Сергей Герджиков
Философия на относителността (23)

§ 462

Тенденция към пренебрегване на логическите правила. Западно ориентиран, японският изследовател демонстрира отрицателен анализ от позиции на западната логика. Това говори за силна гравитация в цялата тема. Самата формулировка на темата за японското мислене чрез ‘логиката’ и даже на ‘японското мислене’ е вече отражение в западно мислене. Привеждам с доверие съответните наблюдения на Накамура:

„Японският език не изразява прецизно и акуратно различните модуси на битието, а се задоволява само с неясни, типологични изрази. Що се отнася до съществителните, няма ясно разграничаване между единствено и множествено число, нито между родове, и не се използват членове. Глаголите, също, не съдържат дистинкции на лице и число. В тези отношения японският език е като китайския“ (ibid., 531).

„Оригиналният японски език, както е изложен в класическата литература, има богат речник относно естетически или емоционални състояния. От друга страна, думи, означаващи интелектуални, логически процеси на следване на активното мислене, забележимо липсват. В оригиналния японски език, където думите в по-голямата си част са конкретни и интуитивни, липсва конструкция на абстрактни понятия. Оттук е крайно трудно да се изразят абстрактни понятия само с думите на оригиналния японски… Чистият оригинален японски никога не е бил способен да служи като средство за изразяване на философски понятия“ (ibid.).

„Най-голямата пречка изглежда лежи във факта, че японският език няма напълно развит метод за композиране на абстрактни имена. Езикът няма инфинитивна форма на глагола, която е специализирана в изразяването на абстрактни идеи, една неопределена ситуация, по-скоро ‘отношение’, отколкото ‘нещо’“ (ibid., 533).

„По-нататък, японският няма метод за превръщане на прилагателните в съответни абстрактни съществителни… На гръцки, например, Платон изковава съществителното poiotes от прилагателното poion, което, буквално преведено, значи ‘от какъв вид’. Poiotes и qualitas са нововъведени думи, означаващи качеството на едно нещо, или ‘каквината’ му. Буквално преведено на японски, думата ‘dono-yona-sa’ би дало един неестествено звучащ израз. Латинският превод qualitas се използва в Средните векове, а в модерна Европа остава непроменено, като в думите Qualität, quality, qualité“ (ibid.).

„Накратко, японският език има, най-малкото в миналото, структура, неподходяща за изразяване на логически понятия. Затова, когато японците възприемат вече високо развитото концептуално познание на будизма и конфуцианството, те не правят опити да го изразят на оригиналния японски, а използват китайските технически термини без промяна. И когато превеждат понятията на Западните учения, японците използват китайски знаци, а не изразяват тези понятия пряко на японски. Затова даже днес каквато и да е тенденция към логическо изразяване не се намира в Япония“ (ibid.).

„Когато преминем от областта на синтаксиса към тази на словостроенето, японският език манифестира своя не-логически характер още по-ясно. Езикът не съдържа относителното местоимение ‘който’, използвано като антецедент, което помага за яснота на мисълта… Трудно е да се каже кое модифицира кое, когато се използват няколко наредени прилагателни и причастия… както вече беше отбелязано, китайските версии на индийските философски трудове са видимо алогични. Така че, японците са продължили тенденцията за неясно и объркано интерпретиране на китайския и като резултат не са се опитвали да ги анализират логически.

Същата неяснота може да се наблюдава в японските изрази за следване или извеждане, построени от последователно отнесени твърдения. Ето например една добре познатата верига — ‘силогизъм’: «Когато вятърът духа, става прашно. Ако стане прашно, очите започват да се нараняват. Когато очите се нараняват, много хора стават слепи, и тогава се появяват много свирачи на шамисен (струнен инструмент). Ако се появят много свирачи на шамисен, започва голямо търсене на инструмента шамисен. Когато има голямо търсене на шамисен, се убиват много котки (за да се правят струни от опашките им). Ако котките се убиват, плъховете се размножават бързо. Когато плъховете се размножават, те прегризват сандъците, и започва голямо търсене на сандъци. Следователно, майсторите на сандъци започват да просперират»“ (ibid., 534–535).

