Сергей Герджиков
Философия на относителността (6)

§ 62. Няма определени безотносителни реалности

Неотнасянето е неопределеност. Безотносителното е неопределено.

Следствие. ‘Безотносителните реалности’ са неопределени.

Няма определеност сама по себе си. Дори елементарните квалии: болка–удоволствие, топло–студено, синьо–зелено, се разпознават само взаимно. Формите са неопределени като неща и събития преди езика.

Това имплицира, че ‘безотносителните реалности’ са неопределени: Аз, Бог, абсолют, субстанция, съвършенство, безкрайност. Тези понятия са отнесени с други понятия и чрез това се определят, но тогава престават да бъдат безусловни.

§ 63

Знакова симетрия. Знакова симетрия е взаимна полярна съотнесеност на знаци. Минимум две думи са взаимно определени чрез границата и отношението си. Знак стои до друг знак, дума стои срещу полярна дума, изказване — срещу полярно изказване. Един смислен знак в знакова система се създава заедно със свой симетричен знак, с който се отграничават, определят взаимно. Примери: + –, 0–1, необходимо–случайно.

§ 64

Знакова асиметрия. Знакова асиметрия е взаимна неполярна съотнесеност на знаци.

Примери: + — 0, 1–2, необходимо–възможно.

Езикът работи в свят, описва неезикови феномени. Всяка дума или израз е уникално отнесена към феномен или елемент от неезиков свят, реферира, и в това не е симетрична на другите думи и изрази.

§ 65

Артефактите са виртуални.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Един имплант, една протеза, са очевидно неживи артефакти с предназначение.

Виртуалното е знак (или артефакт взет в предназначение), създание на човека. Знаците и градежите са реални сетивни форми, но са знаци и градежи в отнасяне, посочвайки за нас референти или функции. Можем да приемем, че езиците и комуникациите, текстовете и обмените на информация са област на виртуалното.

Виртуалното има ясна референция в сравнение с реалното — то е всичко, което няма живот без друго живо. То може да се определи без позоваване на физически реалности. Например една поредица от състояния на машина на Тюринг, определими без позоваване на устройството на машината, а само като знаци, е виртуална.

§ 66

Знакът е определен в значение. Артефактът е определен в предназначение.

Една дума, фраза, описание или едно понятие имат живо присъствие. Те обаче също са артефакти, доколкото нямат самостоятелен живот, не живеят, а са живени от живи индивиди и общности. Тази граница не може да се прокара ясно за всички случаи. Но е ясно, че думите и понятията, образите и картините са такива само когато ги говорят и виждат хора.

Знаците и оръдията са реални, сетивни и мисловни форми, но са артефакти само доколкото се правят и използват от хората с предназначение.

Тук се имплицират отговори на всички въпроси от типа:

„Може ли машината да мисли?“ Отговорите са отрицателни. Но няма естествено-научни свидетелства за това, както няма научно свидетелство, че кучето изпитва свят и другият човек има аз като мен. Тези отговори са налице преди всяка наука.

§ 67

Създаването на артефакт е създаване на смисъл.

Принцип на реалната относителност:

Смисъл е момент в жизнен процес.

В създаването се придава смисъл на артефактите: предназначение, значение, функция и това е неотделимо от самото създаване на артефакти: Няма уреди, няма понятия сами по себе си, няма числа в света вън от човека. Няма теоретични същности вън от човешкото теоретизиране.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Виртуална относителност е относителност на форми спрямо функции, а функциите са определени в отношение към жизнен процес. Така виртуалната относителност се свежда към реална.

Виртуално-относителното е нереално само̀ по себе си, лишено от независимо битие и определеност. То е празно откъм реалност и от определение вън от съотнасяне. То няма свое реално място, време, маса и енергия. Определимо е като мрежа от отнасяния и те са различни в различни координатни системи (езици).

§ 68

Виртуалното е информация без енергия.

Дефиниция 6. Виртуално: определеност на смисъл.

За виртуалната област можем да пренебрегнем енергията и да работим само с информация. Във виртуалното пространство-време енергията отсъства или се свежда до нула, игнорира се.

Във виртуалното пространство-време не се прилагат законите на физиката, не се включват животът и съзнанието като жив процес. Можем да пренебрегнем в силна степен общностите, индивидите, жизнения процес. Можем да говорим за автономен език (езици), изкуствени езици, за текстове и преводи, за описания и знания, за ‘растежа на обективното знание’ в един автономен ‘трети свят’ (Карл Попър).

§ 69 Виртуалното не живее — не се ражда и не умира.

Следствие от горното. Виртуалното не живее — не се ражда и не умира.

От всичко казано по-горе следва: няма жива дума, цифра, число и изказване. Няма ‘жива компютърна програма’, ‘жива машина’, ‘живо понятие’, ‘жива теория’. Това съответства на Платоновите идеи.

