме се на горния етаж да поразровим нещата на доктор Бурн и така се натъкнахме на нещо изключително интересно.

Майлс Ловъл изпадна в шок малко след като извикахме линейка. Откараха го в Джордан Хоспитал в Плимут, където го стабилизираха и го прехвърлиха в масачузетската болница. След като се трудиха върху него цели девет часа, го оставиха в Интензивното. Бяха безсилни да прикрепят китките му на местата им, но щяха да се опитат да възстановят езика му, ако русият мъж не беше го взел със себе си. Или не го беше хвърлил в блатото.

Шестото ми чувство ми говореше, че русият го е взел със себе си.

Нищо не знаех за него — нито името му, нито бях видял как изглежда — но започвах да напипвам нещо около неговата персона. Бях сигурен, че това е мъжът, когото Уорън Мартенс бе виждал да идва в мотела и когото беше посочил като човека, който раздава заповедите. Той беше унищожил Карън Никълс, а сега — и Майлс Ловъл. Просто да убива, явно му се виждаше скучно. Предпочиташе да докарва жертвите до състояние, в което да пожелаят смъртта повече от всичко.

Двамата с Ейнджи слязохме долу, понесли находките си, и в същия миг термостатът на фурната оповести, че пуйката се е изпекла, а Даян Бурн си влезе вкъщи.

— Какво съвпадение… — обърнах се към Ейнджи.

— Да бе, ние вършим черната работа, тя обира лаврите.

Даян Бурн свърна към трапезарията, която беше разделена от кухнята с портал, и Буба я поздрави с вдигнати три пръста на ръката, в която държеше бутилка „Абсолют“.

— Какво става, сестро? — ухили се.

Даян Бурн изпусна кожената си чанта и тя тупна глухо на пода. Докторката отвори уста, като че оттам щеше да излезе най-дългият вик на ужас. Ейнджи измърка:

— Хайде, хайде! Хайде сега!

После приклекна и плъзна видеокасетата, която намерихме в спалнята, по пода. Тя спря пред краката на Даян Бурн.

Ейнджи се настани със скок върху кухненския плот и запали цигара.

— Поправете ме, ако греша, доктор Бурн, но не беше ли в разрез с професионалната етика да се прави секс с пациент?

С удоволствие бих повдигнал многозначително вежди към доктор Бурн, но в момента свалях гарнитурата от котлона.

— Мирише направо страхотно — каза Буба.

— Мамка му — казах аз.

— Какво?

— Някой да се е сетил за боровинковия сос?

Ейнджи щракна с пръсти и поклати глава.

— Не че не може и без него… Ейнджи, какво ще кажеш?

— Никога не съм обичала боровинков сос — беше отговорът.

— Буба, а ти?

— Не върви с водка.

Обърнах глава. Даян Бурн продължаваше да стои като препарирана посред трапезарията, в краката й кротко лежаха кожената чанта и видеокасетата.

— Доктор Бурн — обърнах се към нея аз и тя тутакси закова очи в мен, — какво ще кажете за боровинковия сос?

Тя пое дълбоко въздух и затвори очи.

— Мога ли да знам какво правите тука?

Вдигнах тигана.

— Готвим.

— Шетаме — допълни Ейнджи.

— Пийваме — приключи Буба и размаха бутилката. — Искаш ли глътка?

Даян Бурн разтърси глава и отново затвори очи, като че щяхме да сме изчезнали, когато ги отвореше.

— Това е влизане с взлом — произнесе. — Влизането с взлом е престъпно деяние.

— Но понякога престъпните деяния остават ненаказани — отбелязах.

— Мога да поспоря по точката „влизане“ — рече Ейнджи.

— Лошо — каза Буба и кръстоса показалеца и средния си пръст. — Много лошо.

— Обаче донесохме за ядене — уточних, докато слагах опечената птица на кухненския плот.

— Има и чипс — каза Буба.

— Само чипсът стига да неутрализира взлома.

Даян Бурн погледна към видеокасетата на пода и вдигна ръка за тишина.

— И какво ще правим сега?