§ 463

Японска рационалност и ред. Джаред Тейлър, след като пространно ни убеждава, че японците не уважават разума и не умеят да бъдат рационални, пише: „Това не значи, че японците мислят лошо. Има логическа прецизност, с която те са построили най-производителните фабрики в света са направили влаковете да пристигат навреме. Когато целите са ясни и групата е в съгласие, японците процедират с блестяща ефективност и безпощадна логика“ (Taylor 1983, 129).

Пасажът показва колко трудно е да се проумее японската подреденост, която няма корен в логиката като ред на твърденията, а във визията като ред на нещата. Такава е моята формулировка. Аз ще се съсредоточа върху този феномен на ред без логика.

И в старите времена, и сега, японците блестящо се справят с реда. Виждаме го и в храмовете, и в ча-но-ю, и на всяка крачка от работата на автоматите за кафе до компютрите. Това хвърля в смут западния изследовател. Как се съвместява твърдото следване на процедурата, характерно за Япония, с намирането на най-правилните решения, които, веднъж намерени, влизат в процедурата като правила? Изглежда, че японците фиксират веднъж намерените (често намерени вън от Япония) решения и ги формулират като процедури. Оттук нататък инструктираният чиновник или занаятчия, самурай или лихвар, ги следва и неговото усилие гарантира за перфектно и гарантирано справяне с предварително определените рутинни задачи. Това гарантира ред, стандарт и качество в рутинната дейност, но за сметка на това прави почти невъзможни правилните решения в нова ситуация, която изисква излизане от процедурата.

§ 464

Срещу рационализма. В Страната на Изгряващото слънце по традиция няма рационалисти. Рационализмът се приема като нещо нехуманно и студено. Японският рационализъм е съвсем незначителен, тривиален и няма почти нищо общо със западния, основан на грамадни теории, дълбоки нагласи, многобройни форми и всестранно проникване.

Японската организираност и технологизация почиват именно върху липсата на концептуални ‘проблеми’, ‘мнения’ и ‘свободни решения’. Тук нещата се виждат и се правят върху видяното. Недостигащото се вижда, то се търси и намира. Няма нужда от разсъждения.

Но с виждане и напасване се правят и големи грешки. Когато се види едно успешно решение, се пропускат другите. А едно успешно за момента и в контекста решение съвсем не е оптималното за дълъг период от време. Когато не са обмислени абстрактно и с оглед на по-общи потвърдени истини, решенията не са най-добрите. В един момент те започват да пречат, вместо да помагат.

§ 465

Интелигентността в Япония. Интелигентността се уважава в бойната стратегия, макар че в индивидуалния бой не се препоръчва мислене. Въпросната интелигентност не е верига от умозаключения, а по-скоро верига от визии за действия. Врага се гледа и се схваща неговото състояние. Известни са тактическите замисли в битки на големите им пълководци като Иеясу Токугава и Шинген Такеда. Но в крайна сметка се разчита на свръхсилите: Колкото става по-лошо, толкова по-лесно се изоставя рационалността.

§ 466

Безразсъдството на воина. Ямамото Цунетомо разказва в знаменития самурайски текст Хагакуре: „Господарят Наошиге казвал: «Пътят на самурая е в безразсъдността. Десет души или повече не могат да убият човек, който е готов на всичко. Със здрав разум не се постигат велики неща, просто стани безумен и безразсъден». По Пътя на самурая, ако много разсъждаваш, ще изостанеш. Не ти е потребна, нито вярност, нито преданост — просто стани безразсъден в Пътя. Верността и предаността ще дойдат от само себе си с безразсъдството“ (Цунетомо 2003, 57). И още: „Господарят Аки заявил, че той не желае наследниците му да изучават военна тактика. Той казал: «На бойното поле, почнеш ли да разсъждаваш, то няма край. Врагът не се преодолява с разсъдливост. Когато си пред бърлогата на тигъра е най-важно да си неблагоразумен. Затова познавачът на военните тактики е изпълнен с толкоз много съмнения, че краят им не се вижда. Моите наследници няма да прилагат военни тактики.»“ (цит.пр., 344). Също: „Накано Джинемон казал: «Безполезно е да изучаваш военна тактика. Ако човек не влиза в бой, като просто затвори очи и се втурне към противника, дори и да може да направи само една крачка, него за нищо няма да го бива.» Това беше също мнение на Иянага Сасуке“ (цит.пр., 355).