‘Идея’ като чиста форма без материя, е нещо виртуално и затова неживо. Понятията и идеите не се раждат, не живеят, не движат каквото и да било и затова не умират. Онова, което е безсмъртно — то е и неживо.

§ 70

Виртуалното е мрежа от обекти-отношения. Обектите са определени в отнасяне и отнасянията са между обекти. В математиката обектите могат да са числа, множества, форми.

Типове виртуални форми:

— естествен език с граматика;

— програмен език в информатиката, записан на най-ниско ниво в бинарна дигитална форма;

— знакова система с комбиниране на форми (И-дзин);

— математическа теория (Теория на множествата);

— логическа теория (Предикатна логика);

— знакова система кодираща естествен език (Морзова азбука);

— Музикално произведение по определена мелодика (класическа музика); — и т.н.

Една нота в западноевропейската тоналност, едно тире или точка в Морзовата азбука, една логическа константа, една математическа операция, една граматическа категория — всички тези обекти са обекти в отношение — те детерминират типове отношение и чрез това подреждат света.

Вижда се, че тези езикови системи не се ограничават от някаква универсална граматика.

В математическите уравнения липсва формата на изказването: S–O–V или S е P. Това имплицира реалността на субект-обект (SO) като перцептивна асиметрия на неделима форма, а не като езикова константа. Математиката и логическите аксиоматики са свободни от граматиката на естествения език. Така се обяснява глобалността на математиката и локалността на логиките и граматиките, развивани в референция към жизнения процес.

§ 71

Типове синтез на виртуална форма.

Знаков синтез тук е синтез на знакова форма.

За незнаковите артефакти синтезът ще бъде синтез на артефакт. За незнаковите реални форми ще се получат специфични определения.

Следствие. Синтез на виртуална форма може да бъде:

— запазване на форма в естествен отбор;

— решение на проблем;

— синтез на програма;

— проба-грешка-поправка;

— изказване или серия изказвания във виртуалното пространство;

— синтез на знакова поредица (състояние) по алгоритъм или програма;

— избор на отношение;

— решение за рефериране;

— ‘пораждане’ на изказвания чрез механизма на приетата граматика (Ноъм Чомски);

— творчество: създаване на текст, картина, музика, машина.

В езика се синтезират граматична, лексикална и фонетична форми: правила, думи, звуци, писмени знаци (букви).

§ 72. Не можем да живеем във виртуален свят.

Дефиниция 6. Виртуално: определеност на смисъл.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Понятието ‘виртуален свят’ е вече проникнало в съвременната компютърна култура. Виртуалното образува ‘свят’, доколкото изобразява реалния свят и създава илюзия за пълно възприятие (подобно на киното).

Принцип на реалната относителност:

Смисъл е момент в жизнен процес.

Виртуалното се осмисля в реалното. Един знаков синтез няма смисъл, ако не е отнесен към жизнен процес: разпознаване, представяне, мислене; описание, обяснение, разбиране; поведение, дейност. Координатната система на определен език е виртуална проекция на реалната жива форма в процес на ре-синтез.

Решаващо за разбирането на ‘виртуалния свят’ е: В него не можем да се родим, да живеем и да умрем. На виртуалните отношения съответстват реални връзки и едните не бива да се бъркат с другите.

Ако огромното пространство на компютърните симулации е свят, то всяко изобразяване и изказване са в този свят. Всички езици с преходите от един език към друг, както и институциите, строежите, механизмите, с тяхното ментално присъствие в съзнанието, образуват един ‘виртуален свят’. В мисленето си хората носят описанията на света като ‘измислен свят’. Пример за глобален виртуален ‘свят’ е Интернет-мрежата. Това е континуум на информацията, на нейния синтез и разпад, пренос и промяна.

§ 73

‘Виртуално пространство’ е множество от виртуални точки — знаци, информация. То не е реално пространство и не трябва да се смесва с пространството на носителите на информация: CD, HDD, компютър, телефон, камера и т.н. Като ‘точки’ в езици в различен мащаб могат да се вземат знаците (думите), изказванията, описанията. Думите се съотнасят една с друга, изказванията — едно с друго, за да се синтезира смисъл.

Аксиома 3. Езикът е координатна система, в която се определя знаковата форма и чрез нея реалния феномен.

Виртуалното пространство е мрежа от виртуални координатни системи (езици). Всяка от тези координатни системи определя собствени места за знаците, собствени позиции на означаване, изразяване, описание.

Ето някои знакови форми (синтези): ‘01’, „a > b“, „Всички хора са смъртни“. Знакови форми са всички рефериращи смислени поредици от знаци.

