Ей Джей Фин
Жената на прозореца (10)

Десет

Неделя

31 октомври

Бледа утринна светлина се промъква през прозореца на спалнята ми. Обръщам се на другата страна. Бедрото ми се удря в лаптопа. През нощта — слаба игра на шах. Сразиха ми офицерите, разбиха ми топовете.

Едвам се вмъквам и измъквам от душа, суша косата си с хавлия, мазвам дезодорант под мишниците. Готова съм за битка, както би казала Сали. Честит Хелоуин.

Въобще не се готвя да отварям вратата и да раздавам бонбони на децата, разбира се. Дейвид ще се измъкне към седем — към центъра, мисля, че каза. Сигурно ще се забавлява.

Той предложи да оставим купа с шоколади и бонбони пред входната врата.

— Още първото дете ще ги задигне заедно с цялата купа — казвам аз.

Той се мръщи.

— Не съм детски психолог — ми казва.

— Няма нужда да си детски психолог. Достатъчно е някога да си бил дете.

Като нищо ще изключа всички лампи и ще се правя, че не съм вкъщи.

Влизам в моя филмов сайт. Андрю е онлайн; качил е линк за есе на Полин Кийл за „Шемет“ на Хичкок — „глупав и повърхностен“ — а под него е направил списък: Най-добрият филм ноар, по време на който да си държите ръцете? („Третият мъж“, дори само заради последната сцена.)

Не мога да си спомня кога за последен път някой ми е държал ръката.