Робърт Бийти
Серафина и черният плащ (18)

18

Момичето рязко се обърна, готово за битка с врага.

— Брейдън, скъпи, какво правиш тук? Прибирай се вкъщи — чу се гласът на мисис Вандербилт, която приближаваше към племенника си.

Серафина въздъхна облекчено и се шмугна бързо в близките храсти. Младежът остана сам.

— С кого разговаряше? — попита мисис Вандербилт.

— С никого — отвърна той и пристъпи към леля си, за да препречи гледката й към храсталака. — Размишлявах на глас.

— Вече не е безопасно да си сам. Прибери се в стаята си, време е за сън.

Фина никога досега не бе чувала гласа на дамата толкова тъжен и уморен. Беше се наметнала с дълго черно палто, за да се предпази от студа. Виждаше се, че силно страда заради изчезналите деца.

Брейдън колебливо погледна към храстите, където се криеше Серафина.

— Моля те, нека се приберем — нежно, но твърдо каза мисис Вандербилт.

— Добре — предаде се той.

Фина видя, че на момчето никак не му се искаше да тръгва, но и не желаеше да разстройва още повече леля си.

Тя го прегърна и бавно тръгнаха към къщата.

— Заключи си вратата! — прошепна дрезгаво Серафина, като закри с длан устата си.

— Чу ли нещо? — попита господарката на дома, спря и се загледа в мрака.

— Навярно някоя лисица шумоли в гората — отвърна небрежно Брейдън.

Но Фина видя усмивката му и се зарадва, че вече не й е сърдит заради подозренията към мистър Торн.

„Дано си в безопасност тази нощ“ — мислено му пожела, докато наблюдаваше как се оттегля към къщата с леля си.

— Чуй, с чичо ти си поговорихме — започна междувременно мисис Вандербилт. — Безпокоим се за теб.

— С мен всичко е наред.

— Ние сме длъжни да останем с гостите, но за теб е по-добре да напуснеш „Билтмор“ за известно време. Веднъж опитахме да те отпратим, но сега ни се струва, че е още по-наложително.

— Не искам да си тръгвам — отсече Брейдън и Серафина разбра, че мисли за нея.

— Само докато се поуспокоим и детективите разберат какво става — увери го леля му. Отдалечаваха се все повече и гласът й вече се чуваше по-слабо. — Искаме да те предпазим.

— Добре — отвърна момчето. — Разбрах.

— Помолихме мистър Торн да те закара в дома си утре сутринта — продължи мисис Вандербилт. — Прекрасно, нали? Ти го харесваш. Сега ще видиш дома му в Ашвил.

Вратата на къщата се затвори зад тях. Сърцето на Серафина се сви от ужас. Брейдън вярваше на мистър Торн, но дори да не бе така, щеше да му се наложи да се подчини на чичо си и леля си.

Злодеят с черния плащ най-сетне щеше да получи това, което желае.