Сергей Герджиков
Философия на относителността (3)

Дефиниции и формулировки

Едно изследване не известява Истината, а наблюдава, експериментира и прилага някакви концептуални техники на описание. То прилича на игра по това, че е условно и следва правила. В тази виртуалност се провежда и това изследване. Използват се познати и нови понятия и твърдения за решаването на конкретни проблеми. Приемат се дефиниции и твърдения (‘аксиоми’ и ‘принципи’) като правила на играта-изследване и се следват, като с това се изпитват.

Това са дефиниции, формулировки и обяснения на виртуалната и реалната относителност — основни понятия в това изследване. До тях се стига по естествен път след изходни разсъждения в края на първа плава (§ 33) и там формулировките се поясняват. Формално тяхното място е в началото на изследването, както се полага на ключови понятия и (пред)-положения. Разграничават се две области: реално и виртуално. ‘Реално–виртуално’ са взаимноотнесени понятия. Тези понятия придобиват специфични определения в контекста на разгръщане на темите за езика, логиката, понятията и описанията.

Това, което достатъчно ясно отделя реално от виртуално е, че реалното живее и без виртуалното, а виртуалното не живее без реалното.

Дефиниция 1. Отношение: едно относно друго.

Аксиома 1: Всяко определение е отношение.

Следствие. Няма определеност вън от отношение.

Реално:

Дефиниция 2. Синтез: свързване на отделни моменти в жизнен процес.

Дефиниция 3. Реално тук е: изпитвано, квалия, феномен, поток на живени форми.

Дефиниция 4. Реално отношение (връзка): единство на квалии като моменти в жизнен процес.

Реална отнесеност/относителност: определеност на моменти в жизнен процес, смисленост.

Дефиниция 5. Реална позиция: момент-място на живеене като човешко същество: ‘аз–тук–сега’.

Принцип на реалната относителност:

Смисъл е момент в жизнен процес.

Виртуално:

Дефиниция 6. Виртуално: определеност на смисъл.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Дефиниция 7. Виртуално отношение: определеност в два или повече знака. ‘Това’ е заедно и различно от ‘онова’.

Доколкото определянето е отнасяне, различни отнасяния дават различни определения. Неотнасянето е неопределеност. Безотносителното е неопределено.

Виртуална (знакова) относителност: определеност на знаци спрямо други знаци.

Референция се нарича виртуално-реална отнесеност, осмисляне.

Дефиниция 8. Виртуална проекция: Реално-виртуална отнесеност, проекция на смисъл в знак (на знак в друг знак чрез общ смисъл).

Аксиома 3. Езикът е координатна система, в която се определя знаковата форма и чрез нея реалния феномен.

Знаков синтез тук е синтез на знакова форма.

Дефиниция 9. Виртуална позиция: момент-място на знаков акт в центъра на координатна система на език: ‘тук–сега–означавам–това’.

Принцип на виртуалната относителност:

Знаковите форми са определени относно език.

Тези дефиниции и положения не са безусловни и безотносителни. Да не забравяме, че те са само правила на една изследователска игра. Естествено, те образуват едно цяло и са взаимно зависими. Може да се спори кои от тях са истински положения и кои са дефиниции. В тях може да се намерят познати положения. В изследването те работят така: чрез тях се разпознават, описват и обясняват феномени на относителност в езиците, логиките, понятията и описанията. Чрез тях се осмислят по нов начин познати реалии и теории като информацията.

Тези дефиниции и положения се привеждат експлицитно или се имплицират навсякъде, където се използват и изпитват в решаването на въпроси на езиковата, логическата, понятийната и дескриптивната относителност. (Затова в текста са налице повторения). Те се проецират в по-конкретни формулировки относно тези области. Параграфите в това изследване са ходове на игра или стъпки на разпознаване, описване и обясняване на феномените на относителност в областите на езиците, логиките, понятията и описанията.