Знакова система: множество от подредени знаци за създаване на неограничен брой изрази според езикови правила: 0–1 в двоичната бройна система, 0 — … 9 в десетичната система, АБВ…Я в българската азбука, набор от жестове в езика за глухонеми, наборът от пътни знаци.

§ 74

‘Виртуално време’ е свободно за обръщане. Самото реално време е описуемо в двете посоки: минало–сегашно–бъдеще, бъдеще–сегашно–минало. Осъзнаването на тази релативност винаги е удивлявало. Различни изследователи в различни култури и времена засвидетелстват това, включително авторът на този труд в Граници на науката (Герджиков 1995). Но още през 1991 г. Красимир Делчев описва тази относителност като ‘парадоксална диалектика’ (Делчев 1991, 5–7).

Виртуалното време е определено от изходен момент — момента на говорене, сега. Това е реална отнесеност. Но в самата виртуална динамика може да се пътува в миналото и бъдещето.

Виртуално времето не е самостоятелно, а зависимо. То е свободно за промени. Можем да върнем записа на падането и счупването на чашата като вдигане и събиране в едно цяло. Това никога на става в реалния свят. Така илюстрираме огледално неотменността на ентропията в реалния свят. Можем да върнем лентата със записа назад и така човек да потъне в своето минало до раждането си.

Така става съвсем ясно колко и как е различен ‘виртуалния свят’ от реалния.

§ 75

Не може да се заема повече от една позиция в определен момент.

Принцип на виртуалната относителност:

Знаковите форми са определени относно език.

Дефиниция 9. Виртуална позиция: момент-място на знаков акт в координатна система на език: ‘тук–сега–означавам–това’.

Следствие. Не може да се заема повече от една позиция в един момент.

Следствие. Не може да се съзнават две гледни точки едновременно.

‘Тук-сега’ е нулева точка в езикова координатна система, в един местен език. ‘Тук’ съответства на ‘говорещия в този език’, а ‘сега’ на ‘настоящ момент на говорене’.

Пример: глаголните лица и времена. Лицето се определя относно говорещия, а времето — от момента на говорене. Всяка дума, изказване, описание във виртуалното пространство се определя спрямо такава позиция. Без такава локалност изказите са неопределени. Виртуалната позиция не експлицира реалната отнесеност (някакъв Аз).

§ 76

Без отнасяне към друга една позиция е неопределена.

Аксиома 1: Всяко определение е отношение.

Следствие. Няма определеност вън от отношение.

Принцип на виртуалната относителност:

Знаковите форми са определени относно език.

Следствие. Без отнасяне към друга една позиция е неопределена.

Един език е определен относно друг език. Една виртуална позиция е определена спрямо друга.

Позицията на преживянето (erlebnis) тук е безотносителна, абсолютна. Но дори когато казвам: ‘живот’, ‘аз’, ‘свят’, се намирам в конкретен език и само в него тези ‘очевидности’ имат значение. Защото преди езика няма обособени елементи: живот, аз, съзнание, свят, нещо, и т.н. — елементите, които за Хусерл са абсолютни дадености в естествената нагласа. Налице е ‘поток на моя живот’, отново изразен тук с израз от мой език.

Без отнасяне към друга позиция собствената позиция е неопределена. Тя е просто нулева точка. Това е виртуалното съответствие на въображаемия ‘трансцендентален субект’ (Кант, Фихте, Хусерл). Като отправна система тя се приема за неутрална позиция и не се осъзнава уникалната й определеност в полето на различни позиции.

Ето как една теория на относителността дава описание и обяснение на феномените на ‘субективност’ в противопоставка на ‘обективността’: нагласа, мисловни навици, мнения, убеждения, колективни категории и описания.

§ 77. Един изказ с елементи от повече езици е с нарушен смисъл.

Смесване на езици в един изказ без съотнасяне руши смисъла. Това следва от §§ 75 и 76. Хората разговарят и на смесени езици, но се изясняват в актове на общуване и в живи ситуации. Формално, т.е. виртуално смесването на знаци ги прави безсмислени поради смесването на две позиции. Това обяснява защо възникват нерешими въпроси относно изрази като „Мозъкът мисли“ — изразът смесва физиологичен и психологичен език.

Смесването на знаци от различни езици е ентропия, безсмислие — като сбора на числа с различни бройни системи. Не можем да запишем число в две бройни системи едновременно. Не може да напишем изречение на два езика едновременно. Това е изключително важно и още не е разработено. Повечето трудни философски проблеми са плод на хетерогенни записи в различни езици в границата, където тези езици се ‘съшиват’.