Погледнах Буба, той погледна Ейнджи, Ейнджи погледна Даян Бурн, а Даян Бурн впери поглед в мен.

— Сега ще ядем — казах аз.

* * *

Даян Бурн даже ми помогна да разрежем пуйката и ми показа къде държи чиниите, в търсенето на които ние бихме преровили всичко. Когато седнахме на обкованата с мед маса в трапезарията, цветът на лицето й се беше върнал и тя отпиваше бяло вино и най-дружелюбно беше оставила бутилката на масата, ако желаем да си сипем и ние.

Буба беше поискал бутчетата и едно крило, така че ние налегнахме бялото месо, учтиво поднасяйки един на друг купата със зеления фасул с щръкналата в нея лъжица за сервиране.

— И така — извисих глас над шума, с който Буба отхапа гигантска мръвка, — чувам, че не ви достигат секретари на половин работен ден, докторе?

Тя отпи глътка вино.

— Прав сте, за съжаление. — Сложи в устата си миниатюрно парченце месо и отпи отново.

— Полицията разпитва ли ви? — попита Ейнджи.

Даян Бурн кимна.

— Доколкото разбрах, разполагат с името ми благодарение на вас.

— Казахте ли им нещо?

— Казах им, че Майлс беше добър в работата си, но че не знам нищо за личния му живот.

— Аха — отрони Ейнджи и отпи от бирата, която си беше наляла в една от винените чаши на Даян Бурн. — А казахте ли им, че Ловъл ви е звънял час преди да бъде нападнат?

Даян Бурн даже и не мигна. Усмихна се над чашата си и отпи деликатно.

— Страхувам се, че не. Някак си ми убягна.

Буба, изля около половин кило сос в чинията си, прибави половин солница сол и каза:

— Ти си алкохоличка.

Кръвта се дръпна от бледото лице на доктор Бурн.

— Моля?

Буба посочи с вилицата си бутилката.

— Казах, че си алкохоличка. Ти, сестро, пиеш на малки глътки, но много често.

— Просто съм малко напрегната.

Буба се ухили зловещо насреща й.

— Така си е, сестро. Личи ти от пръв поглед. — Опъна здраво от бутилката водка и погледна към мен: — Само я затвори, братче, в една стая. Давам й не повече от трийсет и шест часа — и ще изреве за глътка пукница. Ще бъде готова да духа и на орангутан, ако той може да й сипе чашка.

Докато траеше анализът на Буба, аз наблюдавах Даян Бурн. Споменаването на телефонното обаждане не я притесни. Даже това, че бяхме тук, в нейния дом, не я шокира. Но думите на Буба я разтрепериха.

— Не се притеснявай — рече той, размахал вилицата и ножа над купчината в чинията си. — Уважавам жените, които имат слабост към пиенето. Както и лесбийските изпълнения на касетата. — И Буба се зарови в храната. Няколко минути единственият звук, който властваше в стаята, беше шумът, произвеждан от яките му дъвкателни мускули.

— А сега за видеокасетата — започнах аз.

Даян Бурн откъсна поглед от Буба и погълна останалото в чашата й вино. Напълни я отново до половината и чак тогава ме погледна с израз на наранена гордост.

— Ядосан ли си ми, Патрик?

— Не.

Тя клъвна още едно парченце от пуйката.

— Мислех, че смъртта на Карън Никълс е нещо като лична разправа, Патрик.

— Класически подход за разпит — усмихнах се, — нали, Даян?

— Кое? — Очите й бяха самата невинност.

— Произнасянето на малкото име на обекта колкото може по-често. Предполага се, че действа отпускащо, предизвиква интимност.

— Съжалявам, ако…

— Не, не съжаляваш.

— Е, добре де, не съвсем, но…

— Докторе — обади се Ейнджи, — на тази видеокасета се вижда как чукате и Карън Никълс, и Майлс Ловъл. Някакво обяснение?

Даян окъпа лицето на Ейнджи с благия си поглед.

— Това не те ли възбуди, Ейнджи?

— Не бих казала, Даян.

— Изпълни ли те с отвращение?

— Не бих казала, Даян.