§ 467

Съвременна рационалност? Копирането, което включва правенето на минимум приспособления (което японците наричат кодаши ни суру), е културно типичен подход към решаване на задачи, което чужденците, каквато и връзка да имат с японци, трябва да разберат… „Все още в японското общество няма място за дебат или аргумент, които се разглеждат като заплаха за хармоничното състояние, които зависят на всяко ниво от респекта към властта“ (March 1966, 37).

Дежурните фрази между хората пазят хармоничното състояние (уа). „За разлика от много западни общества в Япония креативният себеизраз в разговор не е нито одобряван, нито добре дошъл. То даже не е социално ‘безопасно’, тъй като неочаквани изрази могат да бъдат погрешно разбрани, изглеждащи неучтиви, или иронични или даже отчайващи. С изобилие от стандартни фрази в някои ситуации всичко, което се казва, е стандартизирано“ (ibid., 37–38).

§ 468

Марч за разбирането на японците. „За да разберем друг народ, ние трябва първо да разберем самите нас. Западняците, които искат да разберат японците, трябва първо да се заемат и да открият кои са те самите, какво е онова, което ги прави ‘Западняци’, ‘американци’, ‘европейци’, или каквото и да е друго… За тях, идеалът на индивидуализма е неблагороден, рискован. Той показва липса на здрав разум. Японският идеал рисува мъжа и жената в скромно държание, въздържано говорене и избягване на атака към другите…

Ако японците са народ истински чужд за Запада, как биха могли те да бъдат разбрани?… Задачата за четене на японския ум може да се предприеме само ако приемем, че ние всички сме човешки същества в края на краищата… Западняците и японците споделят и разбират висините и низините на човешкото съществуване“ (ibid., 10). Това е още едно потвърждение на реалната относителност — отнесеността към човешката форма прави далечните култури разбираеми.

§ 469

Културна относителност на логично и рационално. Изводи.

1. Виртуална относителност. Силогизмите в Няя силно наподобяват Аристотеловите, но те свързват говорене и познание, за разлика от връзката говорене — съществуване при Аристотел. Чатушкоти е формула на уникалното комбиниране на четири възможни форми на твърдението за съществуване.

Китайската липса на логика говори за индоевропейските езици като естествена среда за развиване на логика. В китайските постановки липсват привидно универсалните дихотомии субект–обект, език–свят, общо–единично и т.н.

Формите на рационално мислене и говорене вън от гръцката (европейската) и в по-широк план Индоевропейската логика демонстрират категориална и формална разлика спрямо индоевропейските форми. Това е виртуална относителност на ‘логическото’ и глобалност (реална относителност) на ‘рационалното мислене’ и ‘рационалното говорене’ по граматични правила.

2. Реална относителност. В китайското говорене е налице непротиворечие и рационалност във формата на живот — силно потвърждение на реалната относителност.

Хората мислят по много сходни пътища, ако са поставени в естествени, неоформени от културната им специфика условия. Мозъкът на Homo Sapiens работи по един и същ начин. В него постоянно се прокарват милиони свързани в мрежи и вериги импулси. Естественото мислене не познава радикалната разлика, формулирана от рационалните реконструкции на Запад, между ‘рационално’ и ‘емпирично’, ‘индуктивно’ и ‘дедуктивно’, ‘интуитивно’ и ‘логическо’.

