Робърт Бийти
Серафина и черният плащ (30)

30

Серафина стоеше под дърветата в края на гората и се взираше в имението „Билтмор“. Слънцето се бе издигнало в ясното синьо небе и обагряше в златисто предните стени на къщата.

Пред основната сграда се беше събрала голяма група от мъже и жени, някои на коне, други не. Имаше дами и изискани господа, слуги и работници. Всички се суетяха много.

„Отново са събрали спасителна група, която да претърси гората“ — осъзна Серафина.

В тълпата бяха и мистър и мисис Вандербилт. Изглеждаха опечалени от изчезването на поредното дете. Мисис Брамс стоеше до съпруга си, който бе облечен в грубоват, простичък костюм и изглеждаше готов да влезе в гората. Мистър Ростонов също се луташе сред хората, понесъл кученцето на дъщеря си на ръце. Дошли бяха да помогнат мис Уитни и мистър Прат, главният готвач, икономът, неговият помощник и много други слуги от домакинството и от конюшнята.

— Ако искаме да я намерим, трябва да потеглим веднага! — провикна се Брейдън и се метна с уверено движение на коня си.

Сърцето на Серафина трепна от щастие. Едва щом видя приятеля си, разбра какво става там. Брейдън бе организирал търсенето й. Всички тези хора тръгваха към гората, за да търсят нея, Серафина.

— Всички насам, моля. Съберете се! — извика младежът.

Фина никога не го беше виждала толкова смел, уверен и решителен. Богати и бедни, гости и слуги — успял бе да обедини всички. При тази мисъл топла вълна заля измръзналото й, изтощено тяло и я сгря цялата.

После забеляза баща си. Навярно се бе събудил сутринта и бе видял, че я няма никъде. Най-после бе преодолял страха си, че ще бъдат разкрити, и бе отишъл при Вандербилт за помощ.

Брейдън се обърна към ловците с кучетата.

— Дайте им да подушат това — заяви и им метна нещо. Старата дреха на Серафина, направена от ризата на баща й.

Четири шарени хрътки, порода плот хаунд, се дърпаха от поводите си, сякаш бяха на лов за еноти и нямаха търпение да поемат по следата.

— Търсих Торн, за да се присъедини към групата — обади се мистър Бендъл, вече оседлал своя породист жребец, — но не можах да го намеря никъде.

„Няма и да го намериш — помисли си доволно Фина, докато гледаше как хората се събират по групи. — Никога.“

— Мистър Бендъл, ако обичате, поведете тази група на изток — обърна се Брейдън към него. — Чичо, можете да тръгнете с вашите хора на запад. — После заговори на ловците: — Когато Гидиън улови следата на Серафина, се втурна на север, така че ще се опитаме да тръгнем след него…

Обърна се на седлото си, посочи към гората… и се вцепени.

В мига, в който Фина разбра, че той гледа към нея, пристъпи напред и излезе иззад дърветата.

Младежът отначало не повярва на очите си. Дръпна юздите, за да спре коня си, и се загледа през ливадата към нея. Погледите им се срещнаха и той най-накрая се усмихна. Серафина усети облекчението и радостта му.

— Кой е това? — с недоумение попита мистър Вандербилт.

— Тя ли е момичето, което търсим? — веднага се досети леля му.

Всички се обърнаха в указаната посока и се втренчиха в Серафина, която стоеше в края на гората с красивата си разкъсана рокля.

Днес тя не се криеше.

За първи път в живота си позволи да я видят. И то всички.

Не помръдваше, чакаше да осъзнаят какво точно виждат.

На лицата на хората бе изписано огромно изумление — не само заради появата на момичето от гората, а и заради голямата възрастна пума до него. Серафина бе отпуснала ръка на шията й, галеше я нежно, прегръщаше я. Дивата котка не просто стоеше там, тя придружаваше човешкото дете, силна и спокойна.

От другата страна на странното момиче стоеше черен доберман. Гидиън.

На места кървеше, но и той бе спокоен и горд, защото се бе сражавал в страховита битка и бе победил.

Брейдън се усмихна.

— Знаех си, че ще я намериш — отрони тихо.

А когато от гората се появи момче, облечено в ливрея на кочияш, и се спря до Серафина, радостни усмивки грейнаха на лицата на хората. После измежду дърветата излезе русокосо момиче, следвано от още няколко души. Скоро цяла група деца стояха на границата между гората и ливадата на имението, до Серафина и двамата й верни спътници, пумата и добермана.