За някои описания не е ясно дали се правят на един език, доколкото термините не са определени. Анализът може да покаже дали е налице смесване на езици и то следва да се отстрани. Така се получава при смесването на психологически и физиологически езици в описания на ментални процеси. Такива хетерогенни описания пораждат псевдопроблеми. Смесването на проекции и описания на ментални процеси и на мозъчни процеси води до псевдопроблеми в сферата ‘mind-body’ от типа: „Как мозъчният процес P води до зрителен образ О?“

§ 78

Езикът — програма за виртуални синтези.

Аксиома 3. Езикът е координатна система, в която се определя знаковата форма и чрез нея реалния феномен.

Следствие. Езикът е виртуален, за разлика от речта.

Езикът е аналогичен на програма за разпознаване, описване, обясняване, предписване, речево действие, проект. По този начин елегантно се решава проблема за отношението език–реч.

Виртуално езикът е система от знаци, посредством които се синтезира, подрежда и предава информацията във виртуалния континуум. Езикът е координатна система за определяне на информация, синтез на нова информация, пренос на информация между индивиди. Езикът съответства на ‘инерциална система’ в Специалната теория на относителността.

§ 79

Езиково поле. Виртуално е налице език като координатна система за определяне на езикови актове. Езиковите актове синтезират изкази от една форма по силата на езика.

Дефиниция. Езиково поле — пространство на езикови актове и форми на един език.

Така пространството на езика е ‘поле’, в което се говори-слуша, пише–чете, хоризонта на езиковата общност. Езикът със своите знаци образува чисто виртуално ‘поле’, в което се генерира и пренася информация. Виртуалното пространство съществува само мислено. Реално това е физическото пространство, където се обменят сигнали чрез носители между възприемащи телесни индивиди.

Местен език — език на една езикова общност. Езикът е валиден за индивиди от една общност или различни общности, които в него кодират и обменят информация помежду си. Системата на местния език играе ролята на координатна система и матрица за синтез, промяна и пренос на описание.

Естествен език — спонтанно възникнал в еволюцията на общността местен език. Има изключения, което още веднъж потвърждава относителността и опасността от заблуда във всяко априорно построение — създадени са и изкуствени национални езици.

Изкуствен език — съзнателно създаден език за описание на виртуална област. С изкуствения език се синтезира (описва) артефакт — математическа теория, логическа теория, модел, компютърна програма.

Езикова общност. Общност или общности от индивиди, които говорят един език и оформят едно виртуално поле на общуване. Понятието ‘езикова общност’ е разработено в лингвистиката. В езиковата общност се общува без промяна на формата (изкривяване) на информацията, но с индивидуални различия и комуникационни отклонения в понятията.

Локална реална относителност: Знаковите синтези се правят в местен език и имат местен смисъл в местен живот. Смислите в една общност са определени в тази общност във формите, в които тя живее.

Координатната система на определен език е виртуална проекция на реалната жива форма в процес на ре-синтез. Речта не може да се извършва и възприема неутрално, вън от индивидуален и общностен жизнен процес.

Всяко местно изказване е отправено към съ-хабитантите от същата езикова общност. Ние съобщаваме нещо за света някому от онези, които ни разбират, на езика, на който се разбираме.

§ 80

Реч — смислов ресинтез в езикова общност.

Дефиниция 6. Виртуално: определеност на смисъл.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Тук се прилага локалната реална относителност.

Знаковите форми се синтезират от знаци и отношения между тях по правила. Смисълът на правилата е синтез на жив момент: означаване, изказ, описание, предписание. Перспективата на знаковите синтези е ре-синтезът на живата форма и това е най-широк контекст на смисъла на знаковия синтез.

Речта постоянно определя, преопределя и ре-синтезира езиковата общност. Това става в обмени на смислени изкази (изречения) за описание и действие. Фердинанд Сосюр: „езикът е необходим, за да бъде речта разбираема и действена; речта е необходима, за да се установи езикът; исторически погледнато, фактът на речта винаги предхожда“ (Сосюр 1992, 50). Това взаимно определение на език и реч е класическо. Речта предхожда езика, следователно не може да се поражда от граматиката. Постановката на Чомски за ‘генеративната граматика е обърната и в този смисъл неадекватна.

§ 81

Виртуална инерция.

Дефиниция 9. Виртуална позиция: момент-място на знаков акт в центъра на координатна система на език: ‘тук–сега–означавам–това’.

Информацията се запазва.

Следствие. Позицията се запазва в покой или дрейф — тя не се променя без сила.

Виртуалната инерция е ясно видима в запазването на езика, на който говорим. Тя е видима в запазването на думи и изкази, описания и обяснения.

Тук е място да се припомни ‘неизменността и абсолютността’ на дадения непосредствено свят (Хусерл).

Позицията се мести спонтанно и несъзнателно (аналог — ‘праволинейно движение’) — дрейф.

Позицията се променя съзнателно — решаване на познавателен или комуникационен проблем.

