Робърт Бийти
Серафина и черният плащ (22)

22

Леговището имаше само един вход, който бе и изход. А пумата се канеше да разкъса Серафина на малки късчета. Да приключи с нея така, както с първия натрапник. Дивата котка не правеше разлика между тях.

Онемяла от ужас, Фина се дръпна по-назад към стената, възможно най-далеч от пумата. Дишаше тежко, дращеше с крака по земята като уплашено конче, опитваше се да избяга. Но нямаше накъде.

Хищникът се насочи право към нея. Мощни мускули играеха под гладката бронзова козина на пумата, очите й святкаха. Раззина паст, разкри блестящи остри зъби и изпусна облаче пара сред студения въздух. Докато пристъпваше напред, от козината й също се вдигаше пара. Вперила поглед в момичето, дивата котка издаде нисък и заплашителен гърлен звук. Готвеше се да убие съществото, проникнало в леговището й.

Серафина се долепи плътно до пръстената стена и се закри инстинктивно с котетата. Искаше й се храбро да се изправи срещу звяра, но трепереше като кленов лист. Осъзна, че няма къде да избяга, и притисна колене към гърдите си, готова да се бори все пак, да хапе и да дращи. Даже скръцна със зъби и също изръмжа.

Пумата се изпъна преди скока. Ето, сега щеше да прегризе гърлото на врага си. В този момент Фина впи поглед в нея, оголи зъби и извика силно и заплашително, като притиснат в ъгъла рис. Искаше пумата да разбере едно: може и да бе малка, но нямаше да се предаде без бой.

Разгневената котка не обърна никакво внимание на смешното предизвикателство и се втренчи в неканената гостенка с огромните си пронизително жълти очи.

Серафина ахна.

Очите на пумата бяха абсолютно същите като нейните.

Вгледа се в лицето на котката.

И после, в следващата секунда, видя нещо като проблясък в очите на горския звяр. Разпознаване.

Пумата спря на крачка разстояние от момичето. По изражението й личеше, че и тя си мисли същото: очите им бяха еднакви.

Те не бяха хищник и плячка.

Не бяха защитник и натрапник.

Бяха свързани.

Серафина се взираше в очите на пумата, а тя се взираше в нейните.

Не си казваха нищо, а и не можеха да го сторят. Но в този момент усетиха връзката помежду си и някак безмълвно се разбраха.

Бяха еднакви. Ловци. Нощни хищници.

Бяха от една и съща кръв.