Буба вдиша очи от бутчето.

— Надарен съм с голямо парче, докторе, искам да го знаеш. За всеки случай.

Тя отмина репликата му без внимание, но потръпването й не ми убягна.

— О, Ейнджи, не ми казвай, че не таиш желание да опиташ с жена.

Ейнджи отпи от бирата си, преди да отговори.

— Ако имам такива мераци, ще си намеря жена с по-готино тяло. Можеш да ме обвиниш в превзетост, ако щеш.

— Да — обади се Буба, — трябва да сложиш малко мръвка по тия кокали, докторке.

Даян Бурн отново изви очи към мен, ала сега те не бяха толкова спокойни и уверени.

— А на теб, Патрик, достави ли ти удоволствие?

— Тройка с две мацки?

Тя кимна.

Свих рамене.

— Осветлението е лошо. Харесвам порно с по-добро техническо изпълнение, ако трябва да съм откровен.

— И не толкова космати задници — изгъгна Буба.

— Забележката беше съвсем на място — усмихнах се към Даян Бурн. — Задникът на Ловъл наистина е много космат. Но да оставим това. Кой снима, докторе?

Тя отпи глътчица вино. В сравнение с нейните психологически опити с нас ние бяхме доста по-речовити. Ако разговаряше само с един от трима ни, може би щеше да има успех, но заедно й идвахме в повече.

— Е, докторе?

— Камерата беше на триножник. Снимахме се сами.

— Тц — поклатих глава. — Опитай пак. Изброихме четири различни ракурса. Не мисля, че някой от трима ви току е притичвал да мести триножника.

— Може би ние…

— Освен това се вижда и сянка — каза Ейнджи. — Сянка на мъж, Даян, сянка върху източната стена в началото на записа.

Даян Бурн затвори очи и протегна ръка към чашата си.

— Мога да те съсипя, Даян — казах аз. — И ти прекрасно знаеш това. Така че спри да ни играеш номера. Кой снима? Русият ли?

Очите й се отвориха и затвориха светкавично.

— Кой е той? Знаем, че той осакати Ловъл. Знаем, че е около метър и осемдесет, тежи около деветдесет килограма, че се облича добре и че обича да си подсвирква, докато върви. Натъкваме се вече няколко пъти на него — свързваме го с Карън Никълс и Ловъл в мотел „Холи Мартенс“. Ще се върнем там и ще продължим с въпросите. Сигурен съм, че ще получим и твоето описание. Това, което сега искаме от теб, е името му. — Тя поклати глава. — Даян, не си в позицията на човек, който разполага с варианти.

Още няколко глътки вино и категорични поклащания на главата, докато каза:

— Няма да говоря за този човек. При никакви обстоятелства.

— Наистина нямаш избор.

— О, Патрик, имам избор. Имам. Никога няма да пресека пътя на този човек. Никога! И ако полицията реши да ме разпитва, ще кажа, че той не съществува. — Тя изля цялото останало съдържание на бутилката в чашата си, ръката й трепереше. — Нямате представа на какво е способен…

— Имаме — отбелязах, — тъй като именно ние намерихме Ловъл.

— Това с Майлс е било моментно хрумване — горчиво отрони тя. — Бих искала да видите какво е способен да направи, когато има време да планира внимателно всичко.

— За Карън Никълс говориш, нали? — обади се Ейнджи. — Ето на какво е способен, това искаш да кажеш, нали?

Даян отговори с горчива усмивка, в която имаше и болка, и насмешка, но те се стопиха, когато заговори.

— Карън беше слаб човек. Следващия път ще бъде някой съвсем различен. Той обича предизвикателствата. — Отново се усмихна към Ейнджи, този път с ирония, и Ейнджи изтри като с гъба тази усмивка, когато ръката й описа съвършена дъга и главата на Даян Бурн се врътна на една страна от звучната плесница. Чашата й се разби в ръба на чинията и диря, голяма колкото порция филе от моруна, но яркочервена, покри лявата буза и ухото на Даян Бурн.

— По дяволите — казах аз, — няма да има храна за вкъщи.