Позицията се преопределя чрез отстраняване на бариери. Позицията може да се трансформира — променят се основни понятия, визии, светоглед, език. Позицията не е трансцендентална — тя е област на група знакови редици, генерирани на едно място.

Езикова инерция — запазване и дрейф.

Аксиома 3. Езикът е координатна система, в която се определя знаковата форма и чрез нея реалния феномен.

Езикът се запазва същият или се променя спонтанно, ако не му въздейства сила: радикално нов опит, външна и особено неконгруентна комуникация. Доколкото виртуалното изключва енергийния аспект, то е неподвижно. Виртуалните форми са с различна трайност. Сериите изказвания са моментни, изказванията са временно смислени, думите са трайни, а граматиката е изключително устойчива.

Граматична инерция и дрейф. Граматиката на естествения език е инертна, устойчива. Тя се запазва с несъзнателни, непредвидими и незабележими промени — дрейф. Граматичен синтез.

Знаков синтез тук е синтез на знакова форма.

Възникването на нови езици е и синтез на граматика в зависимост от вече налична граматика. Например в романските езици отпадат падежите, характерни за латинския. Тази промяна се е осъществила за около 500–600 години и води със себе си до цялостно преструктуриране на субект-обектните отношения в изказването.

Дори граматичният тип се променя — древнокитайският е бил флективен език, докато сега е изолиращ.

В крайна сметка езиковите промени са резултат от сили или полета, ако приемем, че езикът, взет като чисто виртуална система, е неизменен по силата на своята не-енергийност.

Лексикална инерция и дрейф. Наборът от думи в един език е относително инертен и се променя в зависимост от промените в начините на живот — реалните полета, в които езикът се (ре)синтезира. Добавят се нови думи и отпадат стари. Думите в един език, неговият речник, се увеличават или намаляват с времето заедно с усложняването и опростяването на формите на комуникация и дейност.

Лексиката отговаря на моментите от жизнения процес в определено място на Земята. Хората в пустинята имат много думи за пясъци и пясъчна динамика. Ескимосите имат много думи за снегове и ледове.

Фонетична инерция и дрейф. Произношението на всеки език е уникално. По него езикът може да се разпознае даже без да се знае. Звуковата система е също относително устойчива, при това дрейфува във времето и от място на място и образува диалектни произношения. Отпадат и се появяват звуци и произношения — произволно или по силата на външни влияния.

‘Онтологична’ инерция и дрейф. Най-общите понятия са едни и същи за една езикова общност в продължение на векове и даже хилядолетия, но и те се променят спонтанно. Така в европейската култура избледняват класически континентални универсалии като ‘усия (субстанция, природа)–ипостас (лице на Бог)’, ‘вяра–разум’, и се усилват други универсалии като ‘енергия–информация’, ‘реално–виртуално’.

Ментална инерция и дрейф. Хората запазват мисловните си нагласи и навици, докато не бъдат принудени да ги променят. В тези рамки ние невидимо променяме менталните форми с течение на живота и натрупване на опит.

§ 82

Изказване — виртуално определение.

Знаков синтез тук е синтез на знакова форма.

Дефиниция._ Изказване_: синтез на езикова форма.

Ето някои знакови форми (синтези): ‘01’, „a > b“, „Всички хора са смъртни“. Знакови форми са всички рефериращи смислени поредици от знаци.

Изказването е именно онази форма на речеви синтез, която свързва различните обекти и с това ги съ-определя. Така преоткриваме стария Аристотелов смисъл на ‘изказването’ като утвърждаване или отрицание на предикат на субект.

На това ниво може да се види, че няма разлика във формата между дефиниции и положения:

„Правата е най-късата линия между две точки“ е и дефиниция, и аксиома, в зависимост от това как е разположена в мрежата от положения.

Изказване в смисъла на виртуалната относителност е смислена реч, която синтезира (поражда) минимум единица смислена информация. Изказването се синтезира в позицията на говорещия индивид и се съотнася с други изказвания пред споделено възприеман свят или споделена изкуствена ситуация. В логиката елементарното изказване е единицата, за която са приложими предикатите истинност и неистинност (Аристотел).

§ 83

‘Значение–смисъл’ като ‘виртуално–реално’. Различаването на значение от смисъл (Фреге) е понятно като две нива на описание: виртуално и реално, свят и живот. Схващането на значението като употреба (Витгенщайн) слива смисъл и значение. То изразява преливането между двете.

Тук се получава ново определение на двойката значение-смисъл. Значението е виртуален аспект на реалния смисъл.

Виртуалното се осмисля в реалното. Един знаков синтез няма смисъл, ако не е отнесен към жизнен процес: разпознаване, представяне, мислене; описание, обяснение, разбиране; поведение, дейност. Координатната система на определен език е виртуална проекция на реалната жива форма в процес на ре-синтез.

