Сергей Герджиков
Философия на относителността (36)

§ 799

Защо питаме ‘защо’? В жизнен процес можем да намерим един феномен като неясен или едно описание като незадоволително, напрегнато. Тогава питаме ‘защо?’. Търсим усилване на описанието. Обяснението е свързване на наличните феномени в една картина с привличане на допълнителни, неналични, но възможни или познати феномени. Въвеждат се артефакти — теоретични положения, закони. които ‘стоят зад възприятието’ и подреждат в единна картина нещата и събитията.

Обяснението е концептуален артефакт, който носи смисъл на проумяване, изясняване.

Защо дъгата е многоцветна и подредена именно от виолетово през синьо, зелено, бяло, жълто, оранжево, към червено? В обяснението алтернативите се свеждат до минимум или до само една. Това е казано добре от Ван Фраасен в неговия модел на обяснение (Van Fraassen 1980).

§ 800

Обясняването е определяне на факти на по-високо ниво. Обясняването е из-ясняване, про-ясняване, изчистване от неяснота. Това означава определяне, усилване на определеността, открояване.

Виртуална относителност. Обяснението може да е едно или друго. Различни теории или понятия обясняват едни и същи групи факти.

Обяснението има граница — то обяснява донякъде и на определена степен. Това, с което се обясняват факти — закон, модел, теория, остава необяснено и може да бъде обяснявано по-нататък. Важно е да се обясни нещо в ситуация и да се прокара действие.

Обясненото е усилено описание, в смисъл че с по-малко енергия постигаме повече в описанието и контрола. Много факти се свързват в едно цяло. Намалява ентропията. С няколко числа определяме неограничен брой идентични обекти.

Обяснението не изяснява самия феномен — той не подлежи на изясняване поради това, че е източник на самата яснота и в същото време на неизвестността на света. Но то проецира множество феномени в един израз, чрез който може да се премине към (рационално) действие.

§ 801

Обяснението ре-синтезира загубената в странното ментална форма. Обяснителен въпрос се крие далеч не във всеки факт, а в странния. Странното някак ‘деформира’ формата на света, с която е просмукано нашето възприятие и проумяване. Тази деформация следва да се отстрани и това дава обяснението.

Странно е защо хората неудържимо влизат в хазартни игри. Плъховете натискат педала за удоволствието, докато умрат от глад. Хората играят на рулетка, докато изгубят всичко. Децата играят компютърни игри, докато се изтощят. Няма друга дейност, независимо от мотива: глад, задължение, решение, избор и т.н., която да всмуква така неудържимо, като играта с печалба, с увеличаване на печалбата, с измерване на напредъка. Човешкото поведение в хазарта е странно. Човек се въвлича в серия от ирационални действия с малък шанс за успех. От опит знаем, че това поведение в масов мащаб не води до оцеляване, не е рационално, не храни, не лекува, не дава сили, а носи загуби. Това е странното. То не се ‘връзва’ със силата на мотива, който ни държи край компютъра или край рулетката. Затова изисква обяснение. Най-често човек сам не може да си обясни силата, която го държи на етапа на голяма загуба. Рационалният мотив да се върне загубеното противоречи на опита, че връщането на загубеното е невероятно.

Да се обясни страстта към хазарта означава странното, неясно въвличане в хазарт да стане ясно, с което се връща връзката му с другите феномени.

§ 802

Обяснителна позиция. Неяснотата е относителна спрямо позиция. Виртуално обяснителната позиция е езикова мрежа, в която се появява празнота на равнище общо твърдение за група факти. Едно и също нещо или процес изисква или не изисква обяснение в различни позиции.

Обяснението е локално и моментно и се отнася за онзи, на когото не е ясно, и за ситуация, която не е ясна. Една и съща ситуация в различни позиции може да е в различна степен ясна и неясна. Експликативните ситуации, когато наистина ни трябва обяснение, са такива само защото нещо се къса в причинната верига, която визираме от заеманата позиция и ние го търсим, то е невидимо. Питаме ‘защо’ с интенцията, че нещо ни е ясно и нещо не е.

