Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Seven Letters From Paris, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Радева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Саманта Веран
Заглавие: Седем писма от Париж
Преводач: Милена Радева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман (не е указано)
Националност: не е указана
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 29.01.2015
Редактор: Боряна Стоянова
Коректор: Правда Василева
ISBN: 978-619-151-203-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13067
История
- — Добавяне
Писмо първо
Париж, 28 юли 1989 г.
Сладка моя Саманта,
Наистина не знам как да започна това първо писмо, не защото нямам какво да ти кажа, напротив — има толкова много неща, които искам да изразя върху този лист хартия, че не мога да подредя мислите си. Нямам речник до себе си и не мога да пиша на идеалния Шекспиров английски, затова те моля да ме извиниш за грешките, които направих, и за тези, които ще направя.
Моля те, не си мисли, че е много лесно човек да изрази чувствата си в писмо, но вярвам, че когато сърцето ти бие за някого, най-добре е да не се опитваш да го прикриеш. Може би според теб е прекалено рано да говоря за чувства. Може би повечето хора смятат така, но мен въобще не ме интересува как живеят другите, защото аз правя това, което усещам, че е необходимо, за да разкрия емоциите си пред теб. Нито една друга жена преди теб не успя да разтвори сърцето ми за толкова кратко време, но когато бяхме заедно, всички задръжки паднаха и се разбиха на хиляди парченца.
Сам, знам, че ще ни бъде трудно да поддържаме истинска връзка, но в живота си съм научил, че когато човек има желание, намира начин, и вярвам в това. В твое лице открих едно мило момиче с толкова много прекрасни качества, които биха направили щастлив всеки мъж. Харесва ми колко си забавна, харесват ми лудориите ти, страстта ти към изкуството, но най-много от всичко ми харесва усещането, че си до мен. Липсва ми гласът ти. Все още звучи в главата ми като сладка птича песен, изпълнена с щастие. Ти накара хиляди слънца да изгреят в съзнанието ми… като истинска вълшебница. Затова ти благодаря за времето, което прекарахме заедно — то бе изпълнено с нежност и радост.
Би било истинска катастрофа, ако не позволим на страстта между нас да продължи да съществува. Аз съм човек, който не може да живее без страст. Тя ме поддържа жив, това е най-хубавото нещо в живота ни. Почувствах го онази вечер в ресторанта — между нас съществува неизречена връзка. Трябваше да ти го кажа, иначе щях да остана разочарован от себе си, защото нямаше да знам какво ще последва. И в името на тази страст ще положа всички усилия, за да я запазя. Наистина искам да изживея нещо изключително с теб.
Когато влакът потегли от гарата, не те попитах къде ще отседнете в Ница. Бях като луд — разбира се, бях полудял по теб. Сигурно щях да имам възможност да дойда при вас за уикенда. Бях като в облаците и днес през целия ден се ядосвах на себе си ужасно за това, че бях толкова глупав. Ти ми каза да тръгна с вас, а аз изобщо не помислих за уикенда. Разбира се, че бих направил това за теб, Сам.
Страшно много ми се иска от тази история да излезе нещо — както романтично (да!), така и еротично (хммм!). Исках да ти доставя всички възможни удоволствия, така че завинаги да остана дълбоко в съзнанието ти, и съм малко разочарован, че не го направих. И въпреки това ти си оставаш моето прекрасно момиче, момичето, което така много обичам. С теб имаме много общи неща — както в интелектуално отношение, така и чисто физически, — а е толкова трудно човек да намери и двете в една и съща личност. Затова, когато откриеш своето момиче, не искаш да го пуснеш да си отиде. Наистина искам да бъда с теб, въпреки че ще е доста трудно. Трябва да продължим заедно напред, ръка за ръка, сърце до сърце, кожа до кожа.
Не мога да завърша това писмо. Това е лудост. И аз полудявам.
* * *
Думите на Жан — Люк ми подействаха като афродизиак, бяха като балсам за моята жадна за любов душа. Четенето ми подейства по-добре от тъпченето с шоколад и аз погълнах писмата му с огромен апетит, всяка страница беше по-красива, по-поетична и по-романтична от предишната. Думите му бяха изящни, изпълнени със страст и обещания. Колкото и дълги да бяха писмата му, сърцето ми биеше като лудо при всяка негова дума.
Възхищавах се на смелостта му. Аз никога не съм знаела как да изразя емоциите си. Не и като него. А боже мой, точно в този момент бих дала всичко, за да имам в живота си поне малка частица от онази страст. Но ето че си седях на дивана, питах се какво се бе случило и се опитвах да разбера в кой момент се обърка онова, за което бях мечтала. Нямах нищо — само дългове и един мъртъв брак, чувство за вина и страх. Къде бе останало всичко важно за мен? Държах в ръцете си писмата на Жан — Люк.
Идеята на Трейси да използваме думите му като един вид любовен барометър някак си получи крила и излетя през прозореца, а аз се озовах притисната здраво в силната хватка на вината и съжалението. През 1989 година Жан — Люк в опита си да поддържа искрата между нас ми бе написал седем прекрасни писма.
А аз така и не му отговорих.
Не му написах нито дума.
Pas un mot.