Смисълът в крайна сметка е синтез на тяло, на ум, на общност: — синтез на действия, споделяне на опит, обучение, управление, обичай, норма, ритуал.

§ 84

Граматична форма — смисъл. Понятията, получени в полето на виртуалната и реалната относителност, позволяват да се даде ново определение на граматиката. Граматиката е определяна като независима структура от правила, която подрежда речта и обратно действа като ‘пораждащ изказванията механизъм’ (Ноъм Чомски). Реално хората не учат правилата, преди да учат да говорят. Тази аналогия е добра, но й липсва живот. Тя не обяснява защо са налице само малка част от всевъзможните граматики.

Принцип на реалната относителност:

Смисъл е момент в жизнен процес.

Виртуално формата на езика е система от форми за знаков синтез, осмислен реално като жизнен процес.

Най-елементарно можем да кажем: аз–човек, можем да посочим себе си и да кажем: Стоян. Но това вече означава синтез на смисъл. Елементарният синтаксис: „S–V–O“ (Субект-действие–обект) има формата на жив акт. Това е синтез или по-точно ре-синтез срещу спонтанния разпад на смисъла в неопределеност. Кой синтезира? — Говорещият заедно с другите говорещи. Какво синтезират? — Своята колективна форма на живот. Ето какво се получава:

Следствие. Граматиката има смисъл като мрежа от форми на жизнени процеси.

§ 85

‘Граматика — семантика’ като виртуално–реално. Граматиката има своя семантика и това е реалната осмисленост на виртуалната граматична форма. Различаването на граматика от семантика е относително. Това е следствие от относителността независимост на виртуалното от реалното.

Граматичните категории имат своя семантика в живи форми и процеси. Имената значат форми, които се съотнасят с нашата форма: човек–жена–мъж; куче–котка–вълк; стол–легло-прозорец–врата–къща; небе–слънце–луна–звезди. Граматичното лице е позиция на субект спрямо центъра — Аз. Смисълът е концентриран в глагола: съм, живея, правя. Процесите в света се разпознават по смисъл в нашия жизнен процес: възниква–расте-намалява–изчезва; изгрява–залязва–вали.

§ 86

‘Универсална граматика’?

Принцип на виртуалната относителност:

Знаковите форми са определени относно език.

Няма универсален език.

Следствие. Универсална граматика реално няма като форма на всеки език.

Универсалната граматика като теоретичен конструкт е необходима за обобщаване. Но тя не бива да се формулира без отчет на различията. Не е адекватно да описваме чужди граматики чрез нашите собствени, макар и да се налага използването на общ понятиен апарат.

Все пак в огромно мнозинство езиците споделят някаква форма. Лични местоимения, имена, глаголи и обекти, по-кратко: субекти–глаголи–обекти с доминираща последователност S–O, и още по-кратко субект–предикат, изглежда съдържа всяка граматика. Тази коренна форма очевидно изразява жива форма: човек–прави–нещо с някакъв смисъл за живота. Оттук и формата: процес (състояние) на нещо.

Езиците — членове на езиковите семейства, които се изследват в лингвистиката, имат сходни граматики. Общото е, че всяка граматика е добра за езиковата общност, която я използва. Тя е адаптирана и вероятно е резултат от избор и адаптиране на различни форми в дълготрайни процеси.

§ 87

Реално граматиката е локална.

Граматики, чужди на нашата, могат да поставят на мястото на подлога някакво наречие (японски), а на мястото на сказуемото — именна форма (китайски). Тези форми са чужди на нашето интуитивно разбиране за синтаксис, в което съществителните са подлози и допълнения, а глаголите — сказуеми.

Феноменално е налице както конгруентност, така и неконгруентност между граматики — отношения между граматики от едно или различни езикови семейства.

Конгруентност — неконгруентност между граматики (езици) — степен на съвпадение на граматичната форма.

§ 88

Местна граматика — ‘програма’ за речеви синтези.

Това е пряко следствие от положението: Езикът е аналогичен на програма за разпознаване, описване, обясняване, предписване, речево действие, проект… Генофондът на една популация се състои от много подобни, различни, уникални генотипи на индивиди по място и време на живеене или по разпознаване като членове на една група. Езиковият фонд в една широка общност е съставен от много специфични езици (диалекти), които могат да се различават и граматически.

Местната граматика е форма на координатната система на местния език (‘отправен език’, ‘фонов език’), (Куайн). Тя е уникална мрежа от граматични категории и правила, гравитираща към местни жизнени процеси. В различни езици са задължителни различни аспекти на информацията, представена в смислените изказвания. В някои езици има падежи, а в други няма.

Реално това е процес на разклоняване, пролиферация, подобна на микроеволюцията — малки или големи промени се запазват чрез успеха си в общуването и се образуват групи езици — семейства.