— Не се заблуждавай, кучко! — изсъска Ейнджи. — Това, че си жена, не изключва употребата на физическа сила.

— Много физическа сила — потвърди Буба.

Даян Бурн се вгледа в парчетата от чашата, които стърчаха от бялото месо в чинията. Гледаше как виното застива в локвички по масата й от кована мед. Внезапно посочи с палец Буба.

— Знам, че той ще ме измъчва, даже може би ще ме изнасили. Но ти нямаш кураж за тия работи, нали, Патрик?

— Чудя се какво ще чувстваш в стомаха си, като излезете с Буба навън — рекох замислено.

Тя въздъхна и се облегна назад.

— Ами добре тогава, просто вършете това, което смятате за необходимо. Защото аз на никаква цена няма да предам този човек.

— Поради страх или поради любов?

— И двете. Той е човек, който поражда и двете. Както и всички живи същества.

— С работата ти като психиатър е свършено, нали си наясно?

Тя поклати недоверчиво глава.

— Не мисля, че е така. Само да сте показали тази видеокасета на някого, веднага подавам жалба за нахлуване с взлом. Срещу трима ви. — Ейнджи звънко се разсмя. Даян Бурн погледна към нея. — Вие влязохте тук с взлом!

— Много ми е забавно как ще обясниш всичко това — Ейнджи направи широк жест над масата.

— Господин полицай, когато влязох, те готвеха! — плачливо провлачих аз.

— И задушаваха зеленчуци — влезе в тон Ейнджи.

— И какво направихте вие, госпожо? — изрекох отегчено, с глас на стар, уморен следовател.

— Помогнах да разрежем пуйката — отвърна Ейнджи. — И, разбира се, сервирах приборите.

— Какво предпочетохте — бяло месо или бутче? — продължавах. Даян Бурн сведе глава.

— Последен шанс — казах.

Тя само поклати глава. Отблъснах стола си от масата и вдигнах високо видеокасетата.

— Ще направим копия от това и ще го дадем където трябва, докторе, ще изпратим копия на всеки психиатър и психолог, когото открием в телефонния указател.

— А също и на пресата — додаде Ейнджи.

— О, да — вметнах аз, — те направо ще пощуреят.

Тя вдигна очи, сега те бяха пълни със сълзи, а гласът й трепереше, когато произнесе:

— Ще разбиете кариерата ми?

— Ти я уби! — креснах. — Гледала ли си скоро записа? Видя ли очите й? Даян? В тях няма нищо, освен самоомраза. И ти си човекът, който я е причинил. Ти, Майлс и русият мъж.

— Това беше експеримент — заговори тя, а думите като че ли се препъваха в невидими прагове. — Беше просто една идея. Никога не съм допускала, че ще се самоубие.

— Но русият допускаше, нали? — попитах. — Той беше наясно, не е ли така? — Тя кимна. — Искам името му.

По масата закапаха сълзи. Аз отново вдигнах касетата.

— Името му или кариерата ти — напомних.

Тя продължи да клати глава — не толкова решително, но непрекъснато. Прибрахме нещата си от кухнята, взехме останалата бира от хладилника. Буба откри найлоново пликче и изсипа това, което беше останало от гарнитурата и картофите, в него. После взе още едно и прибра в него пуйката.

— Какво правиш? Това е пълно със стъкла.

Погледна ме, като че бях бавноразвиващ се.

— Ще ги почистя.

Преминахме в дневната. Даян Бурн остана втренчена в отражението си в медната облицовка на масата, с лакти, опрени в нея, и чело, отпуснато в дланите й. Вече бяхме стигнали антрето, когато я чухме да казва:

— Никой не трябва да има работа с този човек.

Обърнах се и погледнах във внезапно хлътналите й очи.

Изглеждаше два пъти по-възрастна и аз си я представих в старчески дом, все едно че я видях след четирийсет години, самотна, потънала в мъглата на горчивите си спомени.

— Остави това решение на мен.

— Той ще ви унищожи: Вас или някого, когото обичате. Просто за удоволствие.

— Името му, докторе.

