Ей Джей Фин
Жената на прозореца (33)

Трийсет и три

Чадърът е в ъгъла, свит до стената, сякаш в очакване на идваща заплаха. Стискам извитата му дръжка, прохладна и гладка във влажната ми ръка.

Линейката още я няма, но аз съм само на няколко крачки от нея. Отвъд тези стени, отвъд двете врати. Тя ми помогна, притече ми се на помощ — а сега в гърдите й е забито острие. Клетвата ми на психотерапевт: На първо място, не бива да вредя. Ще допринасям за възстановяването и благополучието и ще поставям интересите на другите над моите собствени.

Джейн е отсреща, кървавите й пръсти драпат по стъклото.

Отварям вратата към вестибюла.

Тъмнината тук е плътна, насочвам се към външната врата. Завъртам бравата и отварям чадъра, усещам полъха му щом разцъфва в тъмнината; спиците му се опират в стената, дращят по нея като миниатюрни нокти.

Едно. Две.

Хващам дръжката.

Три.

Натискам.

Четири.

Стоя там, месингът е леден в юмрука ми.

Не мога да мръдна.

Усещам как външният свят се опитва да влезе вътре — нали така беше казала Лизи?

Натиска вратата, изпъва мускули, блъска по дървото; чувам дъха му, ноздрите му димят, зъбите стържат. Ще ме смаже; ще ме разкъса; ще ме погълне.

Опирам глава във вратата. Едно. Две. Три. Четири.

Улицата е бездна, широка и бездънна. Твърде съм беззащитна. Няма да успея.

Тя е само на няколко крачки. През градината.

През градината.

Отдръпвам се от вестибюла, влача чадъра след себе си, отивам в кухнята. Ето я там, точно до миялната: страничната врата, водеща право към градината. Заключена е почти от година. Сложила съм контейнера за рециклиране пред нея, гърлата на бутилките стърчат отвътре като счупени зъби.

Отмествам контейнера настрана — разнася се хор от счупени стъкла — завъртам бравата.

Ами ако вратата се затвори след мен? Ако не мога да се върна обратно? Поглеждам ключа, който виси на кука край вратата. Откачам го, пускам го в джоба на халата.

Завъртам чадъра пред себе си — моето тайно оръжие; моят щит и меч — навеждам се, хващам дръжката на бравата. Натискам я.

Бутам.

Въздухът ме блъсва, остър и студен. Затварям очи.

Застиналост. Тъмнина.

Едно. Две.

Три.

Четири.

Прекрачвам навън.