§ 89

Местната онтология е зависима от местната граматика. Граматиката очертава ‘онтологията’, в която мислят хората в езиковата общност. Тя задава категории от типа ‘субект-предикат’, ‘субект–копула–обект’; ‘име–глагол’, ‘лице–число-време’. Тези категории не са априорни, очевидни или по какъвто и начин фиксирани и използвани от всички езици по света.

Местната ‘онтология’ е позицията, формата на описанията, които се правят в езика на местните хора. Тя може да е еднаква, подобна или различна спрямо други.

§ 90

Граматиките не могат да се свеждат една до друга. Това е ефект на виртуалната относителност. Собствената граматика е конвенция, близка до други граматики в едно езиково семейство. Чуждата граматика на език вън от собственото езиково семейство е форма на далечен език. Чуждата граматика е неконгруентна на нашата, работи с различни категории и така говори по различен начин за света. Тя не е сводима към нашата граматика и за превода е нужна интерпретация или замяна на чуждите категории с наши върху матрицата на човешката форма, изразена във всяка граматика.

Граматиките все пак могат да се сравняват една с друга (‘сравнителна граматика’) чрез своите семантики благодарение на човешката форма на всички езици (реална относителност).

§ 91

Остензията е корен на референцията.

Референция се нарича виртуално-реална отнесеност, осмисляне.

Референция е определяне на знака заедно с други знаци относно квалия, феномен, нещо, процес и т.н. в света.

Без остензия — рефериране извън език — няма определеност в света. Без съотнасяне с други думи (понятия) няма определяне в речта.

Има различни схеми (логики) на определянето, но преди всяка логика решаващо е посочването — остензията. Ученето на родния език неизбежно се базира на остензията.

§ 92

Синтез на описание. Знаков синтез тук е синтез на знакова форма. Знаковите форми се синтезират от знаци и отношения между тях. Описанието е знаков синтез — разширено определяне във вид на реч или текст.

Описанието се извършва от позицията на един език. В най-широк план позицията е цял език — естествен или изкуствен. Когато в едно описание се съчетават различни езици, е налице неопределеност.

Описанието е ред от уникални определения. Например ДНК на човека се представя като дълго описание — редица от много хиляди знака (четири нуклеотида — А, Г, Т, Ц). Описанието е изказ ‘за света’, с референт света.

Дефиниция. Дескрипт: единица описание.

‘Дескрипт’ е дума или символ със статус на елемент от местно описание на света. Дескриптът може да е местно понятие: ‘дух’, ‘тотем’, ‘божество’; категория: ‘битие’, ‘същност’, ‘идея’; научно понятие: ‘енергия’, ‘маса’, ‘скорост’. Чрез групи дескрипти, достатъчно уникални, може да разпознае една култура.

§ 93

Комуникация — вътрешна и външна. Обмен на информация между езикови индивиди и общности. Комуникацията е определима като игра (‘езикова игра’ — Витгенщайн) с правила и употреба на език, не непременно разбираем извън тази игра.

Комуникацията съответства на движението в механиката. Тук то е пренос на информация, вместо пренос на енергия и вещество. В общуването приемаме, че информацията се предава пряко без изкривяване, докато не попаднем на неразбиране.

Вътрешната комуникация е обмен на информация в рамките на езиковата общност. Няма превод, няма кодиране и разкодиране. Граматиката е ‘невидима’. Вътрешната комуникация съответства на инерциалното (равномерно и праволинейно) движение в Специалната теория. Граматиката, в която се осъществява ‘вътрешната комуникация’, съответства на Декартовите координати (евклидовата геометрия). Чистата вътрешна комуникация е нещо нереално (идеализация). Реално всяка комуникация е нечиста, с елемент на изкривяване на информацията и разминаване в смисъла.

Външната комуникация е обмен на смислена информация между индивиди от различни езикови общности. Тя е възможна поради споделянето на човешката форма и нейния споделен между хората свят. Съответства на относително и неравномерно, неправолинейно движение.

§ 94

Преводът е проекция. Преводът е преизказ в друг език. Виртуално преводът е пренос на информация с преобразуване от един език към друг. Чисто виртуално информацията може да се пренесе от една кодова система към друга. Например едно и също число може да се запише в различни бройни системи. При това не се губи информация. Но естествените езици не са формализирани пълно. Следователно преводите между естествени езици не са определени пълно.

Аксиома 3. Езикът е координатна система, в която се определя знаковата форма и чрез нея реалния феномен.

Дефиниция 8. Виртуална проекция: Реално-виртуална отнесеност, проекция на смисъл в знак (на знак в друг знак чрез общ смисъл).

Следствие._ Преводът е виртуална проекция._

Следствие. Преводът е преход от една координатна система към друга.