Тя запали цигара и издиша шумно дима. Устните й побледняха и тя отново поклати глава.

Обърнах се към вратата, но Ейнджи ме спря. Вдигна длан, без да откъсва поглед от Даян Бурн, по тялото й не трепваше и мускулче.

— Мислиш, че си от желязо — изрече тихо, — нали, докторке? — Даян Бурн следеше с безцветните си очи как димът се вие над главата й. — Смяташ се за недосегаема. — Ейнджи постави ръце на облегалката на стола, наведе се към ухото на Даян и зашепна: — Никога не си губила присъствие на духа, никога не си показвала емоциите си.

Даян дръпна от цигарата си — все едно наблюдавахме не човек, а статуя. Не показа с нищо, че забелязва присъствието ни в стаята.

— Но веднъж не се справи, нали? — Даян Бурн примигна. — Когато бяхме в кабинета й първия път, помниш ли? — обърна се към мен Ейнджи. Даян тръсна пепелта си, но тя падна вън от пепелника. — И то не когато говореше за Карън — продължи Ейнджи, — не и когато стана дума за Майлс. Помниш ли, Даян? — Даян вдигна очи, зачервени и пълни с ярост. — Когато стана дума за Уесли Доу, се изпусна.

Даян Бурн се изкашля.

— Вън! — подвикна късо.

— Уесли Доу — продължи невъзмутимо и Ейнджи, — който уби малката си сестричка. Който…

— Не я уби той! — прекъсна я Даян Бурн. — Набий си го в мозъка! Уесли даже не е бил наоколо, когато това е станало. Той само е бил обвинен. Той беше…

— Това е той, нали? — Усмивката на Ейнджи стана още по-широка. — Това е човекът, когото прикриваш. Това е русият мъж от тресавището. Уесли Доу. — Даян не отрони и дума, загледана в нишката синкав дим, който се точеше от устата й. — Защо е искал да унищожи Карън?

Даян Бурн поклати глава.

— Узнахте името му, господин Кензи. Няма да научите нищо повече. А той вече знае кои сте вие. — Чак сега извърна лице към мен и ме погледна с безизразните си светли очи. — Той не те харесва, Патрик. Смята, че си пъхаш носа в чужди работи. Смята, че нямаш право да се месиш в тази история и че трябваше да се оттеглиш, след като се доказа, че Карън сама посегна на живота си. — Тя протегна ръка. — А сега — видеокасетата ми, моля.

— Не.

Тя отпусна ръка.

— Получихте това, което искахте.

Ейнджи поклати глава.

— Аз го изтръгнах. Не е същото.

— Ти си специалист по човешката душа, докторе — казах аз. — Опитай се за момент да погледнеш вътре в себе си. Кое е по-важно за теб — репутацията или работата?

— Не виждам никаква…

— Избери едното — прекъснах я.

Челюстта й се стегна, като да бе завинтена със стоманени болтове, когато заговори, думите й излизаха през зъби.

— Репутацията ми.

— Може и да я запазиш — кимнах.

Челюстта й се поотпусна, очите й се взираха неразбиращо в мен през цигарения дим.

— Срещу какво?

— С кариерата на психиатър ти е свършено.

— Не можеш да съсипеш кариерата ми!

— Защо аз, ти сама ще си я съсипеш.

Даян се засмя нервно.

— Не се надценявай, Патрик Кензи. Нямам никакво намерение да…

— Утре ще затвориш кабинета, Даян — започнах аз, — ще прехвърлиш всичките си пациенти на свои колеги и никога повече няма да практикуваш в този щат.

Едно несигурно „Ха!“ се отрони от устата й.

— Направи това и ще спасиш репутацията си, докторе. Може да започнеш да пишеш книги или да водиш шоу. Но никога повече няма да работиш с пациенти.

— Или?

Вдигнах видеокасетата.

— Или това нещо си намира зрители.

Оставихме я, както си седеше до масата, и когато отваряхме вратата, Ейнджи подвикна:

— Предай на Уесли, че идва неговият ред.

— Той вече знае — замислено произнесе Даян Бурн. — Вече знае.