Ей Джей Фин
Жената на прозореца (15)

Петнайсет

— Познай кой е?

— Мам.

Пропускам го покрай ушите си.

— Как беше Хелоуин, сладурче?

— Добре. — Тя дъвче нещо. Надявам се, че Ед не забравя да й следи теглото. — Получи ли много бонбони?

— Страхотно. Повече от всеки друг път.

— Кои са ти любимите? — Фъстъчени M & M, разбира се.

— „Сникърс“.

Подлежи на поправка.

— Те са малки — обяснява ми тя, — като бебешки „Сникърс“.

— Тогава какво вечеряхте, китайска храна или „Сникърс“?

— И двете.

Ще трябва да си поговоря с Ед.

Но когато подхващам темата, той се защитава.

— Поне една нощ в годината може да си хапне сладки неща за вечеря — казва той.

— Не искам да има проблеми после.

Мълчание.

— Със зъбите ли?

— С теглото.

Той въздъхва.

— Знам как да се грижа за нея.

И аз въздъхвам.

— Не казвам, че не знаеш.

— Точно така ми звучи.

Слагам ръка на челото си.

— Просто тя е на осем и много деца покачват значително теглото си на тази възраст. Особено момичетата.

— Ще внимавам.

— Не забравяй, че вече премина през една пълничка фаза.

— Искаш да прилича на недохранено дете ли?

— Не, това ще е също толкова лошо. Искам да бъде здрава.

— Добре. Тази вечер ще й дам една нискокалорична целувка — казва той. — И една диетична прегръдка.

Усмихвам се. Но сбогуването ни е малко дървено.