‘Нещо’ изисква обяснение, но то, ‘нещото’, е относително — определено е в отношения. Ако преопределим нещото чрез други отношения, то може да стане ясно и да не изисква обяснение. Нещото изисква обяснение в онези отношения, в които е слабо определено. В тези отношения се търси ново определение — ‘причина’, ‘функция’, ‘цел’. Това са ‘неща’, отнесени към обясняваното ‘нещо’.

Нещото ‘синя ивица в дъгата’ е неопределено спрямо ‘зелена ивица в дъгата’: защо зеленото следва синьото в дъгата? Но ако определим двата цвята като съответни дължини на вълните, то намираме обяснение — тези цветове имат съседни дължини на вълните.

Без ‘нещо’, което е определено в някакво отношение, няма обяснителен въпрос и няма обяснение. Ето как понятието и принципът на виртуалната относителност работят за обясняване на обяснението.

§ 803

Относителност на описание–обяснение. Обяснението е обяснение само по отношение на описанието. Тук е налице асиметрия — обяснението е по-силно от описанието, то намалява ентропията на описанието. Описанията преминават в обяснения и обратно. Едно и също определяне може да бъде описание и обяснение. Описанието на функционираща структура е обяснение на структура чрез функция.

Въпросите защо и как са различни по интенция, но могат да се решават с едни и същи пропозиции. „Как възниква психопатията?“ е описателен по форма въпрос, но описването на това възникване е обяснение на психопатията. Подреждането на причини в описанието го прави обяснение — причината е отговор и на как, и на защо. Когато описвам психични състояния във връзка със следващи психични състояния, аз обяснявам. Когато описвам мисловен процес на шахматист в партията, която играе, аз обяснявам ходовете му. Когато описвам последователно поредица физически факти, аз обяснявам всеки факт с предишните и едновременните факти, с които е свързан.

Разликата между описание и обяснение в това отношение е неопределена и е въпрос на интенция.

§ 804

Обяснението е усилено описание. Обясненията са усилени описания, изкази на изясняване. Това усилване означава свързване в едно чрез зависимости: Ако — то. Ако в описанието подреждаме фактите с конюнкции: и–и, то в обяснението ги подреждаме в импликации: ако–то или за–да. Синтезирана е силна концептуална форма на мястото на слабата. На езика на класическата философия случайността на фактите е заменена с необходимостта на закона.

Обяснението като теоретична операция не гарантира изясняване. То само проектира теория върху феномени. Колкото повече факти около обяснявания факт се привеждат, толкова по-плътно и силно е обяснението. Картината е по-пълна. Обяснението свърза факти в едно цяло с помощта на невидими ‘факти’. Разумът и разбирането не проникват под повърхността и създаването на собствена маска на формите в света. Обяснението не е различимо от едно по-пълно описание.

§ 805

Реална относителност на обяснението. Обяснението е смислено, когато носи яснота.

Смисълът на ‘ако–то’ може да се отнесе към подреждане на жизнен процес: ако направим това, ще получим онова. За да постигнем онова, трябва да направим това. Обяснението е изказ на непрекъснат жизнен процес, който е бил прекъснат в описанието. То приключва, когато умът стига до ясно възприятие и описание и го вгражда в своята мрежа от възприятия и описания. Яснотата е живост на представата, изказана или не. Търсенето на обяснение вън от живата ситуация е оправдано, само ако в тази ситуация обяснение липсва. Яснотата е най-силна на ниво възприемане. Ако липсва възприемане, а разкъсани сетивни феномени, ние търсим или създаваме понятие.

Обясненията закрепват описанията или с други думи ‘картината на света’. С тях забравяме тайнствеността. Яснотата означава: когато сме в езика, да свържем думите така, че да възстановим, ре-синтезираме целостта на картината.