3. И при най-дълбоко вникване във веригите на мисленето, не е възможно да откроим отчетливи фази на трайно чисто логическо извеждане и изчисление и резки скокове на интуицията. Самата ‘интуиция’ е неосъзнат натрупан опит, съчетан с постоянна готовност за нови връзки и решения. А ‘логиката’ все пак не води до нови определения, които не са заложени в предпоставките.

4. На Запад, както и на Изток, силни рационални решения се появяват често случайно, по механизма на асоциациите, след като по проблемите е работено дълго и упорито.

§ 470

Логика и рационалност на Запад и на Изток. Западната логика, тръгваща от Аристотел и стоиците, е ли все пак общочовешка? Огромното мнозинство логици отговарят утвърдително. Ако тя е само следване на определеността (значението) на думите, то няма западна и източна логика, и логиката е нещо естествено за всеки език. Доколкото мисленето е езиково, навсякъде по света то следва значенията на думите, като следване на твърди вериги от събития и неща в света. Твърди са зависимостите по дефиниция: живо същество–човек–Сократ. Изглежда, че и предицирането: „Сократ е смъртен“, е свойствено в една или друга форма, структурно или функционално, експлицитно или имплицитно, граматично или лексическо, на всички хора и на всички езици.

В индийската логика както и в аристотеловата, общите твърдения за свойства и предикати понякога са причинни и обясненията с тях са причинни. Но, за разлика от Запад, Абсолютът е рационално неексплицируем и неизразим, и оттук се промъква съзнанието за несъизмеримост на човешкото говорене и мислене и самия свят.

Щом в китайския и други езици няма предикати, а и няма развита логика, макар че има рационалност в мислене и действие, логиката не е гаранция за рационалност и не изчерпва рационалността. Рационалността е ефективност, успех, целесъобразност, ресинтез на живота.

§ 471

Буквената писменост е основа на ‘логиката’. Писмеността, изградена от букви, позволява онези словесни трансформации, които правят граматиката достатъчно гъвкава, за да изрази свръх-сложните и високо развити научни абстракции, които направиха Запада водещ в съвременния свят. Именно писмеността, приета от гърците, ги е отличила от останалите балкански и европейски народи като носители на първата европейска култура. Останалите култури са потънали в почти пълна забрава. Думата, съставена от букви, не е позната и не е избрана от част от човечеството като елемент на писмеността, а трансформациите, които са възможни в нея, се оказват несравнимо помощен инструмент за създаване на експанзивна граматика, език и култура.

§ 472

Писмеността е основа на словесната култура. Всички племена говорят, но само малка част от народите имат писменост. Писмените народи създават писмена култура и в нея се оформят философията, математиката, методите на опитно изследване, изобретенията, технологиите и даже обредите и обичаите. В писмена форма се фиксират закони, правила, санкции. Писмено се фиксират приходи, разходи, излишъци и дефицити. Регистрират се хора, домакинства, имоти, дължими данъци, хазна, инвестиции. Записват се решения и хроники за войни и мирни преговори. Пишат се договори. А това е същината на цивилизациите, които познаваме.

§ 473

Хипостазирането на логиката е неосъзнаване на логическата относителност. Да се говори и да се мисли логически, далеч не е достатъчно, за да се живее, и огромна заблуда (възникнала като следствие на разбирането за ‘духовност’ в християнството) е да се елиминират от човешкия живот като същностно човешки виждането, чуването, обоняването, вкусването и докосването и да се провъзгласява единствено мисленето като човешка природа.

Но нито една дума не може да внесе пряко жизнена сила, енергия за живот, да нарани или да убие тялото. Нарисуваната храна не може да ни нахрани, както и думата ‘храна’. Затова логосът като нагласа за сърцевината като слово, е погрешна нагласа. Тя води до зависимост спрямо езика и илюзии относно света, идващи от езика.