За естествените езици всеки превод променя информацията съгласно разликите в конкретните единици и правила. Правила за превод между различни граматики няма, но преводите са факт. Това се обяснява с реалната отнесеност.

Реална отнесеност/относителност: определеност на моменти в жизнен процес, смисленост.

Информацията между естествените езици не може да се пренесе едно към едно. Оттук следва, че преводът реално е проекция на смисъл в друг език.

Преводът е пренос на смисъл. Но и смисълът е локален и между далечни езици смисълът се пренася чрез разширяване на контекста с помощта на описване на жизнени процеси. Преводи между далечни езици са възможни само благодарение на споделената човешка форма на всички жизнени процеси, които осмислят местните езици и речи.

Ето как работят понятията за виртуална и реална относителност относно превода.

§ 95

Линеен — нелинеен превод. Преводът е пренос на информация между езикови общности с конгруентна или неконгруентна граматики в рамките на едно или различни езикови семейства. Това е аналогично на прехода от една инерциална система към друга в Специалната теория на относителността или между неинерциални системи в Общата теория на относителността.

Дефиниция: линеен превод. Преводът е ‘линеен’ като детерминиран от паралелна граматика, определено преводима в другата.

Дефиниция: нелинеен превод. Преводът е нелинеен, когато езиците са с непаралелна граматика.

В този случай е налице интерпретация, описване на едни граматични категории от други на основата на общи референти.

Преносът на смислена реч (текст) от едно място-и-момент в друго съдържа неопределеност и може да унищожи или промени смисъла.

§ 96

Проекция и трансценденция.

Дефиниция 8. Виртуална проекция: Реално-виртуална отнесеност, проекция на смисъл в знак (на знак в друг знак чрез общ смисъл).

Думи, изказвания и описания се проектират от референтната си област в имагинерна област: крайно → безкрайно, случайно → необходимо, битие → небитие. Понятие, отнасящо се към нещо налично, се проектира в полярно понятие, за което няма нищо налично.

Трансценденция. Виртуалната проекция спонтанно преминава през границите на валидност поради несъзнаване на човешката форма на описвания ‘обективен’ свят.

Дефиниция: трансценденция. Виртуално проектиране отвъд референция в реален феномен.

В квантовата механика, ядрената физика, най-новите теории на микросвета и ‘теорията на всичко’ се говори за елементарни частици и ‘струни’.

Във философията се категоризира безкрайността и вечността, Субстанцията, Духа и Бог.

§ 97

Относителност на ‘нещото’. ‘Това’ е ‘това’ само по отношение на ‘онова’. Без ‘онова’ няма ‘това’ (Джуандзъ). ‘Небе’ е ‘пространство над земя’, ‘земя’ е повърхност ‘под небе’.

Виртуалност на ‘нещото’. В израза на Хилари Пътнам: „‘Обектите’ не съществуват независимо от концептуалните схеми. Ние разделяме света на обекти, когато въвеждаме една или друга схема на описание“ (Putnam 1981, 52).

§ 98 Виртуална езикова относителност

Виртуална (знакова) относителност: определеност на знаци спрямо други знаци.

‘Виртуална езикова относителност’ е взаимна определеност между думи, изказвания и езици. Езиковата относителност е виртуална по отношение на реалната. Виртуално се определят отношения между думите и между думи и обекти. Определението е отношение в знакова система към друго определение. Думата в един език стои заедно с друга дума срещу обект, изречението стои заедно с друго изречение срещу феномен, описанието — заедно с друго описание срещу форма в света.

§ 99 Принцип на виртуалната (езикова) относителност

Принцип на виртуалната относителност:

Знаковите форми са определени относно език.

Един език е координатна система за определяне (означаване). Без езика като координатна система изразите са неопределени. Безотносителните ‘знаци’, ‘думи’, ‘изрази’, ‘твърдения’, са без значение.

Един език е определен относно друг език. Една виртуална позиция е определена спрямо друга.

Не е смислено определянето на нещо безотносително срещу свят — без изходен език. По подобен начин не е смислено определянето на положение или скорост без отнасяне към координатна система.

Този принцип изключва от определеност висящите изказвания, които се правят относно различни езици или неутрално срещу света. Тук се игнорира определеността в света извън езика. Той изключва наличието на свръх-език, неутрален език или абсолютен език.

Тук се пре-формулира ‘холизма’ на Куайн: само цяла концептуална схема, а не отделно твърдение, е пред съда на опита. Тук се пре-открива утопизма на верификацията на отделно твърдение вън от контекста на езика и познанието.

Тук се получава, че знанието, изразено в език, е относително и никога не носи неутрална, безотносителна, абсолютна истина. Това означава, че няма ‘абсолютна истина’, ‘очевидно положение’, ‘фундаментално твърдение’.