§ 806

Относителност на обичайните обяснения. Обичайни са обясненията на дадена общност в рамките на местното описание. Едни същи феномени се обясняват различно в различни общности. Те са погрешни и срещат опровержения в необичайни ситуации. Тези ситуации обаче могат да се окажат обичайни за друго обичайно обяснение на друга общност или в друга сфера на живота на същата общност. Те са жизненоважни за групова ориентация. Те работят и са валидни, доколкото светът пази своята форма в рамките на общностните практики.

Нещата в лоното на местното описание са базисно ясни. Неясни са новите неща и събития. Неясни са фактите от чужда култура. В крос-културния опит нещата не се връзват и мрежата на нещата не е цяла, а разкъсана. Обяснението от местния човек е ре-синтезиране на местното описание за госта в местната култура или за детето. Тогава възприятията и описанията навлизат в ума на госта или детето и се подрежда жизнения свят.

Обичайните обяснения са резултат от дълга адаптация и са обикновено най-силни, най-ефективни. Те са естествени, изпитани, жизнени. Трябва да им се доверяваме. В тях са фиксирани успешни, изпитани, адаптирани стратегии за оцеляване. Обичайните обяснения се накърняват, а и разрушават, в катастрофични промени в природата и в условията на социален живот, при бедствия, катастрофи, войни.

Обичайните обяснения са смислени, доколкото съкращават изказа на една сложна ситуация и успешно изказват многообразие от възприятия. Но това не значи, че те са реално верни. Те трябва да се разглеждат като съкращения, като сгъстяване, ‘компресиране’, ‘архивиране’ на опита. То се извършва чрез редукцията на неважните различия до еднаквости и определяне само на някои различия.

§ 807

Обяснението е момент от местното описание. Обяснението в културен контекст е реплика в едно културно описание. То е адаптиране на неизвестното към диспозиция, подредба, конфигурация на жизнения свят. Обясняващият продължава и развива местния колективен живот. Това е експанзия на една подредба. Обяснението е жив акт. Научното обяснение е валидно и възможно само за научно образовани или научно образоващи се хора. Хората обаче не възприемат и не разбират онова, което не се съгласува в корена си с техните коренни нагласи, с конфигурацията на собствения им жизнен свят. Обяснението се стреми да направи неясното ясно, което значи подвъпросното безвъпросно, неспонтанното–спонтанно. Но то в някакъв смисъл постига обратното. Веригата трябва да е цяла за онзи, на когото се обяснява, за неговото защо (обяснителна относителност — Гарфънкъл). Обяснението е ресинтез на линията на живота, която пропада в хаоса на неопределеността и неяснотата.

§ 808

Обяснението е ‘естествено’ или ‘изкуствено’. То е разчленено проумяване на феномени без теория или рационална теоретична интерпретация на факти. За разлика от чистото проумяване на феномени, обяснението се строи на езика на описанието, приет в общността. За разлика от описанието, обяснението има силна структура, която съдържа обикновено абстрактни понятия и модели. То се изпитва в рационално действие, индивидуално или колективно.

Обяснението, извикано на живот от местна относителна слабост на описанието, съдържа понятия, които свързват дескриптивни елементи в силна структура (теория за обясняваните факти). То е конструкт, матрица, наложена върху дескрипция на факти. Обяснението носи изкуствено генерирана информация. То я налага върху естествено генерираната от феномените информация. Обяснението подвежда един естествен и спонтанен ред под определенията на изкуствен и неспонтанен теоретичен ред. Но тогава обяснението не е проясняване, а е затрупване на спонтанния опит, на първата подредба. То е нужно, за да се посрещне непривичното, но го сменя с изкуствено и това изкуствено скоро покрива и сферата на привичното. Обяснението става ‘об-тъмнение’. Нещо ясно (феномен) се обяснява с нещо неясно (теория, закон).

Ясните неща като например: „Пия, когато съм жаден“, не са ясни чрез рационално обяснение, а са просто безвъпросни, не генерират въпроси. Но иначе са съвсем неясни: Как тялото разбира, че трябва да пие вода при жажда?

§ 809

Световен ред — жизнен процес. Във формата на обясненията намираме позоваване на ред в света, на световен ред. Доколкото отнасяме този ред към реалност отвъд човека, мотивираме обратното отнасяне — към реалността в човека. Така се колебаем между обективното и субективно обяснение. Редът на света не е нито обективен, нито субективен. Редът не е неутрален спрямо обясняващите. Това е така не защото той е субективен, а защото е подредба на жизнен процес.

Жизнен процес наричаме процес на синтез на живата форма, насочен срещу спонтанния процес на разпадането й (нарастване на ентропията).

Жизнени процеси са: усещане, възприятие, мислене, говорене.

Живата форма, формата на живот, на жизненост, е източник на реда. Редът — това е пространство-времевата форма на самия жизнен процес. Редът на този синтез-срещу-разпад изчерпва ‘световния ред’. Не ни е достъпен друг ред и не можем да си създадем такъв сами. В този смисъл редът, който обясняваме, не е нито обективен, нито субективен.

В западната наука и философия това разбиране не е развито експлицитно, но е откриваемо в различни светови картини, нарисувани в западните митове, философии и науки.

Свидетелства за това са антропоморфните сценарии на световния процес в митологемите. В древните култове намираме един и същ мотив: въз-раждането на света всеки ден и всяка година. В античната натурфилософия Началата се разгръщат в многообразия и се връщат към себе си също като в жизнения цикъл. ‘Логосът’, който пронизва света (Хераклит), се разгаря и връща в началото. Тъй като светът надхвърля човешкия живот, той може да бъде описан и е описван като нечовешки, нежив, независим от нас, обективен.

§ 810

Културна относителност на обяснението. Това, което в отделни езиково-културни общности съответства на нашата дума ‘обяснение’, е различно. В самата наша култура ‘обяснение’ значи различни неща: посочване на причина, посочване на цел, свързване на факти, свързване на понятия, свързване на представи, измисляне на понятие… Обясненията в хуманитарните знания са съвсем различни от тези в точните опитни науки.

В Китай например е невъзможно обяснение с логическа последователност от твърдения, със силогизъм, с общ закон или общо понятие. Самият език не го позволява и съответно липсва в мисленето, доколкото не е обучено по подходящ начин по логика, математика и естествени науки. Обясняването в китайската традиция полага един феномен в практически контекст, в контекста на действие, и с това го обяснява.

Удивително е, но в китайската култура без логическопонятийни обяснения, без теории, се създава и развива медицина, корабостроене, книгопечатане, бойна тактика и стратегия. Наистина, какво е обяснението на акупунктурата? Това, че тялото е представено в отделни точки на ушната мида, няма обяснение — в нашата наука. А за китайците изглежда самото посочване на точки и меридиани вече е обяснение.

Дао, последният обяснителен принцип като линия на процес в природата, например течението на река, е най-кратък път, спонтанен процес точно като живота. Само нещо живо може да път-ува.

§ 811

Гръцките обяснения са културно-синтетични. Гръцките обяснения са просмукани с понятия и митологеми от съседни култури. Това е характерно и за други големи обяснения, залегнали в световните цивилизации. Светът е интеркултурен не само днес. Мрежата от гръцки полиси прониква в няколко култури на изток, юг, запад и север. Така чужди описания и обяснения, чужди открития, се описват на гръцки и стават елементи от античната гръцка култура. Така в гръцката култура проникват геометричните обяснения от Египет, орфическите ‘мистерии’ и мистични обяснения от Тракия, сценарият за сътворяването и за твореца на света (демиург) от Персия. След това същото се получава в Римската империя и във Византия.

‘Питагоровата теорема’ и голяма част от системата на Евклид, написана в Александрия, в действителност е египетска геометрия. Календарът е достояние на много култури и е внесен в Гърция. Това се отнася и за много гръцки описания и технологии. Въпросът не е добре проучен, може би защото за нас не е важно да имаме самочувствие на цивилизация, която е ‘открила света’ и го показва на другите.

Огромно количество чужди ръкописи е премълчавано и даже унищожавано неволно и съзнателно. Гръцките автори не се позовават на негръцки учени. Библиотеките в Александрия, в Рим, в Константинопол са опожаравяни.

По време на Конквистата католическите мисионери са унищожавали ръкописи на ацтеки, на инки, на маи.

§ 812

Относителност на ‘законите на Природата’. Всеки ден Слънцето изгрява и залязва. Всеки 28 дни има пълнолуние. Всяка година се повтарят едни и същи годишни времена. Всяко растение живее в светлина. Всечи човек умира. Такива повторения са в корена на идеята за ‘закон на Природата’.

Тези повторения, разгледани от въображаема мега-позиция на същество, което живее един милиард години, са невидими като повторения. Това същество ще намери в процесите на живота на Земята проблясъци и мигновени уникални събития, а в изгарянето на Слънцето един траен, но видимо краен в неговия мащаб, повторим процес.

Повторенията, които наричаме ‘закони на природата’, нито са повторения в строгото значение на думата, т.е. нищо не се повтаря едно към едно, нито са постоянни. Няма да е чудо, ако Слънцето един ден не изгрее, ако се сблъска с достатъчно масивно тяло, което прелита през неговата траектория само веднъж. Няма да е чудо, ако се открие растение, което живее без светлина. Просто ще се окаже, че самото ‘растение’ не е някаква фиксирана форма, и че не всички растения имат някакви основни еднакви свойства. Тогава или се променя дефиницията за растение, или се разширява понятието, или се изработва ново понятие за ‘изключенията’.

Повторенията са приблизителни. Разгледани достатъчно отблизо, те вече не са повторения. Разгледани достатъчно отдалеч, те се оказват някакви неразчленими проблясъци. Ние не намираме повторения в субатомните процеси, доколкото изобщо тези процеси са реални, а не са само проекция на наши макропостановки.

Илюзията за това, че в Природата има вечни закони, е илюзия на всеобщата логическа форма, в която изразяваме нашия крайно ограничен опит като хора.

§ 813

Ентропия на причинното обяснение. „Да обясним значи да намерим причина“. Това е привичното обяснение на обяснението. Причинността мислим, като прилагаме например към удара на една топка от друга термина ‘причиняване’ или ‘действие’. Но не е ли очевидно, че пасивната топка в същото време има свое физично състояние, което е в равна степен причина за удара между двете (ако статичната топка бе в някакво определено движение, ударът нямаше да се получи. Но не е ли очевидно, че в равна степен към това взаимодействие се прибавя и повърхността на билярдната маса. Ако тя бе неравна, до този удар нямаше да се стигне. Но не е ли очевидно, че тук участва и гравитацията. Ако не бе Земята, топчето нямаше да тежи и да има инерция. Така то нямаше да измине тази траектория. С това елементите на ситуацията не свършват. Можем да се насочим към мегакосмоса и микрокосмоса (например топчето е твърдо и може да удря благодарение на силните, електромагнитните и евентуално слабите взаимодействия на микрониво в него), без да стигнем дъно и така едно-единствено ‘причиняване’ може да се опише едва в безкрайната перспектива на условията и причините, което значи, че дори елементарното причиняване е неописуемо.

В крайна сметка ‘причинността’ е проекция на линията на нашето действие. Ние търсим причина, за да знаем кое да променим, ако целим промяна в резултата. Ако инжектираме серум, отровата не действа. Не е нужно да знаем онова, което изисква ‘принципът на причинността’ — всички действащи причини при всички актуални условия. Това потвърждава жизнената осмисленост на дескриптите.

§ 814

Обяснението следва локалната и моментна линия на живота. Линията, която се налага като адекватно попълнение на празнотите в картината, е линията на жив (целеви, разумен) акт. Така например от възможните попълнения на фрагментите на неработещия автомобил ние избираме онова, което можем да заменим или възстановим. При неуспех търсим отново друго осъществимо свързване, за да проработи автомобила. В тази ситуация ние не прибягваме към физични уравнения, а към представи от типа: ‘изгоряла бобина на датчика’. В езика на бихевиоризма (Уилям Джеймз) това е поведенчески акт или прагматично действие. Ние никога не се замисляме над въпроса ‘защо’ за неща, които са свързани от нашия жизнен процес. Така например ние не се питаме защо възприемаме сега жълто, а се питаме какъв предмет е онова там жълтото. Неяснотата е напрежение на преградата пред жизнения процес или хаоса срещу подредбата на ресинтеза. Обяснението снема това напрежение, опразва го. То синтезира верига на действия с формата на телос. Това е формата на живота. Това е формата на света. Само чрез формата на света нещата стават ясни и жизнени.

§ 815

Обясненията носят илюзия за трансцендиране отвъд видимото. Обикновено обяснението е попълване на видяното с невидяно в хода на концептуалната експанзия. Невидяното неусетно се подменя с въображаемо ‘невидимо’, с артефакт, който има само смътни очертания в пространство и време. Скритото се подменя с измислено. Но няма никога гаранция, че измисленото отговаря на реалното, което бихме намерили при обстойно проучване. И е съвсем ясно, че невидимите същности са отвъд перцептивното пространство и имат неопределено отношение към видимото.

Обяснението все пак се стреми да следва перцептивната форма. Проумяването е възможно само в хоризонта на възприемаемото. То носи формата на света и не може да излезе извън нея. Не може да се проумее невъзприемаемото. Предполагаемите ненаблюдаеми същности се ‘изобразяват’ като възприемаеми, пред-ставят се. Умът действа само в обхвата на сетивата (Кант: категориите на разсъдъка се отнасят само до сферата на възможен опит).

Обяснението не се добира до някаква Истина, защото няма никаква гаранция за Истина в теоретичните понятия вън от опитната проверка. Опитната проверка обаче може да потвърди понятие или закон чрез съпоставяне на предвиждания и наблюдения, но не и да покаже, че тези научни положения са налице като същност в света.

§ 816

Обяснението е езикова игра с край. В мрежата от понятия въпросите и отговорите зависят от дефиниции. Връзките между дефинициите не са експлицитно ясни, но могат да се прокарат. Законите, които обясняват, са усложнени дефиниции. Те не са верни безусловно, а условията съвсем не винаги са определими. Така обикновено законите висят над фактите без връзка, но обясняват ‘по принцип’.

Сега, ако се запитаме: „Защо законът е такъв?“; „Защо А е такава и такава функция от B?“, отговорът е: „Ами защото така“!

Всички обяснения опират накрая до: „Защото така“.

§ 817

Няма окончателно обяснение. Окончателното обяснение би било безотносително. Няма окончателно обяснение, защото не е обяснимо защо светът е такъв, а не друг. Но има силно и слабо обяснение в зависимост от адекватното следване на формата на света, на сетивния поток. Всяко обяснение, за да работи за ресинтеза на живота в една местна форма на живот, трябва да се отнася до този именно свят, в който всички хора живеят.

‘Разумът’, който е призван да дава ‘истинните обяснения’, е виртуална проекция на реалните процеси на рационално мислене, говорене и действие. ‘Опитът’, който е призван да дава ‘валидните обяснения’, е виртуална проекция на процесите на изпитване. Няма окончателен опит и разум, няма ситуации, в които светът да се дава ‘като цяло’.

Светът е неопределен като цяло, защото ние сме самият свят и няма нещо в нас, което да застане срещу света от ‘трансцендентална позиция’.

Обяснението е празно, когато се отнася за света като цяло — няма факти, които да представят ‘света’. Няма гледна точка, която да визира ‘света’ заедно с наблюдателя.